Решение по дело №1661/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р      Е      Ш    Е      Н     И     Е

 

№ 11

 

гр.ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 11.02.2019 г.

 

        ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав в публично заседание на  десети януари, през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               Председател : ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА

                                      

при секретаря  Р. Андреева, като разгледа докладваното от  съдията   Личева гр.д. № 1661 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

                Обективно съединени искове, предявени с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 280 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ "Дигитрон" ЕООД  със седалище гр. Горна Оряховица, представлявано от Ц.С.С. – управител твърди, че в негова полза, по ч. гр. д. № 1434/2018 г. на ГОРС, е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сума от 604,22 лв., представляваща неизпълнено задължение по фактура № 2487/12.07.2016 г. за доставка, монтаж и настройка на система за видеонаблюдение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2018 г. до окончателното заплащане и лихва за забава в размер на 122,94 лв. за периода 12.07.2016 г. до 12.07.2018 г.

В срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника, предвид на което е предявен положителен установителн иск.

Ищецът  твърди, че развива дейност касаеща доставка, монтаж и поддържане на системи за сигурност. В тази връзка по поръчка на ответника, за времето от м.май до м.юли 2016 г., била извършена доставка, монтаж и настройка на система за видеонаблюдение в автосервиз в гр. Горна Оряховица. Договорена била цена от 5084,22 лв., а на 12.05.2016 г. е издадена проформа фактура за авансова вноска относно сумата 4480,00 лв. с ДДС. Тя била приета от ответника, в която връзка на 7.06.2016 г. била издадена фактура № 2487/12.07.2016 г.  за същата сума. След окончателното приключване на монтажа и настройката на системата била издадена фактура 2487/12.07.2016 г., с която ответникът след прихващане на авансовата вноска, се задължил да заплати сумата от 604,22 лв. с ДДС. С тази фактура била предадена и количествено-стойностна сметка /ККС/ с цените на отделните компоненти на системата. Ответникът приел без възражение извършената доставка и работа, а гаранционната карта за отделните елементи от системата била предоставена на 7.06.2016 г.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение  на ответника, че в негова полза съществува вземане в размер на 604.22 лв. – парично задължение по фактура № 2487/12.07.2016 г. за доставка, монтаж и настройка на система за видеонаблюдение, ведно със законната  лихва върху главницата, считано от 12.07.2018 г. до окончателното заплащане на сумата; 122.94 лв. – лихва за забава  за периода от 12.07.2016 г. до 12.07.2018 г., , за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 1699/13.07.2018 г. по ч.гр.д. № 1434/18 г. на ГОРС.

ОТВЕТНИКЪТ „АВТО-ШАНС 2006” ЕООД, в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който се оспорва предявения иск по основание и размер, като се твърди, че договорената цена между страните била в размер на 4480.00 лв. с ДДС по издадената фактура от 7.06.2016 г., която била изплатена изцяло на ищеца. Не се спори от ответника факта на сключен между страните договор за доставка, монтаж и настройка на система за видеонаблюдение. Твърди се от ответника, че монтажът и настройката на системата продължили повече от четири месеца, а в последствие системата често давала дефекти или спирала да работи, поради което представляващият дружеството отказал подписване на приемно-предавателен протокол /ППП/. Възложено било на трето лице извършване на корекция на некачествения монтаж и настройка на системата. Според ответника липсата на приемо-предавателен протокол приложен към ИМ означавало, че доставката и работата на ищеца не били приети без възражения.

Моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли предявения иск, като неоснователен.

Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:.

През м.май 2016 г.  между страните е сключен устен договор за изработка -  доставка, монтаж и настройка на система за видеонаблюдение в автосервиза на ответника, находящ се в гр.Горна Оряховица. Параметрите по договора били уточнени между страните, като конкретни доказателства за предложена и приета оферта не са ангажирани по делото. Във връзка със сключения договор за изработка между страните и договорените параметри по него, на 12.05.2016 г. е издадена проформа фактура №61 за сумата от 4 480.00 (четири хиляди четиристотин и осемдесет) лева с включен ДДС. Същата е приета от ответника и на 07.06.2016 г. е издадена фактура №2454 за сумата от 4 480.00 (четири хиляди четиристотин и осемдесет) лева с включен ДДС, относно доставка, монтаж и настройка на система за видеонаблюдение, в която било отразено, че представлява авансова вноска. В същия ден сумата била платена от ответното дружество, с която били закупени материали за изпълнение на  поръчката, следствие на което то започнало. По време на изпълнение на поръчката работел единствено св. С., като в някои от случаите му  помагал работник  - зает при ответника. Изпълнението продължило до 12.07.2016 г., когато била издадена  фактура № 2487 от същата дата за сумата от 5 084.22 лв.  с ДДС, от която сума била приспадната авансовата вноска от  4 480.00 лв., следствие на което за плащане останали 604.22 лв. с включен ДДС. На тази дата  приключила работата по обекта, като била предадена и количествено-стойностна сметка (КСС) (л.11). С предаването й, на ответника била представена и фактура № 2487/12.07.2016 г. В този ден  системата била настроена и на управителя на дружеството-ответник били предадени от св. С. кодовете за достъп. Изискване на  възложителя било системата да извършва запис до 30 дни. Съобразно  доказателствата, събрани с показанията на св. С., изработената система разполагала с възможност да изготвя видеозаписи за период до 25-30 дни, в зависимост от записваната информация на хард диск-а. В настоящото производство не са ангажирани доказателства в подкрепа на изложеното от св. Р., че записите  в системата били съхранявани в рамките на до 7 дни. Не са ангажирани доказателства и от ищцовата страна в подкрепа на  тези, събрани с разпита на св. С., а именно, че системата е била коплектована по такъв начин, че е било възможно да съхранява изготвените записи за период от 25 до 30 дни.

     На 07.06.2016 г., с представяне на фактура № 2454/07.06.2016 г. от страна на ищеца, на ответника била предадена и Гаранционна карта, в която било отбелязано, че стоката е закупена от „Дигитрон” ЕООД с фактура № 2454/07.06.2016 г. (л.12).

След предаването на  ККС и  фактура № 2487/12.07.2016 г., между страните не бил подписан договор за абонаментно обслужване на системата. В тази връзка ден - два след монтажа, управителят на ответното дружество се обадил на св. С. за проблем със системата, който извършил допълнителни настройки по нея. Възражения относно свършената работа не са правени от ответника, както и не са ангажирани съответните доказателства от негова страна в тази връзка.

На 11.06.2018 г.  до ответното дружество била изпратена показана за заплащане на дължимата сума от 604.22 лв., като „Авто шанс 2006”ЕООД чрез управителя си отказал получаване на пратката(л. 14).

 

В настоящото производство се събраха доказателства с разпита на св. С., че първоначално договорената  между страните  цена  била в размер от 4 480.00 лв., като последствие ответникът пожелал поставяне на още две камери, което довело до  промяна на крайната цена по договора. За първи път на 07.06.2016 г.(л.8) е отразено, че  сумата 4 480.00 лв.  не е окончателната цена, тъй като е заплатена само авансовата вноска, което условие не е съществувало при договорката постигната между страните на 12.05.2016 г., когато е издадена проформа – фактурата (л.7). В тази връзка съдът приема, че страните са постигнали уговорка по параметрите на договора на 12.05.2016 г., когато той е сключен и цената по него е договорена на  4 480.00 лв. с ДДС. Последствие с развитие на отношенията им,  параметрите по договора претърпели изменение, в която връзка при плащането на цената по издадената фактура № 2454/07.06.2016 г. е отразено, че сумата, която първоначално била договорена, е само авансова вноска (л.8). Крайната цена  по сключения между страните договор е уточнена по фактура № 2487/12.07.2016 г. с приключване на монтажа и настройката на системата, когато е предадена и КСС на ответното дружество.

По делото е назначена  и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице депозира заключение, че двете фактури са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества; от страна на ответника е ползван данъчен кредит; в инвентарната книга на ответното дружество описаните в КСС компоненти са заприходени на стойност  7018.52 лв. Стойността на актива е формирана от сумите 2781.67 лева по фактура  № **********/22.06.2016 г. на „Техномаркет България” ЕАД и 5084.22 лв. по фактура № 2454/07.06.2016 г., фактура № 2487/12.07.2016 г. на „Дигитрон” ЕООД. Заключението беше прието от съда като пълно, компетентно и обосновано, съответно приобщено по делото – неоспорено от страните.

Въз основа на издадените фактури се приема, че дейностите по монтажа и настройката на системата са  извършвани в периода от 07.06.2016 г. до 12.07.2016 г., т.е. между издаване на двете фактури. Недоказано остава в настоящото производство твърдението на ответника, че работата по договора е продължила 4 месеца, както и че тя е изпълнена некачествено и неточно. Показанията  на св. Р. не са достатъчни в тази връзка. Не са ангажирани доказателства за извършени рекламации във връзка с предоставената на ответното дружество гаранция относно описаните в нея компоненти от системата. Следва да се отбележи, че от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства  досежно твърденията, че изработката е извършена некачествено и неточно от ищеца.

 

Действително обичайно би следвало КСС да се представя с офертата, но при промяна на параметрите по договора е нормално  КСС да се представи и при приключване на изпълнението, за да се удостоверят действително вложените материали и труд, които компоненти обуславят окончателната цена по договора. Както беше  уточнено в настоящия съдебен акт, страните не ангажираха доказателства за параметрите на офертата и издадената в тази връзка КСС при сключване на договора.

Ищецът е  депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, в която връзка е образувано ч.гр.д. № 1434/18 г. на ГОРС и издадена Заповед № 1699/13.07.2018 г. в полза на „Дигитрон” ЕООД гр. Горна Оряховица  за сумата от 604.22 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по фактура № 2487/12.07.2016 г. за доставка, монтаж и настройка на система за видеонаблюдение,  дължима ведно със законната лихва от 12.07.2018 г. до окончателното заплащане на сумата и лихва за забава в размер от 122.94лв. за периода от 12.07.2016 г. до 12.07.2018 г.

След  издаване на Заповед № 1699/13.07.2018 г. и връчването й на длъжника, в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, е депозирано възражение от „Авто шанс 2006” ЕООД чрез управител  А.И.И., следствие на което е предявена и настоящата искова молба за установяване на вземането по издадената заповед.

В този смисъл съдебният състав приема, че настоящите обективно съединени искове, предявени с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 280 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са допустими за разглеждане.

Правни изводи:

Предявеният иск  с  правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 280 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД  е основателен и  следва да бъде уважен, поради следните съображения:

 Преди започване  на изработката, на ответника е издадена фактура №2454/07.06.2016 г. за сумата от 4 480.00 лв. – авансова вноска във връзка с доставка, монтаж и настройка на система за видеонаблюдение. Сумата е заплатена  в същия ден по банкова сметка ***, като  липсва възражение от негова страна към оня момент относно факта, че се касае за плащане на авансова вноска, или казано по друг начин, че това не е окончателната цена по договора. Фактурата е осчетоводена в счетоводствата на страните, което се е случило и с последващата фактура № 2487/12.07.2016 г. Относно двете суми  - от 4 480.00 лв. и 604.22 лв. е използван данъчен кредит от дружеството - ответник от една страна и от друга - всички компоненти, описани в КСС са заприходени в инвентарната  книга на ответника като част от ДМА - „Система за видеонаблюдение”, на обща стойност 7018.52 лв. Очевидно е въпреки възраженията, направени в настоящото производство, че ответникът е знаел, че сумата от  4480.00 лв.  не е окончателната такава за плащане по сключения договор, както и че сумата от 604.22 лв. по издадената фактура № 2487/12.07.2016 г. е дължима, като окончателно плащане за доставка, монтаж и настройка на система за видеонаблюдение по сключен между страните договор за изработка. Доказателства за направени възражения от ответника към ищеца  към момента на приключване на работата по договора, касаещи срочност и качество на изработка, не са ангажирани в настоящото производство. Същото се отнася и за компонентите описани в КСС, предадена на дружеството – ответник. Последните са заприходени като ДМА, не са ангажирани доказателства за направени рекламации в срока на гаранцията, предоставена от дружеството - ищец. Факта на отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството-ответник, ползването на данъчен кредит по същите, както и заприходяването в инвентарната книга, представляват недвусмислено извънсъдебно признание на задължението от ответника и  доказват неговото съществуване. В този смисъл е трайната съдебна практика, част от която са Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. №546/08 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №42/19.04.2010 г. по т.д. №593/09 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 121/21.07.2016 г. по дело № 1622/15 г. на ВКС, І т. о.

Следва да бъде прието за установено по отношение на ответника, че съществува вземане в полза на ищеца за сумата от 604.22 лв.,  за което е издадена заповед за изпълнение  № 1699/13.07.2018 г. по ч.гр. д. № 1434/18 г. на ГОРС, представляваща неизпълнено задължение по договор за доставка, монтаж и настройка на система за видеонаблюдение, ведно със законната лихва считано от 12.07.2018 г. до окончателното заплащане на сумата.

Доказана се явява и претенцията досежно  сумата от  122.94 лв.  – лихва за забава върху главницата за периода от 13.07.2016 г. до 11.07.2018 г.  За сумата  от 604.22 лв. е издадена фактура № 2487/12.07.2016 г., като плащане не е извършено, предвид на което  дружеството - ответник е в забава от следващия ден – 13.07.2016 г. Сумата е изчислена към момента на депозиране на  заявлението за издаване на заповед по реда на чл. 410 ГПК – 12.07.2018 г. Предвид на факта, че  законната лихва върху сумата от 604.22 лв. е дължима от 12.07.2018 г., мораторната лихва се дължи за периода от 13.07.2016 г. до 11.07.2018 г.

При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден  да заплати на ищеца сума в общ размер от 495.00 лв. на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, от които 75.00 лв. – внесена държавна такса; 120.00 лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице и 300.00 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 280 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че в полза на „ДИГИТРОН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул.”Страцин” № 7, представлявано от управител – Ц.С.С., съществува вземане от „АВТО-ШАНС 2006” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул.”Стоян Михайловски” № 14, представлявано от управител А.И.И., за СУМАТА от 604.22 лв.(шестстотин и четири лева и 22 ст.) - дължими по договор за доставка, монтаж и настройка на система за видеонаблюдение, в която връзка е издадена фактура № 2487/12.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2018 г. до окончателното й заплащане; за СУМАТА 122.94 лв.(сто и двадест и два лева и 94 ст.) - лихва за  забава върху главницата, за периода от 13.07.2016 г. до 11.07.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 1699/13.07.2018 г. по ч. гр. д. №  1434/18 г. на ГОРС.

ОСЪЖДА „АВТО-ШАНС 2006” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул.”Стоян Михайловски” № 14, представлявано от управител А.И.И., ДА ЗАПЛАТИ  на „ДИГИТРОН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул.”Страцин” № 7, представлявано от управител – Ц.С.С., СУМАТА  от 495.00 лв.(четиристотин деветдесет и пет лева) – направени по делото разноски, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, от които 75.00 лв.(седемдесет и пет лева) – внесена държавна такса; 120.00 лв.(сто и двадесет лева) – заплатено възнаграждение на вещо лице и 300.00 лв.(триста лева) – платено адвокатско възнаграждение.

Решението  подлежи на въззивно  обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТОС.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: