Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. К., 15.06.2021 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Районен
съд-К., гражданско отделение в публично заседание на 07.06.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при
секретаря Детелина Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 244 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Гражданско
дело № 244/2021 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. с адрес на управление ***, представляваио от
********чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. ******,
сгр. 14, представляваио от законния представител ****** чрез юрисконсулт ******против
В.М.Й., ЕГН: ********** с адрес: *** с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК с цена на иска 7 884,41 лева.
Ищецът чрез
процесуалния си представител сочи, че на 14.01.2017 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ и В.М.Й. бил сключен договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS-******, като с него е отпуснат кредит в размер на 8 000,00 лева за срок от 60 месеца, до 20.01.2022 г.,
съгласно погаситслен план, включващ падежните дати на месечените погасителни
вноски, техния размер и размерът на оставащата главница. Всяка от вноските била
в размер на 343.21 лева.
Сочи, че на
ответника бил определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят
заплащал и такса ангажимент при усвояване на кредита. Лихвеният процент по
кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изичисляване
на ГПР била датата на подписване на договора. Сумата била преведена но личната
банкова сметка ***, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.
В в чл. 5 от
договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата.
Сочи, че
длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.01.2018 г., като
към тази дата били погасени 11 месечни
вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, която в настоящия случай била 20.02.2018 г., от която дата
вземането станало ликвидно и изискуемо в
целия му размер, за което от страна на
кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника.
Било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в Районен съд- К. за следните дължими суми по договор за
потребителски паричен кредит, както
следва:
-7 505.08 лева (седем хиляди
петстотин и пет лева и 08 стотинки) - главница,
-358.40 лева - възнаградителна лихва
-20.93 лева - мораторна лихва за
периода от 20.02.2018 г. до 12.10.2020 г.
- законната лихва за забава от
датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Моли съда
да признае за установено, че в полза на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България съществува вземането по договор PLUS-******, обективирано в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр.
д. № ****/2020 г. но описа на Районен съд - К., а именно: 7 505.08 лева -
главница по договора за кредит, 358.40 лева възнаградителна лихва, 20.93 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.02.2018 г. до
12.10.2020 г., ведно съе законната лихва, считано от постъпване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Претендира
за разноски по делотов заповедното и настоящото производство.
Банкова
сметка, ***: IBAN: ***, В1C/SWIFT: СIТIВGSF, Ситибанк Европа АД, клон България
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Ив. Д., в качеството
ѝ на особен представител на ответницата В.М.Й..
Счита
исковата молба за неоснователна и недоказана с оглед изложените в нея факти и
обстоятелства и приложените писмени доказателства поради следните съображения:
Сочи, че
била предявена искова молба с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, с която „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. моли съда да признае за
установено, че ответницата В.М.Й. дължи на дружеството сумите, посочени в
Заповед за изпълнение на парично задължение № ******/24.11.2020г., издадена по
гр.д № ****/2020г. по описа на Казанлъшки районен съд. При условията на
евентуалност, в случай, че така предявените установителни искове бъдат
отхвърлени от съда поради ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на вземането
на ищеца по сключения между страните договор за кредит, същият моли съда да
приеме, че е предявен осъдителен иск за вземанията му, както и да бъде прието,
че исковата молба има характер на волеизявление за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита.
Заявява, че
искането било неоснователно.
Твърди, че
по отношение на евентуално съединения осъдителен иск не била внесена дължимата
за него държавна такса, респективно исковата молба била нередовна в този
смисъл.
Сочи, че тъй
като няма контакт с ответницата, а от материалите по делото било видно, че тя е
търсена многократно на постоянния ѝ и настоящ адрес, но не била намерена,
защото от много години е в чужбина, не оспорва сключването между страните на
Договор за потребителски паричен кредит PLUS - ****** от 14.01.2017г. От факта,
че са извършвани плащания за погасяване на задължението от страна на
кредитополучателя, можело да се направи обосновано предположение, че
действително такъв договор е бил сключен и паричният заем е предоставен за
ползване на В.Й..
Счита, че не
било налице надлежно уведомяване на длъжницата за обявената предсрочна
изискуемост на дълга ѝ по Договор за потребителски паричен кредит PLUS - ******
от 14.01.2017 г., тъй като от приложеното към исковата молба уведомление не
било видно да има отбелязване, че то е достигнало до неговия адресат. Съгласно
цитирания документ, в него било посочено, че това е последна покана за плащане
и била изготвена на 15.06.2018 г. от дружеството - кредитор, но нямало данни
дали и кога са получени предходни такива, както и нямало отбелязване на дата за
връчване на тази последна покана за плащане. С оглед тези обстоятелства счита,
че не е налице валидно и надлежно уведомяване на длъжницата за обявената
предсрочна изискуемост на кредита, като такова не била налице и с подаване в
съда на настоящата искова молба. Това било така поради факта, че тази искова
молба не е връчена лично на длъжницата, а на процесуалния представител - на назначен от съда особен представител,
който имал определени правомощия единствено и само по отношение на настоящото
съдебно производство, но не и да приема волеизявления, свързани с предхождащи
делото облигационни отношения между страните по него. Сочи, че предсрочната
изискуемост на вземането по договор за кредит представлява преобразуващо право
на кредитора за изменение на договора, което макар да настъпва с волеизявление
само на една от страните по него, без да е необходимо съгласие на другата
страна, за да прояви преобразуващото си действие трябва това волеизявление да е
достигнало до тази страна (в този смисъл ТР № 3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г.
на ОСГТК на ВКС). Твърди, че в конкретния случай това не било налице, тъй като
изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на Договор за
потребителски паричен кредит PLUS - ****** от 14.01.2017 г. не било достигнало
до В.Й. в качеството ѝ на кредитополучател или поне нямало такива данни
по делото. Нещо повече - видно от представената Последна покана от 15.06.2018
г. в нея не била посочена датата, от която дългът на кредитополучателката е
станал предсрочно изискуем. Посочено било единствено, че тя преустановила
плащанията по кредита си на 20.01.2018 г., но липсвало посочване на дата, от
която дългът е станал предсрочно изискуем. Сочи, че обстоятелството, че след
датата, посочена в исковата молба като момент на настъпване на предсрочната
изискуемост, а именно - 20.02.2018 г., са постъпили плащания от страна на
ответницата за погасяване на отпуснатия ѝ заем, не опровергавали
изложеното по-горе и не били доказателство в обратния смисъл.
Предвид това
обстоятелство счита исковете - както установителният по чл. 422 от ГПК, така и
евентуално предявения осъдителен такъв, за неоснователни и недоказани по
размер.
Твърди, че
при липса на яснота дали е настъпила предсрочната изискуемост на дълга по
Договор за потребителски паричен кредит PLUS - ****** от 14.01.2017 г., не
можело да се направи обоснован извод дали ответницата дължи претендираните
главница и лихви именно в този размер.
Сочи, че към
исковата молба е представено Извлечение по кредит PLUS - ****** от
14.01.2017г., актуално към 14.01.2021г., от което било видно, че по кредита са
извършвани плащания в периода от 20.02.2017 г. до 04.06.2018 г. в общ размер на
3899,62 лева. Тези плащания били разнесени по отделните пера по кредита -
главница, лихва и застраховка кредит, като било видно, че до изтичане срока на
договора, за който е отпуснат заемът - 20.01.2022 г., остатъкът от кредита бил
в размер на 7 505,08 лева главница и 7 216,70 лева лихва.
Твърди, че
ако е налице предсрочна изискуемост на цялата главница по кредита, то в този
случай възнаградителната лихва ще се дължи единствено за периода от изпадането
в забава до датата на предсрочната изискуемост.
Сочи, че в
настоящия случай, имайки предвид посочената в исковата молба дата - 20.02.2018
г., възнаградителната лихва, която не била платена и би следвало да се дължи е
тази, посочена като стойност в погасителна вноска № 11 - 35,49 лв. и
погасителна вноска № 12 - 232,21 лева, или в общ размер 267,70 лева, а не
претендираните с исковата молба 358,40 лева.
Твърди, че в
приложеното извлечение било посочено, че след датата на твърдяната предсрочна
изискуемост - 20.02.2018 г. постъпили плащания от длъжника, които погасили част
от дълга и които плащания били на обща стойност 8 596,67 лева. Плащанията били
представени под формата на таблица, в която били отразени постъпилите суми и
датите, на които това се е случило. Сочи, че последната сума постъпила на
02.10.2020 г. - преди датата на подаване
в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от страна на ищеца,
но същата не била приспадната от него при определяне на дължимата главница и
лихви, които се претендирали.
От
изложеното по-горе, съпоставено с данните в Извлечение по кредит PLUS -******
от 14.01.2017 г., следвал извода, че към 20.02.2018 г. В.Й. дължи на ищцовото
дружество главница в размер на 7 505,08 лева и възнаградителна лихва в размер
на 267,70 лева (за периода от 20.12.2017 г. до 20.02.2018 г.), т.е. вземането
на ищеца било в общ размер на 7 772,78 лева.
Същевременно
от 02.01.2019 г. започнали плащания по кредита, като общият размер на
преведените суми в периода от 02.01.2019 г. до 02.10.2020 г. бил 8 596, 67
лева, която сума надвишавала претендираното вземане с близо 1000 лева. В този
смисъл намира предявените искове за изцяло неоснователни и недоказани.
От
фактическа страна, съдът приема следното:
Не се спори по делото, а това се
установява и от приложеното към настоящото частно гр. дело № ****/2020 г. по
описа на РС-К., че по отношение на В.М.Й. въз основа на заявление от 28.10.2020
г. от заявителя „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. с ЕИК *********, гр. София, е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са
предмет на настоящото производство, като същата е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за вземането си, като в указания срок същият е завел настоящия иск.
Ищецът е представил по делото заверено
копие от Договор за потребителски паричен кредит PLUS-******, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., като
заемодател и ответника в настоящото
производство – В.М.Й., като заемател с настоящ адрес ***. От договора за
паричен заем е видно, че заемодателят е предал на заемателя сумата от 8 000,00
лева със срок на връщане на заема 60 месеца, с размер на вноската 343,21 лева.
По делото са приложени извлечение от кредит PLUS-****** и условия
по договор за кредит.
Приложена е
и Последна
покана до В.М.Й. от дата 15.06.2018 г. По същата не са представени
доказателства по делото дали й е връчена.
Въз основа на така установената по
делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване на
вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
За ищеца е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като издадената заповед за
парично задължение срещу ответника не му е връчена.
Искът е допустим, подаден от и
срещу надлежно активно и пасивно легитимирани страни, имащи правен интерес от
образуване и водене на настоящото дело.
Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа
спора по същество.
В настоящото производство в тежест на ищцовата страна
бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже
съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Настоящият
съдебен състав споделя съдебната практика, според която в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 от ГПК за вземане по договор за потребителски кредит, за което се твърди
настъпила предсрочна изискуемост, ако преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение кредиторът не е обявил предсрочната изискуемост и не е
уведомил длъжника за това, то не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание.
Безспорно
ищцовото дружество е финансова институция, даденото в т. 18 на ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се
съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, е принципно и следва да намери приложение. Настоящият съдебен състав
счита, че предсрочната изискуемост на вземанията по процесния потребителски
договор не е настъпила автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление да е достигнало до
длъжника /в този смисъл: Решение от 12.04.2018 г, постановено по в. т. д. №
1042 по описа за 2018 г. на ОС – Стара Загора; Решение №ІІ-85 / 03.12.2018 г,
постановено по в. гр. д. № 1378 по описа за 2018 г. на ОС – Бургас; Решение 360
/ 23.11.2018 г, постановено по в. гр. д. № 512 по описа за 2018 г. на ОС –
Враца; Решение от м. 12.2018г., постановено по въззивно търговско дело № 1478
по описа за 2018г. на Окръжен съд – Варна; Решение от м. 10.2018г., постановено
по въззивно търговско дело № 625 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Варна и
др./
По делото не
се доказа наличието на надлежно изявление на кредитора, доведено до знанието на
длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Към исковата молба е
приложено изходяща от кредитора Последна покана от 15.06.2018 г., но липсват
каквито и да било доказателства за връчването ѝ на длъжника.
Настоящият
съдебен състав счита, че не е налице надлежно уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на дълга
ѝ по Договор за потребителски паричен кредит PLUS - ****** от 14.01.2017
г., тъй като от приложеното към исковата молба уведомление не е видно да има
отбелязване, че то е достигнало до неговия адресат. Съгласно цитирания
документ, в него е посочено, че това е последна покана за плащане и е изготвена
на 15.06.2018 г. от дружеството - кредитор, но няма данни дали и кога са
получени предходни такива, както и няма отбелязване на дата за връчване на тази
последна покана за плащане. С оглед тези обстоятелства съдът счита, че не е
налице валидно и надлежно уведомяване на длъжника за обявената предсрочна
изискуемост на кредита, като такова не е налице и с подаване в съда на
настоящата искова молба. Това е така поради факта, че тази искова молба не е
връчена лично на длъжника, а на процесуалния представител - на назначен от съда особен представител,
който има определени правомощия единствено и само по отношение на настоящото
съдебно производство, но не и да приема волеизявления, свързани с предхождащи
делото облигационни отношения между страните по него. Предсрочната изискуемост
на вземането по договор за кредит представлява преобразуващо право на кредитора
за изменение на договора, което макар да настъпва с волеизявление само на една
от страните по него, без да е необходимо съгласие на другата страна, за да
прояви преобразуващото си действие трябва това волеизявление да е достигнало до
тази страна (в този смисъл ТР № 3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на
ВКС). В конкретния случай това е налице, тъй като изявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост на Договор за потребителски паричен кредит PLUS - ******
от 14.01.2017 г. не е достигнало до В.Й. в качеството ѝ на кредитополучател
или поне няма такива данни по делото. Нещо повече - видно от представената
Последна покана от 15.06.2018 г. в нея не е посочена датата, от която дългът на
кредитополучателката е станал предсрочно изискуем. Посочено е единствено, че тя
преустановила плащанията по кредита си на 20.01.2018 г., но липсва посочване на
дата, от която дългът е станал предсрочно изискуем.
Предвид гореизложеното главният иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С
оглед изхода на делото, съдът присъжда в тежест на ищеца сумата в размер на 725,00
лева, представляваща възнаграждение за особения представител по делото на
ответника, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същата е изплатена с
разходен касов ордер на особения представител.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., ЕИК
********* с адрес на управление ***, представляваио от ********чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. ******, сгр. 14,
представлявано от законния представител ****** чрез юрисконсулт ******против В.М.Й., ЕГН: ********** с адрес: *** иск
с правно основание чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК с цена на иска 7 884,41 лева, за установяване на вземане за
сумата от: 7 505.08 лева – главница; 358.40 лева - възнаградителна лихва; 20.93
лева - мораторна лихва за периода от 20.02.2018 г. до 12.10.2020 г. и законна
лихва върху главницата от 28.10.2020 г.,
като неоснователен и недоказан.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Стара Загора.
След влизане в сила на решението, препис от
него да се приложи по ч.гр.д.№ ****/2020 г. по описа на РС-К..
Районен
съдия