Определение по дело №3000/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2991
Дата: 26 юли 2019 г. (в сила от 13 август 2019 г.)
Съдия: Андрей Ангелов Ангелов
Дело: 20191100203000
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                П  Р  О Т  О  К  О  Л

 

                                             Гр. София, 26 юли 2019 година

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 23 състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести юли на две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                       Председател: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

                                                             Членове:  ЕМИЛ ДЕЧЕВ  

                                                                              ПАВЕЛ ПАНОВ 

                         

 

Секретар: ХРИСТИНА ЦВЕТКОВА

Прокурор:   ЛИЛИЯ ДАМЯНОВА

Сложи за разглеждане докладвано от съдия АНГЕЛОВ

ЧН дело № 3000  по описа за 2019 година

 

На именното повикване в 13:00  часа се явиха:

 

ОСЪДЕНИЯТ  Ц.Т.Ц. се явява лично доведен от затвора – гр. София.

За същият СЕ ЯВЯВА адв. П.Д., определена за негов служебен защитник съгласно уведомително писмо от САК от 23.07.2019 г.

         В съдебната зала СЕ ЯВЯВА и адв. В.Б.от Адвокатска колегия - Перник с днес представено пълномощноq изходящо от осъдения Ц. по настоящото дело.

С оглед наличието на упълномощен защитник  на осъдения Ц.  

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА от присъствие в съдебно заседание адв. П.Д. от САК.

На същата да бъде издаден  препис от протокола за послужване пред НБПП.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото. Запознат съм с материалите.

         СЪДЪТ намери, че са налице предпоставки за разглеждане на делото

                                               О П Р Е Д Е Л И: 

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

 

ДОКЛАДА в служебно изискано свидетелство за съдимост на осъдения Ц. с отразени 3 броя извлечения от влезли в сила присъди.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ на осъдения, както следва:

Ц.Т.Ц. -  роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, неженен, живущ ***, осъждан, ЕГН: **********.

СЪДЪТ разяснява правата на осъденият Ц. в настоящото производство.

  

ОСЪДЕНИЯТ: Да, разбрах правата си. Нямам искания за отвод на съдебния състав, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да представям доказателства.

АДВ. Б.: Нямам други искания.

С оглед становището на страните

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:      

         ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

ДОКЛАДВА делото с разясняване на предложението на Главния прокурор на Република България на осъдения Ц.Т.Ц..

ОСЪДЕНИЯТ Ц.: Разбирам предмета на делото. Ако може да ми смените режима.

Страните /поотделно/: Нямаме искания по доказателствата.

СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателствата представени с предложението на Главния прокурор и служебно изисканото свидетелство за съдимост на осъденият Ц.

Считайки делото изяснено от фактическа страна

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Моля да приспособите към българското законодателство и в съответствие с българското законодателство и приемете за изпълнение присъдата на Окръжният съд в Айзенщад, влязла в сила на 11.10.2016 г., като считам, че престъплението за което осъдения Ц. е осъден на територията на Република Австрия, съответства на това по чл. 242, ал. 2, предложение I, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, довършено е на 10.09.2015 г., като ще помоля съда тази дата да бъде включена и в определението, тъй като е важно за евентуални бъдещи производства по чл. 306 от НПК. Не е необходима редукция на наказанието. Същото следва да остане в размер на 11 (единадесет) години лишаване от свобода, като бъде определен първоначален строг режим и да бъдат приспаднати периодите на предварително задържане, считано от 23.03.2016 г. до 11.10.2016 г. и периода на изтърпяване наказанието на територията на Република Австрия от 11.10.2016 г. до 21.06.2019 г. и на територията на Република България от тази дата 21.06.2019 г. до влизане в сила на определението.

 

АДВ. Б.: Моля да се произнесете с определение, с което приспособите произнесената присъда на окръжния съд в Австрия по отношение на осъдения Ц.Т.Ц.. Придържам се изцяло към предложението, направено от прокуратурата. Моля да приспаднете изтърпяното от осъдения Ц. наказание в Република Австрия като определите общ режим за изтърпяването му.

 

ОСЪДЕНИЯТ Ц.: Нямам какво да кажа.

 

СЪДЪТ се оттегли на съвещание.

 

СЪДЪТ след съвещание, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Производството е по реда на чл. 457, ал. 2 и следващите от НПК и Конвенцията за трансфер на осъдени лица.

Същото е образувано във връзка с изпратено в СГС предложение на Главния прокурор на Република България относно решаване на въпросите, свързани с изпълнение на присъда на Окръжния съд в град Айзенщад, Република Австрия от 30.06.2016 г., влязла в сила на 11.10.2016 г., с която на българският гражданин Ц.Т.Ц. е наложено наказание от 11 години „лишаване от свобода“ за престъпление, квалифицирано по параграф 12, предл. 3 от НК на Република Австрия и чл. 28А, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за наркотичните вещества, действащ в Република Австрия.

Съдът намери, че така направеното предложение се явява основателно като от данните по делото се установява, че българският гражданин Ц.Ц. с влязла в сила присъда на 11.10.2016 г. на Окръжен съд в град Айзенщад, е признат за виновен за извършено от него престъпление по посочените параграфи на НК и Закона за наркотичните вещества на Република Австрия, извършено на 10.09.2015 г. 

