№ 13114
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110165358 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.07.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На петнадесети декември две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 31355 по описа за 2020 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „....” АД, с ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителните директори .....,
против Б. Р. А., с ЕГН **********, от гр. ..... Ищецът, чрез процесуалния си представител,
твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 25846/2020 г. по описа на СРС, 155 състав.
По повод на дадени от съда указания ищецът предявява исковата си претенция. Също така
твърди, че с комбинирана застрахователна полица № 0306Х0186620 от 19.02.2016 г. ищецът
сключил договор за имуществена застраховка „Каско на МПС и злополука“ по отношение
на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № СА7874ТС, със срок на покритие от 21.02.2016 г. до
20.02.2017 г., а с комбинирана застрахователна полица № 0306Х0169722 от 07.12.2015 г. –
по отношение на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № СА1825СР, със срок на покритие от
18.12.2015 г. до 17.12.2016 г. Сочи, че на 11.06.2016 г., около 12,30 ч. при движение по бул.
„Тодор Александров“ от ул. „Луи Айер“ към ул. „Костенски водопад“, лек автомобил
„Ситроен“, с рег. № СА2739МР, при навлизане в бензиностанция и извършване на ляв
завой, не пропуснал насрещно движещия се лек автомобил „Алфа Ромео“, с рег. №
СА7515НМ, който като се отклонил, ударил лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № СА1825СР,
който на свой ред ударил лек автомобил „Нисан“, с рег. № ЕНТ2512ВС. При настъпилото
ПТП се разлетели отломки, които нанесли щети на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. №
СА7874ТС. За настъпилото ПТП били съставени констативни протоколи с №№ 1628765 и
1628763 от 11.06.2016 г. от органите на МВР. Излага твърдения, че причина за настъпилото
ПТП било противоправното и виновно поведение на водача Б. Р. А., който при управление
на лек автомобил „Ситроен“, с рег. № СА2739МР, реализирал ПТП с пет леки автомобила,
включително и застрахованите при ищеца лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № СА7874ТС, и
лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № СА1825СР. Към дена на ПТП-то управляваният от
ответника автомобил е бил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При
ищеца били образувани преписки по щети № 10016030118668 и № 10016030118653.
Изплатеното от ищеца обезщетение за лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № СА7874ТС,
възлизало на 270,25 лв. с включени 15 лв. ликвидационни разноски, а за лек автомобил
„Мерцедес“, с рег. № СА1825СР, - 1 766,62 лв. с включени 10 лв. ликвидационни разноски.
Общият размер на платеното от ищеца обезщетение възлизало на 2 036,87 лв. С плащане на
застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на увредените лица. Моли съда
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че Б. Р.
А. дължи на ЗАД „....” АД сумата от 2 036,87 лв. - главница, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по повод настъпило на 11.06.2016 г. ПТП, сумата от 620,73 лв.
- мораторна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.05.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
2
претендира присъждане на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски за държавна такса.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника Б. Р. А., с който исковите претенции се оспорват по основание и
размер. Оспорва участие в твърдяното ПТП, както и вината. Оспорва настъпване на
застрахователно събитие. Твърди, че причинените щети върху лек автомобил „Мерцедес“, с
рег. № СА1825СР, били в резултат действията на водача на лек автомобил „Алфа Ромео“, с
рег. № СА7515НМ. Оспорва причиняване на щети върху лек автомобил „Ауди А6“, с рег. №
СА7874ТС. Оспорва наличието на валидна застраховка между ищеца и собственика на лек
автомобил „Ауди А6“, с рег. № СА7874ТС, както и между ищеца и собственика на лек
автомобил „Мерцедес“, с рег. № СА1825СР. Оспорва изпълнение на задълженията по двете
застраховки от страна на застрахованите лица. Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между твърдяното ПТП и причинените щети. Не спори изплащане на обезщетение от
ищеца на застрахованите лица. Оспорва размера на платеното застрахователно обезщетение
за всяко едно от посочените МПС-та. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли
исковите претенции, претендира направените по делото разноски..
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира
направените по делото разноски.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1
от ГПК във връзка с чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по
реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 25846/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
18.08.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Б. Р. А., ответник в настоящото производство, е осъдена да заплати на
ЗАД „....” АД сумата от 2 036,87 лв. - главница, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по повод настъпило на 11.06.2016 г. ПТП, сумата от 620,73 лв. - мораторна
лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, а също и
сумата от 103,15 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 56,15 лв. – платена
държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено
възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят ЗАД
„....” АД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.
3
От приетия като доказателство заверен препис от протокол за ПТП № 1628763 от
11.06.2016 г., съставен от младши автоконтрольор при ОПП - СДВР, се установява, че на
11.06.2016 г. в гр. София, е било реализирано ПТП с участници: лек автомобил „Ситроен“, с
рег. № СА2739МР, собственост на Румен Б.ов А. и управляван от Б. Р. А., и лек автомобил
„Мерцедес“, с рег. № СА1825СР, собственост на Никола И. Калудов и управляван от К. Н.
К., при което са били причинени щети.
От приетия като доказателство заверен препис от протокол за ПТП № 1628765 от
11.06.2016 г., съставен от младши автоконтрольор при ОПП - СДВР, се установява, че на
11.06.2016 г. в гр. София, е било реализирано ПТП с участници: лек автомобил „Ситроен“, с
рег. № СА2739МР, собственост на Румен Б.ов А. и управляван от Б. Р. А., и лек автомобил
„Ауди А6“, с рег. № СА7874ТС, управляван от собственика С. И. Ц., при което са били
причинени щети.
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от комбинирана
застрахователна полица № 0306Х0169722 от 07.12.2015 г., е видно, че между Никола И.
Калудов, в качеството му на собственик на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № СА1825СР,
и ищцовото дружество, е бил сключен договор за застраховка “Каско” със срок на покритие
от 18.12.2015 г. до 17.12.2016 г., а от приетия заверен препис от комбинирана
застрахователна полица № 0306Х0186620 от 19.02.2016 г., е видно, че между С. И. Ц., в
качеството му на собственик на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № СА7874ТС, и ищцовото
дружество, е бил сключен договор за застраховка “Каско” със срок на покритие от
21.02.2016 г. до 20.02.2017 г.
От представената и приета като доказателство по делото справка от Гаранционния
фонд е видно, че към 11.06.2016 г. по отношение на лек автомобил с рег. № СА2739МР, не е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при ЗАД „....” АД са
били образувани два броя преписка по щета № 10016030118668 и № 10016030118653, по
които щети на 21.07.2016 г. застрахователят е платил обезщетение в размер на 1 708,62 лв.
по сметката на увреденото лице Никола И. Калудов, на 28.07.2016 г. е платил сумата от
3 376,74 лв. на „Тани 97“ ООД по фактура, към която е приложен списък с увредени
автомобили, сред които и лек автомобил с рег. № СА1825СР, за който е платена сумата от 48
лв. с ДДС, а на 01.08.2016 г. – сумата от 582,86 лв. по сметката на „Сим пет сим“ ООД –
сервиза, отремонтирал лек автомобил на С. И. Ц., като за последното лице е било
определено обезщетение в размер на 255,25 лв.
Видно от приетите като доказателство покани, на 15.08.2017 г. ищецът е поканил
ответника да възстанови платено застрахователно обезщетение по щета № 10016030118668 в
размер на 1 766,62 лв. с включени ликвидационни разноски, както и по щета №
10016030118653 в размер на 270,25 лв. с включени ликвидационни разноски, поканата
получена на 12.09.2017 г.
Като доказателства ответникът е представил преписи от два броя съдебни решения за
4
отмяна на два броя наказателни постановления.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и
безпристрастно, се установява, че лек автомобил „Ситроен“ се е движел по бул. „Тодор
Каблешков“ с посока от ул. „Луи Айер“ към ул. „Костенски водопад“ и в района на
бензиностанцията водачът на автомобила е предприел маневра завой на ляво, за да влезе в
нея. В същото време, в срещуположната пътна лента и в обратната му посока се е движел
лек автомобил „Алфа Ромео“, водачът на който не е имал техническа възможност да спре
преди траекторията на движение на лек автомобил „Ситроен“. Било е реализирано ПТП, при
което лек автомобил „Алфа Ромео“ с предната си дясна част е ударил лек автомобил
„Ситроен“ в задната му дясна част странично. След удара лек автомобил „Алфа Ромео“ се е
отклонил в ляво, като е навлязъл частично върху пътната лента за движение, където с
предната си лява част е реализирал удар в лявата странична част на насрещно движещ се лек
автомобил „Мерцедес“, с с рег. № СА1825СР. След удара лек автомобил „Мерцедес“ се е
отклонил вдясно за посоката му на движение, като е достигнал до паркирания лек
автомобил „Нисан“ и го е ударил. В момента, когато се е реализирал удара между лек
автомобил „Ситроен“ и лек автомобил „Мерцедес“, са изхвърчали части от автомобилите, от
които една от тях е достигнала до предното стъкло вдясно на лек автомобил „Ауди“, който
се е движел след лек автомобил „Мерцедес“. Вещото лице прави заключение, че щетите,
нанесени по лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № СА1825СР, и по лек автомобил „Ауди А6“,
с рег. № СА7874ТС, са причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП-то. Също
така определя стойността на причинените щети към датата на настъпване на
застрахователното събитие, като стойността на причинените щети към датата на настъпване
на застрахователното събитие по средни пазарни цени на материалите и труда, необходим за
отстраняване на повредите по лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № СА1825СР, при ремонт с
нови части без начислен ДДС е 1 709,19 лв., а с начислен ДДС – 2 051,03 лв., а по лек
автомобил „Ауди А6“, с рег. № СА7874ТС, при ремонт с нови части без начислен ДДС е
212,77 лв., а с начислен ДДС – 255,33 лв. Стойността на разноските, които застрахователят
обичайно прави за определяне на застрахователно обезщетение и за приключване на щетата
е от 10 до 20 лв., като в конкретния случай за двата автомобила разноските са били на обща
стойност 25 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение по
отношение на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № СА1825СР, и по отношение на лек
автомобил „Ауди А6“, с рег. № СА7874ТС, при ищцовото дружество, уведомяване от
увредените лица за настъпване на застрахователно събитие и образуване на два броя
преписки по щета при ищеца № 10016030118668 и № 10016030118653, както и заплащане на
застрахователно обезщетение в полза на увредените лица по всяка от преписките в размер
на 1 748,62 лв. и 255,25 лв. Не се спори за настъпване на ПТП-то. Спори се за вината за
5
причиняване на ПТП, както и относно наличието на причинно-следствена връзка между
причиненото ПТП и настъпилите вреди за двата увредени леки автомобила.
Съобразно с разпоредбата на чл. 433, т. 1 от КЗ застрахователят има право на
регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увреденото лице. За да се ангажира
тази отговорност следва да се докажат елементите от фактическия състав на деликта, а
именно: противоправно поведение, вреди и причинна връзка между противоправното
поведение на причинителя на вредите и твърдените от ищеца причинени вреди.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцовото дружество
и собствениците на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № СА1825СР, и на лек автомобил
„Ауди А6“, с рег. № СА7874ТС, са имали валидно сключен договор за имуществена
застраховка. В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката
рискове, застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие на всяко от увредените лица. Предвид извършеното плащане,
ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу ответника, в качеството му на
делинквент.
Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка, изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице, може да предяви вземанията си по реда на
чл. 433, т. 1 от КЗ към причинителя на вредите. Съдът, с оглед на събраните доказателства,
приема, че вредите – предмет на обезвреда от застрахователя, са в причинна връзка с
настъпилите вреди в резултат на действията на ответника. От изслушаното заключение на
вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза се установява механизмът
на настъпване на ПТП, както и че същото е в резултат действията на ответника като водач
на лек автомобил „Ситроен“. По отношение на размера на вредите, съдът приема, че те
възлизат на 2051,03 лв. за лек автомобил „Мерцедес“ и 255,33 лв. за лек автомобил „Ауди
А6“ или общо на 2 306,36 лв. съобразно със събраните по делото доказателства. С оглед на
извършеното плащане и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице
срещу причинителя на вредата, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на
отговорността на ответника, съгласно чл. 433, т. 1 от КЗ.
С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на чл.
433, т. 1 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на увреденото
лице до размера на обезщетение на обща стойност 2 011,87 лв., както и на направените
ликвидационни разноски в общ размер на 25 лв., представляващи платено възнаграждение
на вещи лица. Исковата претенция за сумата от 2 036,87 лв. като основателна и доказана
следва да бъде изцяло уважена.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на платеното от застрахователя
обезщетение, съдът намира за основателна претенцията за присъждане на лихва за забава по
чл. 86 от ЗЗД. Съдът приема, че правото на регрес е възникнало от датата на плащането, но
длъжникът по него не е в забава от този момент. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата. В случаите, когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящият,
6
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора по смисъла на чл. 84, ал. 2
от ЗЗД. Предвид изложеното вземането за лихва върху главницата от 2 036,87 лв. е
основателно, считано от получаване на поканата до окончателното уреждане на
взаимоотношенията между страните. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ответникът е бил уведомен на 12.09.2017 г. Ето защо исковата претенция се
явява основателна за претендирания период от 05.05.2018 г. до 05.05.2021 г. На основание
чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна програма, съдът определя размера на
лихвата за забава върху главницата от 2 036,87 лв. в размер на 585,03 лв. Исковата
претенция като основателна и доказана следва да бъде уважена за сумата от 585,03 лв., като
за разликата над тази сума до размера от 620,73 лв. следва да бъде отхвърлена.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.05.2021 г. до изплащане на сумата, поради което същата
следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 101,76 лв. от общо направените разноски в
размер на 103,15 лв., от които: сумата от 53,15 лв. – платена държавна такса и сумата от 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, същото се явява
основателно, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като в полза на ищеца
следва да бъдат възложени направените по делото разноски в размер на 471,89 лв. от общо
направените разноски в размер на 478,32 лв., от които: сумата от 78,32 лв. – платена
държавна такса, сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и сумата от 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Относно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, същото се явява основателно,
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции. На ответника се дължат разноски и
за адвокат съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции. От представения по
делото договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на
ответника безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА. Ето защо на процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 5,56 лв. от общо дължимото възнаграждение в размер на 413,53
лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в съответствие с отхвърлената част от исковите
претенции.
7
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от ЗАД „....” АД, с
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителните
директори ....., против Б. Р. А., с ЕГН **********, от гр. ...., че Б. Р. А. дължи на ЗАД „....”
АД сумата от 2 036,87 лв. /две хиляди тридесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ -
главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по повод настъпило на
11.06.2016 г. ПТП, сумата от 585,03 лв. /петстотин осемдесет и пет лева и три стотинки/ -
мораторна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.05.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за мораторна лихва за сумата над 585,03 лв. до
първоначално претендирания размер от 620,73 лв. /шестстотин и двадесет лева и седемдесет
и три стотинки/.
ОСЪЖДА Б. Р. А., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „....” АД, с
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителните
директори ....., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 101,76
лв. /сто и един лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 8923 от 18.08.2021 г. по гр.д. № 25846/2021 г. по описа на СРС, 155
състав.
ОСЪЖДА Б. Р. А., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „....” АД, с
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителните
директори ....., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 471,89 лв. /четиристотин
седемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „....” АД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ....,
представлявано от изпълнителните директори ....., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. И. И. от
САК, с адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, сумата от 5,56 лв. /пет лева и петдесет и
шест стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във
връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9