Решение по дело №552/2014 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 459
Дата: 18 декември 2015 г. (в сила от 17 септември 2016 г.)
Съдия: Иван Атанасов Воденичаров
Дело: 20142100900552
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 574                                             гр.Бургас                                18.12.2015 г.

 

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                      Бургаски окръжен съд, първо гражданско отделение, в открито заседание на втори декември две хиляди и петнадесета  година в състав;

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ

 

При секретаря Ж. Граматикова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 552  по описа за 2014 год. за да се произнесе взе пред вид  следното:

 

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на „СЪНУОРЛД ПРОПЪРТИЙС БГ“ ООД с ЕИК *********, представлявано от Лиам Годфри чрез адв. Иванова и адв. Маринчев, адрес, седалище и адрес гр. Бургас, ул. Бдин № 21 А, офис 2, партер „ЛИЪМ БРАУНИ“ ЕООД с ЕИК ********* чрез адв. Мария Иванова – БАК, съд. адрес гр. Бургас, ул. Генерал Гурко № 18, ет. 2.

Ищецът твърди, че на 23.03.2011 г. сключил с ответника договор за продажба на недвижим имот, подробно описан. Продавачът-ищец е бил представляван от пълномощника Красина Милева, а купувачът – ответник от пълномощника Милена Стоянова. В нотариалния акт е отбелязано, че продажната цена от 115 000 евро без ДДС, е получена от пълномощника на продавача изцяло по банков път преди подписването на договора. Ищецът твърди, че преди подписването на договора е получил от Лийм Кристофър Брауни в лично качество, но за процесната продажба, както следва:  сумата от 88 012, 36 лв., равностойна на 45 000 евро с фактура № 019/01.09.2006 г. и сумата от 51 232, 96 лв., равностойна на 26 195 евро с фактура № 021/18.04.2007 г. Остатъкът от продажната цена в размер на 43 805 евро изобщо не е бил получаван от ищеца по никакъв начин въпреки поканата. Твърди още, че на пълномощника не били давани и пълномощия да получава продажната цена. В този смисъл изявленията на страните по договора, фиксирани в нотариалния акт за продажбата, относно плащането на цената не отговарят на действителното фактическо положение. Ищецът се позовава на чл. 75 ЗЗД, тъй като плащането е извършено по банков път, а пълномощникът не е бил овластен да получава изпълнение.

 

Ищецът отправя искането: да бъде осъден ответника да заплати:

  1/ сумата от 26 000 лв., част от пълната сума от 85 783 лв. или 43 805 евро,    представляваща останалата неизплатена част от цената по договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № **, т. І, д. № 6782011 г. на нотариус Николай Ников, при БРС.

  2/ законна лихва върху сумата от датата на иска 20.11.2014 г. до окончателното изплащане и

  3/ направените по делото разноски.  

Правна квалификация на искането: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 ЗЗД, и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ответникът оспорва основателността. Твърди, че процесния нотариален акт е бил поправен с н.а. № ***, т. І, д. № 93/2011 г. на същия нотариус в частта за цената, където сумата 115 000 евро е с включено ДДС. Не оспорва направените плащания, които са извършени от Лиъм Брауни за дружеството му. Представените фактури са издадени към физическото лице Л. Б.и, поради което той няма задължение да ги осчетоводява, още повече, че към момента на плащанията дружеството му не е било регистрирано /вписано 2010 г. /. Относима към предмета на спора е фактура от 23.03.2011 г., която ищецът не представя. Същата е издадена от ищеца към ответното дружество за продажната цена на имота. Тази фактура е надлежно осчетоводена в счетоводството на ответника, като платена от физическото лице Л. Б..  Поради това цялата сума по сделката е изцяло заплатена. Уточнява, че физическото лице Л. Б. е извършил общо три плащания на основание предварителния договор. Въведените от ищеца две плащания са първи и трето, а второто плащане е в размер на 44 000 евро, извършено е с чек, като управителят на ищеца е изтеглил сумата. Изявленията на пълномощника на ищеца по сделката, че цялата продажна цена е получена преди сделката отговаря на действителното положение. Съдружниците в ищцовото дружество са взели решение за продажбата на имота и едва тогава са упълномощили лице за изповядването й. Налице е и предходно решение от управителя на ищеца за продажбата на имота, който към 2007 г. е бил едноличен собственик на капитала.

 

        В съдебно заседание чрез адв. Кънева и Маринчев искът се поддържа, ангажират се доказателства и се пледира за уважаването.

        Ответната страна чрез адв. Иванова оспорва иска, пледира за отхвърлянето.

     След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено:      

        На 23.03.2011 г.  с нот. акт № **, т. І, д. № 67/2011 на нотариус Николай Ников, при БРС ищецът „СЪНУОРЛД ПРОПЪРТИЙС БГ“ е продал на ответника „ЛИЪМ БРАУНИ“ ЕООД апартамент № 26, представляващ самостоятелен обект 67800.7.45.1.20 с площ от 154, 62 кв. м., на трети етаж в сграда с адрес гр. Созопол 8130, Грийн Хил, бл. Гр. 2 за сумата от 115 000 евро с ДДС /сумата с ДДС е според поправката на акта направено с н.а. № ***, т. І, д. № 9382011 г. на същия нотариус/. При сключването на продажбената сделка по описания нотариален акт са издадени фактурите : № 4/14.04.2011 г. от ищеца-продавач с получател ответника – купувач за сумата от 44 984, 09 лв. и № 3/23.03.2011 г. за сумата от 271 308 лв. Основанието е продажбата на процесния апартамент. Представят се и други платежни документи: фактура № 19 от 01.09.2006 г. за предварително плащане на сумата от 88 012 евро издадена от „Грийн хил инвестмънт“ ЕООД с получател Лиъм Брауни ; друга фактура за предварително плащане № 21 от 18.04.2007 г. издадена от същото дружество за същия получател ; банкови документи за преводи по сметки на дружеството издател. Дружеството „Грийн хил инвестмънт“ ЕООД е собствено на Лиъм Джоузеф Годфри и е регистрирано в БОС на 03.06.2005 г. по ф.д. № 1739/2005 г. На 22.08.2007 г. „Грийн хил инвестмънт“ е взело решение за продажба на недвижими имоти, между които и процесния. Нотариалното дело за процесната продажба на имота е приложено. Производството се е развило по молба на ищеца и ответника, които са взели решения, съответно, за продажба и за покупка на имота. Установява се от него още, че с нотариален акт № **, т. ІІ, д. № 243/2005 г. дружеството „Грийн хил инвестмънт“ е закупило от „Лиам Годфри“ ООД парцела, върху който е построена сградата с имота. Ищецът с покана от 05.03.2014 г., получена от ответника на 11.03.2014 г. го е уведомил, че за продажбата на имота продължава да дължи сумата от 43 805 евро, незаплатен остатък от продажната цена от 115 000 евро.      Според писмо на дружеството „Йогъл Кредит Юниън“ ООД Лиъм Брауни е издал чек за сумата от 44 000 евро, но платим на дружеството „Сънуърлд пропъртийс“. Дружеството „Сънуърлд пропъртийс“  ООД е ирландско, регистрирано на 03.09.1998 г. със собственици и управители Лиъм Годфри и Маргарет Годфри. Установява се от разписка, че Лиъм Брауни е бил клиент на това дружество и за покупката на имот на остров Маргарита, Венецуела е заплатил депозит от 1 000 евро и първа вноска от 44 000 евро, като плащанията са потвърдени.

       Съдът е назначил експертиза. Вещото лице потвърждава изложеното по отношение процесната продажба, плащането на 271 308 лв. по фактура № 03/23.03.2011 г. и намалението на цената с размера на ДДС от 44 984 лв. според КИ 04/14.04.2011 г. към същата фактура. Осчетоводяването в счетоводството на ищеца е в размер на 139 245, 32 лв., като тази сума представлява и платените предварително суми от 88 012 евро и 51 232, 96 лв. по фактурите издадени от „Грийн хил инвестмънт“. Оставаща неплатена сума по продажбения договор е в размер на 85 675, 13 лв. или 43 805 евро. Същата фактура и кредитно известие са осчетоводени и в счетоводството на ответника. Плащането по договора е отразено в пълен размер от 224 920, 45 лв.  и 8 421 лв. в брой. По записванията в счетоводството на ответника вещото лице е анализирало и плащанията от физическото лице Лиъм Брауни: чекът платим на „Сънуърлд пропъртийс“ и разписката на същото дружество. Счетоводствата са водени редовно.

     Съдът е разпитал свидетели. Св. М. дава показания, че познава Лийм Годфри и Лиъм Брауни. Закупила е имот от ищеца през 2008 г. При разговор с ответника той казал, че все още има да плаща на ищеца за закупения от него апартамент. Св. Д. е работила в дружеството на ищеца. След процесната сделка са изплащали писма до ответника да доплати сумата по процесната продажба. Свидетелката е напуснала дружеството през 2012 г. и към този момент отношенията между дружествата все още не били уредени.

        При такава фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна.

                  Страните са били в облигационно правоотношение по договор продажба на недвижим имот. Продавачът-ищец е издал фактура за продадения имот. Съобразено с установеното по делото от фактическа страна, издадената във връзка с продажбата фактура е била осчетоводена в счетоводствата на двете дружества, страни по сделката. По отношение твърдяното от ищеца за незплатен остатък в размер на предявения иск вещото лице установява, че сумата от 43 805 евро се дължи и е описана в счетоводството по сметка 411 /Клиенти/ партидата на ответника, като неизплатена част от цената на продадения имот. По отношение записванията в счетоводството на ищеца се установява пълно плащане на цената, но същото е формирано от плащания на управителя Лиъм Брауни в лично качество и на друго дружество, което не е ищцовото и то по повод имот, който се намира във Венецуела, остров Маргарита. При това положение, в съответствие с указаната тежест на доказване, ответникът не установява плащане на остатъка от цената в исковия размер, която се дължи по валидно сключената сделка между страните.  Налага се извода за основателност на иска в размер на 26 000 лв., част от пълния размер от 85 675, 13 лв. равняващи се на 43 805 евро.   

            При това разрешение на спора, на ищеца следва да се присъдят поисканите от него разноски в размер на 1 290 лв. – 1040 лв. държавна такса и 250 лв. за вещо лице, за каквато сума ответникът следва да се осъди.  

             Като се води от тези мотиви съдът

 

                                     Р   Е   Ш   И  

 

           ОСЪЖДА „ЛИЪМ БРАУНИ“ ЕООД с ЕИК ********* чрез адв. Мария Иванова – БАК, съд. адрес гр. Бургас, ул. Генерал Гурко № 18, ет. 2 да заплати на „СЪНУОРЛД ПРОПЪРТИЙС БГ“ ООД с ЕИК *********, представлявано от Лиам Годфри чрез адв. Иванова и адв. Маринчев, адрес, седалище и адрес гр. Бургас, ул. Бдин № 21 А, офис 2, както следва:

 1/ сумата от 26 000 лв., част от пълната сума от 85 675 лв. или 43 805 евро,  представляваща останалата неизплатена част от цената по договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 73, т. І, д. № 67/2011 г. на нотариус Николай Ников, при БРС.

  2/ законната лихва върху сумата от датата на иска 20.11.2014 г. до окончателното изплащане и

  3/ сумата от 1290 лв. съдебно-деловодни разноски.  

             РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :