Р Е Ш Е Н И
Е
№……………..
гр. София, 22.04.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б състав, в закрито заседание на двадесет и втори април, две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова, частно гр. дело № 2875 по описа за 2021г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. вр. с чл. 78
от ГПК.
Образувано е
по:
1. жалба вх. № 90129/18.12.2020г. по входящия регистър
на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, уточнена с молба от 01.04.2021г. депозирана
от длъжника
по изпълнението „З.к.У.“АД, ЕИК *******срещу Постановление
№ 63867 от 03.12.2020г. по изпълнително дело № 20208510402439 по описа на ЧСИ М.П., с
което е отказано да се намалят разноските и Постановление от
03.12.2020г., с което е отказал да прекрати изпълнителното дело за
23 111,56лв. Посочило е, че главницата
от 20 000лв. по изпълнителния лист била платена преди да се образува
изпълнителното дело доброволно на 02.07.2019г., лихвата от 23111,56лв. била платена след образуване на изпълнителното дело –
на 18.11.2020г. Неправилно ЧСИ приел, че нямало плащане на главницата и на лихвата,
платежното нареждане установявало същото, заверяването на сметките, по
нареждането от 18.11.2020г. сметката била заверена на 19.11.2020г.
В деня на получаването на поканата за
доброволно изпълнение имало изпълнение и за лихвата. Такса по т. 26 от Тарифата
следвало да се начисли само върху
23111,56лв. Принудителното събиране на сумата преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение било незаконосъобразно, следвало да се прекрати делото на
основание на чл. 433, ал.1,т.1 от ГПК. Неправилно било и постановлението за
разноските, възнаграждение на адвокат на взискателя не се следвало, в
изпълнителното производство не можело да се поставят в тежест на длъжника
възнаграждение за адвокат, оказал безплатна правна помощ, защото разноски по
смисъла на чл. 79 от ГПК били само направените от взискателя разноски,
евентуално размер на същото било
прекомерно поради това че адвокат само бил подал молба за образуване на делото
, тоест не се дължало повече от 200лв. Претендирало е разноски.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело -
М.Л.Г., ЕГН **********,
действаща чрез майка си и законен представител Е.С.А., ЕГН ********** в
предоставения срок за отговор е оспорила жалбата. Посочила е, че плащането от длъжника било частично , кредиторът
не бил длъжен да го приеме съгласно чл. 66 от ЗЗД, не било и точно, защото било
направено по банкова сметка, ***егова представител. Не били платени разноските, лихвата и
главницата. Делото било образувано преди плащането от 19.11.2020г. Представените от длъжника доказателства не
носели подпис и печат на банката, която ги е издала, а и това била банката на
застрахователя, а не на кредитора, оспорвал ги, не бил извършен такъв превод. Възнаграждението за адвокат било част от
разноските по изпълнението, независимо дали правната помощ е предоставяна
безплатно или платено. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на
жалбоподателя.
С възражение от 29.12.2020г. адвокат Б.е оспорил
жалбата . Посочил е, че възнаграждението му като адвокат, оказал безплатна
правна помощ на взискателя, следва да се постави в тежест на длъжника. Размер
на същото било не по-малко от 200лв. + 1/3 на интереса. Претендирал е
възнаграждение.
2. жалба вх. № 92015/23.12.2020г. по входящия регистър
на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, депозирана от взискателя по изпълнението М.Л.Г., ЕГН **********, действаща чрез
майка си и законен представител Е.С.А., ЕГН ********** срещу Постановление от
03.12.2020г., с което е прекратено
изпълнителното дело срещу ЗК“У.“АД в частта за 20 000лв.. Посочила е,
че не било извършено откриване на
банкова сметка ***. Не можело да се открие такава в полза на 3-то лице, което
не било идентифицирано, посоченият IBAN ***, това била задбалансова
сметка, тя не била докладвана като сметка открита на името на длъжника. Авизото
не било писмо от банката, което да удостоверява плащането. Удостоверението не
съдържало изявление на лице с представителни функции за банката, а и не сочело
основание на постъплението на средствата. Плащането било частично и кредиторът
не бил длъжен да го приеме. Не бил уведомен че такова плащане е извършено и не
знаел за същото. Банката на получателя не била потвърдила получаването на
сумата. Претендирала е разноски, процесуалният й представител е претендирал
възнаграждение за оказаната безплатно правна помощ. Оспорил е поради
прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски за възнаграждение за
адвокат.
Ответникът по жалбата и длъжник по изпълнението „З.к.У.“АД, ЕИК *******в предоставения
срок е оспорил жалбата. Посочил е, че делото
било образувано за главница от 20 000лв. и за лихва , разноски, сумата
била събрана на 2о.11.2020г. по наложен запор, но още на 02.07.2019г. главница
от 20 000лв. била платена доброволно , а на 18.11.2020г. била наредена по
сметка на взискателя и лихвата. Платежното нареждане и удостоверението от
банката установявали тези обстоятелства Плащането на главница от 80 000лв. било посочено и в
съдебните актове по делото, по което е издаден изпълнителния лист. Това плащане
било направено по лична банкова сметка ***, за което същият бил уведомен
надлежно. Последващите плащания също били по такива банкови сметки. Било
направено искане до РС-Червен бряг от взискателя да му се даде разрешение да се
разпорежда със средства по тази банкова сметка , ***, че не съществувала.
Претендирал е разноски.
С изложени
мотиви ЧСИ е посочил, че жалбите са
неоснователни, постановленията били законосъобразни. Посочил е, че плащането на
20 000лв. на 02.07.2019г. е погасило не главницата, а част от лихвата от 5638,89лв. и част от главницата от
14 361,11лв. съобразно чл. 76 от ЗЗД. Плащането от 18.11.2020г. не било по
сметка на съдебният изпълнител, а било направено след образуване на
изпълнителното дело, като същевременно взискателят оспорвал да е получил това
плащане и не били представени
доказателства за заверяване на сметка на взискателя. Възнаграждението за правната помощ,
предоставена на взискателя независимо дали била безплатна или платена била
разноски, която се поставяла в тежест на длъжника. Определеното такова било в
минималния размер по Наредба № 1/2004г. – 200лв. за образуване и 953,58лв. за
водене на делото. Таксата по т.26 от Тарифата се опредяла и върху адвокатско
възнаграждение. В производство по спор за разноски по изпълнително дело не се
присъждали разноски.
Съдът като обсъди доводи на страни и
представените по делото писмени доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото са приети заверени преписи от книжа по
изпълнителното дело № 20208510402439 по
описа на ЧСИ М.П., съгласно които производството
по изпълнителното дело е образувано по
молба от 17..11.2020г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ
депозирана от М.Л.Г.чрез майка си Е.А.срещу „ЗК У.“АД за събиране на вземанията
по изпълнителен лист, издаден на
13.11.2020г. по дело № 306/2020г. на САС в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва от 20.09.2016г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
; сумата от 17 466,66лв.
представляващи законна лихва върху платеното обезщетение от 80 000лв. за
периода от 20.09.2016г. до дата на плащане 14.11.2018г. С молбата е поискано да
се съберат и разноските по изпълнителното дело, включително възнаграждението за
адвокат, като е посочен изпълнителен способ изпълнение върху вземания по
банкови сметки на длъжника. Молбата е подадена от адв. Б.с представено с молба
от 18.11.2020г. пълномощно.
С молба от 18.11.2020г. адвокатът на взискателя е
посочил, че не му е платено адвокатско възнаграждение, защото взискателят е материално
затруднен , като е поискал от съдебния изпълнител да събере от длъжника
припадащото се възнаграждение.
Със запорно съобщение от 18.11.2020г. съдебният изпълнител а наредил запориране на банкова
сметка ***,71лв., включващи такси и разноски по изпълнително дело от които
1153,58лв. възнаграждение на адвокат, сумите по изпълнителния лист от
20 000лв. и лихва от 17 466,66лв., както и лихва от 8522,22лв. за периода
от 20.09.2016г. до 02.12.2020г.
С покана за доброволно изпълнение от 17.11.2020г.,
връчена на длъжника на 18.11.2020г.
същият е уведомен за образуваното изпълнително дело и му е даден срок от 2
седмици за плащане доброволно на сумите.
С възражение от 25.11.2020г. ЗК У.“АД е поискало
прекратяване на изпълнителното дело поради плащане на сумите доброволно , както
и да се намалят разноските в частта за адвокатското възнаграждение. Посочил е,
че със съдебните решения на М.Г.били присъдени главница от 100 000лв., 80 000лв. платил в хода
на съдебното дело на 14.11.2018г. и това било признато от съда, главницата от
20 000лв. платил на 02.07.2019г.
след влизане в сила на решението на СГС, с което била присъдена, тоест преди
образуване на изпълнителното дело. Лихвата бил платил след влизане в сила на решението на САС, потвърждаващо дължимостта
й от 20.09.2016г., тя била в размер на 23 111,56лв. и я платил на 18.11.2020г.
– веднага след образуване на делото. Така изпълнителното дело следвало да се
прекрати. Не дължал разноски за възнаграждение за адвокат, оказал безплатна
правна помощ. Не ставало ясно на какво основание е прието за събиране такова –
дали правната помощ е безплатна или такова е платено. Отделно в изпълнително
дело можели да се събират само сторени разноски, а възнаграждението на адвоката
не било такова, защото не било платено. Евентуално се дължало само
възнаграждение за образуване на делото от 200лв.
Представени са Решение № 3679/21.05.2019г. и от
12.02.2020г. по дело № 15097/2017г. на СГС, Решение от 09.11.2020г. по дело № 306/2020г.
на САС, съгласно които ЗК У.“АД е
осъдена да заплати на М.Л.Г.20 000лв., ведно със законната лихва от 20.09.2016г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
; сумата от 17 466,66лв.
представляващи законна лихва върху платеното обезщетение от 80 000лв. за
периода от 20.09.2016г. до дата на плащане 14.11.2018г., като неоснователен
е отхвърлен иска за главница от 80 000лв-. като погасен чрез плащане в хода на процеса,
както е отхвърлен като неоснователен и иска
за горница над 100 000лв. до предявен размер от 200 000лв. Решението
на СГС не е било обжалвано в частта,
в която са присъдени от СГС на М.Г.от СГС 20 000лв. главница. Решението на СГС по исковете на М.Г.е било
обжалвано от М.Г.за отхвърлените й искове за 100 000лв., като и от ЗК У.“АД в частта,
в която е присъдена лихва от
20.09.2016г., като жалбите е отхвърлена от САС.
Представено
е удостоверение от Общинска банка“АД, че на името на М.Л.Г. е открита
банкова сметка ***.11.2018г. с BIC ***, IBAN ***.
Прието е платежно нареждане от 14.11.2018г., съгласно
което на 14.11.2018г. ЗК“У.“АД е наредило по сметка на М.Г.в Общинска банка“АД с
IBAN ***лв., представляваща главница по
дело 15097/2017г. на СГС, 1-18 състав.
Прието е платежно нареждане от 02.07.2019г. съгласно което на 02.07.2019г. ЗК“У.“АД е наредило по
сметка на М.Г.в Общинска банка“АД с IBAN ***лв. по
решение 3679/21.05.2019г. по дело 15097/2017г. на СГС, 1-18 състав, щета 15410150102.
Прието е платежно нареждане от 18.11.2020г. съгласно
което на 18.11.2020г. ЗК“У.“АД е наредило по сметка на М.Г.в Общинска банка“АД
с IBAN ***,56лв. по Решение дело3067/2020г. на САС, щета 15410150102.
Представени са банкови референции от 24.11.2020г. издадени от Райфайзенбанк“ съгласно които
съответно на 02.0.2019г. и на 24.11.2020г. от банкова сметка ***“У.“АД в
банката са извършени и осчетоводени преводи по щета 15410150102 съответно от 20 000 лв. по решение
3679/21.05.2019г. по дело 5097/2017г. на СГС и съответно от 23111,56лв. по решение по дело 306/2020г. на САС в полза
на М.Г.по банковата й сметка с IBAN ***, като вальори са издадени на датите на съставяне на
платежните нареждания.
Прието е извлечение от информация от междубанкови
разплащания, носещо подпис и печат за Райфайзенбанк България“ЕАД, съгласно
които със сумата от 20 000лв. по платежното нареждане от 02.07.2019г. сметката на получателя е заверена на
03.07.2019г.
Прието е извлечение от информация от междубанкови
разплащания, носещо подпис и печат за Райфайзенбанк България“ЕАД, съгласно
които със сумата от 23111,56лв. по
платежното нареждане от 18.11.2010.
сметката на получателя е заверена на 19.11.2020г.
С молба от 02.12.2020г. взискателят е посочил, че не
признава направените плащания, за които са наведени твърдения от длъжника с
възражението.
С Постановление от 03.12.2020г. , съобщено на длъжника
на 08.12.2020г., а на взискателя – на 10.12.2020г., съдебният изпълнител е
приел, че доказателства за плащането преди образуване на делото на
20 000лв. са представени и е прекратил производството за събиране на тази
сума, но е отказал да прекрати делото за 17 466,66лв. лихва
и за 5638,89лв. главница.
С Постановление за разноски от 03.12.2020г. , съобщено
на длъжника на 08.12.2020г., съдебният изпълнител е отказал да намали възнаграждението на адвоката
от 1153,58лв., от които 200лв. са за образуване на делото, а 953,58лв. са за
водене на делото.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбите са подадени в срок от процесуално легитимирано
лице срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса и като такива са допустими.
По
жалбата срещу Постановлението по чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява
с постановление, когато длъжникът представи
разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция,
или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство.
Съдът приема за установено по делото че преди образуване на изпълнителното дело - на 03.07.2019г., сумата
от 20 000лв. е платена от длъжника на взискателя и това е главницата
по изпълнителния лист, за събиране на сумите по която е образувано това
изпълнително дело. Представените по делото банкова референция, извлечение от
информация за междубанкови плащания, носещи подписи за Райфайзенбанк“АД,
удостоверение от Общинска банка“АД , платежно нареждане установяват, че тази
сума е постъпила на 03.07.2019г. по банкова сметка ***. Тази банкова сметка ***.11.2018г.
в Общинска банка с
IBAN *** ,
титуляр на същата е взискателя, като от прието платежно нареждане от 14.11.2018г.
се установява, че по тази банкова сметка
***“АД е платило на взискателя-ищец М.Г.сумата от 80 000лв. по
същата щета, по която са и сумите по изпълнителния лист. Това плащане на сумата
от 80 000лв. е прието за валидно извършено с влезли в сила решения между
страните постановени по дело № 15097/2017г. на СГС, и по дело № 306/2020г. на САС, поради
което и доколкото не се твърди и не се установява в последствие тази банкова
сметка ***, то съдът приема че последващите плащания по тази банкова сметка , ***,
са валидно направени нареждания в полза на взискателя. При така установено съдът приема, че тази
банкова сметка ***, взискателят е знаел за нея, по тази банкова сметка ***я. С оглед гореизложеното съдът приема, че
направеното плащане по нареждане от 02.07.2019г. е плащане в полза на длъжника
от взискателя. Сумата от 20 000лв. по това плащане се установява от
извлечението за междубанковите информации, че е постъпила по сметка на
взискателя на 03.07.2019г. – преди образуване на изпълнителното дело. Съдът приема, че тази сума от 20 000лв. е
погасила задължението за главница по
изпълнителния лист по който е образувано изпълнителното дело. Това е така,
защото в платежното нареждане като
основание за плащането на сумата се сочи
Решение № 3679/21.05.2019г. по
дело № 15097/2017г. на СГС, 1-18 състав.
С това решение се установи по делото, че сумата от 20 000лв. е
присъдена като главница за обезщетение за неимуществени вреди. Решението на СГС
е било влязло в сила към момента на плащането само за главницата от
20 000лв. В частта за присъдедана от СГС лихва е имало подадена жалба от
застрахователя, поради което и не може да се приеме, че с това решение се
присъжда лихва. Последната е присъдена с въззивното решение на САС. Отделно
присъдената от СГС лихва е различна от платената сума. При така установено
съдът приема, че основанието за плащането на сумата по нареждането от
02.07.2019г. е било посочено от платеца
като главницата от 20 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди. С
оглед гореизложеното и като съобрази разпоредбата на чл.76 от ЗЗД то съдът
приема, че с това плащане е погасено
задължението за главница от 20 000лв. по изпълнителния лист и неправилно съдебният изпълнител е приел, че главница от 5638,89лв. не
е погасена чрез плащане преди образуване на делото.
Съдът приема, че сумата от 23 111,56лв. е била платена от
длъжника на взискателя като задължение за лихви по изпълнителния лист след
образуване на изпълнителното дело – на 19.11.2020г. по нареждането от 18.11.2020г. Съображения за
извършване на плащането по сметка на взискателя и заверяването й с тази
сума съдът са изложени по-горе и съдът
приема, че плащането е направено по банкова сметка ***, за която той е знаел,
сумата е постъпила по сметката на взискателя на 19.11.2020г. За този извод
съдът съобрази приети по делото платежно нареждане от 18.11.2020г. , банкова
референция, извлечение от междубанкови операции съставени от Райфайзенбанк
България"ЕАД, удостоверение от
Общинска банка“АД. Платежното нареждане сочи
че плащането е по Решението по дело № 306/2020г. на САС. Единствената
присъдена с решението на САС сума в полза на М.Г.е лихвата по изпълнителния
лист. Към 18.11.2020г. ЗК“У.“АД не
е имало други непогасени
задължения към М.Г.освен лихвите за забава , по делото не се спори за размер на
тези лихви. При така възприето и съдът приема , че на 19.11.2020г. длъжникът е
платил на взискателя изцяло задълженията за
лихви по изпълнителния лист. В конкретния случай не се твърди от заявителя,
а и не се установява, че сумата от
23 111,56лв. е платил преди
образуване на производството, поради което и не е налице основание да се
прекрати производството за тази сума по чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК. Твърденията
на длъжника са, че е платил тази сума след
образуване на делото , поради което и същото би могло да бъде основание за
приключване на делото , ако са налице и останалите основания за същото, но не и
за прекратяване на делото по чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК. Не е установено да са платени разноските по изпълнителното дело и
основание за приключване на делото на този етап не е установено да съществува.
Следва да се посочи и че не е имало искане за приключване на делото което да е било направено пред съдебния
изпълнител.
При този изход на делото съдът приема,
че следва да отмени постановлението на съдебния изпълнител, с което е отказано да се прекрати на основание на чл. 433, ал.1,т.1 от ГПК изпълнителното дело делото за главницата от 5638,89лв. , както и в частта,
в която на основание на чл. 433, ал.1,т.1 от ГПК е прекратил
делото за лихва от 5638,89лв.
Характерът на производството по чл. 435
от ГПК не позволява съдът да извърши действията, които са били дължими от
съдебния изпълнител. С отмяна от съда на действията на съдебния изпълнител за
последният възниква задължението да извърши дължимото действие съобразно
указанията на съда, дадени с мотивите на съдебния акт.
По
жалбата срещу Постановлението за разноските:
Компетентен да се произнесе по искане за коригиране на
вече начислени като дължими разноски по изпълнителното производство е органът,
който е овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който
начислява и събира същите. Такъв орган е
съдия-изпълнителя. Актът на съдия-изпълнителя по повод на възражение срещу
начислени в тежест на длъжника разноски
подлежи на съдебен контрол.
Предмет на проверката при жалба срещу
Постановлението за разноските по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК са всички
сторени в изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника
с процесното постановление в обжалваната част, включително и дължимост на
възнаграждение за адвокат за водене на изпълнително дело , което се оспорва в
случая.
В случая по делото е установено че взискателят е въздложил на адв. Б.да води и
да образува изпълнителното дело. По делото не е установено взискателят да е
възложил на адвоката и последният да се е съгласил да го представлява безплатно.
Постигнато съглашение между взискателя и адвоката за осъществяване на безплатна
правна помощ по делото на някое от предвидените в закона основания е
задължително условие, за да е основателно искането на адвоката за присъждане на
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. При претенция по чл. 38,
ал.2 от ЗАдв. съдът изследва дали има постигнато съглашение за безплатно
представителство по делото. В конкретния случай по делото не са представени доказателства, които да установяват , че в определен момент е
постигнато съглашение между взискателя и
процесуалния му представител за безплатно процесуално представителство по
делото. Приетото по делото пълномощно
установява представителна власт на адв. Б.за взискателя по изпълнителното дело, но
също не обективира изявление за безплатно представителство по делото. По делото
не са представени други доказателства за тези обстоятелства. При така възприето
съдът приема, че неправилно ЧСИ е поставил в тежест на взискателя
възнаграждение за адв. Б.. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
доколкото плащане на сумите по
изпълнителния лист е установено, че е
направено от длъжника като главница от 20 000лв. е платена преди да
се образува делото, а лихвата от 23111,56лв. е платена в срока за доброволно
изпълнение, то основание за определяне на възнаграждение на адвоката за водене
на изпълнителното дело на този етап не може да се приеме, че съществува.
По
отговорността за разноски в производството пред СГС:
Жалбите на двете страни срещу Постановлението
по чл. 433, ал.1,т.1 от ГПК са уважени/отхвърлени за едни и същи суми, поради
което и на нито една страна не следва да се поставят в тежест разноските на
другата страна по тези жалби.
Разноски в производството срещу
Постановлението от 03.02.2020г. за разноските не се следват на страните. Общото
правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 от ГПК не е
приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по
изпълнението. За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да
се оплаче не само длъжникът, но и взискателят.
Това е така, защото всяка страна в производство по ГПК може да е
недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За разноските в
изпълнителното производство страната следва първоначално да сезира с възражение
съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния
изпълнител, то може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за
разноските. Така уреденото производство е идентично с това по чл. 248 от ГПК,
поради което и съдът приема, че за производството с предмет отговорността за
разноски в изпълнителното дело приложими са правилата за производството по чл.
248 от ГПК по исковото дело. Производството
по чл. 248 от ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на
направените съдебните разноски по делото. Това производство не е самостоятелно,
а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по
делото без да се обжалва решението по предмета на делото. Произнасянето на съда
по молба по чл. 248 от ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт,
за който вече съдебни разноски са
присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски.
Предметът на производство по чл. 248 от ГПК не
е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите
съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за
производството по обжалване на определението по чл. 248 от ГПК. Не следва да се
допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно
разноските. /В този смисъл Определение № 254/05.08.2020г. по ч.т.д. №
810/2020г. на ВКС, 1-во Т.О.; Определение №
278/01.07.2020г. по ч.гр.д. № 1338/2020г. на ВКС, 3-то Г.О.; Определение
№ 75/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4561/2018г. на ВКС, 3-то г.О./. При така
възприето искането на жалбоподателя за
присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление
№ 63867 от 03.12.2020г. по
изпълнително дело № 20208510402439 по описа на ЧСИ М.П. в частта, с която е
отказал да прекрати на основание на чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК изпълнително дело № 20208510402439 в частта за главница от 5638,89лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх. №
90129/18.12.2020г. по входящия регистър на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, уточнена
с молба от 01.04.2021г. депозирана от длъжника по изпълнението „З.к.У.“АД, ЕИК *******срещу Постановление
№ 63867 от 03.12.2020г. по изпълнително дело № 20208510402439 по описа на ЧСИ М.П. отказал
да прекрати на основание на чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК изпълнително дело № 20208510402439 в частта за лихва от 17466,66лв.
ОТМЕНЯ Постановление
№ 63867 от 03.12.2020г. по
изпълнително дело № 20208510402439 по описа на ЧСИ М.П. в частта, с която е прекратено на основание на чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК изпълнително дело № 20208510402439 в частта за лихва от 5638,89лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 92015/23.12.2020г. по входящия
регистър на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, депозирана от взискателя по изпълнението М.Л.Г., ЕГН **********, действаща чрез
майка си и законен представител Е.С.А., ЕГН ********** срещу Постановление от
03.12.2020г., в частта, с която на основание на чл. 433, ал.1,т.1 от ГПК е прекратено
изпълнителното дело № 20208510402439 срещу ЗК“У.“АД в частта за главница от 17466,66лв.
ОТМЕНЯ Постановление от 03.12.2020г. по изпълнително
дело № 20208510402439 в частта, с която е отказано изменение на Постановлението за разноски от 17.11.2020г. и вместо това
постановява:
ИЗМЕНЯ Постановление
за разноски от 17.11.2020г. по
изпълнително дело № 20208510402439 като НАМАЛЯВА със сумата от 1153,58лв. разноските, поставени в тежест
на длъжника по изпълнението за възнаграждение за адвокат на взискателя по изпълнителното дело.
Отхвърля исканията на страните за присъждане на разноски в производство
пред СГС.
Решението е окончателно.
Препис от същото да се изпрати на ЧСИ и страните за
сведение и съобразяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.