РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 1912/26.9.2019г.
гр. Пловдив, 26 . 09 . 2019 г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито заседание на двадесет и шести септември
през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Административен съдия:
Здравка Диева
като
разгледа адм. дело № 2154 по описа за 2019г., взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 248 ГПК.
Адв. Ал.О.
– пълномощник на жалбоподателя Х.В.П.,***А.
***, е поискал с молба от 30.08.2019г. допълване на Определение № 1484 от
18.07.2019г. постановено по адм.д.№ 2154/2019г., в
частта за разноските.
1. В молбата е посочено, че прекратителното определение е получено на 27.08.2019г.
Поддържа се, че до момента доверителят на адв.О. не е
дал повод за образуване на съдебното производство, като отмяната на оспорения
административен акт от самия орган – е извършена след депозиране на жалбата в
Община ***. Към дата на отмяна на оспорената заповед жалбоподателят вече е
направил разноски. Заявено е, че поради ненавременна информация за оттегляне на
оспорения акт, своевременно не са претендирани
разноски по делото, въпреки, че такива са извършени.
Отговор от ответника е постъпил в
срока по чл.248 ал.2 ГПК : Пълномощникът на Кмета на Община *** – адв.Щ.Ц. счита молбата за допълване на Определение № 1484
от 18.07.2019г. постановено по адм.д.№ 2154/2019г., в
частта за разноските, за неоснователна. Заявено е, че обжалваната Заповед №
РД-687/21.06.2019г. на Кмета на Община *** е отменена изцяло в срока по чл.91
ал.1 АПК. Поддържа, че в подадената жалба от пълномощника на г-н П. с вх. номер
от 10.07.2019г. против заповедта – няма искане за присъждане на разноски, както
и не е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство по делото или за написване на жалбата. По отношение
представеният с молбата договор за правна защита и съдействие, въз основа на
който се претендират разноски е посочено, че същият е подписан от г-н П. на
08.07.2019г., от която дата е и адвокатското пълномощно, с което пълномощника
на г-н. П. – К.Ф., преупълномощава адв.О. да го представлява, а жалбата е подадена на
10.07.2019г., които обстоятелства поставят под съмнение дата на подписване на
договора за правна защита и съдействие.
Алтернативно е заявено – при
преценка за присъждане на разноски, те да бъдат съобразени с действителното
участие на адв.О. по делото.
2. При разглеждане на молбата съдът
съобрази следното :
Хр. П.,***А. ***, представляван от адв.Ал.О. е обжалвал Заповед № РД - 687 от 21.06.2019г. на
Кмета на Община ***, основана на чл.193 ал.3 ЗУТ.
Административното дело е образувано
на 16.07.2019г. и на същата дата в АС-Пловдив е постъпила молба от упълномощен
юрисконсулт Д.Т., към която е приложена Заповед № РД-763/16.07.2019г. на Кмета
на Община ***, с която изцяло е отменена обжалваната Заповед №
РД-687/21.06.2019г. на Кмета на Община *** /л.27, 28/.
Жалбата е с вх.номер в община *** –
94-00-8429 /10/ от 10.07.2019г. Заповед № РД-763/16.07.2019г. на Кмета на
Община *** е основана на чл.91 ал.1 и ал.2 АПК /преразглеждане на акта/ и
издадена в 7 – мо дневния срок от постъпване на
жалбата. Със Заповед № РД-763/16.07.2019г. на Кмета на Община *** се отменя
изцяло Заповед № РД - 687 от 21.06.2019г. на Кмета на Община ***, като е
отразено задължение за съобщаването й незабавно на оспорващото лице и на
другите заинтересовани лица. Заповед № РД-763/16.07.2019г. на Кмета на Община ***
е основана на чл.91 ал.1 и ал.2 АПК /преразглеждане на акта/ и подлежи на
самостоятелно оспорване по реда на чл.91 ал.2 АПК. Обстоятелството, че
заповедта за отмяна към дата на издаването й – 16.07.2019г. не е връчена, не
променя изводът за липса на правен интерес. Налице е хипотеза - оспорване на
административен акт, който е отменен в срока по чл.91 ал.1 АПК - самостоятелна
предпоставка за оставяне на оспорването без разглеждане по см. на чл.159 т.4 вр. и с т.1 АПК /липсва надлежен предмет на оспорване и
преценка за валидност и законосъобразност по реда на чл.146, чл.168 АПК/. По
тези съображения жалбата на Х.В.П. против Заповед № РД - 687 от 21.06.2019г. на
Кмета на Община *** е оставена без разглеждане и е прекратено производството по
адм.д.№ 2154/2019г. по описа на Административен
съд-Пловдив – с Определение № 1484 от 18.07.2019г.
Определението е съобщено на адв.О. на 27.08.2019г. - молбата е подадена в срока по
чл.248 ал.1 ГПК и е основателна.
3. Съобрази се, че с чл. 248 ал. 1 ГПК
по препратка от чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението, респ.
определението е необжалваемо – в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение, в частта му за разноските. Установени са две хипотези –
за допълване на съдебния акт и за изменението му. В случая съдът е оставил без
разглеждане жалбата и не е постановил осъдителен диспозитив,
поради което искането на жалбоподателя се определя като допълващо. С молбата е
представен Списък на направените разноски и Договор за правна защита и
съдействие от 08.07.2019г. – разноски са заплатени за държавна такса – 10 лв. и
за договорено адвокатско възнаграждение – 500лв., която сума е вписана в
договора за платима в брой с отразяване, че е платена /т.1 от Т.Р. от 06.11.2013г.
на ВКС/. В договора за правна защита е посочено, че касае завеждане на дело и
процесуално представителство по жалба срещу Заповед № РД - 687 от 21.06.2019г.
на Кмета на Община ***. В представеното с жалбата пълномощно, адв.О. е преупълномощен от
пълномощник на Хр.П., да представлява същия пред компетентния Административен
съд, като обжалва Заповед № РД - 687 от 21.06.2019г. на Кмета на Община ***, да
води делото до окончателното му приключване във всички инстанции. Жалбата е
подадена от адв.О. и подписана от същия – при наличие
на установена представителна власт.
С анализ на разпоредбата на чл. 143
ал. 2 АПК, следва да бъде прието, че независимо от десезиране
от спора поради оттегляне на оспорения административен акт, респект. при
отмяната му от административния орган по реда на чл.91 ал.1 АПК, подателят на
жалбата има право на разноски. Незаявяването на претенцията за разноските в
жалбата не лишава оспорващия от правото на такива /Определение № 7251/2018г. на
ВАС, адм.д.№ 5261 от 2018г./. С чл. 80 ГПК, приложим
на осн. чл. 144 АПК, списъкът за разноски и съответно
искането за тяхното присъждане може да бъде направено най-късно до приключване
на съдебното заседание в съответната инстанция. При неспазване на това
изискване, страната се лишава от правото да обжалва съдебния акт, в частта му
за разноските. В случая обаче, открито съдебно заседание не е проведено поради
отмяна на оспорения административен акт от органа-издател по реда на чл.91 ал.1 АПК. Поради това единствената възможност на жалбоподателя е да предяви искането
си за разноски по реда на чл. 248 ГПК - след уведомяването му за постановеното прекратително определение. Тоест, искането не е преклудирано. Освен това, при служебната проверка за
допустимостта на производството страните обективно не биха могли да имат
познанието относно точния момент за подобно развитие на процеса и съответно –
да поискат присъждане на разноски и да представят доказателства за плащането
им. Срок да се предяви искането в тази хипотеза не е предвиден /чл. 81 и чл.
78, ал. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК/ - Определение № 2712
от 2019г. на ВАС, адм.д.№ 15159/2018г.
Договорът за правна защита и съдействие
е сключен на дата, предхождаща подаване на жалбата и както бе посочено - е в
обхват : завеждане на дело и процесуално представителство по жалба срещу
Заповед № РД - 687 от 21.06.2019г. на Кмета на Община ***, а пълномощното
съдържа и представителна власт за обжалване на заповедта – тоест, изготвяне и
подаване на жалбата. Жалбата е подадена и подписана от пълномощника, а не
изхожда лично от жалбоподателя. Пълномощното за подаване на жалбата и за представителство
по делото е от 08.07.2019г., от която дата е и договора за правна защита – за
завеждане на дело и процесуално представителство. Пълномощното и договорът
предхождат датата на прекратителното определение –
18.07.2019г. Преупълномощаването от пълномощника на
жалбоподателя и личното упълномощаване на жалбоподателя на адв.О.
са от една и съща дата, но няма противоречие между действията на пълномощник и
жалбоподател /преупълномощаването е за адв.О. и адв. Иванова – заедно и
поотделно/.
Действително в чл. 143 АПК, уреждащ
отговорността за разноски, не е предвидена изрично хипотеза за присъждане на
разноски при прекратяване на делото, поради липса на предмет или при липса на
правен интерес от оспорването. В случаят е оспорена заповед, отменена от
административния орган – издател, на основание чл.91 ал.1 и ал.2 АПК. В тази
хипотеза може да се приеме, че освен отпаднал правен интерес за жалбоподателя, на
практика ответникът е признал основателността на искането по см. на чл.78 ал.2 ГПК - Определение № 1493/2019г. по адм.д.№ 715/2019г. на ВАС.
Жалбоподателят е направил разноски
за държавна такса в размер на 10лв. и за адв.възнаграждение
в размер на 500лв., които следва да му бъдат присъдени – договореното
процесуално представителство не е осъществено, но към момента на подаване на
жалбата и при подписване на пълномощното и договора за правна защита,
жалбоподателят не е могъл да знае отнапред, че административния орган ще
приложи нормата на чл.91 АПК. Размерът на заплатеното в брой адв.възнаграждение е под минимума, установен в Наредба №
1/2004г. за адвокатските възнаграждения – чл.8 ал.2 т.1.
Мотивиран с изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Допълва Определение № 1484 от
18.07.2019г. постановено по адм.д.№ 2154/2019г. на
Административен съд – Пловдив в частта за разноските, като
Осъжда Община *** да заплати на Х.В.П.,
ЕГН **********,*** ***, съдебни разноски в размер на общо 510лв. – държавна
такса и адв. възнаграждение.
Определението може да се обжалва
пред Върховния Административен Съд по реда за обжалване на допълненото
определение - в 7-дневен срок от получаване на препис от съдебния акт.
Препис от Определението да се
изпрати на страните.
Административен
съдия :