Съобразявайки фактическата част на приложената в превод на български език присъда на Окръжния съд в град Айзенщад, съответно решението на Върховния съд на Република Австрия и изхождайки от установените по делото факти от страна на австрийските съдебни власти, а именно че българският гражданин Ц. е подтикнал и организирал българските граждани И.К., Б.Т., К.Т.и В.П.да вкарат през гранично пропускателния пункт Никелсдорф в Р. Австрия наркотично вещество хероин с общо тегло 4930,7 грама, от които чиста субстанция от 2318,77 грама, а останалото примеси, като на цитираната дата 10.09.2015 г. това високорисково наркотично вещество е било вкарано в пределите на Република Австрия и след това установено и иззето, като уговорката е била цитираното високорисково наркотично вещество да бъде продадено срещу сумата от 100 000 евро, осигурявайки наркотикът и организирайки МПС и комуникацията между извършителите.

При тези факти , настоящият съдебен състав намери, че  извършеното от българският гражданин Ц.Т.Ц. осъществява състава на престъпление по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1 от НК на Република България.

 

СЪДЪТ приема, че квалификацията на контрабандата следва да бъде по ал.4 на чл. 242 от НК -  като извършена в особено големи размери и случаят е особено тежък -  тъй като се касае до изключително голямо количество наркотично вещество – хероин, чиято парична равностойност, определена съгласно Постановление № 23.01.1998 г. на МС /Министерски съвет/ за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, значително надхвърля размера на 140 минимални работни заплати за страната от една страна, а обстоятелството, че случаят е особено тежък, е изводимо от факта, че се касае до изключително добре организирана група от български граждани, престъплението е извършено с две превозни средства,  високорисковото наркотично вещество е пренесено през множество граници на държави от ЕС, а самото вещество е било укрито в тайник на МПС. В този смисъл и съдът не споделя предложената от прокурора и защитата квалификация на деянието, намирайки, че се касае до по-тежко наказуем състав на престъпление.

На следващо място от установените от австрийските съдебни власти факти се установява, че българският гражданин Ц. не само е подбудител по смисъла на чл. 20, ал. 3 от НК, а и помагач, тъй като обективно е осигурил високорисковото наркотично вещество, средствата за транспортирането му и е свързал отделните участници /извършители/ в престъплението, поради което и умишлено е улеснил неговото извършване т.е. е и помагач по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК.

На следващо място, следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 4 от НК на РБ във връзка с ал. 2 от същия текст е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 15 до 20 години и „глоба“ от 200 000 до 300 000 лева, което означава, че дори минималния предвиден в българския НК размер на наказанието „лишаване от свобода“ надвишава този, определен от съда в гр. Айзенщат, поради което така наложеното на българския гражданин Ц. наказание „лишаване от свобода“ от 11 години следва да бъде изцяло изтърпяно на територията на Република България без да е необходима неговата редукция.

Съгласно императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС при определяне на наказание над 5 години „лишаване от свобода“ задължително следва да бъде определен „строг режим“ на изтърпяване. В настоящия случай е и налице хипотезата на б. „б“ на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС видно от свидетелството за съдимост на Ц., тъй като се установява, че същият с влязла в сила на 15.01.2013 г. присъда на СпНС е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години. Същото е търпяно до 08.05.2015г., когато с определение на СГС, Ц. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и му е определен изпитателен срок в размер на 1г., 3м. и 13 дни /една година три месеца и тринадесет дни/, в течение на който, между другото, е извършено престъплението по настоящото дело, поради което и искането на защитата за определяне на „общ режим“ не съответства на императивните изисквания на материалния закон.

 На последно място при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде зачетено и приспаднато предварителното задържане /арест/ на българския гражданин от 21.03.2016 г. до влизане на присъдата в сила, а именно 11.10.2016 г. и изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ считано от 11.10.2016 г. до влизане в сила на настоящото определение в сила.

Воден от изложеното до тук,

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 23 състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА за изпълнение присъда на Окръжен съд в Айзенщад постановена по дело № 7 Hv 26/16i от 30.06.2016 г. влязла в сила на 11.10.2016 г., с която българският гражданин Ц.Т.Ц. с ЕГН ********** е признат за виновен за извършено от него на 10.09.2015 г. престъпление по параграф 12, пр. 3 от НК на Република Австрия, за което е осъден на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 11 ( единадесет) години, съответстващо на престъпление по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 1 от НК на Република България, като наказанието което следва да изтърпи в Република България е 11 ( единадесет) години „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗИНЗС ПЪРВОНАЧАЛЕН „СТРОГ“  РЕЖИМ за изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от свобода“.

ПРИСПАДА при изпълнението на наказанието, на основание чл. 457, ал. 5 от НПК предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, считано от 21.03.2016 г. до влизане на настоящото определение в сила.

Определението може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

След влизане в сила на определението, преписи от същото да се изпратят на СГП, на началника на Затвора – гр. София, на ВКП – отдел „Международно-правно сътрудничество“ и съответното бюро за съдимост към Районния съд по местоживеене на осъденото лице.

Препис от протокола да се издаде на защитника за послужване.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:34 часа.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                 

   2.

 

 

                                                                СЕКРЕТАР: