РЕШЕНИЕ
№ 605
гр. Бургас, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ДИАНА СТ. СИВОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20222120107421 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от С. Е.
И. и С. Г. Б. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, за осъждане
на ответника да плати на всеки от ищците сумата 4 733 лева, предявена
частично от иск в общ размер от 9 466 лева, представляваща обезщетение
за пропуснати ползи за периода от 11.09.2018 година до 22.08.2022 година
включително, през който период от 47 месеца от 10 дни всеки един от ищците
е бил лишен от право да ползва жилището, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й плащане; сумата от по 1000 лева, представляваща частично от общ иск в
размер от 2000 лева за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - понесени и претърпени от всеки един от ищците в
периода от 11.09.2018 година до 22.08.2022 година включително, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските,
направени по водене на делото.
Ищците излагат, че на 10.11.1993 година дарили на дъщеря си Е. С. М.
следния недвижим имот: втори жилищен етаж от масивна двуетажна
жилищна сграда, изградена в урегулиран самостоятелен парцел IX - 3399 в
кв.200 по плана на град Айтос, който етаж се състои от спалня, детска стая,
всекидневна, хол, ниша, коридор и баня с тоалетна; северозападният избен
етаж на гореописаната жилищна сграда, състоящ се от една изба с две
салончета и стълбище за първия жилищен етаж; ½ идеална част от таванско
1
помещение на двуетажната масивна жилищна сграда; северозападната ½
идеална част от дворното място, цялото от 320 кв.м., находящо се в град А,
съставляващо самостоятелен урегулиран парцел IX - 3399 в кв.200 по плана
на град Айтос; лятна кухня с гараж, построени в северозападния ъгъл на
гореописания парцел, попадащ в северозападната ½ идеална част от парцел;
тоалетна, изградена в северозападната ½ идеална част от парцел.
Дарението е извършено с Нотариален акт за дарение № 165, том V, дело
№ 1070/1993 година от 10.11.1993 година на районен съдия при Районен съд -
А. Дарителите запазили правото си да владеят и ползват гореописания
недвижим имот. В исковата молба е посочено, че от 1964 година до месец
септември 2018 година жилищната сграда била с общо захранване от уличен
водопровод по ул. „В. Л“ - Ет.ф80. Посочено е в исковата молба още, че
общото захранване на избения, първи и втори жилищен етаж е осъществено с
поцинкована тръба ф % цола. Посочено е, че това е видно от представената
скица схема/скица на захранване, приложение към писмо от 02.10.2017
година на Комисията за енергийно и водно регулиране. От 1964 година
вертикалния водоснабдителен клон, захранван от водомерния възел е общ за
сградата и посредством него се захранва с вода жилището, състоящо се от
втори жилищен етаж и северозападен избен етаж, находящи се в
гореописаната жилищна сграда, на който недвижим имот ищците са запазили
правото си на владение и пожизнено ползване.
На 11.09.2018 г. от ответното дружество, като оператор на
водоснабдителни услуги, чрез негови служители било извършено
преустановяване на захранването с вода до жилищната сграда, като се
подменяла градската водопроводна мрежа на съществуващото водопроводно
отклонение към жилищната сграда. Като се подменяла градската
водопроводна мрежа на съществуващото водопроводно отклонение към
жилищната сграда бил поставен спирателен кран на територията на уличния
тротоар. Посочено е, че от тогава вода има само до този спирателен кран,
само на един метър преди влизането в съществуващото от години
водопроводно отклонение в жилищната сграда. Въпреки многократните
кореспонденции с дъщеря им, ответното дружество не възстановило
прекъснатото от него водоподаване по съществуващия от 1964 г. водомерен
възел и вертикален водоснабдителен клон в жилищната сграда и до
жилището. Поради това и дъщеря им като собственик предявила пред
Районен съд - А иск с правно основание чл.109 от ЗС, с който поискала
ответникът да бъде осъден да преустанови това си поведение, респективно да
отстрани и премахне вече създаденото от него противоправно състояние по
отношение на описания по - горе недвижим имот. С решение № 260 059 от
06.11.2020 година, постановено по гражданско дело № 1163 по описа на
Бургаски районен съд за 2019 година, ответникът бил осъден да извърши на
основание чл. 109 от ЗС необходимите действия за възстановяване на
водоподаването по съществуващия от 1964 г. водомерен възел и вертикален
водоснабдителен в двуетажна жилищната жилищна сграда, която е описана.
Решението е потвърдено с Решение от 21.07.2021 година, постановено по
въззивно гражданско дело № 183 по описа на Бургаски окръжен съд за 2021
2
година. С определение от 09.06.2022 година, постановено по гражданско дело
№ 4542 по описа на ВКС за 2021 година, съдът не е допуснал до касационно
обжалване посоченото въззивно решение. Едва на 23.08.2022 година в
изпълнение на цитираните по - горе решения и определение и след образуване
на изпълнително дело ответникът възстановил водоподаването до жилището.
В исковата молба са изложени фактически твърдения и за това, че за
период от близо 4 години, от 11.09.2018 г. до 22.08.2022 г. включително
ответното дружество, с извършените от него действия по прекъсване на
водоподаването към жилището, както и поддържане на това състояние, е
лишило ищците от възможността да ползват в пълен обем и пълноценно
жилището им, респективно да го отдават под наем и да получават добиви от
това. Поради това считат, че имат право да получат обезщетение за лишаване
от правото на ползване на имота в пълен обем от трето лице, което
неоснователно е ограничило това право. Извън изложеното, поради липса на
водоснабдяване в жилището, в което живеят от 60 - те години на миналия век
те били принудени за този период от време да го напуснат. Посочват, че са
възрастни хора и са изпаднали в състояние на безизходица и емоционален
срив за тези близо 4 години. В исковата молба са описани неимуществените
вреди, претърпени от ищците.
Посочено е, че липсата на водоподаване и оттам невъзможността да се
ползват пълноценно и в пълен обем жилището, представляват пряка и
непосредствена последици от извършените от ответното дружество
незаконосъобразни действия по прекъсване на водоподаването до жилището,
както и поддържане на това състояние за посочения период и които
незаконосъобразни извършени действия и поддържане на състояния са
установени с влязло в сила съдебно решение.
В хода на съдебното производство на 15.01.2023г. е починал ищецът С.
Г. Б., като с протоколно определение от 28.09.2023г. като негови наследници
в качеството на ищци са конституирани С. Е. И. и Е. С. М..
По делото е допуснато изменение на иск по реда на чл. 214 от ГПК,
като съобразно същото ищцата С. Е. И. претендира следните суми:
- сумата от 6 442,50 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди за пропуснатите ползи за периода от 11.09.2018г. до 22.08.2022г.
включително, през който период от 47 месеца и 10 дни ищцата е била лишена
от правото да ползва процесното жилище, ведно със законната лихва върху
тази сума, начиная от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане;
- сумата от 3 221,25 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди за пропуснатите ползи за периода от 11.09.2018г. до 22.08.2022г.
включително, през който период от 47 месеца и 10 дни първоначалният ищец
С. Г. Б. и наследодател на С. Е. И. е бил лишен от правото да ползва
процесното жилище, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане, в качеството й на
наследник с квота на наследство от ½ на първоначалния ищец С. Г. Б.;
- сумата от 1 000 лева, предявена частично от 2 000 лева,
3
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - понесените и
претърпени от ищцата душевни страдания, терзания и емоционален срив
вследствие на извършените от ответника незаконосъобразни действия по
прекъсване на водоподаването до процесното жилище, което като последица е
била принудена да напусне, както и поддържане на това състояние за периода
от 11.09.2018г. до 22.08.2022г. включително, ведно със законната лихва върху
тази сума, начиная от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане;
- сумата от 500 лева, представляваща ½ от първоначално заявената от
починалия й наследодател - ищец С. Г. Б. от сума от 1 000 лева, предявена
частично от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
за първоначалния ищец С. Г. Б. - понесените и претърпени от него душевни
страдания, терзания и емоционален срив вследствие на извършените от
ответника незаконосъобразни действия по прекъсване на водоподаването до
процесното жилище, което като последица е бил принуден да напусне, както
и поддържане на това състояние за периода от 11.09.2018г. до 22.08.2022г.
включително, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата
на исковата молба до окончателното й изплащане.
Съобразно допуснатото изменение на иск ищцата Е. С. М. претендира
следните суми:
- сумата от 3 221,25 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди за пропуснатите ползи за периода от 11.09.2018г. до 22.08.2022г.
включително, през който период от 47 месеца и 10 дни първоначалният ищец
С. Г. Б. и наследодател на Е. С. М. е бил лишен от правото да ползва
процесното жилище, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане;
- сумата от 500 лева, представляваща ½ от първоначално заявената от
починалия и наследодател - ищец С. Г. Б. сума от 1 000 лева, предявена
частично от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
за първоначалния ищец С. Г. Б. - понесените и претърпени от него душевни
страдания, терзания и емоционален срив вследствие на извършените от
ответника незаконосъобразни действия по прекъсване на водоподаването до
процесното жилище, което като последица е бил принуден да напусне, както
и поддържане на това състояние за периода от 11.09.2018г. до 22.08.2022г.
включително, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата
на исковата молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в
който ответникът излага, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По основателността на предявените искове на първо място в отговора е
посочено, че не е налице твърдяната невъзможност за ищците да ползват
жилището, тъй като никога не са ползвали същото и не са го обитавали,
независимо, че в тяхна полза е било учредено вещно право на ползване.
Посочено е, че това се установява от служителките на ВиК оператора, които
са отчитали обекта. Поради тази причина няма никакво основание ищците да
4
претендират обезщетение за пропуснати ползи, тъй като на практика те
никога не са обитавали имота и не може да се направи извод, че са били
лишени от ползването на същия. На следващо място е посочено, че не са
претърпени твърдените неимуществени вреди, които се изразяват в понесени
душевни страдания, терзания, емоционален срив, вследствие на извършените
действия по спиране на водоподаването. Посочено е, че действията на
ответника са били правилни и законосъобразни, тъй като е било изпратено
предписание до двамата собственици в сградата за изграждане на една обща
водомерна шахта за захранване на сградата. След завеждане на делото от
страна на собственика Е. С. М. и след преценка на конкретните обстоятелства
съдът е достигнал до извода, че е допустимо водоснабдяването на сградата да
бъде извършено посредством две водопроводни отклонения. Правилно и
законосъобразно ответното дружество е отправило предписанието за всеки
един от собствениците Е. С. М. и А. Т. А, да изградят обща водомерна шахта,
особено защото жилищната сграда се намира в един поземлен имот, който е
съсобствен. Изложени са подробни фактически твърдения. В писмения
отговор е изложен правен довод, че не са налице елементите от състава на
непозволеното увреждане по смисъла на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, а именно:
увреждане, вреда, вина, причинна връзка. В писмения отговор ответникът е
поискал предявеният иск да бъде отхвърлен.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищците, чрез
процесуалния си представител адвокат С., поддържат иска, като считат, че от
събраните по делото доказателства в пълнота се установяват по основание и
размера на претенциите. Претендират присъждане на сторените разноски.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт В., поддържа изложените възражения в
отговора на исковата молба. Намира, че по делото се е установило, че ищците
никога не са ползвали имота и не са го отдавали под наем, поради което и
предявените искове са неоснователни. Претендира присъждане на сторените
разноски, като релевира възражение за прекомерност на претендираните от
ищците разноски.
Съдът като взе предвид събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл.
12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представения по делото Договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 165, том 5, дело 1070/1993г. е видно, че на
10.11.1993г. С. Е. И. и С. Г. Б. са дарили на дъщеря си Е. С. М. следния свой
собствен недвижим имот – втори жилищен етаж от масивна двуетажна
жилищна сграда, изградена в урегулиран самостоятелен парцел IX-3399, в кв.
200 по плана на гр. А, който се състои от спална, детска стая, всекидневна,
хол, ниша, коридор, баня с тоалетна, както и лятна кухня с гараж, построени в
северозападния ъгъл на гореописания парцел, попадащ в северозападната ½
идеална част от парцел; тоалетна, изградена в северозападната ½ идеална част
от парцел.
5
От представения нотариален акт се установява още, че дарителите са
запазили правото на владеене и ползване на дареното имущество, докато са
живи.
Видно от представеното по делото Решение № 260059/06.11.2020г.,
постановено по гр.д. № 1163/2019г. по описа на Районен съд А,
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е осъдено да извърши необходимите
действия по възстановяване на водопадаването по съществуващия от 1964г.
водомерен възел и вертикален водоснабдителен клон в двуетажна жилищна
сграда, до жилището на Е. С. М., разположено на втори етаж от сградата.
Така постановеното решение на Районен съд А, е потвърдено с Решение
№ IV-40/21.07.2021г. на Окръжен съд Б С Определение № 259/09.06.2022г.
ВКС не е допуснал касационното обжалване на решението на ОС Б.
От двустранен констативен протокол за подмяна на общ или
индивидуален водомер е видно, че на 23.08.2022г. е монтиран нов водомер на
обект в гр. А, ул. „В. Л“ № с абонат Е. С. М..
От Препис извлечение от Акт за смърт № 0009/15.01.2023г. е видно, че
първоначалният ищец С. Г. Б. е починал на ......г. Видно от представеното по
делото Удостоверение за наследници изх. № 195/18.01.2023г., наследници на
починалия С. Б. са съпругата му С. Е. И. и дъщеря му Е. С. М..
По делото е допуснато изготвянето на съдебно-оценъчна експертиза,
вещото лице по която е установило, че процесното жилище заема целия втори
етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда със сутерен, разположена в
гр. А, ул. „В. Л № със самостоятелен вход от двора. Жилището се състои от
антре, две спални, дневна, кухня, трапезария, баня-WC и три тераси.
Застроена площ на етажа е 106,30 кв.м., в това число 12,40 кв.м. стълбище.
Експертът е изчислил, че средният пазарен наем на жилището, за периода от
11.09.2018г. до 22.08.2022г. вкл. е 12 885 лв. При извършване на оценяването
вещото лице е ползвало Пазарен подход, чрез метода на сравнителната
стойност по пазарни аналози.
По делото е изготвена и допълнителна съдебно-оценителна експертиза,
със задача вещото лице след като се запознае с материалите по делото, както
и да извърши оглед на имота при необходимост ,да даде отговор на въпроса
каква е средната пазарна стойност на наемната цена на процесния имот ,като
използва пазарните аналози и даде оценка за периода от 11.09.2018г. до
22.08.2022г.
Видно от заключението по същата, вещото лице, след оглед на имота на
31.01.2024г. и прилагайки метода на сравнителните стойности, е изчислило,
че средната пазарна стойност на наемната цена на процесния имот за периода
от 11.09.2018г. до 22.08.2022г. е в размер на 12 290 лв.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпитите на
допуснатите в полза на страните свидетели.
В разпита си свидетелят Р. К. М., съпруг на ищцата Е. М. сочи, че е
запознат с процесната къща в гр. А, тъй като след като се е оженил
пристигнал в А, и живял заедно със съпругата си и родителите й. Свидетелят
6
излага, че на 11.09.2018г. ВиК извършило разкопаване на улицата.
Възстановяването на водата последвало на 23.08.2022г., след дълги съдебни
дела. Сочи, че докато е нямало вода в къщата инкасатори на ответното
дружество не са я посещавали. М. твърди, че преди да бъде спряна водата, в
къщата живеели той, Е., синът им, както и бабата и дядото – С. и С.. Била
закупена и вила в село Ч, където бабата и дядото обработвали земята, но
идвали в къщата в А, в съботните дни и понякога през седмицата. След като
настъпвала есента С. и С. се връщали за постоянно в къщата в А. Свидетелят
твърди, че след спирането на водата С. и С. се принудили да останат в село Ч,
но и там имало воден режим, а през зимата водата замръзвала и се пукали
тръбите. Те много се срамували, че къщата им е без вода и си стояли на
градинката. Тъй като там се налагало да се къпят с подръчни материали,
свидетелят им носел туби с вода и се случвало да ги взима и да ги води в
квартирата, в която живеел с жена си, за да се изкъпят. Двамата все питали
кога ще свърши ремонта и ще могат да се върнат в къщата. Сочи още, че след
като водата в къщата била възстановена, С. и С. се разплакали от радост, че
могат да си ползват имота.
По делото са разпитани и двама свидетели при режим на призоваване в
полза на ответната страна.
Свидетелката К. Й. Х. сочи, че е бивш инкасатор на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, като е работила в дружеството от 20.09.2016г. до януари
месец на 2022г. Свидетелката твърди, че е отчитала имот на С. Е. И. в село Ч,
като отчитанията са били през месец. Свидетелката е била инкасатор в този
район за периода от 2017 до 2018г. и знае, че къщата там се водела на Е. и
била отразена като сезонен обект. Х. сочи, че освен село Ч, е отчитала и
водомерите на улица В. Л. в А. На процесния имот не ходела, тъй като знаела
че се водят дела. Твърди, че от 11.09.2018г. до момента, в който напуснала, не
е отчитала имота на Е. М., тъй като знаела, че има дело и че там не живее
никой. Сочи още, че след спиране на водоподаването не е влизала в този дом,
защото там никой не живеел.
Разпитана в съдебно заседание, свидетелката В. К. Н. сочи, че е
работила във „ВиК“ ЕАД в периода от 23.06.2008г. до 23.06.2022г. като
отчетник измервателни уреди. Свидетелката излага, че е отчитала
измервателните уреди в гр. А, като цялата улица В.Л, е била в нейния район.
Отчитала е водомерите там до края на ноември месец 2016г. Н. сочи, че на
улица Васил Левски 45 има къща с два входа, в която живеели две различни
семейства. Едно от тях било това на Е., която й давала данните от водомера.
Там живеела тя със съпруга си и сина си. Свидетелката сочи, че не е виждала
там възрастни хора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане трябва
да са налице четири предпоставки: 1. противоправно действие или
бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка между действието или
7
бездействието и вредите; 4. вина на деликвента. Само при едновременното
съществуване на посочените предпоставки е налице непозволено увреждане,
като осъществяването на фактическия състав завършва с настъпването на
вредите. От този момент възниква и правото на увреденото лице да търси
обезщетение за претърпените от него вреди.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнение на тази работа. Отговорността по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия, има обезпечително-гаранционна функция и
не произтича от вината на лицето, което е възложило работата.
Предмет на разглеждане е иск по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за претърпени от ищците имуществени и неимуществени
вреди в резултат на неправомерни действия, изразяващи се в прекъсване на
водоподаването и невъзстановяване на същото в недвижим имот, по
отношение на който ищците имат правото на ползване.
По исковете за имуществени вреди:
Както вече беше посочено, за възникване на отговорността на ответното
дружество, по делото следва да бъде установено противоправно действие или
бездействие на ответника, чрез негови служители; действително настъпили
вреди; причинна връзка между действието или бездействието и вредите; вина
на деликвента. Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД предвижда, че при
непозволеното увреждане вината на деликвента се предполага до доказване
на противното, от което следва, че всички останали елементи от фактическия
му състав, включително и вредите, подлежат на доказване от увредените
лица.
Съобразно твърденията от исковата молба, ищците следва да установят,
че в тяхна полза е възникнало валидно и е съществувало през процесния
период право на ползване досежно втори жилищен етаж от масивна
двуетажна жилищна сграда, изградена в урегулиран самостоятелен парцел IX
- 3399 в кв.200 по плана на град Айтос, който етаж се състои от спалня, детска
стая, всекидневна, хол, ниша, коридор и баня с тоалетна; северозападният
избен етаж на гореописаната жилищна сграда, състоящ се от една изба с две
салончета и стълбище за първия жилищен етаж; ½ идеална част от таванско
помещение на двуетажната масивна жилищна сграда; северозападната ½
идеална част от дворното място, цялото от 320 кв.м., находящо се в град А,
съставляващо самостоятелен урегулиран парцел IX - 3399 в кв.200 по плана
на град Айтос; лятна кухня с гараж, построени в северозападния ъгъл на
гореописания парцел, попадащ в северозападната ½ идеална част от парцел;
тоалетна, изградена в северозападната ½ идеална част от парцел.
От събраните по делото доказателства с категоричност се установи, че с
Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 165,
том 5, дело 1070/1993г. е видно, че на 10.11.1993г. С. Е. И. и С. Г. Б. са дарили
на дъщеря си Е. С. М. следния свой собствен недвижим имот – процесния
такъв, като са запазили правото на владеене и ползване на дареното
имущество, докато са живи. Процесният период, за който се претендира
8
присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени
вреди е от 11.09.2018г. до 22.08.2022г. Ищецът С. Г. Б. е починал на
15.01.2023г., тоест след изтичане на процесния период.
От изложеното до тук съдът намира, че ищците са доказали
обстоятелството, че в тяхна полза валидно е възникнало и съществувало през
целия период право на ползване на посочения в исковата молба недвижим
имот.
От представените по делото съдебни решение, в това число Решение №
260059/06.11.2020г., постановено по гр.д. № 1163/2019г. по описа на Районен
съд А, Решение № IV-40/21.07.2021г. на Окръжен съд Б и Определение №
259/09.06.2022г. по гр.д. № 4542/2021г. на ВКС се установява, че ответното
дружество незаконосъобразно е преустановило водоподаването в жилището
на ищците, като е било осъдено да възстанови подаването на вода до имота на
Е. С. М.. Установява се още, че водоподаването е било прекъснато на
11.09.2018г. и възстановено на 23.08.2022г.
Настоящият състав на съда намира, че доколкото в производството се
установи, че в жилището, по отношение на което ищците са запазила правото
си на пожизнено ползване, е било преустановено водоподаването за периода
от 11.09.2018г. до 23.08.2022г., то безспорно следва да се приеме, че С. Е. И.
и С. Г. Б. са били лишени от възможността да го ползват. Респективно е
налице увредата, изразяваща се в пропуснати ползи.
Съобразно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 3/2021г.
по т.д. № 3/2021г. на ОСГТК на ВКС, вредите са обективна категория и
затова за уважаването на иска за непозволено увреждане не е достатъчно
настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се
установи реалното им съществуване. В този случай на доказване подлежат
фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и
че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Както вече беше
посочено, ищците са били лишени от възможността да реализират ползата от
ползването на процесното жилище, тъй като същото е било със спряно
водоподаване. Спирането на водоподаването до жилищен имот води до
категорична невъзможност същият да бъде ползван по предназначение, като
тази невъзможност по никакъв начин не може да се окачестви като
предполагаема или хипотетична.
Също така от събраните гласни доказателства се изясни, че жилището
не е било обитавано през целия процесен имот, нито от ищците, нито от
собствениците. Установи се още, че водоподаването е било преустановено от
служители на ответното дружество, като това им действие не е било
законосъобразно. От доказателствата по делото се установи още, че
ответникът е поддържал това си противоправно поведение през целия
процесен период. Предвид това настоящият съдебен състав намира, че е
налице и причинно следствена връзка между спирането на водоподаването и
невъзможността за обитаване на жилището, доколкото в същото са живеели
както дъщерята на ищците, така и самите те, до датата на спиране на водата.
Освен така установената невъзможност да се ползва процесното
9
жилище през целия процесен период, съдът намира за установено, и че
ищците са можели и са щели да го ползват. В тази връзка от гласните
доказателства по делото се установи, че С. и С. са обитавали имот в село Ч,
но само през топлите месеци, тъй като там не е имало изградени битови
условия за целогодишно ползване. Ищците са се прибирали през уикендите в
А, а понякога и през седмицата, като са живели в градското жилище през
целия зимен сезон. Същите са били принудени да остават да живеят в село
Чукарка след спирането на водоподаването, но през зимата това не е било
възможно, поради което са били настанявани в апартамент, в който дъщеря
им е живеела под наем със семейството си.
Установи се от първото заключение на вещо лице, че за периода от
11.09.2018г. до 23.08.2022г., средният пазарен наем на жилището е 12 885 лв.
Макар във второто заключение друго вещо лице да е посочило, че пазарният
наем за процесния период е 12 290 лв., доколкото не са установени различни
обстоятелства, сочещи неправилност на първото заключение, както и предвид
факта, че и двете вещи лица са ползвало един и същ метод за оценка, то съдът
намира, че следва да кредитира първото депозирано по делото заключение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че
ищците не са живеели постоянно в процесното жилище преди спиране на
водоподаването, а са обитавали жилище в село Чукарка. На първо място
следва да се държи сметка, че правото на ползване на жилище не задължава
ползвателя да го упражнява постоянно, ежедневно и непрекъснато. Лицата,
които имат надлежно учредено право на ползване могат сами да преценят
дали да упражняват това си право или не, но трети лица всякога са задължени
да не им пречат да упражняват това си право. В тази връзка обстоятелството
дали ищците са живеели постоянно или не в процесното жилище е
неотносимо към спора между страните.
Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че така предявените
искове за обезщетение за имуществени вреди са доказани по основание и
размер и като такива следва да бъдат уважени в цялост. Същите следва да се
уважат съобразно конституиране на наследниците на починалия ищец С. Г. Б.
и съобразно изменението на иска, прието от съда.
По исковете за неимуществени вреди:
При така установеното от правна фактическа и страна, а именно че по
делото се доказа наличието на противоправно поведение от страна на
ответника, то следва да е установи и наличието на неимуществени вреди,
причинени на ищците от това противоправно поведение.
Ищците твърдят, че в резултат от спиране на водоподаването в имота са
били принудени да напуснат жилището, в което са живеели от 60-те годни на
миналия век. Излагат още, че това ги е накарало да се чувстват в безизходица
и сринати, тъй като са съградили този дом, в него са прекали голяма част от
съзнателния си живот, там е израснало детето им и там са смятали да изкарат
старините си. Твърдят, че макар да не са направили нищо незаконно, на стари
години са били принудени да си съберат багажа и да напуснат дома си, без да
10
знаят кога ще могат да се върнат.
От доказателствата по делото и по-конкретно от разпита на свидетеля Р.
М. се установи, че след спирането на водата С. и С. са се принудили да
останат в село Чукарка, но и там имало воден режим, а през зимата водата
замръзвала и се пукали тръбите. Те много се срамували, че къщата им е без
вода и си стояли на градинката. Там се налагало да се къпят с подръчни
материали, като свидетелят им носел туби с вода и се случвало да ги взима и
да ги води в квартирата, в която живеел с жена си, за да се изкъпят. Двамата
все питали кога ще свърши ремонта и ще могат да се върнат в къщата си.
Установи се още, че след като водата в къщата била възстановена, С. и С. се
разплакали от радост, че могат да си ползват имота.
Предвид това съдът намира, че по делото се доказа и наличието на
претърпени от ищците неимуществени вреди. Макар данните за тях да се
извеждат единствено от показанията на свидетеля М., който е съпруг на
дъщерята на С. и С., то следва да се държи сметка и на обстоятелството, че
има случаи, в които може да се приеме, че обезщетение за неимуществени
вреди се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като при
конкретните обстоятелства е нормално да се претърпят такива вреди
(Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК,
Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о., ГК;
Решение № 228 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6664/2014 г., III о.).
Приема се също така, че доказване е нужно да се проведе само в случаите,
когато се претендират вреди извън рамките на обичайните такива (Решение
№ 187 от 4.02.2014 г. на САС по в. гр. д. № 3859/2013 г.).
Налице е и причинно следствена връзка между неимуществените вреди
и противоправното поведение на ответника, доколкото без спиране на водата
и поддържане на това поведение в продължение на целия период, ищците не
биха изпитали установените притеснения, душевни терзания и неудобства.
Относно размера:
За да определи паричния еквивалент на неимуществените вреди и с
оглед необходимостта преценката да бъде извършена по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да съобрази установените
по делото конкретни обстоятелства, в това число вида на процесния имот, от
чието ползване са лишени ищците и жилището, в което са били принудени да
живеят след прекъсването на водоподаването.
При преценка на установените по делото обстоятелства съдът намира,
че ищците са доказали твърдението си, че вследствие спиране
водоподаването на 11.09.2018г. и до неговото възстановяване на 22.08.2022г.
са претърпели неимуществени вреди, като интензитетът и продължителността
на същите обосновава обезвредата им, чрез заплащане на обезщетение в по
2 000 лв. за всеки ищец. При определяне на така посочения размер съдът
съобрази продължителността на периода (почти 4 години), в който С. и С. не
са можели да ползват жилището, както и обстоятелството, че не са имали
никаква яснота кога и при какви условия ще могат да се върнат в дома си.
Съдът съобрази и възрастта на ищците и условията, в които са били
11
принудени да живеят след спиране на водоподаването. Както беше посочено
по-горе, ищците са били принудени да останат да живеят в имот, който са
имали в село Чукарка, където битовите условия не предполагат целогодишно
живеене. Липсата на битови условия в този имот е налагало ищците да се
къпят с подръчни материали, а когато дори и това е ставало невъзможно, да
ходят в квартирата на дъщеря си, за да могат да се изкъпят.
Мотивите, изложени по-горе водят до извода, че предявените частични
осъдителни искове се явяват основателни и доказани, поради което подлежат
на уважаване в претендираните размери.
По съдебните разноски:
При този изход от спора всеки от ищците има право на присъждане на
сторените от него съдебно деловодни разноски.
Видно от представения от процесуалния им представител списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, същите претендират следните суми: В полза на
ищцата С. Е. И. сумата от 289,32 лв. за заплатена държавна такса, 200 лв. за
депозит за вещо лице, 1400 лв. за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, 102,57 лв. допълнително платена държавна такса и 200 лв.
заплатен допълнителен депозит за възнаграждение за вещо лице. В полза на
ищцата Е. С. М. се претендират следните суми: 670 лв. за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, както и 50 лв. за заплатена допълнителна
държавна такса.
Видно от представените по делото Договори за правна защита и
съдействие от 27.09.2023г. (лист 76 и 77), така претендираните адвокатски
възнаграждения са заплатени изцяло и в брой.
Съдът намира, че възражението за прекомерност на претенцията за
разноски, макар направено своевременно от ответната страна, е
неоснователно. На първо място това е така, тъй като размерите на заплатените
от всяка от ищците адвокатски възнаграждения са съобразени с цената на
всяка от исковите претенции, като са определени към нормативно
установените с Наредба 1 за минималните адвокатски възнаграждения
минимуми. Отделно от горното следва да се държи сметка, че всеки от
ищците е предявил по два отделни иска – по един за имуществени и по един
за неимуществени вреди (макар и частичен), поради което и приложение
намира нормата на чл. 2, ал. 5 и ал. 7 от наредбата.
Предвид изложеното претенцията на всяка от ищците за присъждане на
сторените разноски следва да бъде уважена в цялост.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Б, кв. П, ул. „ , да заплати С. Е. И. с
ЕГН **********, с адрес: гр. А, ул. „В. Л“ № , сумата от 6 442,50 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за пропуснатите ползи за
12
периода от 11.09.2018г. до 22.08.2022г. включително, през който период от 47
месеца и 10 дни ищцата е била лишена от възможността да ползва процесното
жилище, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
исковата молба, до окончателното й изплащане, на основание чл. 49, вр. с
чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Б, кв. П, ул. „ , да заплати С. Е. И. с
ЕГН **********, с адрес: гр. А, ул. „В. Л“ № сумата от 3 221,25 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за пропуснатите ползи за
периода от 11.09.2018г. до 22.08.2022г. включително, през който период от 47
месеца и 10 дни, първоначалният ищец С. Г. Б. и наследодател на С. Е. И. е
бил лишен от възможността да ползва процесното жилище, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане, в качеството й на наследник с квота на
наследство от ½ на първоначалния ищец С. Г. Б. , на основание чл. 49, вр.
с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Б, кв. П, ул. „ да заплати С. Е. И. с
ЕГН **********, с адрес: гр. А, ул. „В. Л“ № , сумата от 1 000 лева,
предявена частично от 2 000 лева , представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - понесените и претърпени от ищцата душевни
страдания, терзания и емоционален срив вследствие на извършените от
ответника незаконосъобразни действия по прекъсване на водоподаването до
процесното жилище, което като последица е била принудена да напусне,
както и поддържане на това състояние за периода от 11.09.2018г. до
22.08.2022г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, на
основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Б, кв. П, ул. „ да заплати С. Е. И. с
ЕГН **********, с адрес: гр. А, ул. „В. Л“ № сумата от 500 лева,
представляваща ½ от първоначално заявената от починалия й
наследодател - ищец С. Г. Б. сума от 1 000 лева, предявена частично от
2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
първоначалния ищец С. Г. Б. - понесените и претърпени от него душевни
страдания, терзания и емоционален срив вследствие на извършените от
ответника незаконосъобразни действия по прекъсване на водоподаването до
процесното жилище, което като последица е бил принуден да напусне, както
и поддържане на това състояние за периода от 11.09.2018г. до 22.08.2022г.
включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл. 49, вр. с
чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Б, кв. П, ул. „ , да заплати Е. С. М. с
ЕГН **********, с адрес: гр. А, ул. „В. Л“ № сумата от 3 221,25 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за пропуснатите ползи за
13
периода от 11.09.2018г. до 22.08.2022г. включително, през който период от 47
месеца и 10 дни първоначалният ищец С. Г. Б. и наследодател на Е. С. М. е
бил лишен от възможността да ползва процесното жилище, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане, на основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген.
Владимир Вазов“ № 3, да заплати Е. С. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. А,
ул. „В. Л“ № сумата от 500 лева, представляваща ½ от първоначално
заявената от починалия и наследодател - ищец С. Г. Б. сума от 1 000 лева,
предявена частично от 2 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за първоначалния ищец С. Г. Б. - понесените и
претърпени от него душевни страдания, терзания и емоционален срив
вследствие на извършените от ответника незаконосъобразни действия по
прекъсване на водоподаването до процесното жилище, което като последица е
бил принуден да напусне, както и поддържане на това състояние за периода
от 11.09.2018г. до 22.08.2022г. включително, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане, на основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Б, кв. П, ул. „ да заплати С. Е. И. с
ЕГН **********, с адрес: гр. А, ул. „В. Л“ № сумата от 2 191,89 лв.,
представляваща сторените от ищцата разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Б, кв. П, ул. „ да заплати Е. С. М. с
ЕГН **********, с адрес: гр. А, ул. „В.Л“ № , сумата от 720 лв.,
представляваща сторените от ищцата разноски в производството, от които
670 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв. държавна такса, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
14