Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети април през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16061/2020
година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Р.И.
срещу ЗАД “Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК ********, гр. София, иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 5 016,
30 лв. след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК,
претендирана като остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди в резултат на настъпило на 08.10.2020г. пътно – транспортно
произшествие в района на 165 км. на Автомагистрала “Тракия”, предизвикано от
водача на товарен автомобил “Ивеко”, рег. № ********, управляван от Т.П.,
застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица, със срок на действие от
05.01.2020г. до 04.01.2021г., при което са настъпили щети по лек автомобил марка “Пежо 207”, рег. № ********,
управляван от Р.И., както следва: 1./ броня задна 2./ лайсна в задна броня; 3./
стоп десен 4./ капак заден пета; 5./ лайсна в пета врата; 6./ държач на заден
регистрационен номер; 7./ стоп ляв; 8./ панел заден ляв; 9./ задна маска; 10./
решетка дясна; 11./ конзола дясна; 12./ конзола лява на задна броня; 13./ панел
заден десен; 14./ леген за резервно колело; 15./ под багажник; 16./ абсорбер на
задна броня; 17./ греда основа на задна броня; 18./ облицовка на задна маска;
19./ постелка на под багажник; 20./ колан преден ляв на водача; 21./ колан
преден десен на пасажер; 22./ решетка дясна в задна маска; 23./ ключалка на
пета врата; 24./ камера и тониране, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 14.12.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно
– деловодни разноски.
В
исковата молба ищецът Р.И. твърди, че на 08.10.2020г. при управление на
собствения си автомобил марка “Пежо 207”, рег. № ********, на Автомагистрала
“Тракия”, на 165 км. бил ударен от водача на товарен автомобил “Ивеко”, рег. № ********,
управляван от Т.П., застрахован в ЗАД “Д.Б.Ж.З.” АД, който не е възприел
временната организация на пътя, както и, че на посоченото място се извършват
ремонтни дейности, поради което не намалил скоростта на движение и последвал
удар в задната част на МПС, в резултат на който са причинени материални щети.
Доколкото между двамата водачи е имало съгласие по
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието бил съставен двустранен
констативен протокол.
Настъпилите увреждания били установени от застрахователя
на виновния водач, който след извършен оглед е заплатил обезщетение в размер на
1 383, 70 лв., чиито размер не позволява на ищеца да възстанови собствения
си автомобил в същия вид и качество и с нови и оргинални части, като преди
увреждането, което обуславя и интересът му от предявяване на осъдителна
претенция.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД “Д.Б.Ж.З.” АД, е депозирал писмен отговор, с който
признава, че ответникът е застрахован по договор за застраховка “Гражданска
отговорност” за обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от 05.01.2020г. до 04.01.2021г., че е
бил уведомен от Р.И. за настъпилото произшествие, както и че представители на
застрахователя са извършили оглед и определили застрахователно обезщетение в
сочения размер, което е получено от увредения.
Ответникът
оспорва механизма на настъпване на произшествието, както и, че вредите по
собствения на ищеца автомобил са настъпили от процесното ПТП, и размерът им.
В
условие на евентуалност при доказване на основанието се поддържа, че е налице
„тотална щета“, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната му стойност при съобразяване със
запазените части.
Настоява се за отхвърляне на осъдителната претенция,
ведно със законната лихва.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорни са между страните с оглед
изложените от тях твърдения следните релевантни за делото факти, за които са
ангажирани допустими и относими доказателствени средства:
1./ На 08.10.2020г. в Република България на
Автомагистрала „Тракия” 165 км. е настъпило пътно - транспортно произшествие с
участието на Т.П., собственик и водач на товарен автомобил “Ивеко”, рег. № ******** и Р.И., водач
и собственик на лек автомобил марка “Пежо 207”, рег. № ********.
Доколкото при пътно –
транспортното произшествие са настъпили имуществени вреди и между участниците в
него е имало съгласие по обстоятелствата, при които то е реализирано, двамата
водачи – Т.П. и Р.И. са съставили и
подписали двустранен констативен протокол за ПТП.
В раздел 12, „Обстоятелства“ от съставения
протокол, участниците са отразили, че водачът на товарен автомобил “Ивеко”, рег. № ********,
е ударил в задната част лек автомобил марка “Пежо 207”, рег. № ********, причинявайки деформации в задната част на собственото на ищеца МПС.
Участниците в
произшествието са удостоверили графично разположението на двата автомобила след
удара, както и мястото на съприкосновение – задна част на лек автомобил
марка “Пежо
207”, рег. № ********.
В графичната част е отразено, че движението по АМ
“Тракия”, на 165 км. се е осъществявало в едното платно за движение. Другото
платно за движение е било в процес на ремонт и движението на МПС в противоположната
на водачите посока, е било преустановено.
Водачът на товарен автомобил “Ивеко”, рег. № ******** е
признал извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата, полагайки
подпис и изявление “ПТП по моя вина.”
Двустранният констативен протокол е попълнен
по образец, съобразно Приложение № 3 към чл. 5, ал. 1 от Наредба Iз – 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МвР,
КФН и Гаранционен фонд, който е предоставен безплатно от застраховател по
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
В него участниците са отбелязали всички
съществени обстоятелства при настъпване на произшествието, както и
индивидуализиращи белези на автомобилите, собствениците и водачите им,
свидетелствата за управление, застрахователите по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, настъпилите материални щети, скица на произшествието и
подписи на водачите.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че
двустранният констативен протокол за ПТП удостоверява настъпване на пътно - транспортно
произшествие на посочената в него дата, участниците в него и обстоятелствата,
при които то е настъпило.
Механизмът на настъпване на пътно -
транспортното произшествие не е оспорен от застрахователя.
2./ Към деня на
произшествието, водачът на товарен автомобил “Ивеко”, рег. № ********, е бил застрахован в ответното
дружество по застрахован по
договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна
полица, със срок на действие от
05.01.2020г. до 04.01.2021г.;
3./ Безспорно е, че застрахователят е бил
уведомен за произшествието, а негови служители са извършили оглед на лек автомобил
марка “Пежо
207”, рег. № ********, при който са удостоверени щетите по него в нарочно
съставени 2 броя описи – заключения, идентични на заявените от ищеца в исковата
молба;
От изявлението на експерта в съдебно заседание по
допуснатата САТЕ, чието заключение не е оспорено и се кредитира от съда, се
установява, че удостоверените от застрахователя щети могат да настъпят при описания
в двустранния констативен протокол механизъм, поради което възражението на
ответника, че не всички от тях са причинени от това ПТП, се явява
неоснвоателно;
4./ Безспорно е, че застрахователят е определил и
изплатил на увреденото лице Р.И. застрахователно обезщетение в размер на
1 383, 70 лв.;
С факта на плащане застрахователят признава неизгодни за
себе си факти, а именно, че в резултат на настъпилото ПТП при обстоятелства, за
които е имало съгласие между водачите на МПС, едно от които застраховано при
ответника, са настъпили щети по лек автомобил
марка “Пежо
207”, рег. № ********, които сам застрахователят е удостоверил;
Преценени
в съвкупност, ангажираните доказателства безсъмнено установяват, че поведението
на водача на товарен автомобил
“Ивеко”, рег. № ********, е противоправно,
в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, задължаващ всеки водач да намали скоростта
и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. В
случая, водачът не е съобразил извършващия се ремонт на платното за движение в
противоположната на управляваното от него превозно средство посока, наложила
организация на движението в свободното платно, налагаща намаляване на скоростта
на движение.
Поведението му в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е довело и до настъпване на щетите по лек автомобил
марка “Пежо
207”, рег. № ******** М, описани в нарочно съставени описи от представител
на застрахователя, поради което
искът по чл. 432, ал. 1 КТ, е доказан по основание.
По
размера на заявената претенция
За установяване размера на заявената
претенция, по инициатива на ищцовата страна, е допусната съдебно –
автотехническа експертиза, от чието неоспорено заключение, кредитирано в цялост
се установява, че сумата необходима за възстановяване на увредения автомобил по
средни пазарни цени за нови части и труд към деня на настъпване на застрахователното
събитие, възлиза на 6 974, 92 лв.
Действителната стойност на автомобила към
същата дата е 6 400 лв.
В
конкретния случай, обезщетението следва да се определи в хипотезата на „тотална
щета“ по чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.
Регистрацията
на автомобила не е прекратена с оглед изявлението на процесуалния представител
на ищеца.
Въпреки дадената
от съда възможност, застрахователят не е посочил запазените части на процесния
автомобил след настъпване на произшествието. Изявлението му, че това е
обективно невъзможно и подлежащо на установяване посредством експертиза, не
може да се сподели от настоящия състав на съда. Недопустимо е, чрез събиране на
доказателства да се установяват липсващи твърдения. Чрез aнгажиране на специални
знания на експерт от конкретна област се доказват конкретни твърдения за
осъществили се факти, каквито в настоящия случай, изобщо не са наведени в
процеса.
При липса на
доказателство за прекратяване на регистрацията на МПС и констатцията, съобразно
изготвеното заключение на САТЕ, че увреждането на имуществото надвишава 70 на сто от действителната му стойност, следва да
намери приложение чл. 390, ал. 1 КЗ. Съгласно същата предпоставка за изплащане
от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на
доказателства за дерегистрация на автомобила.
В
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 44/02.06.2015г. по т.д. №
775/2014г. на ВКС е прието, че на осн. чл. 193, ал. 3 КЗ /отм/ представянето на доказателства за дерегистрация на автомобила има значение за началото на
срока за забава, но не и за основателността на претенцията за застрахователно
обезщетение.
В
конкретния случай, размерът на дължимото обезщетение е
равен на действителната стойност на автомобила към деня на ПТП – 6 400 лв.
- изплатената сума от 1 383, 70 лв. или сумата
от 5 016, 30 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът
е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставките за
ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност", като предявеният иск следва да бъде уважен до претендирания
размер от 5 016, 30 лв., ведно със законната лихва от датата на
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила до
окончателното изплащане на задължението.
Претенцията за заплащане на законна лихва върху
неплатеното застрахователно обезщетение от 5 016, 30 лв., следва да бъде отхвърлена за времето
от датата на депозиране на исковата молба – 14.12.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца Р.И.
следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер
на 1 160, 65 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар по чл. 78, ал. 5 ГПК, уговорен и заплатен в размер на 700 лв. с ДДС, е
неоснователно. Минималният размер, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на
696, 98 лв. Или сумата, с която се надхвърля минималния размер е 3, 02 лв.,
която е незначителна независимо, че делото не се отличава с никаква правна и фактическа
сложност.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЗАД “Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК ********, гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на р.Д.И., ЕГН **********,***
сумата от 5 016, 30 лв. /пет хиляди
и шестнадесет лева и тридесет ст./, представляваща остатък от неизплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в хипотезата на “тотална
щета”, в резултат на настъпило на 08.10.2020г. пътно – транспортно произшествие
в района на 165 км. на Автомагистрала “Тракия”, предизвикано от водача на
товарен автомобил “Ивеко”, рег. № ********, управляван от Т.П., застрахован по
договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна
полица, със срок на действие от
05.01.2020г. до 04.01.2021г., при което са настъпили щети по лек автомобил марка “Пежо 207”, рег. № ********,
управляван от Р.И., ведно със законната лихва от датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила пред
застрахователя до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията
за заплащане на обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху
сумата от 5 016, 30 лв. от датата на депозиране на исковата
молба – 14.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД “Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК ********, гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на р.Д.И., ЕГН **********,***
сумата от 1 160, 65 лв. /хиляда сто и
шестдесет лева и шестдесет и пет ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: