МОТИВИ:
Срещу подсъдимия Л.Ц.П. *** е повдигнато обвинение за
това, че:
На 01.09.2014г в гр.Плевен, обл.Плевен, в района на
Градската градина, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, причинил на К.И.П. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно
опасно за живота – престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Конституиран е на основание чл.76 от НПК пострадалия
свидетел К.И.П. със съгласието на неговия баща ** ** П. като частен обвинител в
наказателното производство.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение.
Подсъдимият Л.Ц.П. разбира обвинението за какво е,
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
отнася се критично към извършеното и моли съда за снизходителност при
определяне на наказанието.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 01.09.2014г. около 19.30 часа в гр.
Плевен, пострадалият К.И.П. се намирал със свои приятели – свидетелите **, ** и ** в Градската
градина, в района на детска площадка на изхода към блок «Слънце». Момчетата
правели упражнения на уреди (лостове и успоредка), които се намирали на
посоченото място в парка. По същото време, в района на «Арт център» в Градската
градина, се намирали други момчета – свидетелите **, **, **, ** и ** и други
техни познати, между които и подсъдимият Л.Ц.П.. Групата момчета, между които
се намирал подсъдимият Л.П. се приближили до компанията, в която се намирал пострадалият К.П.. При срещата
свидетелят **, по прякор «Реджеп» се насочил към компанията на пострадалия и между момчетата от двете компании възникнал словесен
конфликт. Свидетелят К.П. и свидетелят ** провеждали разговор, когато свидетелят
** се приближил до К.П. и посегнал да го удари. Свидетелят ** спрял действията
на свидетеля **, като сложил ръцете си на гърдите му и го отблъснал. В същото
време подсъдимият Л.П. минал отзад и отстрани на свидетеля К.П. и без последния
да го види и очаква, го ударил силно с ръка в областта на дясната страна на
лицето. Вследствие от силния удар К.П., политнал назад и паднал по гръб, като
ударил задната част на главата си в асфалта. При падането свидетелят П. загубил
съзнание, посинял, започнал да трепери и си глътнал езика. Поради липсата на
кислород получил гърч. В това време подсъдимият Л.П., виждайки какво е причинил
на свидетеля К.П., се изплашил, извикал на висок глас: «Викайте линейка!» и
избягал. Веднага до К.П., който се намирал все още в безсъзнание, се доближили
възрастни хора и виждайки състоянието му, казали, че трябва незабавно да му се
извади езика. След това свидетелят ** се надвесил над пострадалия и с ръка бръкнал в устната му
кухина и извадил езика му, като по този начин му осигурил възможност да диша.
Състоянието на безсъзнание на пострадалия продължило около 10 минути. След като
свидетелят П. се съвзел бил поставен да седне на пейка. През това време
присъсващите извикали екип на Центъра за Спешна медицинска помощ и уведомили
бащата на К.П. – ** П. за случилото се. Свидетелят ** П. пристигнал незабавно,
при пристигането му К. вече бил в съзнание и бил поставен да седне на една
пейка. Направило му впечатление, че синът му бил посинял, не можел да говори,
опитал се да проведе разговор с него, но К. не отговарял, а само го гледал.
Служителите на ЦСМП – Плевен пристигнали своевременно и пострадалият бил откаран с линейка в болница. След съответните
изследвания в Спешния център, бил настанен в «Клиника по неврохирургия» към
УМБАЛ «Д-р Георги Странски» ЕООД гр. Плевен, за наблюдение. След три дни бил
изписан.
В хода на разследването от показанията на всички
разпитани свидетели се установява, че Л.П. и К.П. не се познавали, не са
разговаряли непосредствено преди инцидента и пострадалият по никакъв начин не е предизвикал Л.П.. По случая е образувано и проведено досъдебно производство.
Горната фактическа обстановка се установява от направените
самопризнанията на подсъдимия Л.Ц.П. и обявени от
съда по реда на чл.372 ал.ІV от НПК, както и от всички събрани доказателства в
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл.283 от НПК – показанията на свидетелите ** ** П., **, **, **, **, **,
**, **, **, ** и **, от заключенията на вещите лица д-р ** и д-р ** по
назначените съдебно медицинска и и психолого-психиатрична експертизи,
свидетелство за съдимост на подсъдимия, характеристична справка за подсъдимия,
и други писмените доказателства.
От така установената фактическа обстановка е видно, че
с деянието си подсъдимият Л.Ц.П. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК.
От обективна страна подсъдимия Л.Ц.П. ***, в района на Градската градина, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, причинил на К.И.П. *** средна телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Л.Ц.П. виновно при форма на вина – пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е целял тяхното настъпване.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия Л.Ц.П. съдът съобрази от една страна като смекчаващи
отговорността обстоятелства – доброто процесуално поведение на подсъдимия,
насочено към разкриване на обективната истина по делото, демонстрирането на
критично отношение към извършеното от него деяние, добрите му характеристични
данни, а от друга страна като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе
предвид високата степен на обществена опасност на деянието предвид условията на
време, място и обстановка – в светлата част на денонощието, в Градската градина
в идеалния център на гр.Плевен, в присъствието на много хора, и характера на
причинената телесна повреда. Съдът не направи фактическа констатация относно
наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обуславят по-ниската степен на обществена опасност на
извършеното от подсъдимия П. деяние от типичната за този вид престъпление.
Съдът осъди подсъдимия Л.Ц.П.
при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.58а ал.1 от НК
вр.чл.373 ал.2 от НПК намали така определеното наказание с една трета или
подсъдимият П. следва да търпи наказание в
размер на четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл.69 ал.1 вр.чл.66
ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок
от две години.
По отношение на подсъдимия П.
са налице и трите кумулативни предпоставки на чл.66 ал.1 от НК, а именно –
наложеното наказание е до шест години лишаване от свобода, подсъдимият П. не е
осъждан на наказание лишаване от свобода за извършено престъпление от общ
характер и за действителното му поправяне не е необходимо и наложително той
реално да изтърпи наложеното наказание, поради което съдът отложи изпълнението
на наказанието с четири годишен изпитателен срок считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът счита, че това по вид и размер наказание ще
изпълни целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът осъди на основание чл.
189, ал.3 от НПК подсъдимия Л.Ц.П. да заплати направените деловодни разноски в
полза на ПлРС в размер на 250лв
Съдът осъди на основание чл.
189, ал.3 от НПК подсъдимия Л.Ц.П. да заплати на пострадалия К.И.П. разноски за
адвокат при първоначално разглеждане на делото по НОХД №3549/2014, при
разглеждане на делото пред въззивния съд по ВНОХД №167/2015г и при разглеждане
на настоящото НОХД №698/2015г, общо в размер на 1200лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: