РЕШЕНИЕ
№ 1814
гр. Пловдив, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330207326 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-008927 от
16.09.2021г., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, с което на А. И. Н., с ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „Б.“ № ..., ет...., ап...., за нарушение на чл.21, ал.1 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 700 /седемстотин/
лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 3 /три/
месеца, наред с това на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 12
контролни точки.
Жалбоподателят, А. И. Н., чрез жалбата си, моли съда да отмени
процесното наказателно постановление, като издадено при съществени
нарушения на процесуалните и материалноправните норми. В конкретика
прави възражение за неясно място на нарушението. Редовно призован, не се
явява лично, а се представлява в съдебно заседание от адв. Ж., която
поддържа жалбата и прави същото искане.
Административнонаказващият орган – сектор „Пътна полиция“, ОД на
1
МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. До съда е
депозирано писмено становище от Началника на Сектора, излагайки
съображения за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя А. И. Н. било издадено Наказателно постановление
за нарушение, извършено на 28.10.2020г. год. в 11:57 часа в гр. Пловдив, на
бул. „Асеновградско шосе“ до № 1, посока бул. „Менделеев“, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
TFR1-M № 546 клип 22448, за превишаване на разрешената скорост в
населено място със 51 км/ч при управление на МПС лек автомобил „Пежо
4007” с рег. № ***. Автомобилът се е движил с измерена скорост от 104 км/ч,
но след приспаднат толеранс от минус 3 % за установена била приета
скоростта от 101 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
Собствеността на автомобила била установена след справка в КАТ, а
именно на „АДВИ“ООД, с ЕИК *********. Нарушителят бил установен след
надлежно представена от страна на А. Н. /законен представител на
дружеството-собственик/ лично попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП. В
същата с дата 18.06.2021г. посочил, че на процесната дата и място, именно
той е управлявал гореописания автомобил.
След призоваване на Н. и попълнена от него декларация, в негово
присъствие му бил съставен АУАН с бл. № 4826/27.08.2021г., а
констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят се запознал със съдържанието на АУАН и го подписал с
възражението, че към този момент ограничението на скоростта е 70 км/ч.
Получил и препис от акта.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения
срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното
2
наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката
писмени доказателства, както и от гласните доказателства - показанията на
актосъставителя С. Г. В., разпитан в съдебно заседание в качеството на
свидетел, който потвърждава авторството на АУАН и направените в него
констатации. Съдът кредитира показанията му като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателят административно нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, тъй като на 28.10.2020г. год. в 11:57 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Асеновградско шосе“ до № 1, същият се е движил с установена скорост от
101 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. Посоченото е
превишение на разрешената скорост за управление на МПС в населено място
с 51 км/ч в повече. Правилно обжалваното наказателно постановление е
издадено по отношение на А. Н., който сам потвърждава на 18.06.2021 г.
управлението на автомобила на конкретното място в представената от него
декларацията по чл.188 от ЗДвП. Цитираната норма предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика /законния
представител на юридическото лице, както в случая или ползвателя на МПС
за извършеното с него нарушение, независимо от това, кой е действителния
извършител на нарушението. Конкретният субект, чиято отговорност следва
да се ангажира става известен на контролните органи едва от момента на
попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП, поради което и трайната съдебна
практика приема, че в тези случаи нарушителят се счита открит именно от
момента на попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП, а не от заснемане на
нарушението, като от датата на попълване на декларацията по чл. 188 ЗДВП
започва да тече и тримесечия срок по чл. 34 ЗАНН.
Нарушението било заснето с ATCC TFR1-M № 546 в снимка на клип №
22448, в която скоростта била отразена като 104 км/ч и бил отчетен толеранс
на измерената скорост от минус 3 % в полза на водача, за което е прието, че
последният се е движел със 101 км/ч. За конкретното мобилно ATCC, е
3
доказано, че отговаря на установените технически изисквания, и е преминало
съответната проверка. По отношение на тези обстоятелства, като част от
административната преписка са представени Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г., с валидност до
24.02.2020г., както и Протокол от проверка № 4-32-20/13.03.2020г. Следва да
се отбележи, че независимо от срока на валидност на удостоверението, се
приема, че движението на автомобила е заснето от одобрен тип средство за
измерване, тъй като последваща проверка, вече със срок на валидност до
13.03.2021г. /12 месеца от датата на издаване на протокола/ се счита за форма
на контрол на средствата за измерване, която удостоверява това съответствие.
Предвид това и съобразно изричната разпоредба на чл.10, ал.1 от
НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г., то за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол, съгласно приложението към
Наредбата. В конкретния случай протокол по чл.10 от Наредбата бил
съставен, в който отразените данни съответстват на процесното време и
място, както и на номерата на свалените статични изображения, на посоката
за задействане, включително и на полицейския патрул, контролирал
движението по пътния участък, индивидуализиран с регистрационен номер.
По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението.
Налице е ясна връзка между процеснoто НП и приложения към него клип от
радар TFR1-M № 546. От протокола за използване на АТСС се установява, че
техническото средство е било позиционирано с място на контрол в гр.
Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ до № 1. Работата с него е започнала на
28.10.2020 г. в 10:00 часа и е приключила в 13:00 часа на същия ден. За този
времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 22433, а
последното с № 22459. Процесният клип е с № 22448 и
следователно е заснет от техническо средство TFR1-M с идент. № 546 на дата
28.10.2020 г. В случая, дори в повече, е приложен и снимков материал на
пътния патрул. Следва да се има предвид, че АТСС тип TFR1-M№ 546 е
средство, което се поставя за работа в патрулния автомобил. По тази причина
не се изисква изготвянето на снимка на него, тъй като разпоредбата на чл. 10,
ал. 3 от Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на
участък от пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в
разговорната реч „триножници“.
Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно,
4
така че жалбоподателят е разбрал за какво е била ангажирана отговорността
му, включително и кое е процесното място, което също е достатъчно
конкретизирано с административен адрес и номер.
По аргумент на противното, следващ от нормата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, правилно е съставен АУАН и въз основа на него е издадено
наказателно постановление, вместо електронен фиш, доколкото за
извършеното нарушение, освен глоба, е предвидено и наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство и отнемане на контролни
точки.
Към датата на нарушението, не се установява промяна в допустимата
разрешена скорост в населеното място. В тази връзка, следва да се обсъди
направеното в АУАН възражение от страна на жалбоподателя, че към
подписването на акта въпросната отсечка от пътя е с ограничение на
скоростта от 70 км.ч. Посоченото действително е така, но това е въведено
няколко месеца след извършване на нарушението и към онзи момент
/28.10.2020г./ е важало именно ограничението от 50 км/ч. Т.е. регулацията на
пътното движение се променя съобразно пътната обстановка и въвеждането
на различна регулация във времето няма никакво отношение към преоценка
на обществената опасност на деянието, каквато всъщност визира чл.3, ал.2 от
ЗАНН.
Санкционната разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда
административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за превишаване
над 50 км/ч, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата
се увеличава с 50 лв. В момента на нарушението разрешената максимална
скорост за движение в населено място е 50 км/ч. Същата е превишена с 51
км/ч. Т.е. наложеното наказание е правилно определено във фиксирания
размер от 700 лева, и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство.
Спрямо установеното нарушение не намира приложение разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от типичните случаи на този вид нарушение.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
5
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна
на наказателното постановление. АУАН и НП са издадени от компетентни
лица и в съответствие със законоустановените срокове.
Предвид безспорно установеното извършителство на нарушението и
вината на жалбодателя, както и неоснователността на наведените възражения,
правилно е била ангажирана отговорността му.
Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Въпреки изхода на делото, доколкото отсъства направено искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от въззиваемата
страна, както и извършени действия по защита от такъв в писмено становище
или явяване в съдебно заседание, съдът не следва да присъжда разноски в
нейна полза.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС –VІІ наказателен състав, постанови
решението
си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-008927 от
16.09.2021г., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, с което на А. И. Н., с ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „Б.“ № ..., ет...., ап...., за нарушение на чл.21, ал.1 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 700 /седемстотин/
лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 3 /три/
месеца.
6
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7