Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 11.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично
съдебно заседание на трети
юни две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН
ШУМКОВ
при секретаря Н. Георгиева, като разгледа
гр. д. № 268 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация-Враца” ЕАД гр.
Враца e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Г.С.М.,
за сумите от: 567,53 лв. главница,
представляваща незаплатена топлинна
енергия за периода 30.11.2016 г. – 30.06.2019г. за жилище с адрес ************; лихва 99,68 лв. за периода от 31.12.2016 г.
до 28.11.2019 г., законната лихва върху главницата от 12.12.2019 г. до изплащане
на вземането, разноските по делото – 25,00 лв. държавна такса и сумата от 50,00
лева юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК. След указание до
заявителя е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил топлинна
енергия през периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2019 г. за отопление, битово
горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за
жилище с адрес: **********, за която ответникът не му заплатил дължимата цена в
размер на 567,53 лв. по процесната партида за процесния период. Сочи още, че за
периода от 30.12.2016 г. до 28.11.2019 г. ответникът му дължи сумата от 99,68
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от
падежа на всяко отделно месечно задължение. Моли съда да установи
съществуването на претендираното вземане така както е установено в заповедното
производство. В проведеното открито съдебно заседание по делото, ищцовото
дружество поддържа, че исковите претенции са основателни до размера на 1/6 от
тях, доколкото по делото се установило, че ответникът е собственик на 1/6 ид.
част от процесния имот. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание ответникът поддържа, че не ползва топлинна енергия от около 30
години, като през жилището му минават единствено тръби. Твърди освен това, че
притежава само 1/6 ид. част от процесния имот, тъй като последният е съсобствен
с неговата майка и сестра.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 4995/2019 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, VI
състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество заявление против
ответника, е издадена Заповед № 3003/16.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора следните суми: 567,53 лв. главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода
30.11.2016 г. – 30.06.2019г. за жилище с адрес *********; лихва 99,68 лв. за периода от 31.12.2016 г.
до 28.11.2019 г., законната лихва върху главницата от 12.12.2019 г. до
изплащане на вземането, разноските по делото – 25,00 лв. държавна такса и
сумата от 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Срещу
издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по
чл. 414 ГПК, като след указание до заявителя, последният е депозирал искова молба,
въз основа на която е образувано настоящото производство.
По делото
са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация Враца” ЕАД на потребители в гр. Враца, от чиито заключителни
разпоредби е видно, че същите са действали в процесния период.
От приетия
по делото договор за покупко-продажба на жилище от 21.07.1980 г. се установява,
че процесният имот, находящ се на адрес ******** е придобит от лицата С. Г. М.
и М. Б. М.. От приетото удостоверение за родствени връзки на ответника Г.М. се
установява, че купувачите на имота – С. М. и М. М. са негови родители.
Установява се освен това, че бащата на ответника Г.М. е починал на 12.03.2002
г. /преди процесния период/, както и че ответникът има и преживяла сестра – Ж.
С. С..
Ищецът е
представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, в която е
отразено, че към 28.11.2019 г. дължи главница в размер на 567,53 лева за
периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2019 г. и лихва за забава в размер на 99,68
лева.
За
установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, представлява жилище с адрес **********,
партида с аб. № 10032. Сградата е в режим на етажна собственост и в нея е
изпълнена сградна инсталация за отопление и битово горещо водоснабдяване.
Захранването с топлинна енергия се осъществява от абонатна станция № 361.
Посочено е, че нормативната уредба за начисление на количеството енергия и за
сградна инсталация е спазена. Посочено е, че в процесния период дължимата цена
на топлинна енергия възлиза на претендираната от топлификационното дружество. Видно
е от експертното заключение, че в процесния период в процесния имот е
разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна инсталация – общи
разходи на база отопляемия обем на имота по проект 167 куб. м. и за налично
отоплително тяло в санитарен възел. Тъй като при топлинния счетоводител
съществува информация, че в имота отоплителните тела /радиатори/ са демонтирани
и тръбите са затапени, не е начислявана топлинна енергия за отопление при
максимална мощност. Срещу изготвените изравнителни сметки не са постъпвали
възражения от потребителя. Вещото лице е дало заключение, че размерът на
лихвите за забава от падежа на всяко месечно задължение до датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 99,49 лева за
периода от 31.12.2016 г. до 28.11.2019 г.
Други
относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ:
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно: 1. че процесният имот е бил топлофициран в
процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна съсобственост,
присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и
ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди; 3. че през
исковия период ищецът реално е доставил топлинна енергия до процесния недвижим
имот; 4. начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за
отопление на процесния имот, за битово горещо водоснабдяване и топлоенергия,
отдадена от сградната инсталация; 5. количеството и стойността на потребената от
ответника топлоенергия през исковия период.
През
процесния период относно облигационното отношение между страните приложение е
намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в
чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети
от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за
клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл.
153, ал. 3 ЗЕ/.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-Враца“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. Враца, които се изготвят от „Топлофикация- Враца“ ЕАД и
се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и
един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. Ищецът е представил доказателства за
извършеното публикуване на процесните общи условия през 2008 г. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ.
С Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по
Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, е извършено нормативното
тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва
качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на
ограниченото вещно право на ползване. С т. 1 от цитираното ТР окончателно се
очерта кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, както и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, но само когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие.
От
събраните по делото доказателства се установява, че процесният топлоснабден
имот е придобит от родителите на ответника, като след смъртта на неговия баща С.
Г. М., ответникът, съобразно правилата за наследяване по закон на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, е наследил 1/6 ид. част от имота. Страните не спорят
относно размера на притежавания от ответника дял от имота.
С оглед
събраните по делото доказателства се установява, че предявеният иск е
основателен до размера на 1/6 част, тъй като ответникът е бил собственик на 1/6
ид. част от процесния топлоснабден имот през целия исков период, поради което е
имал качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия.
С оглед
гореизложеното, в качеството си на съсобственик на топлоснабдения имот,
ответникът М. е клиент на топлинна енергия и дължи заплащането на нейната
стойност за посочения период да размера на
неговия дял, а именно – сумата от 94,59 лв. Останалите предпоставки за
основателност на предявения иск са доказани в производството, като от писмените
доказателства и заключението по СТЕ е установено, че процесният имот е бил
топлоснабден в процесния период и се е намирал в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Предявеният
иск следва да бъде уважен до размера от 94,59 лв. /1/6 част от претендираната
сума/, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 12.12.2019
г. до окончателното погасяване на вземането. За горницата до пълния предявен
размер от 567,53 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За
основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи възникването на
главен дълг и момента, в който е настъпила неговата изискуемост.
Съгласно
чл. 32, ал. 1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на
задължението си да заплаща топлинната енергия, купувачът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпването на
дължимата сума по сметката или в касите на продавача. Ето защо
ответникът дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури,
считано от падежа на всяко отделно вземане. Непогасената сума от претендираната лихва за процесния
период е в размер на 99,68 лв. съгласно експертното заключение, като
предявеният иск следва да бъде уважен за 1/6 част от него или за сумата от 16,61
лв. съобразно притежавания от ответника дял
от имота. За горницата до пълния предявен размер от 99,68 лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и направеното искане от ищеца, в полза на последния следва да
се присъдят направените
по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца по гр. дело
№ 268/2020 г. в размер на 100,00 лв. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 62,50 лв. /държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице/ съобразно уважената част от
предявените искове.
С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014
г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски
в размер на 75,00 лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, като
съобразно уважената част от исковете в полза на ищзцовото дружество следва да
бъде присъдена сумата от 12,50 лв.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът следва да посочи, че плащането може да
се извърши по банков път – по банкова сметка ***: ***, BIC: ***,
„УниКредит Булбанк“ АД.
При
горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Г.С.М., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Топлофикация
– Враца“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул.
„Максим Горки“ № 9, представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов
Михайлов, следните суми, за които е издадена Заповед № 3003/16.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4995/2019 г. по
описа на РС – гр. Враца, НО, I състав:
- сумата
от 94,59 лева на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ,
представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2019 г. за имот на адрес: ***********, ведно със законната лихва върху
главницата от 12.12.2019 г. до
погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата до пълния предявен размер от 567,53 лв. като
неоснователен;
- сумата
от 16,61 лева на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 31.12.2016 г. до 28.11.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата до пълния предявен размер от 99,68
лв. като неоснователен;
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Г.С.М., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 62,50 лева, представляваща разноски в
производството по гр.
дело № 268/2020 г. по описа на РС Враца, както и сумата от 12,50 лева, представляваща разноски в
производството по ч. гр.
д. № 4995/2019 г. по описа
на РС – гр. Враца.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът ПОСОЧВА,
че плащането може да се извърши по банков път – по банкова сметка ***: ***, BIC: ***,
„УниКредит Булбанк“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: