Р Е
Ш Е Н
И Е №
77
гр.
Силистра, 10.10.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд гр.Силистра, в открито съдебно
заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и трета година, в състав
– Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева,
разгледа докладваното от съдията АД №
113/2023 г. по описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Съдебното производство е образувано по жалба на Е.Р. ***,
чрез адв. П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 23-0259-000060 от 10.05.2023 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР -
Силистра, РУ - Дулово.
С оспорения административен акт е наложена
принудителна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство“ по повод на нарушения по Закона за движение по
пътищата (ЗДвП). Последните представляват: несъобразяване управлението на МПС с
пътните знаци и маркировка (административно нарушение по чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 171, ал. 1, б. “б“, предложение четвърто от ЗДвП,
предписващо задължение за спазване на конклудентните административни актове,
каквито са пътните знаци и маркировка, в резултат на което е предизвикано и
пътно-транспортно произшествие. Произшествието е „блъскане в пътен знак „А13“ .
Второто административно нарушение е отказ за
изпробване с техническо средство за употреба на алкохол-простъпка по чл. 171,
ал. 1, б. “б“, предложение четвърто от ЗДвП във връзка с чл. 174, ал. 3, пр.1
от ЗДвП, предвиждаща административно-наказателна отговорност на водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта.
Жалбоподателят видимо е лъхал на алкохол, поради което
един час след отказа да му бъде извършена първата проверка, той се е съгласил
да се извърши втора, при която се е установила концентрация на алкохол в
кръвта, относима за производство за нарушение – управление на МПС в нетрезво
състояние. Бил е задържан за 24 часа за предотвратяване на възможността да
продължи да управлява МПС в неадекватно състояние, при което би могъл да
причини на себе си и на обществото непоправими вреди.
Чрез жалбата се въвеждат оплаквания за нарушение на
материалния закон и за неспазване целта на закона – отменителни основания по
чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Счита се, че наложената мярка е несъразмерна, тъй
като се ограничава възможността на жалбоподателя да ползва своето МПС.
Основната част от възраженията са относими към други
производства. Освен визираните по-горе нарушения, спрямо жалбоподателя, както
бе споменато по-горе, е образувано производство по повод на установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта, надхвърляща
правно-регламентираните граници, по повод на което е образувано и наказателно
производство. Моли се за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът – полицейски инспектор при Областна
дирекция при МВР не ангажира становище по жалбата.
Административен съд - Силистра, в решаващия състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно мотивите на оспорената заповед, която изрично
препраща към фактическите обстоятелства, отразени в акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с фабр. № 870134 / 09.05.2023 г. /л.10/ на
09.05.2023 г. в гр. Дулово, водачът на МПС – Е.Р. е извършил следното: не е
спрял на знак „Стоп“ , загубил е владението върху МПС и се е блъснал в знак „А
13“. С това си действие е осъществил пътно-транспортно произшествие с
причиняване на имуществени вреди – амортизация на посочения пътен знак. При
оглед водачът видимо е лъхал на алкохол. При първата проверка е отказал да му
бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта.
За да приеме да доказани посочените по-горе факти,
съдът съобразява следните обстоятелства:
Самият жалбоподател в жалбата и в съдебно заседание от
14.09.2023 г., чрез упълномощения адвокат, заявява, че Е.Р. е отказал да му
бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта. Следователно този факт
не е спорен по делото и не следва да се доказва изрично.
Освен това, налице са препращания към удостоверителен
акт с обвързваща материална доказателствена сила, какъвто е констативният акт
за установяване на нарушението,приложен по делото.
В обобщение, по делото се установяват правно-значимите
факти, включени в житейската хипотеза на чл. 171, ал. 1, б. “б“ от ЗДВП.
Предвидената превантивна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на
водач на моторно превозно средство, който във видимо нетрезво състояние, не
съобразява пътните знаци, предизвиква пътно-транспортно произшествие и отказва
изпробване за наличие на алкохол в кръвта.
Следва да се отбележи, в противовес на поддържаната от
жалбоподателя теза, че по процесното дело обект на регулиране с цитираните
по-горе правни норми, са обществените отношения, гарантиращи възможността на
контролните органи да извършват проверки. Всеки първи отказ за изпробване за
наличие на алкохол в кръвта представлява осъществяване на нарушението. Обстоятелството,
че по-късно водачът на МПС се е съгласил да му се извърши проверка не означава,
че нарушението вече не е осъществено, защото водачът вече е нарушил
задължението си да осигури на контролните органи възможност за проверка. Без
значението за процесното конкретно нарушение е обстоятелството дали в
последствие нарушителят е променил поведението си и дали в кръвта се е
установила концентрация на алкохол. Посочените обстоятелства са относими към
други аналогични производства за други нарушения-а именно управление на МПС в
нетрезво състояние, за които е образувано цитираното жалбоподателя наказателно
производство. Посочените по-горе факти попълват различни състави на
административни нарушения, за които се носи самостоятелна
административно-наказателна отговорност.
По отношение на компетентността на издателя на
акта-съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "б" се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл.
170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на
изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни
актове, се осъществява от съответните служби на ОД на МВР. По силата на чл.
165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи служби
контролират спазването на правилата за движение от всички участници в
движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни
средства, като, на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на
функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи
служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от
закона случаи в това число и СУМПС.
По делото е представена Заповед от 02.12.2021 г. (л.14
), с която на компетентността на ответника – полицейски инспектор към ОД на МВР
Силистра, РУ Дулово.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма. В мотивите й изрично се препраща към фактическите обстоятелства,
удостоверени с приложения по делото АУАН, които обезпечават възможността за
възприемане съдържанието на волеизявлението. Същите осигуряват и възможност за
извършване на съдебен контрол спрямо приложения, респ. спрямо дължимия
материален закон.
В административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Преди издаването на финалния акт са събрани
относимите по преписката доказателства, анализирани са относимите по
правоотношението факти, които са обосновали съдържанието на изразеното
волеизявление – временно отнемане на СУМПС след несъобразяване правилата за
движение по пътищата, извършване на ПТП и отказ за изпробване за употреба на
алкохол. Правото на участие на проверяването лице е било зачетено.
По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на обезпечителните, превантивни и преустановяващи
ПАМ. Фактическите обстоятелства, с които чл. 171, т. 1, б ”б”, пр. 3 от ЗДвП
свързва издаването на процесната заповед, са: водач на МПС, който отказва да
бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, както и водач,
който, нарушавайки правилата за движение по пътищата, предизвика ПТП.
Предвиденият в закона резултат е временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, каквато мярка в случая е наложена.
Страните не са изявили искания за присъждане на
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
4 от АПК, Административен съд гр.Силистра
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Е.Е.Р. с ЕГН: **********
с адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 23-0259-000060 от 10.05.2023 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР –
Силистра, Районно управление Дулово, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП,
"временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ:…………………..