П
Р О Т О
К О Л
Гр. София, 26 юли 2019 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 23 състав в публично съдебно заседание
на двадесет и шести юли на две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
Членове: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
ПАВЕЛ
ПАНОВ
Секретар:
ХРИСТИНА ЦВЕТКОВА
Прокурор:
ЛИЛИЯ
ДАМЯНОВА
Сложи за разглеждане
докладвано от съдия АНГЕЛОВ
ЧН дело № 3000 по описа за 2019 година
На
именното повикване в 13:00 часа се
явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
Ц.Т.Ц.
се явява лично доведен от затвора – гр. София.
За
същият СЕ ЯВЯВА адв. П.Д., определена за негов служебен защитник съгласно
уведомително писмо от САК от 23.07.2019 г.
В
съдебната зала СЕ ЯВЯВА и адв. В.Б.от Адвокатска колегия - Перник с днес представено пълномощноq изходящо от осъдения Ц. по
настоящото дело.
С
оглед наличието на упълномощен защитник
на осъдения Ц.
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА
от присъствие в съдебно заседание адв. П.Д. от САК.
На
същата да бъде издаден препис от
протокола за послужване пред НБПП.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
АДВ.
Б.: Да се даде ход на делото. Запознат
съм с материалите.
СЪДЪТ намери, че са налице предпоставки
за разглеждане на делото
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДА
в служебно изискано свидетелство за съдимост на осъдения Ц. с отразени 3 броя
извлечения от влезли в сила присъди.
СНЕМА
САМОЛИЧНОСТ на осъдения, както следва:
Ц.Т.Ц.
- роден на *** ***, българин, български
гражданин, средно образование, неженен, живущ ***, осъждан, ЕГН: **********.
СЪДЪТ
разяснява правата на осъденият Ц. в настоящото производство.
ОСЪДЕНИЯТ:
Да, разбрах правата си. Нямам искания за отвод на съдебния състав, прокурора и
секретаря.
ПРОКУРОРЪТ:
Няма да представям доказателства.
АДВ.
Б.: Нямам други искания.
С
оглед становището на страните
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА
делото с разясняване на предложението на Главния прокурор на Република България
на осъдения Ц.Т.Ц..
ОСЪДЕНИЯТ
Ц.: Разбирам предмета на делото. Ако може да ми смените режима.
Страните
/поотделно/: Нямаме искания по доказателствата.
СЪДЪТ
на основание чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА
И ПРИЕМА писмените доказателствата представени с предложението на Главния прокурор
и служебно изисканото свидетелство за съдимост на осъденият Ц.
Считайки
делото изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Моля да приспособите към
българското законодателство и в съответствие с българското законодателство и
приемете за изпълнение присъдата на Окръжният съд в Айзенщад, влязла в сила на
11.10.2016 г., като считам, че престъплението за което осъдения Ц. е осъден на
територията на Република Австрия, съответства на това по чл. 242, ал. 2,
предложение I,
вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, довършено е на 10.09.2015 г., като ще
помоля съда тази дата да бъде включена и в определението, тъй като е важно за
евентуални бъдещи производства по чл. 306 от НПК. Не е необходима редукция на
наказанието. Същото следва да остане в размер на 11 (единадесет) години
лишаване от свобода, като бъде определен първоначален строг режим и да бъдат
приспаднати периодите на предварително задържане, считано от 23.03.2016 г. до
11.10.2016 г. и периода на изтърпяване наказанието на територията на Република
Австрия от 11.10.2016 г. до 21.06.2019 г. и на територията на Република
България от тази дата 21.06.2019 г. до влизане в сила на определението.
АДВ. Б.: Моля да
се произнесете с определение, с което приспособите произнесената присъда на
окръжния съд в Австрия по отношение на осъдения Ц.Т.Ц.. Придържам се изцяло към
предложението, направено от прокуратурата. Моля да приспаднете изтърпяното от
осъдения Ц. наказание в Република Австрия като определите общ режим за
изтърпяването му.
ОСЪДЕНИЯТ Ц.:
Нямам какво да кажа.
СЪДЪТ се оттегли
на съвещание.
СЪДЪТ след
съвещание, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Производството е
по реда на чл. 457, ал. 2 и следващите от НПК и Конвенцията за трансфер на
осъдени лица.
Същото е
образувано във връзка с изпратено в СГС предложение на Главния прокурор на
Република България относно решаване на въпросите, свързани с изпълнение на
присъда на Окръжния съд в град Айзенщад, Република Австрия от 30.06.2016 г.,
влязла в сила на 11.10.2016 г., с която на българският гражданин Ц.Т.Ц. е
наложено наказание от 11 години „лишаване от свобода“ за престъпление,
квалифицирано по параграф 12, предл. 3 от НК на Република Австрия и чл. 28А,
ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за наркотичните вещества, действащ в Република
Австрия.
Съдът намери, че
така направеното предложение се явява основателно като от данните по делото се
установява, че българският гражданин Ц.Ц. с влязла в сила присъда на 11.10.2016
г. на Окръжен съд в град Айзенщад, е признат за виновен за извършено от него
престъпление по посочените параграфи на НК и Закона за наркотичните вещества на
Република Австрия, извършено на 10.09.2015 г.
Съобразявайки
фактическата част на приложената в превод на български език присъда на Окръжния
съд в град Айзенщад, съответно решението на Върховния съд на Република Австрия
и изхождайки от установените по делото факти от страна на австрийските съдебни
власти, а именно че българският гражданин Ц. е подтикнал и организирал българските
граждани И.К., Б.Т., К.Т.и В.П.да вкарат през гранично пропускателния пункт
Никелсдорф в Р. Австрия наркотично вещество хероин с общо тегло 4930,7 грама,
от които чиста субстанция от 2318,77 грама, а останалото примеси, като на
цитираната дата 10.09.2015 г. това високорисково наркотично вещество е било
вкарано в пределите на Република Австрия и след това установено и иззето, като
уговорката е била цитираното високорисково наркотично вещество да бъде
продадено срещу сумата от 100 000 евро, осигурявайки наркотикът и
организирайки МПС и комуникацията между извършителите.
При тези факти ,
настоящият съдебен състав намери, че
извършеното от българският гражданин Ц.Т.Ц. осъществява състава на
престъпление по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1
от НК на Република България.
СЪДЪТ приема, че квалификацията на
контрабандата следва да бъде по ал.4 на чл. 242 от НК - като извършена в особено големи размери и
случаят е особено тежък - тъй като се
касае до изключително голямо количество наркотично вещество – хероин, чиято
парична равностойност, определена съгласно Постановление № 23.01.1998 г. на МС
/Министерски съвет/ за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството, значително надхвърля размера на 140 минимални работни
заплати за страната от една страна, а обстоятелството, че случаят е особено
тежък, е изводимо от факта, че се касае до изключително добре организирана
група от български граждани, престъплението е извършено с две превозни средства, високорисковото наркотично вещество е
пренесено през множество граници на държави от ЕС, а самото вещество е било
укрито в тайник на МПС. В този смисъл и съдът не споделя предложената от
прокурора и защитата квалификация на деянието, намирайки, че се касае до
по-тежко наказуем състав на престъпление.
На следващо място от установените от
австрийските съдебни власти факти се установява, че българският гражданин Ц. не
само е подбудител по смисъла на чл. 20, ал. 3 от НК, а и помагач, тъй като
обективно е осигурил високорисковото наркотично вещество, средствата за
транспортирането му и е свързал отделните участници /извършители/ в
престъплението, поради което и умишлено е улеснил неговото извършване т.е. е и
помагач по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК.
На следващо място, следва да бъде
посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 4 от НК на РБ във връзка с
ал. 2 от същия текст е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 15 до 20
години и „глоба“ от 200 000 до 300 000 лева, което означава, че дори
минималния предвиден в българския НК размер на наказанието „лишаване от свобода“
надвишава този, определен от съда в гр. Айзенщат, поради което така наложеното
на българския гражданин Ц. наказание „лишаване от свобода“ от 11 години следва
да бъде изцяло изтърпяно на територията на Република България без да е
необходима неговата редукция.
Съгласно императивното изискване на чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС при определяне на наказание над 5 години
„лишаване от свобода“ задължително следва да бъде определен „строг режим“ на
изтърпяване. В настоящия случай е и налице хипотезата на б. „б“ на чл. 57, ал.
1, т. 2 от ЗИНЗС видно от свидетелството за съдимост на Ц., тъй като се
установява, че същият с влязла в сила на 15.01.2013 г. присъда на СпНС е осъден
на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години. Същото е търпяно до
08.05.2015г., когато с определение на СГС, Ц. е бил условно предсрочно
освободен от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и му е определен
изпитателен срок в размер на 1г., 3м. и 13 дни /една година три месеца и
тринадесет дни/, в течение на който, между другото, е извършено престъплението
по настоящото дело, поради което и искането на защитата за определяне на „общ
режим“ не съответства на императивните изисквания на материалния закон.
На последно място при изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде зачетено и приспаднато
предварителното задържане /арест/ на българския гражданин от 21.03.2016 г. до
влизане на присъдата в сила, а именно 11.10.2016 г. и изтърпяната част от
наказанието „лишаване от свобода“ считано от 11.10.2016 г. до влизане в сила на
настоящото определение в сила.
Воден от изложеното до тук,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 23 състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за изпълнение присъда на Окръжен съд
в Айзенщад постановена по дело № 7 Hv 26/16i
от
30.06.2016 г. влязла в сила на 11.10.2016 г., с която българският гражданин Ц.Т.Ц.
с ЕГН ********** е признат за виновен за извършено от него на 10.09.2015 г.
престъпление по параграф 12, пр. 3 от НК на Република Австрия, за което е
осъден на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 11 ( единадесет) години,
съответстващо на престъпление по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 3 и
ал. 4 вр. ал. 1 от НК на Република България, като наказанието което следва да
изтърпи в Република България е 11 ( единадесет) години „лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „а“ и б. „б“ от ЗИНЗС ПЪРВОНАЧАЛЕН „СТРОГ“ РЕЖИМ за изтърпяване на така наложеното
наказание „лишаване от свобода“.
ПРИСПАДА при изпълнението на
наказанието, на основание чл. 457, ал. 5 от НПК предварителното задържане и
изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, считано от 21.03.2016 г.
до влизане на настоящото определение в сила.
Определението може да се обжалва и
протестира в 15 - дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.
След влизане в сила на определението,
преписи от същото да се изпратят на СГП, на началника на Затвора – гр. София,
на ВКП – отдел „Международно-правно сътрудничество“ и съответното бюро за
съдимост към Районния съд по местоживеене на осъденото лице.
Препис от протокола да се издаде на
защитника за послужване.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:34 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: