Решение по дело №37/2020 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 260095
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 13 август 2021 г.)
Съдия: Диана Симеонова Стателова
Дело: 20205230100037
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

260095

 

16.07.2021г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                       Година                                       Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Тридесети юли

 

2020

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

 

                                                                                                                                                                                 

ИВАНКА ПАЛАШЕВА

 

Секретар                                                        

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

37

 

2020

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, чл. 45 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба, предявена от Н.Г.Н.,***, със съдебен адрес:***, срещу „Д.О.з.“ АД, със седалище и адрес на управление:*** сочи, че на 07.03.2019 г., около 10,08 часа, в гр. Пазарджик, лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДР № ********, управляван от Г.Т.Т. е реализирал ПТП на кръстовището между ул. „Пловдивска“ и ул. „Б.“, с пресичащата на пешеходна пътека Н.Г.Н.. Сочи, че причина за настъпването на ПТП е противоправното поведение на Г.Т., който е нарушил чл. 119, ал.1 от ЗДвП и не е пропуснал стъпилата на пешеходната пътека Н.Г.Н..

Ищцата твърди, че местопроизшествието е посетено от дежурен при ОД на МВР Пазарджик, който е съставил Констативен протокол, рег. № 1006П-2786/07.03.2019 г., където са описани причините и обстоятелствата за настъпилото ПТП.

Ищцата твърди, че в следствие на инцидента е получила мозъчно сътресение и работна диагноза „Фрактура на черепа, мозъчно сътресение“.

В исковата молба се твърди, че за да получи медицинска помощ, Н.Г.Н. е откарана в МБАЛ Пазарджик, където е установено, че няма спомен за случилото се, изгубила е съзнание за неопределен период от време и й е поставена крайна диагноза „Мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма.

От извършената рентгенография на ребрата й, според исковата молба, е установен малък плеврален излив, а от образното изследване на черепа е видно наличие на слаба сянка с резки очертания и дължина около 10 см. в областта на дясната париетална кост. След консултации с кардиолог и ортопед, според исковата молба, е взето решение за провеждане на консервативно медикаментозно лечение.

Ищцата сочи, че болките от получената травма са били особено интензивни през първите дни от оздравителния период, но към датата на предявяване на исковата молба – 09.10.2019 г., още не се е възстановила, като травматичните увреждания в областта на главата са причина Н. да изпитва силно главоболие, световъртеж, гадене. Твърди, че е загубила съня си, защото болките са били целодневни и е разчитала изцяло на близките си за справяне с ежедневните си нужди.

Н.Г.Н. твърди, че към момента на инцидента е водила активен за възрастта си начин на живот, но към момента се чувства непълноценна и в тежест на хората, които се грижат за нея, което й носи душевен дискомфорт и неудовлетвореност. Според ищцата, шокът от инцидента ще я съпътства до края на живота й, тя изпитва страх и уплаха от случилото се и ще се чувства несигурна, когато пресича и когато е в близост до превозно средство.

В исковата молба се сочи, че по отношение на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДР № ******** е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „ДЗИ“ АД, със застрахователна полица № BG/06/11900176667/11.01.2019 г., със срок на валидност до 10.01.2020 г.

Ищцата сочи, че на основание чл. 429 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Н.Г.Н. оценява претърпените увреждания и продължителното постравматично възстановяване с болките и страданията, които е претърпяла на сумата от 15000,00 лв. Сочи, че за пътния инцидент е сезирала „Д.О.з.“ АД -за изплащане на обезщетение за претърпяна щета по преписка № 43072951900089, но с писмо изх. № 0-92-9277/28.06.2019 г. е уведомена, че застрахователното дружество е отказало изплащане на обезщетение по нейната претенция.

Н.Г.Н. моли съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени „Д.О.з.“ АД да й заплатят сума в размер на  15000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2019 г. – датата на постановения отказ от страна на ответниците да изплатят обезщетение по образуваната преписка, до окончателно изплащане на вземането.

Моли, да бъде допуснат до разпит един свидетел, при режим на довежадне в открито съдебно заседание, чрез чийто показания ще се установява състоянието на ищцата – претърпените болки и страдания след произшествието и към момента на разпита.

Молят, да бъде допусната съдебно- медицинска експертиза, при която, вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши личен преглед на ищцата Н.Г.Н., да отговори на следните въпроси: „Какви увреждания е претърпяла ищцата в следствие на процесното ПТП; Какъв е характерът и степента на уврежданията, претърпени от Н.Г.Н. след ПТП; Претърпените телесни увреждания на ищцата в причинна връзка ли са с процесното ПТП; Дали и за какъв период травмите на Н.Г.Н. са й причинили болки и страдания и  какъв е техният интензитет“?

Моли, да бъде допусната и назначена съдебно- автотехническа експертиза, при която, вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, да отговори на следните въпроси: „Какъв е механизмът и причините за настъпване на процесното ПТП; От какъв характер са причините за ПТП – технически или субективни?“

На основание чл. 190 от ГПК, ищцата моли съда да бъде задължено ответното дружество да представят застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с  BG/06/11900176667/11.01.2019 г., със срок на валидност до 10.01.2020 г.

Моли, да бъде изискана служебно изготвената автотехническа експертиза, скица на ПТП и крайният акт на прокурора, изготвени по прокурорска преписка № ***г. по описа на Районна прокуратура П.и съдържащото се в нея Досъдебно произвоство № ***г. по описа на РУ П.при ОД на МВР Пазарджик.

Молят, да им бъде издадено съдебно удостоверение в случай, че не бъде уважено искането за служебно прилагане на прокурорската преписка, с цел да се установи как е приключило досъдебното производство и какъв е неговият резултат.

Моли, делото да бъде разгледано в отсъствие на ищцата или неин процесуален представител.

На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК Н.Г.Н. моли да бъде освободена от заплащането на държавна такса, тъй като не притежава средства за заплащането им.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Представят следните писмени доказателства в копие: Констативен протокол рег. № 1006Р-2786/07.03.2019 г. на РУ П.при ОД на МВР Пазарджик; Епикриза № 4158/09.03.2019 г., издадена от МБАЛ П.АД; Претенция за изплащане на обезщетение вх. № 94-Я-60/29.03.2019 г.; Уведомително писмо изх. № 0-92-9277/28.06.2019 г.; Протокол за оглед на местопроизшествие от 07.03.2019 г., изготвен от старши разследващ полицай при РУ П.при ОД на МВР Пазарджик; Фотоалбум с 12 листа снимки; Уведомително писмо, изх. № 28-00-147-001/22.03.2019 г. на Община Пазарджик, ведно със скици – 3 бр. и контролер и таблица за фази „Зелено време“; Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от 07.03.2019 г.

В законоустановения срок ответното дружество „Д.О.з.“ АД, представят писмен отговор на исковата молба, в който сочат, че оспорват изцяло предявените от Н. искове за присъждане на застрахователно обезщетение, както по основание, така и по размер.

Предявяват искане за спиране на производството, тъй като при реализирано на 07.03.2019 г. в гр. П.ПТП с лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДР № ********, управляван от Г.Т.Т., застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и пешеходката Н.Г.Н., на последната са причинени телесни увреждания и в ответното дружество е образувана щета № 43072951900089.

Сочат, че по делото липсват доказателства, от които да се направи извод за наличие на виновно поведение от страна на Г.Т.Т., и тъй като от исковата молба не се изяснява механизма на ПТП и не се установява наличието на всички елементи от деликтната отговорност на Т. – противоправно и виновно извършено деяние, от което да са причинени телесни увреждния на Н.Г.Н..

Ответниците твърдя, че размерът на претендираното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, като последица от процесното ПТП, е завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни увреждания и свързания с тях интензитет на болки и страдания, търпени от страна на ищцата Н.Г.Н.. Според ответното дружество, на 07.03.2019 г. ищцата е изписана в стабилизирано състояние с подобрение и после не са представени медицински документи, установяващи настъпили усложнения, поради което ответниците считат, че пострадалата се е възстановила в нормалния за подобни травми срок.

Оспорват причинната връзка между описаното в исковата молба депресивно състояние на ищцата и процесното ПТП.

Ответното дружество считат, че предявената претенция за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания от получените телесни увреждания в размер на 15000,00 лв. е завишена, с оглед обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.

Съгласно писмения отговор на исковата молба, ответниците правят възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по реда на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, като сочат, че за вредоносния резултат -  травмите, получени от Н.Г.Н., е допринесло обстоятелстсвото, че ищцата внезапно е навлязла на платното за движение и по този начин не се е съобразила с разстоянието до доближаващото се към нея превозно средство.

Ответниците твърдят, че Н.Г.Н. е предприела пресичане на неопределно за целта място и е допуснала нарушение на чл. 113, във връзка с чл. 114 от ЗДвП, като преди да навлезе на пътното платно не се е съобразила с разстоянието до приближващатото се пътно превозно средство и неговата скорост на движение, а на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение. Ответното дружество сочат, че ищцата сама се е поставила в опасност, от което поведение са настъпили вредните последици и това следва да бъде отчетено при реализиране на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на МПС, както и за неговия застраховател.

Молят, обезщетението за неимуществени вреди на увредената ищца да бъде намалено.

Считат, че дружеството не е станало причина и с оглед постановяване на решение, заявяват своята готовност за заплащане на всички евентуални суми в полза на ищцата, поради което няма да носят отговорност за разноски по евентуално образувано от ищцата изпълнително дело за събиране на присъденото обезщетение.

Молят, да бъде изискано служебно Досъдебно производство № ***г. по описа на РУ П.при ОД на МВР Пазарджик.

Молят, да бъде допуснат до разпит при режим на призоваване Г.Т.Т., с адрес ***.

Молят, след разпита на свидетеля да бъде допусната съдебно- автотехническа експертиза, при която, вещото лице да отговори на следните въпроси: „Къде по дължината и ширината на пътното платно е настъпил ударът между МПС и ищцата Н.Г.Н.; Да се посочи дали участъка от пътното платно, където е настъпил ударът, е маркиран с хоризонтална и вертикална маркировка, предназначена за преминаване на пешеходци; Каква е била видимостта за водача и имало ли е ограничаващи видимостта препятствия;  С каква скорост се е движил водачът на лек автомобил марка „Опел“, модел „ Астра“, с ДР № ********, към момента на ПТП и каква е разрешената скорост в участъка на пътя, където е настъпило произшествието; Съобразно уврежданията по автомобила и травмите, получени от Н.Г.Н.,, вещото лице да определи какво е било разположението на тялото на пострадалата, непосредствено преди възникване на сблъсъка; Да се даде заключение за предотвратимостта на удара за водача на автомобила от момента, в който е възприел пешеходката за опасност на платното за движение; Имала ли е възможност пешеходката да възприеме автомобила като опасност и да не предприеме пресичане в момент, когато за нея това не е безопасно; Да се посочат вариантите за предотвратяване на произшествието от страна на двамата участници в него; Да се изготви скица на местопроизшествието с означение на вертикалната и хоризонталната маркировка на пътното платно, като на скицата се означи какво е било разположението на автомобила и Н.Г.Н., непосредствено преди ПТП?“

Ответниците възразяват срещу искането да бъдат задължени да представят полица по застраховка „Гражданска отговорност“, доколкото не се оспорва валидността на описания в исковата молба застрахователен договор.

Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

Молят, да им бъде дадена възможност да вземат становище и ангажират доказателства, в случай на представяне на нови доказателства от страна на ищцата.

В съдебно заседание, редовно призована, ищцата Н Г.Н. се явява лично и с процесуалния си представител- адв. Д. К. П. от САК.

Ответниците „Общо застраховане” АД не изпращат представител.

По делото са разпитани свидетелите А.П.К. и Г.Т.Т..

Видно от приложения по делото Протокол за ПТП, съставен на 07.03.2019г., се констатира, че лекият автомобил с марка „Опел”, модел „Астра”, с ДР № ********- първи участник в ПТП, е посочен, като соственост на свидетеля Г.Т.Т., а като втори участник е посочена ищцата Н.Г.Н. – пешеходец. В раздел на протокола – пострадали, е посочено, че Н Н. е получила фрактура на черепа и мозъчно сътресение.

По делото е приложена Претенция за изплащане на обезщетение, от която е видно, че в протокол за ПТП е посочен вътрешен протокол, от който се констатира, че същите са използвани при оглед на местопроизшествието, съставен след посещение на ПТП. В нея ищцата твърди, че в следствие ПТП, е получила работна диагноза „Фрактура на черепа, мозъчно сътресение” и за да получи адекватна и своевременна медицинска помощ е била откарана в „МБАЛ Пазарджик“ АД. Н. сочи в претенцията за изплащане на обезщетение  вх.№94Я-60 от 29.03.2019 г., че претендира сумата от 50 000,00лв., предвид тежестта на уврежданията и продължителното посттравматично възстановяване, които да бъдат изплатени от Д. „О.з.” АД за възстановяване на претърпените болки и страдания.

По делото е приложена Епикриза №4158/09.03.2019г., от която се констатира, че при снемане на анамнезата, Н. е нямала спомен за случилото се, изгубила е съзнание за неопределен период от време, като след консултация с кардиолог и ортопед е взето решение за провеждане на консервативно, медикаментозно лечение, при съответна терапевтична схема.

По делото е приложено Уведомително писмо изх.№ 0-92-9277 от 28.06.2019г., от което се констатира, че при ответника – застраховател е образувана Застрахователна преписка №43072951900089, като застрахователят е обявил на ищцата, че не е налице основание за удовлетворяване на претенцията й, тъй като представените по преписката документи са недостатъчни за изясняване на всички обстоятелства относно механизма на настъпване на ПТП и вината на водача, управлявал застрахования в ответното застрахователно дружество, автомобил.

Видно от приложения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен на 07.03.2019г. в гр. Пазарджик, ПТП е осъществено на кръстовището на улиците „Стефан Караджа” (ориентирана по посока север- юг) и ул. „Б.” (също с ориентация север- юг) и ул. „Пловдивска” (с ориентация изток- запад). Посочено е, че кръстовището е урегулирано с работеща светофарна уредба, като за ориентир е приет стълб на светофарна уредба, намиращ се в югозападния ъгъл на кръстовището. Посочено е, че в западната част на кръстовището, на ул. „Пловдивска“, същото е разделено с остров с по две ленти за всяка посока. Посочено е, че в западната част на ул. „Б.” е намерен лек автомобил марка „Опел”,  модел „Астра”, с ДР № ********, отстоящ с предното си дясно колело на 11,2 м. южно от ориентира и с дясното си задно колело  на 8,6 м. южно от точката на ориентира. Автомобилът е намерен със затворени врати и със загасен двигател, както и със счупен десен мигач, при запазена цялост на крушката. Намерено е задиране по предния капак на автомобила, като същото представлява линия, която е пендикулярна и започваща от предния ръб на капака, с дължина 0,23м. и с ширина 0,67м. навътре от десния ръб на калника. Посочено е, че по панорамното стъкло на автомобила има динамична следа с неправилна форма, с размери 0,08м. на 0,06м. Посочено е също, че огледът е започнал в 11,30ч., при слънчево време и е приключил в 13,15ч.

По делото е приложено Постановление за прекратяване на наказателното производство, вх. № 871/27.05.2019 г., на Районна прокуратура Пазарджик, от което се констатира, че на 07.03.2019 г. Г.Т. е управлявал личния си лек автомобил марка „Опел“, молед „Астра“, с ДР № ********, като се отправил от посока с. Черногорово към гр. Пазарджик. Сочи се, че около 10,10 часа Т.,***, в посока ул. „Б.“, спрял на червен светофар и след смяната на забранителния сигнал със зелен, потеглил, като преминал кръстовището с ул. „Пловдивска“. Сочи се, че на разстояние от около 3 метра, след намиращата се на ул. „Б.“ пешеходна пътека, на пътното платно излязла пострадалата Н Н. и макар Т. да задействал спирачната уредба на автомобила и силно навил волана наляво, автомобилът ударил с предната си част пострадалата Н., която носела пазарски чанти и искала да пресече улицата, за да отиде на автобусната спирка. Съгласно постановлението, след удара, Н. се свлякла по десния калник на колата и паднала на земята, като главата й била насочена към колата, а краката й сочили към наклонения тротоар. Т. и свидетелят Г се опитали да разберат как се чувства Н., но тя само стенела от болка и след като се събрали още минувачи, е сигнализирано на Телефон за спешни случаи 112, на място е пристигнал автопатрул на РУ П.при ОД на МВР Пазарджик. Служителите на реда заварили Н., която била вече в съзнание, установили водача на лекия автомобил Г.Т., който бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол и дал отрицателен резултат, като след това Н. е била откарана от екип на „Спешна помощ“ в МБАЛ гр. Пазарджик. С постановлението е прекратено наказателното производство, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“Б“, във връзка с чл. 342, ал.1 от НК.

По делото е прието и неоспорено от страните заключение по автотехническата експертиза, от което се констатира, че ищцата Н. се е движела по южния тротоар на ул. „Пловдивска“, от супермаркет „Кауфланд“ към центъра на град Пазарджик, като е пресякла ул. „Б.“ на зелен за пешеходците светофар. В края на пресичането обаче, когато е трябвало да се качи на тротоара, Н. се е озовала пред паркирани напречно на тротоара превозни средства и преценила, че не може да се промъкне между тях, тъй като е натоварена с две чанти. Вещото лице сочи, че все още на уличното платно, докато е била стъпила с левия си крак на допълнително направена „рампа“ към бордюра и с десния си крак още на асфалта, Н. се е поколебала няколко секунди и така била блъсната в таза, отдясно, от лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДР № ********, тъй като междувременно светофарът за движещите се между ул. „Стефан  Караджка“ към ул. „Б.“, вече е бил зелен. Вещото лице установява, че причината за ПТП е субективна, тъй като е налице непълноценно наблюдаване на платното на ул. „Б.“ и прилежащия към нея тротоар. От заключението се  констатира, че ударът между МПС, управлявано от Т. и ищцата Н.Н. е настъпил на около 8,1 метра южно от ориентира на огледа и около 0,8 м. източно от западния бурдюр на ул. „Б.“. Съгласно заключението, шофьорът Т. е имал добра видимост напред, по посока към ул. „Б.“, като само в известна степен е имало частично ограничаване по десния тротоар на ул. „Б.“ от паркирани напречно върху него автомобили. В заключението си вещото лице сочи, че максималната скорост, която е достигнал автомобилът, управляван от Т., преди да възприеме опасното развитие на пътната ситуация, е била около 37 км/ч и доколкото няма данни за ограничение на скоростта в зоната на кръстовището, допустимата и разрешена скорост е 50 км/ч. Съгласно заключението, вещото лице приема, че непосредствено преди сблъсъка, ищцата Н Н. е била права, с дясна страна към автомобила и направлението на силата при удара е било в таза (дясната  страна) косо, надясно, поради което е паднала напред и от дясно на автомобила, където е била и при пристигането на служителите на реда. От заключението на вещото лице се констатира, че Т. е въприел опасността от около 8 м. и от техническа гледна точка ударът е можело да бъде предотвратен от негова страна при по-внимателно наблюдение на дясната лента за движение по ул. „Б.“ и прилежащия към нея западен тротоар, съчетано със съотвестващо контролиране на скоростта. Сочи, че най-вероятно пешеходката Н., натоварена с чантите си, с около 10 кг. тегло, според нея, е била съсредоточена в търсене на подходящо място, за да се качи на тротоара. Не е възприела идващия от дясно автомобил. От техническа гледна точка, съгласно заключението, Т. е можел да предотврати сблъсъка, при по-пълноценно наблюдение на пътя пред автомобила и съответно контролиране на скоростта, поради наличието на паркирани върху тротоара автомобили, които са ограничавали видимостта по дясната лента и самия тротоар. Според заключението, Н. е можела да предотврати произшествието при предходно избиране на траектория на движение, така че да излезе на свободната част на тротоара, което тя не е извършила.

Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно- медицинската експертиза, ищцата Н.Г.Н. е претърпяла вследствие на ПТП, мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма; Счупване на дясна теменна кост, което по отделно и в съвкупност е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. Вещото лице сочи, че описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да възникне така, както е описано при ПТП, в резултат на което пешеходката Н. е била блъсната от лек автомобил на пешеходната пътека, с последващо падане и удряне на главата в дясната теменна област в пътната настилка. Вещото лице сочи, че описаните травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, станало на 07.03.2019 г., като Н. е изпитвала от леки до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес, продължил не повече от 15-20 дни, при благоприятен ход, без настъпвъне на усложнения, за каквито не са събрани писмени и гласни доказателства.

От разпита на свидетеля А.П.К., чиито показания съдът цени отчасти, тъй като свидетелят е син на ищцата Н., се  констатира, че в началото на март 2019 г., е получил обаждане от майка си, че е блъсната от автомобил. Сочи, че я е посетил в болницата, където установил, че състоянието й било лошо, била е много уплашена и се е бояла да не й се случи най-лошото. К сочи, че Н. е имала оток на главата, като се е притеснил да няма увреждане на мозъка, поради което е поискал да й направят множество снимки и изследвания. Установява, че болничният престой на ищцата Н. е продължил два дни, като до сега няма сериозни травми, но има болки в таза, продължаващи към момента на разпита и трудно спи, с чести мисли за инцидента и продължаващ стрес. Установява, че болките в главата са продължили интензивно около 3-4 седмици, след което отшумяли, но болките в таза и ребрата продължават.

По делото е разпитан свидетелят Г.Т.Т., чиито покозания съдът цени отчасти, тъй като същият е участвал в ПТП, при което е пострадала ищцата. Установява, че е пътувал по работа към болницата в гр. П.и е видял отдалеч че светофарът в неговата посока свети зелено. Сочи, че преди него е имало 4 автомобила и докато те преминат, светофарът е светнал в червено, след което свидетелят е чакал новата зелена вълна на светофара. Твърди, че при настъпването й, е тръгнал на първа скорост, преминавайки по голямото кръстовище към ул. „Б.“ и установил, че на пешеходната пътека няма никой, като е имало паркирани автомобили накъсо на тротоара. Твърди, че е минал по пешеходната пътека и изведнъж на нея е изскочила жена, като Т. само е успял да навие волана наляво и спрял, понеже помислил, че ще удари Н., която била от дясната страна на автомобила. Сочи, че е изскочила между колите от дясната му страна и щом я видял – спрял, но му липсвала видимост от спрените автомобили, че ищцата се намира на тротоара. Изяснява, че след удара Н. се свлякла и с ръце се подпряла на калника. Т. излязъл и започнал да й задава въпроси, но един от минувачите го посъветвал да не я пипат и да не я местят, ако е пострадала. Изяснява, че една минувачка е дала на Н. да пие вода, след което са позвънили на телефон 112, дошла е линейка на Бърза помощ и служителите на реда. Според Т., на 08.03.2019 г. Н. е била изписана от болничното заведение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че на 07.03.2019 г. ищцата Н Г.Н. се е придвижвала от супермаркет „Кауфланд“ към ул. „Б.“, пресякла е ул. „Б.“ по пешеходна пътека, на зелена вълна, но след като установила, че има спрени автомибили върху тротоара, същата е решила, че не може да се промъкне между тях, понеже е натоварена с две чанти. Стъпила с десния си крак на уличното платно и с левия си крак на допълнително направена „рампа“ на бордюра, ищцата се поколебала няколко секунди накъде да поеме, когато била блъсната в таза от дясно от л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, управляван от свидетеля Т.,***, на кръстовището с улица „Б.“, вече светел в зелено.

По делото се установи, че произшествието е настъпило, от една страна заради непълноценното наблюдение на прилежащия тротоар от свидетеля Т., което е било затруднявано от паркираните върху тротоара автомобили и от друга страна- от решението на ищцата Н. да се отклони от пешеходната пътека и да се забави, заради носените от нея чанти, като е била съсредоточена в търсене на подходящо място да се качи на тротоара, което от своя страна й е попречило да възприеме идващия от дясно на нея автомобил на Т..

Съгласно заключението на вещото лице, Т. е можел да избегне ПТП при по-пълноценно наблюдение на пътя пред автомобила и контролиране на скоростта, заради паркираните върху тротоара автомобили, които са ограничавали тази видимост в дясната лента, а от своя страна ищцата Н. е можела да избегне ПТП при предходно избиране на траекторията й на движение, така че да излезе на свободната част на тротоара, а не да остане на платното.

По делото безспорно и категорично се установи, че вследствие на ПТП, ищцата Н. е получила мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и счупване на дясната теменна кост, което е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, при което е търпяла интензивни болни и страдания в продължение на 3-4 седмици след нараняването, след което тези болки са отшумели.

По делото безспорно се установи, че за настъпване на ПТП са допринесли с поведението си, както свидетеля Т., управлявал процесния автомобил, така и ищцата Н., заради неправилното избиране на траектория на движение.

Установи се безспорно и категорично, че настъпилите увреждания на Н. са в пряка причинно-следствена връзка от настъпилото на 07.03.2019 г. около 10,00 часа ПТП в гр. Пазарджик.

 

 

 

 

Съдът счита, че следва да бъде уважен предявеният от Н Г.Н. иск, с който да бъдат осъдени «Д.О.з. АД да й заплатят сума, в размер от 10 000,00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2019 г. – датата на постановения отказ от страна на ответното дружество да й заплатят обезщетение по образуваната преписка, до окончателно изплащане на вземането, като искът за сумата до 15 000,00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат осъдени ответниците «Д.О.з. АД да заплатят на процесуалния представител на ищцата- адв. Я.Д.Д., от САК, с ЕГН -**********, със съдебен адрес: *** адвокатско възнаграждение в размер на 830,00 лв.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат осъдени ответниците ДЗИ «Общо застраховане» АД да заплатят на Н.Г.Н. сторените съдебно деловодни разноски, в размер на 266,67 лв., представляващи депозит за съдебно- медицинска експертиза.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съдът счита, че следва да осъди ищцата Н.Г.Н. да заплати на ответното дружество ДЗИ «Общо застраховане» АД, сторените съдебно- деловодни разноски с оглед отхвърлената част от иска, в размер на 543,34 лв.

Така мотивиран, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, чл. 45 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

УВАЖАВА предявеният от Н.Г.Н., с ЕГН- **********, с адрес ***, чрез адв. Я.Д. от САК, със съсебен адрес: *** срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, с ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление:***, иск до размера от 10 000,00 лв. (десет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2019 г. – датата на постановения отказ от страна на ответното дружество да й заплатят обезщетение по образуваната преписка, до окончателно изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от Н.Г.Н., с ЕГН -**********, с адрес ***, чрез адв. Я.Д. от САК, със съсебен адрес: *** срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, иск до предявения размер от 15 000,00 лв. (петнадесет хиляди лева).

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, с ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление:*** да заплатят на процесуалния представител на Н.Г.Н. - адв. Я.Д.Д., от САК, с ЕГН- **********, със съдебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 830,00 лв. (осемстотин и тридесет лева), на основание чл. 38, ал.1 т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, с ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление:*** да заплатят на Н.Г.Н., с ЕГН -**********, с адрес ***, чрез адв. Я.Д. от САК, със съсебен адрес: ***, сторените съдебно-деловодни разноски, в размер на 266,67 лв. (двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), представляващи депозит за съдебно медицинска експертиза

ОСЪЖДА Н.Г.Н., с ЕГН -**********, с адрес *** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, с ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление:*** сторените от тях съдебно -деловодни разноски, с оглед отхвърлената част от иска, в размер на 543,34 лв. (петстотин четиридесет и три лева и тридесет и четири стотинки).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че същото е изготвено с мотивите.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: