№ 21341
гр. С, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110120470 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване
искове с правно основание чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД,вр.чл.22 от
ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК от И. С. Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С,срещу
„П К“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,с искане за
прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит №
*****,а при условията на евентуалност – за прогласяване недействителност на
договорни клаузи фаст и флекси.
В исковата молба се твърди,че на 10.08.2023 г. страните са сключили
договор за потребителски заем със заемна парична сума 3500 лева,41 %
лихвен процент,49,05 % ГПР и обща сума,дължима по кредита 5259 лева.
Сочи се,че съгласно раздел VI от сключения договор заемополучателят
закупува и допълнителни услуги фаст и флекси,за които дължи допълнително
1400 лева и 3010 лева,а по този начин общият размер на задължението се
увеличава до 10034,62 лева. Ищцата излага твърдения,че договорът за заем е
недействителен поради допуснато нарушение на разпоредбата на
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,защото формално е посочен ГПР под 50 %,но при
включване на ГПР не са взети предвид стойностите на услугите фаст и
флекси. Ако договорът не бъде счетен за недействителен,то ищцата предявява
искове за прогласяване недействителност на клаузите по договори фаст и
флекси,за които клаузи твърди,че са неравноправни,а и чрез уговарянето им се
заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК. Ищцата моли съда да уважи
исковете.
1
Ответникът „П К“ЕООД оспорва исковете като неоснователни и
недоказани с доводи,че в договора е разяснено какъв е размерът на
задължението общо по договора,както и по отделните договорни клаузи. Сочи
се,че дори да е нарушено изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК,то недължима се
явява разликата над максимума по цитираната разпоредба,но не е
недействителен сключеният договор. Изложени са съображения,че
допълнителните услуги не е следвало да бъдат включени в годишния процент
на разходите. Твърди се,че неправилното посочване на ГПР не се приравнява
на хипотеза,при която ГПР изобщо не е посочен. Ответникът моли съда да
постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Представен е договор за потребителски кредит от 10.08.2023 г., по
силата на който ищецът е получил в заем от ответника сумата от 3500 лева
главница, при задължението да я върне за 30 месеца, при посочен ГЛП 41 % и
ГПР 49,05 %, съгласно договора, с уговорка ищецът следва да заплати на
ответното дружество сумата от 1400 лева за допълнително закупена услуга
„Фаст“ и сумата 3010 лева за допълнително закупена услуга „Флекси“, като
плащането на тези суми е разсрочено заедно с главница и лихва на
погасителни вноски.
Представени са Общи условия, погасителен план, както и платежни
нареждания за общата сума от 1045 лева, преведена в полза на ответника по
процесния договор.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договор за
потребителски кредит е обусловено от установяване наличието на такъв порок
във волеизявлението,при което договорът за кредит не би могъл валидно да
породи правни последици. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК регламентира
хипотезите,когато договорът за кредит се явява недействителен като една от
посочените хипотези на недействителност е ако е допуснато нарушение при
посочване размера на годишния процент на разходите. Следва да се отчете и
че с решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на Съда на ЕС е прието, че член
10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват
в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. Ето защо нарушаването на изискването по чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК (неточно посочване на ГПР) води до недействителност на
2
договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, включително съгласно
тълкуването на европейското право, дадено с цитираното решение на СЕС от
21.03.2024 г. по дело С-714/22. Софийският районен съд намира,че исковата
претенция за прогласяване недействителност на договора за паричен заем
подлежи на уважаване. В настоящия случай от представения по делото
договор се установява,че съгласно чл2,т.5 от договора годишният процент на
разходите е посочен – 49,05 %,но същият не включва начислените такси за
услуги фаст и флекси,каквито се установява да са договорени съгласно
сключения договор и които възлизат на съответно 1400 лева и 3010 лева. При
наличието на посочен ГПР,който не включва двете начислени такси,съдът
приема,че се достига до нарушаване посочването на годишния процент на
разходите,което влече недействителност на договора за заем. Софийският
районен съд,отчитайки легалната дефиниция на понятието общ размер на
разходите,както и с оглед това,че чрез уговаряне на двете такси за услуги фаст
и флекси значително нараства общия размер на дълга,приема,че се достига до
нарушаване изискванията на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Цитираната разпоредба е регламентирана в полза на потребителя,който следва
по ясен и разбираем начин да бъде уведомен за размера на дълга и
подлежащата на връщане парична сума. Това означава,че при посочване
годишния процент на разходите следва да бъде взета предвид всяка парична
сума,която рефлектира върху размера на задължението. Според легалната
дефиниция общ разход са всички
разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително
разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-
специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в
случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на
търговски клаузи или условия. Съдът счита,че чрез начисляване на таксите
фаст и флекси се достига до възникване на разход по кредита,подлежащ на
изпълнение от потребителя,респективно така начислената парична сума
следва да бъде включена в годишния процент на разходите. Софийският
районен съд намира,че в конкретния случай е налице неточно посочване
годишния процент на разходите,която хипотеза се приравнява на липсата на
посочване на годишния процент на разходите,респективно обуславя се извод
за недействителност на правоотношението.Развитите съображения
мотивираха съда да счете,че предявеният главен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит № ***** от 10.08.2023 г.
е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на главния иск, съдът приема,че не е реализирана
процесуалната предпоставка за разглеждане на предявените в условията на
евентуалност искове,защото същите биха подлежали на разглеждане само при
3
условие,че главният иск бъде отхвърлен,поради което евентуалните искове
следва да бъдат оставени без разглеждане.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата има право на
разноски при съобразяване правилото на чл.78,ал.1 от ГПК съдът намира,че в
полза на ищцата следва да бъде присъдена внесената държавна такса от 140
лева,а предвид това,че ищцата е представлявана от адвокат по реда на
чл.38,ал.2 от ЗА в полза на адв.Д. Г. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 360 лева при съобразяване,че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност,разгледано е в едно съдебно
заседание,без да е представлявана ищцата,както и при съобразяване
постановеното решение на СЕС по дело № 432/2022 г.,според което съдът не
би могъл да бъде обвързан от определен минимум на възнаграждението,а е
длъжен да определи размера на възнаграждението,отчитайки спецификите на
конкретния казус.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК във вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,вр.чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД договор за потребителски
кредит № ***** от 10.08.2023 г. по предявения иск от И. С. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. С, ул. “Б“ № ***, вх. А, ет. 2 срещу „П К“ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр.С, бул. “Б“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
ет. 7.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на
евентуалност искове за прогласяване недействителност на договорните клаузи
фаст и флекси.
ОСЪЖДА „П К“ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.С, бул. “Б“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 да заплати на основание
чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на И. С. Б., ЕГН **********, с адрес гр.
С, ул. “Б“ № ***, вх. А, ет. 2 сумата от 140 лева (сто и четиридесет лева)
съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „П К“ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.С, бул. “Б“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 да заплати на адв. Д. Г. с
адрес гр. Т, *****, сумата от 360 лева (триста и шестдесет лева) адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5