Р Е Ш Е Н И Е №721/17.10.2019г.
гр.Ямбол........17.10........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.....................................първи...октомври…….........................................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 4097
за 2018 година............................................................................................
Производството по делото е образувано по искова молба на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД гр.София против В.Ж.К. ***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 800 лв. главница по предоставен кредит, 99 лв. възнаградителна лихва за периода 5.10.2017 г. – 3.04.2018 г., 278 лв. неустойка по чл.3 ал.2 от договора за кредит, ведно със законната лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС, както и присъждане на направените разноски. Направено е уточнение, че в заявлението по чл.410 от ГПК сумите за възнаградителна лихва и неустойка са претендирани общо в размер 377 лв. / 99 лв.+278 лв./ и по този начин е издадена заповедта за изпълнение.Твърди се, че ищецът е предоставил на ответника кредит, по който същият не е направил нито едно плащане до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че договорът е сключен от разстояние като на уеб адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние, а сключването на договора става само след регистриране на клиента в сайта и маркиране от негова страна, че се съгласява с общите условия. След това връзката е чрез ел.поща на предоставен от потребителя адрес, където му се изпращат за подпис чрез посочена електронна платформа договорът и общите условия, включително и се свързват с него на посочен от него телефон. По този начин е сключен и настоящия договор, сумата е преведена на ответника на каса на „Изипей“ АД, но той не е върнал предоставения кредит.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил от ответника чрез особеният му представител и предявените искове се оспорват. Твърди се, че договорът не е подписан от ответника и не се установява съставянето на подписан електронен документ, установяващ сключен договор за кредит от разстояние. Не са налице доказателства, представени от ищеца относно реалното сключване на този формален договор за кредит съгласно чл.18 от ЗПФУР.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, а е депозирал преди това писмено становище, в което поддържа иска си и пояснява начина на сключване на процесния договор за кредит от разстояние.
Ответникът редовно призован чрез пълномощника си поддържа становището по отговора за отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д. № *** г.по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на „Изи Финанс“ ЕООД гр.София, с което се претендира длъжникът В.Ж.К. *** да заплати сумата 1 237 лв., представляваща неизпълнение на парично задължение по договор № *** г. с главница на стойност 800 лв., договорна лихва в размер на 377 лв., начислена за падежиралия към момента на подаване на заявлението в съда период на кредита – 5.10.2017 до 4.03.2018 г. и разходи за извънсъдебно събиране на задължението поради забава на стойност 60 лв. Съдът е уважил искането на заявителя като е издал заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение, по която е разпоредено длъжникът К. да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД сумата 800 лв. главница по договор № *** г., сумата 377 лв. договорна лихва за периода 5.10.2017 г. – 4.03.2018 г., сумата 60 лв. разходи за извънсъдебно събиране на задължението и законната лихва, считано от подаване на заявлението – 24.04.2018 г., както и разноски 25 лв. платена ДТ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът К. не е бил призован редовно и на основание чл. 415 т.2 от ГПК на заявителя е даден срок за предявяване на установителен иск, а именно предявеният с настоящата искова молба.
В настоящото производство ищецът е представил на хартиен носител сключените от разстояние по електронен път договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** г., Общи условия към този договор и декларация за обработване на лични данни. Договорът е сключен между „Изи Финанс“ ЕООД и В.Ж.К. с посочени за него ЕГН, лична карта, постоянен и настоящ адрес, мобилен телефон, електронна поща и банкова сметка ***, като е заявено, че договорът се сключва на основание стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на потребителя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия кредит след запознаване и изрично съгласие на потребителя с ОУ, неразделна част от договора. Кредиторът се е задължил да предаде в собственост на потребителя сумата от 800 лв., а той се задължава да я върне в срок от 240 дни на 8 месечно вноски, посочени в погасителния план към договора във вариант при представяне на обезпечение по чл. 3 ал.1 и при непредставяне на обезпечение по чл. 3 ал.1. Посочено е, че фиксираният годишен лихвен процент е 40,15 %, общо дължимата сума е 918,80 лв., а при непредставяне на обезпечение по чл. 3 ал.1 - 1196,80 лв. ГПР на разходите по кредита е 48,44 %. Кредиторът се е задължил да предаде на потребителя сумата в деня на подписване на договора чрез превод по посочена от потребителя банкова сметка *** „Изипей“ АД. Съгласно чл. 3 ал.1 от договора потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция в полза на кредитора за дължимата сума или две физически лица – поръчители, които да отговорят на конкретни изисквания. Според чл. 3 ал.2 при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер 278 лв., която плаща разсрочено с всяка от погасителните вноски. Върху всички страници на представените на хартиен носител договор за предоставяне на кредит от разстояние № 185409, Общи условия към него и декларация за обработване на лични данни е отразено, че документът е подписан чрез платформата на SingNow.bg на 5.10.2017 г. с посочен час за всеки документ.
След отговора от ответника и изразеното в него възражение, че договорът не е подписван от потребителя, ищецът е представил на СD, като посочва, че на същото се съдържат представените на хартиен носител доказателства, но този електронен носител не можеше да бъде отворен на персоналния компютър на съдията.
На датата на сключване на договора 5.10.2017 г. е изпратено електронно писмо до предоставения от потребителя електронен адрес за това, че е одобрен за заем с посочени основни задължения за главница, сумата за връщане със и без обезпечение и крайната дата на договора 2.06.2018 г., както и че дружеството е извършило превод от 800 лв. на името на К. по договор за заем № *** на каса на „Изипей“. Следват писма от 6.11.2018 г. до същия електронен адрес на К. за това, че е просрочил вноска в размер 161,15 лв., от 11.11.2017 г. за това, че плащането на вноска е просрочена от него със 7 дни и от 8.12.2017 г. за това, че дружеството обявява договора за предсрочно изискуем.
За това, че е изпълнил задължението си по договора за кредит от разстояние да предаде заетата сума на потребителя, ищецът е представил разписка за извършено плащане от 5.10.2017 г., видно от която на името на В.Ж.К. от „Изи финанс“ в „Изипей“ е направен превод по договор за заем № *** в размер 800 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.6 от ЗПФУР.
Съдът намира предявеният иск за допустим, тъй като е предявен като установителен за вземане по реда на чл.422 от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК – издадена е заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество съдът намира иска за частично основателен по следните съображения:
С оглед представените по делото писмени доказателства за съда е безспорно установено, че ответникът К. е сключил договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** г. с „Изи финанс“ ЕООД, който договор съдът въпреки възражения му приема за действителен и перфектен, с изключение на частта за уговорена неустойка по чл.3 ал.2.
Неоснователни са възраженията на ответника относно неустановяване от ищеца по предвидения в ЗПФУР ред на надлежното подписване на процесния договор от страна на потребителя-ответник. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според чл.3 от ЗЕДЕП, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. За сключването на договори за финансови услуги от разстояние, съгласно чл.18 ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Действително в настоящия случай поради технически причини не можа да се установи предпоставката на чл.3 от ЗЕДЕП, но съдът приема, че договорът за кредит от разстояние е действително сключен между страните предвид съдържащите се в представения по делото договор лични данни на ответника: ЕГН, данни от личната му карта – номер и дата на нейното издаване, постоянния му и настоящ адрес, личен телефон за връзка; e - mаil адрес, както и посочена негова банкова сметка. ***, за да се приеме, че договорът установява размяна на изявления и обективира съгласия на страните за неговото сключване по смисъла на ЗПФУР. Представени са доказателства за електронната кореспонденция между страните по договора – изпратените ел.писма до потребителя на предоставения от него адрес, след което с потвърждението от потребителя, договорът е сключен и сумата му е преведена. За извършения реален превод на сумата от кредитора на потребителя свидетелства представената разписка за извършено плащане.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е бил сключен по надлежния ред договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** г., по който ищецът е изпълнил задължението си да предостави в заем сумата 800 лв., но не са налице доказателства ответникът да е върнал заетата сума и договорени лихви в размер 99 лв. Поради това искът в тази част е основателен и следва да се уважи.
Що се отнася до клаузата по процесния договор за кредит за задължение за неустойка от страна на заемателя съгласно чл.3 от договора, съдът намира същата за нищожна като противоречаща на добрите нрави – чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД. Както се посочи по-горе в тази клауза на договора страните са договорили неустойка в размер 278 лв., дължима разсрочено към всяка погасителна вноска, в случай, че заемателят не изпълни задължението си в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечениебанкова гаранция в полза на кредитора за дължимата сума или две физически лица – поръчители, които да отговорят на конкретни изисквания. Така уговореното задължение за неустойка отговаря на критериите за нищожност, определени в ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС – неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Уговорената неустойка в случай, че заемателят не предостави обезпечение за заемателя си в тридневен срок от сключване на договора в размер 278 лв. многократно надвишава неговата печалба по договора – възнаградителната лихва в размер 99 лв. По този начин съдът счита, че процесната неустойка излиза извън своето предназначение и функции, както и че неизпълнението на вторичното задължение за предоставяне на обезпечение, не води до претърпяване на вреди. При установената нищожност на уговорката за неустойка не е породено задължение за нейното заплащане, поради което искът в тази част се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на 129,17 лв., както и тези направени в настоящото производство в размер на 294,71 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Ж.К., ЕГН ********** ***, че дължи на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ***, гр.София, район Триадица, ж.к.“Иван Вазов“, ул.“Балша“ № 17 ап.1, представлявано от управителя Б.И.Н. сумата 800 лв. главница по предоставен кредит по договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** г., 99 лв. възнаградителна лихва за периода 5.10.2017 г. – 3.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС, като искът по отношение на неустойка по чл.3 ал.2 от договора в размер 278 лв. като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В.Ж.К. с посочени данни да заплати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД гр.София направените в заповедното производство разноски в размер на 129,17 лв., както и направените в настоящото производство в размер на 294,71 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: