№ 1369
гр. Плевен, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:В. Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от В. Гр. Николова Гражданско дело №
20224430101408 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „А.С.П.“, Булстат ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С. ***, ул.“Т.“ ***, представлявана от
Р.Д.П. – изпълнителен директор, чрез пълномощник Т.Г.Д. – М. – директор
на „Д. „С.П.“ гр.П., адрес: гр.П., пл.“И.М.“ ***, против В. В. Ц. с ЕГН
**********, адрес: гр.П., ул.“И.Ш.“ ***. Посочва се в исковата молба, че въз
основа на заявление – декларация за отпускане на целеви помощи с вх.№
***г. на ответника на ***г. била отпусната целева помощ за хора с
увреждания по чл.44, ал.2 от Закона за интеграция на хората с увреждания
(ЗИХУ) за закупуване на два броя подмишечни патерици в размер на ***. на
основание Заповед ******. на директора на ДСП-П.. Посочва се в молбата, че
ответникът не е използвал по предназначение отпусната му целева помощ и в
предвидения 90-дневен срок не е представил разходо-оправдателни
документи – оригинална фактура, касов бон и приемо-предавателен протокол.
Сочи се още, че на В. В. Ц. била изпратена покана за възстановяване на
помощта, като поканата била връчена ведно с уведомление от ***г. – известия
за доставяне *** от ***г. и *** от ***г. Посочва се, че било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.д.******г. по описа на ПлРС. В хода на ч.гр.д. била издадена Заповед
***г. и изпълнителен лист № ***г. против В. В. Ц.. Посочва се още, че било
образувано изпълнително дело *** по описа на СИС при РС П., като
заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на ищеца
1
спрямо ответника съществуват вземания и последния дължи на „А.С.П.“
сумата от ***. главница, сумата от *** лв. лихва за забава за периода от ***г.
до ***г., законна лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № ***г.
ч.гр.д.******г. по описа на ПлРС.
Претендират се и направените деловодни разноски в заповедното и исковото
производство.
С Определение ******г. по гр.д. №***. по описа на РС – П., съдът е назначил
особен представител на ответника- адв. П. А. – АК-П.. В срока по чл.131
ГПК е депозирано становище от особения представител с вх.№ ***г.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Взема
становище в молба с вх.******г. като моли съда да уважи изцяло предявените
искове като основателни и доказани, както и да присъдят в тежест на
ответника направените деловодни разноски.
Ответникът се представлява от адв. П. А., която моли съда да отхвърли
предявените искове като се прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.******г.
описа на РС-П., че на ***г. „А.С.П.“ подала заявление за издаване на заповед
по чл. 417 от ГПК против В. В. Ц., както и че в хода на производството била
издадена Заповед ***г. по ч.гр.д.******г. по описа на ПлРС. Със заповедта
РС – П. разпоредил на длъжника В. В. Ц. да заплати на „А.С.П.“ сумата от
***. главница, сумата от *** лв. лихва за забава за периода от ***г. до ***г.,
законна лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от ***. деловодни
разноски.Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С
разпореждане № ***г. на заявителя била указано правото по чл.415, ал.1 т.2
ГПК. Съобщението е получено от АСП-С. на ***г.С искова молба вх.№***г. в
законовия месечен срок е инициирано настоящото гражданско дело №***. по
описа на ПлРС.
Безспорно по делото е и се установява от представените от ищеца и
неоспорени от ответника заверено копие на заявление – декларация; заверено
копие на медицински протокол на ЛКК и Заповед на Директора на ДСП-П.,
че В. В. Ц. е кандидатствала за получаване на целева помощ за хора с
увреждания по чл. 44, ал. 2 Закона за интеграция на хората с увреждания за
помощни средства/медицински приспособления и съоръжения, за
ортопедични обувки – ***, и *** подмишнични патерици. Ц. заявила, че
желае помощта да бъде преведена по банкова път на посочена от нея сметка в
заявлението. Съгласно заповедта покупката следвало да бъде извършена в
*** дневен срок (за изделия индивидуална поръчка) от получаване на
помощта, като в този срок следвало да се представят оригинална фактура и
фискална бележка, копие от тях, приемно предавателен протокол. Заповед
2
****** от ***г. на Директора на ДСП-П. била връчена на ответника на ***.
Не се спори и относно обстоятелството, че била извършена проверка, в
резултат на която било установено, че дължимите разходооправдателни
документи (фактура с касов бон, приемно-предавателен протокол, с които да
удостовери закупуването и получаването на *** подмишнични патерици, не
били представени от ответника.
Не се спори и относно обстоятелството, че била издадена Заповед № ***г. на
Директора на ДСП-П. за възстановяване на целева помощ за покупка,
изработка и ремонт на медицински изделия и/или помощни средства,
приспособления и съоръжения (МИ и/или ПСПС).
Спори се между страните получил ли е ответника помощта от ***., използвал
ли е по предназначение, както и дължи ли ответника сумите по издадената
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, настъпила ли е
погасителна давност за вземанията.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр.П., като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
При така установеното от фактическа страна съдът приема, че е сезиран с
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1
вр. чл.124, ал.1 ГПК на „А.С.П.“ против В. В. Ц. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., ул.“И.Ш.“ ***, за установяване съществуването на вземания в полза на
ищеца и обстоятелството, че ответника дължи на „А.С.П.“ сумата от ***.
главница, сумата от *** лв. лихва за забава за периода от ***г. до ***г.,
законна лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №***г. по
ч.гр.д.******г. по описа на ПлРС.
От правна страна съдът прави следните изводи:
За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение.
На първо място съдът приема за недоказано твърдението на ищеца, че на
ответника е предоставена целева помощ чрез изплащане на сума в размер на
***. за закупуване на два броя подмишечни патерици. Доказателства в тази
насока не бяха представени от „А.С.П.“.
Съгласно чл. 39 от ППЗИХУ (отм.) действал към м.***г. хората с
увреждания имат право на целева помощ покупка и ремонт на помощни
средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в
списъците по чл.35г, ал.1 от ЗИХУ. Съгласно чл. 40, ал.1 от ППЗИХУ (отм.)
видовете помощни средства, приспособления и съоръжения, за които лицата
ползват целева помощ, медицинските условия за отпускането им,
3
експлоатационните им срокове и необходимите медицински документи са
посочени в приложение № 7. В т. 11 от Приложение №7 към ППЗИХУ (отм.)
е била предвидена възможност за отпускане на целеви помощи за патерици,
бастуни, ходилки и проходилки, бели и сензорни бастуни за слепи хора, като
помощта се отпуска по медицински индикации, удостоверяващи постоянната
нужда от тях, след представяне на медицински протокол от специализирана
ЛКК по профила на заболяването респ. решение на ТЕЛК/НЕЛК. Целевите
помощи се изплащат на правоимащите лица по касов път или безкасов път от
Агенцията за С.П. (чл.43 от ППЗИХУ). Лицето с увреждане, негов законен
представител или упълномощено от него лице заплаща медицинските
изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения, за които е
отпусната целевата помощ, или за ремонта на тях на избран търговец, вписан
в регистъра по чл.35, ал.1 от ЗИХУ, който при представане на вещта издава
фактура съгласно закона за счетоводството и закона за данък добавена
стойност ведно с касова бележка ( при плащане в брой), гаранционна карта и
приемно-предавателен протокол по образец. В срок до 30 дни от
получаването на помощта правоимащото лице, негов законен представител
или упълномощено от него лице представя в съответната ДСП оригиналите
на оригинал на фактура и касова бележка и прилага копие от двата документа
заедно с приемно-предавателния протокол за получаване на изделието. При
закупуване или ремонт на изделия, средства, приспособления и съоръжения ,
изработени по индивидуална поръчка, отчитането се извършва в срок 90 дни
от получаване на целевата помощ. В чл.43б ППЗИХУ законодателят е
предвидил санкция за лицата, които не са използвали помощта по
предназначение. В този случай лицата възстановяват пълния размер на
помощта.
В конкретния случай по делото, съдът приема за недоказано твърдението на
ищеца за извършено предоставяне на целева помощ за закупуване на два броя
подмишечни патерици под формата на парична сума в размер на ***.
Липсват доказателства както за превеждане на сумата по банкова сметка на
ответницата, така и за изплащането на каса. Ето защо съдът приема за
основателно възражението на особения представител за недоказаност на
факта за реално получена целева помощ от В. В. Ц..
Дори да се приеме, че сумата от ***. е предоставена на ответника, то не се
доказа помощта да не е използвана по предназначение. Съдът споделя
аргументите на особения представител за разлика в деянието – неизпълнение
на задължение за предостави изискуемите документи и неизползване на
вещите по предназначение.
На следващо място съдът приема за недоказано твърдението, че Заповед
№***г. на Директора на Д. "С.П."-П., която има характер на документ по
чл.417, т.1 ГПК, е влязла в сила. Вземането на Агенцията за връщане следва
да се определи като частно държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал.2 от
ДОПК, а заповедта на директора на Д. "С.П." за възстановяване на
неизразходваната по предназначение целева помощ, издавана на основание
4
чл.43 от ППЗИХУ (отм.) като индивидуален административен акт, който се
издава и оспорва по реда на АПК. Влязлата в сила заповед установява
основанието и размера на частно държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.4
вр. ал.2 от ДОПК. Тя представлява изпълнително основание по чл.268, ат.1
АПК, но съгласно чл.269, ал.2 АПК, а установеното с нея частно държавно
вземане подлежи на изпълнение по реда на ГПК. Ищецът-А.С.П. твърди, че
заповедта е връчена по реда на АПК, като представя доказателства, че
насрещната страна, която не е намерена на посочения адрес е уведомена чрез
залепване на уведомлението за заповедта на ***г. на информационното табло
за уведомления в приемната на Д. "С.П."-П., където е постоянният адрес на
ответницата (лл.13 от делото) и свалянето му на ***г. Съгласно редакцията
на чл.61, ал.3 от АПК в сила до *** г., но действаща по време на издаване и
връчване на Заповед №***г. на Директора на Д. "С.П."-П., когато адресът на
някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на
посочения от него адрес (какъвто е процесния случай), съобщението се
поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган
или се оповестява по друг обичаен начин. Тълкуването на тази разпоредба,
налага категоричен извод, че административният орган е длъжен да постави
обявлението на таблото за обявления и в Интернет страницата на
административния орган, а факултативно може да оповести и по друг
подходящ начин. По делото са представени доказателства, че съобщаването
за издадената по отношение на ответницата заповед по чл.43б от ППЗИХУ
(отм.) е поставено на таблото за обяви, но липсват доказателства за
публикуването му в Интернет страницата на Агенцията за С.П.. При това
положение, съдът приема, че същата не е връчена по съответен ред, поради
което срокът за обжалване не е изтекъл и същата не е влязла в сила.
Заповед №***г. на Директора на Д. "С.П."-П. по своята същност представлява
индивидуален административен акт, който след влизането си в сила има
директна изпълнителна сила и представлява изпълнително основание за
събиране на посочените в нея суми. Ощите съдилища не разполагат с
правомощие да ревизират пряко такъв административен акт. Чл.17 от ГПК
предоставя на гражданския съд възможност да осъществи единствено
инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на административен акт и
то само във връзка с последиците, които настъпват от този административен
акт за лицата, които не са били субект на административното производство и
не са имали правен интерес да оспорят акта, с който то е приключило.
Издадената заповед по чл.43б от ППЗИХУ (отм.), след влизането си в сила,
представлява основание за предприемане на принудително изпълнение и
подлежи на пряко такова, без да е необходимо провеждането на последващо
производство за установяване дължимостта на сумите по заповедта. В този
смисъл следва да се отчита и нормата на чл.426, ал.1 от ГПК, според която
съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение не само въз основа на
издаден изпълнителен лист, но и при представен му друг акт, подлежащ на
изпълнение. Този друг акт, съобразно чл.268, ал.1 вр. чл.269, ал.2 от АПК, е
5
именно заповедта по чл.43б ППЗИХУ (отм.). В подкрепа на изложеното е и
практиката на съдилищата: Определение №1336/2016г. по в. ч. гр. д. №
914/2016 г. на ОС-Бургас, Определение ***745/2017г. по в. ч. гр. д. №
2559/2017 г. на ОС-Пловдив, Определение № 5464 от 2.03.2022 г. на СРС по
гр. д. № 65085/2021 г. и др. В тази насока е и практиката на ОС-П. –
Решение № 278 от 14.10.2021 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 485/2021 г.
С оглед изложеното по-горе, при положение, че частното държавно вземане
на АСП към ответницата, не е установено с влязъл в сила административен
акт (какъвто е следвало да бъде Заповед №***г. на Директора на Д. "С.П."-П.,
издадена на основание чл.43б от ППЗИХУ (отм.), то срокът за обжалване
на заповедта не е изтекъл, а съществуването на претендираното вземане се
явява недоказано по надлежния ред.
С оглед на горното, предявените по реда на чл.422 от ГПК установителни
искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване, че в полза на А.С.П.“, Булстат ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С. ***, ул.“Т.“ ***, представлявана от Р.Д.П. – изпълнителен
директор, чрез пълномощник Т.Г.Д. – М. – директор на „Д. „С.П.“ гр.П.,
адрес: гр.П., пл.“И.М.“ ***, съществуват вземания против В. В. Ц. с ЕГН
**********, адрес: гр.П., ул.“И.Ш.“ ***, като В. В. Ц. с ЕГН **********
дължи на „А.С.П.“, Булстат ***, сумата от ***. главница, сумата от *** лв.
лихва за забава за периода от ***г. до ***г., законна лихва върху главницата,
считано от ***г. до окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК № ***г. ч.гр.д.******г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6