Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Добрич, 26.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на втори
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА
Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 1532/2020 г., по описа на ДРС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М.Г.С. с ЕГН **********
***, чрез упълномощения адвокат М.Г., с която срещу „***” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „***” № ***, представлявано от
изпълнителния директор Т. И. Г., е предявен иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищцата, в качеството й на абонат с кл. № *** на
ответното дружество за имот, находящ се в гр. Д., местност „***”, І път, не
дължи на ответника сумата от 2 730,60
лв. /две хиляди седемстотин и тридесет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща начислена сума за доставени *** услуги по фактура № ***/15.06.2020
г.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно
заседание чрез упълномощения адвокат, на М.Г.С. е собственик на недвижим имот,
представляващ жилище, находящо се в гр. Д., местност „***”, І път.
На 16.05.2020г. служители на дружеството направили проверка на водомера
и установили, че според показанието на водомера за последния месец има
потребени повече от 1 000 м3. Показанието към дата 16.05.2020 г.
било 1432 м3, а на 09.04.2020 г. – 407 м3.
По искане на ищцата водомерът бил предоставен за проверка. През м. юни С.
получила резултата от проверката, според която водомерът не съответствал на
метрологичните и техническите изисквания и е негоден за у потреба. След като
получила протокола от лабораторията ищцата поискала от ответника да бъде
отменена дължимата сума, но вместо отпадане на задължението била уведомена, че
може да подпише споразумение за разсрочено плащане. Като приложение й била
изпратена фактура № *** от 15.06.2020 г. на стойност 2 730,60 лв.
Ищцата сочи, че обичайната месечна консумация на обекта е между 5 и 10
м3, а също така след като водомерът е негоден за употреба не е
възможно според показанията на същия да се определя потребеното количество
вода.
Предвид изложеното М.Г.С. настоява да бъде признато в отношенията между
страните, че не дължи сумата от 2 730,60 лв., представляваща неплатено
задължение за предоставени В и К услуги за обект, находящ се гр. Д., м-ст „***“
Първи път, кл. № ***, обективирано във
фактура № ***/15.06.2020 г.
След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131
от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Според същия
предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Ответникът сочи, че водомерът е отчитал коректно, като начисленото
количество доставена вода и свързаните с нея услуги за процесния период не са
произволно начислени, а са следствие на реално извършени отчети от служителите
на дружеството.
Според „***” АД ищцата дължи заплащане на процесната сума, тъй като не
е изпълнила задължението, като потребител на *** услуги за доставката, монтажа,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно е
установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по повод
на сключен при Общи условия договор за предоставяне на *** услуги на
потребителите от оператора „Водоснабдяване и канализация Д.” АД за обект с кл.
№ *** на ответното дружество за имот, находящ се в гр. Д., местност „***”, І
път.
Не се спори
по делото, че на 16.05.2020 г. служители на дружеството направили проверка на
водомера и установили, че според показанието на водомера за последния месец има
потребени повече от 1 000 м3. Показанието към дата 16.05.2020 г.
било 1432 м3, а на 09.04.2020 г. – 407 м3.
По искане на
ищцата водомерът бил предоставен за проверка. Според представения Констативен
протокол за техническо състояние № ***/28.05.2020 г., изготвен от „***“ ООД,
процесният водомер не съответствал на метрологичните и техническите изисквания
и е негоден за употреба.
След като
получила протокола от лабораторията ищцата поискала от ответника да бъде
отменена дължимата сума; последният отказал, че страните могат да подпишат
споразумение за разсрочено плащане. Като приложение й била изпратена фактура № ***
от 15.06.2020 г. на стойност 2 730,60 лв.
При тази фактическа обстановка съдът приема за
установено от правна страна следното:
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 124,
ал. 1 от ГПК и има за предмет установяване недължимостта на сумата от 2 730,60 лв. /две хиляди
седемстотин и тридесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща начислена
сума за доставени *** услуги по фактура № ***/15.06.2020 г. за обект с кл. № ***
– имот, находящ се в гр. Д., местност „***”, І път.
Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес от
установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните
процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В настоящия
случай допустимостта на предявеният
отрицателен установителен иск за недължимост на сума се обуславя, доколкото за
ищеца съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита, т.е. от
установяване на обстоятелството, че същият не дължи в полза на ответника
сочената сума.
Нуждата на
ищцата от защита, чрез предявения иск, се поражда от това, че към настоящия
момент същата не разполага с друга правна възможност за правна защита, за да
реши със сила на присъдено нещо възникналия с ответника гражданския спор
относно дължимостта на процесното вземане, като обуславя неговия правен интерес
от предявяването именно на отрицателния установителен иск. В този смисъл ищецът
е легитимиран да претендира и установи недължимостта на посочената сума.
Правният интерес от предявените искове се определя и с оглед същността и
функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм
предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално
допустими.
С оглед
характера на иска в тежест на ответника е да докаже пораждащите спорното право
факти, а в тежест на ищеца – да докаже твърдяните от него правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи и др. факти. В тежест на „***
Д.” АД е да докаже, че в действителност процесната услуга по водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадни води през посочения период са доставени в
процесния обект, собственост на ищеца.
Отношенията между оператора и потребителя на В и К услуги, като
търговска сделка, са уредени в Общите условия за предоставяне на В и К услуги
на потребителите от оператора „***” ЕООД – гр. Д. (ОУ). Съдържанието на
представените по делото Общи условия, утвърждаването им от ДКЕВР и влизането им
сила, предпоставяно от чл. 70 от тях от публикуване в централен и местен
ежедневник, не е оспорено от ищеца. В цитираната Наредба са посочени санкциите
при неизпълнението на приетите изисквания, като видът, границите на
гражданската отговорност и елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност в частност са законово определени и в наредбата те не са променени.
Според разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Закона за водите водата в Р. Б.
е публична държавна собственост, а водностопанските системи и съоръжения на
територията на общините са собственост на търговските дружества, когато са
включени в тяхното имущество – чл. 19, т. 4 от същия закон. Услугите
водоснабдяване и/или канализация се предоставят на потребителите от търговски
дружества с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и/или пречистване на
води, наричани за краткост „оператори”. В обсъжданата хипотеза не се спори по
делото, че ответното дружество е оператор
по смисъла на подзаконовия нормативен акт. В това свое качество то
поддържа и експлоатира водопроводната и
канализационна системи на територията на Област – гр. Д..
Съгласно Общи
условия за предоставяне на *** услуги на потребителите на „***“ ЕООД гр. Д.
/понастоящем АД/ при установяване на повреда в индивидуален водомер на
потребител, представителят на В и К оператора прави предписание за отстраняване
на повредата на водомера, като според чл. 23, ал. 5 от същите условия при
липсата на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество
изразходвана питейна вода се определя по 5 куб.м. – при нетоплофицираните
жилища за всеки обитател.
В случая
релевантното по делото обстоятелство е, че не са налице данни за редовно водено отчитане на показанията на средството
за измерване в имота на М.Г.С., като от вписванията в карнетите на
изразходваните количества вода не кореспондират с действителната, установено по
делото фактическа обстановка. Така на 09.04.2020 г. са установени показания за
6 куб. м. вода, а на 17.05.2020 г. показанията вече са за изразходвани
1 025 куб.м. вода. И двата случая е посочено, че водомерът е изправен,
като на 19.05.2020 г. е вписано, че средството за техническо измерване е
повредено. Тази повреда е констатирана от „***“ ООД по повод на издадения
Констативен протокол за техническо състояние № ***/28.05.2020 г. /л. 13-ти от
делото/. Очевидно още на 17.05.2020 г.
водомерът е бил неизправен, за което сочат количествата вода, които са отчитани
от ответника в процесния имот – според записванията в електронния карнет
обемите изразходвана вода са били между 4 и 28 куб.м., които стойности са в
пъти по-малки от отразените на 17.05.2020 г. 1 025 куб.м.
В случаите, при които липсват
реални показания на водомера за консумация на питейна вода, каквато безспорно е
и настоящата хипотеза на „повреден” водомер в процесния обект, съгласно цитираните
по-горе ОУ месечното количество изразходвана питейна вода се определя по 5
куб.м. – при нетоплофицираните жилища за всеки обитател. Предвид изложеното настоящият
състав намира, че ищцовото дружество не е приложило правилно разпоредбите на
ОУ, съобразно конкретната хипотеза.
Установената фактическа обстановка
дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ищцата възражения имат
характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи
такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на
кредитора. В този смисъл възражението на М.Г.С., че ответникът е нарушил
задължението си по цитираните ОУ са основателни.
В подкрепа на този извод е и общият принцип, залегнал в облигационните
отношения, да се заплаща за реално получена стока. Реалното потребление от
страна на ищцата на процесните услуги не е доказано, поради което предявеният
иск за установяване дължимостта на сумата от 2 730,60 лв. /две хиляди седемстотин и тридесет лева и
шестдесет стотинки/, представляваща начислена сума за доставени В и К услуги по
фактура № ***/15.06.2020 г.
При липсата на надлежно положени подписи на клиента в съответната графа
на карнета (задължението за осигуряването на което е на водоснабдителното
дружество и на инкасаторката в частност), при наличието на повреден и неотчитан
по определения ред общ водомер, както и най-вече при доказаната по установения
ред негодност за употреба на водомера единствено възможният извод е, че
ответното дружество не е доказало дължимостта на процесната сума.
С оглед изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 469,22 лв.
/четиристотин шестдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/, от която:
109,22 лв., внесена държавна такса и 360 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения
следва да се приеме, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване, че процесната сума му се следва, поради което предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е
Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по
отношение на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д.,
бул. „***” № *, представлявано от изпълнителния директор Т. И. Г., че ищцата М.Г.С.
с ЕГН ********** ***, в качеството й на абонат с кл. № 49404 на ответното
дружество за имот, находящ се в гр. Д., местност „***”, І път, не дължи на
ответника сумата от 2 730,60 лв. /две
хиляди седемстотин и тридесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща
начислена сума за доставени *** услуги по фактура № ***/15.06.2020 г.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д.,
бул. „***” № ***, представлявано от изпълнителния директор Т. И. Г., да заплати
на М.Г.С. с ЕГН ********** *** сумата от 469,22
лв. /четиристотин шестдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща сторените по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: