Решение по дело №4543/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7635
Дата: 12 ноември 2019 г.
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20181100104543
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2018 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

12.11.19г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 17.10.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/  гражданско дело № 4543/18г. и констатира следното:

Предявени са искове от В. М. против М. И. и Д. М. с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за сумите: 30 000 евро /спрямо първата ответница/ и по 15 000 евро /спрямо двамата ответници/.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

От една страна:

Съгласно разписка от 01.03.06г. – ищецът е предоставил на Е. М. /наследодател; съпруг и баща на ответниците/ сума в размер на 30 000 евро. Съгласно декларация от 13.09.06г. – ищецът е предоставил на ответницата М. И. сума в размер на 30 000 евро.

Изложените от ответниците съображения /заявените от ответниците възражения/ налагат /преценени в съвкупност/ извода, че: авторството /автентичността/ на представените по делото: разписка и декларация – не се оспорват. С оглед това: в случая следва да се приеме, че посочените документи действително съдържат подписите на: Е. М. и М. И.. Същите съображения /възражения – отново преценени в съвкупност/ налагат и извода, че процесните суми действително са били получени от наследодателят на ответниците и от първата ответница. В тази връзка:

Процесните документи съдържат изрично и конкретно изявление на подписалите ги лица, че са получили процесните суми със задължението да ги върнат /декларацията съдържа изявление, че визираната в същата сума е получена в „заем“, а разписката, че сумата е приетата със задължение да се „възстанови“/. Това съдържание на документите пряко опровергава тезата на ответниците, че сумите са били получени на друго основание /различно от договор за заем/. Дори обаче това възражение да се приеме за доказано, то същото се явява ирелевантно /предвид изричното съдържание на разписката и декларацията/ досежно задължението на ответниците да върнат предоставените – получените парични средства/.

С оглед изложеното в случая следва да се приеме, че предпоставките на чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явяват удостоверени в процеса: ответниците са получили /по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗН – досежно двамата ответника и по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД – досежно ответницата М. И./ от ищеца суми в размер на общо 60 000 евро. Заявените от ответниците възражения /и представените от същите в тази връзка писмени доказателства/ не опровергават горните изводи /на практика тези възражения и доказателствата към тях не могат да бъдат съотнесени пряко към процесните две заемни правоотношения, обективирани в горните: разписка и декларация/.

От друга страна обаче:

Възражението на ответниците за изтекла давност /по чл. 110 от ЗЗД/ в случая се явява основателно:

И двата документа /разписка и декларация/ не съдържат точен падеж /момент – когато следва да бъдат върнати получените в заем парични средства/. В такава хипотеза следва да се приеме, че вземанията по правоотношенията стават изискуеми „след покана“ /по смисъла на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД/, а тогава /съгласно изричната редакция на същият законов текст/ давността започва да тече, считано от възникване на задълженията /в случая, считано от моментите на подписване на разписката и на декларацията: 01.03.06г. и 13.09.06г./. От тези дати до завеждане на настоящото дело /на 03.04.18г./ е изтекъл далеч по - дълъг срок от визираният 5-годишен такъв в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД.

Тезата на ищеца, че процесната давност е била прекъсната /прекъсвана/ не може да бъде споделена:

Предпоставката по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД следва /доколкото този законов текст регламентира настъпването на съществени правни последици в патримониума на двете страни по съответното правоотношение/ да бъде установена /доказана/ категорично /еднозначно/ в процеса. В случая по делото са събрани /в тази връзка/ само свидетелски показания, които обаче /по своето съдържание/ не установяват пряко - посоченото релевантно обстоятелство /свидетелят изрично заяви, че не е водил пряк разговор с ответниците, а само е чувал отстрани обещания да се върнат получените в заем суми/. Няма пречка /разбира се/ тези показания да се приемат за достоверни, но същите следва да бъдат подкрепени в процеса и от други /по-категорични/ доказателства /например – изходящи от ответниците писмени доказателства, съдържащи конкретни признания за дължимост на процесните вземания/. Такива доказателства не се съдържат по делото /направеното в тази връзка изявление от името на Д. М. – съдържащо се в представената от ответниците имейл кореспонденция не може да бъде съобразено доколкото: същото не е конкретизирано по размер, касае само дълга на наследодателя Е. М. и преди всичко – направено е към 18г., когато процесните вземания вече са били погасени по давност/.

Възприемането на противната /обратната/ логика би позволило в случая /именно при липса на категорични доказателства, които да удостоверят предпоставката по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД/ процесните искове да бъдат уважени 12 години след възникване на задължението. Не е такава логиката на закона - последният изисква /именно заради това е създаден институтът на „погасителната давност“/ - активност на кредитора /в това число най-вече в хипотезата на чл. 116, б. „б“, предл. 1-во от ЗЗД/ за установяване и събиране на съответното вземане.

С оглед изложеното – процесните искове следва да бъдат отхвърлени единствено като: погасени по давност.

Съдът,

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД на В.Д.М. ЕГН ********** против М.Х. И. – М. ЕГН ********** и Д.Е.М. ЕГН **********.

ОСЪЖДА В.Д.М. да плати на М.Х. И. – М. и на Д.Е.М. общо 4 200 лева – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

Председател: