№ ............/…………………….. ,гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – В., Седемнадесети състав, в открито съдебно заседание
от деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
Председател: М.
Иванова-Даскалова
Секретар: Оля ЙОРДАНОВА
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело №3466 по
описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 19764/14.12.2017г. на К.Х.М. *** против Ревизионен акт
№Р-03000317000523-091-001/30.08.2017г. на органи по приходите при ТД на НАП – В.,
в частта потвърдена с Решение №406/24.11.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.В.
при ЦУ на НАП, с която са й установени задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 6289,01лв. - главница и 1491,30лв. -лихви.
С
жалбата се твърди, че констатациите на ревизиращите не били съобразени с изискването
на чл.37 ал.1 от ДОПК всички събрани доказателства да почиват на обективна
преценка и анализ. Това формирало погрешни изводи и довело до неправилно
приложение на материалния закон. Нарушени били принципите за обективност,
законност и добросъвестност. Излагат се съображения, че не е доказано наличие
на материалните предпоставки на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК за провеждане на
ревизията по особения ред. Облагането по този ред не можело да се основава на
предположения, а трябвало да почива на конкретни факти, каквито в случая не
били доказани. Оспорват се констатациите в РА за конкретния данъчен период като
необосновани и постановени в противоречие със събраните в ревизионното
производство доказателствата - договори за заем, доказателствата за дарение от
родителите на съпруга на М.. Претендира се отмяна на РА в частта потвърдена с
Решението на директора на дирекция „ОДОП“. В съдебно заседание жалбоподателката
се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да
бъде уважена като основателна и доказана. Претендира отмяна на РА в оспорената
част и присъждане на направените по делото разноски в общ размер 1900лв.
съгласно представения списък. В подробна писмена защита излага съображенията,
поради които счита РА за издаден от компетентен орган и в изискуемата форма, но
при съществени нарушения на процесуалните правила при преценката на
доказателствата и обясненията.
Поддържа доводите за неправилно приложение на материалния
закон и прилагане на чл.122 ал.1 от ДОПК без основание. Поради неправилните изводи
за наличие на разходи, превишаващи приходите на К.М. с РА с оспорената част й
били установени допълнителни задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ, потвърдени
от директора на дирекция „ОДОП“, в която част моли РА да бъде отменен.
Ответникът
– Директорът на дирекция „ОДОП“ – В. при ЦУ на НАП, се представлява от
юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност на жалбата. РА в
частта потвърдена с Решението на директора на дирекцията счита за правилен,
законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните
правила и на изискванията за форма. Депозира подробни писмени бележки, в които
аргументира становището изразено по съществото на спора за законосъобразно
установяване на допълнителния дължим данък по ЗДДФЛ при правилна преценка, че в
случая са налице обстоятелствата предвидени в чл.122 ал.1 т.8 от ДОПК.
Ревизиращите извършили задълбочен анализ на всички относими към ревизираното
лице и установената в хода на ревизията обстоятелства, вкл. за осъществяваната
от него дейност, платените данъци, движението по банковите му сметки, представените
официални документи, пазарните цени на придобитите имоти, установените му
приходи и разходите за живот на домакинството му. Поради това при правилни
констатации за наличните парични средства в брой в началото и в края на
ревизирания данъчен период, постъпилите приходи и направените разходи през
2014г. били установени размера на общата годишна данъчна основа по ЗДДФЛ за
2014г. и дължимия за този период данък в размер на 6289,01лв. - главница и
1491,30лв. -лихви. С оглед на това счита, че не са налице основания за отмяна
на РА в оспорената част и моли жалбата да бъде отхвърлена и на ответната страна
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 719,01лв. изчислено
при съобразяване на чл.8 ал.1 т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес на спора в
общ размер на 7780,31лв.
Жалбата
е допустима. Подадена е в срока по чл.156, ал.1 ДОПК от активно легитимирано
лице. За К. Х. М. е налице правен интерес за обжалването на РА в частта
потвърдена с Решението на по-горестоящия орган, тъй като с него й се установяват
публични задължения, което засяга неблагоприятно правната й сфера. Изчерпан е
реда на чл.152 от ДОПК за задължителното административно обжалване на Ревизионният
акт пред директора на дирекция „ОДОП“, който
с решението си частично е уважил жалбата и отменил РА в частта на установените
задължения за 2015г. и го потвърдил по отношение на установените задължения по
ЗДДФЛ за 2014г. Именно потвърдената част от РА е предмет на съдебна проверка в
настоящото производство.
Разгледана
по същество, жалбата срещу РА в потвърдената част е неоснователна.
Ревизията
е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000317000523-020-001/31.01.2017г.
(л.5 от преписката), издадена от С. С. А. - началник сектор в ТД на НАП – В.. Със
заповедта е определено извършване на ревизия на К.Х.М. с обхват: задълженията на
ревизираното лице по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015г. Определен
е съставът на ревизионния екип – гл. инспектор по приходите Р. Д. Ж. - ръководител
на ревизията и ст. инспектор по приходите С. Ж. С. . Указан е срок за завършване
на ревизията -до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР. ЗВР е връчена
на 17.02.2017г. видно от приложеното копие от известие за доставка на пощенска
пратка /л.4 от преписката/. Със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-03000317000523-020-002/17.05.2017г. срокът за приключване на ревизията е
удължен до 17.07.2017г. Предметът, обхватът на ревизията и съставът на
ревизионния екип не са променени.
От
приложените към ревизионната преписка Заповеди №568/22.04.2016г. и
№Д-949/01.07.2016г. се установява, че ревизията е възложена от компетентен
орган.
В
срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е съставен ревизионен доклад /РД/ № Р-03000317000523-092-001/31.07.2017г.
/л.253 от преписката/. В доклада на годишна база за 2014г. е установено, че К.М.
е получила следните приходи:
- по трудово правоотношение от заплати сумата от 3520,35лв.;
- от месечни помощи за отглеждане на дете общо 665лв.;
- от заплатен наем в размер на 708,79лв.;
- от продажба на недвижим имот 8925,50лв. /представляваща
½ ид. част от получената при режим на СИО продажна цена за имота от 17
851лв./;
Тези приходи/доходи
на К. М. през 2014г. са с общ размер 13819,64лв. / показани подробно в табличен
вид на л.244-245 от папка 2/2/.
Общо за 2014г. е установено, че К. М. е направила следните
разходи:
-за покупка на недвижими имоти – общо 58878,10лв.,
представляващи ½ от заплатената цена за закупените имоти по следните три
сделки:
по НА №243/09.01.2014г. заплатена цена 42902,10лв. /1/2= 21451,05лв./;
по НА №244/09.01.2014г. заплатена цена 71354,10лв. /1/2= 35677,05лв./;
по НА №1142/23.01.2014г. заплатена цена 3500лв. /1/2=1750лв./;
-заплатени телекомуникационни услуги на Теленор в размер
на 283,78лв.;
-заплатени данъци, такси и др. на Община В. в общ размер 3061,66лв.;
-заплатени суми на нотариус в общ размер 1346,44лв.;
-внесени погасителни вноски по заеми и т.н. в общ размер 9421,78лв.;
-постъпили средства в банковите сметки през 2014г. в общ
размер 3717,92лв., явяващи се разлика между крайното на наличността по
банковите сметки в общ размер 20 326,02лв. и общия размер на началното
салдо възлизащо на 16 608,10лв.
С оглед на
това установеният и посочен по пера в таблицата в ревизионния доклад общ размер
на разходите на Кр. М. за 2014г. е 76709,77лв.
При
съпоставка се установява, че за 2014г. общия размер на разходите й превишават с
62 890,13лв. общият размер на приходите й. Това е обосновало извод, че са
налице данни за укрити приходи, че са налице обстоятелствата предвидени в
чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК и са налице предпоставките за формиране на
данъчната основа за облагането й по ЗДДФЛ по реда на чл.122 ал.1 от ДОПК.
Тъй като доходите, чието основание за получаване не е
доказано, не е сред изключените необлагаеми доходи по чл.13 от ЗДДФЛ, а
представлява доход от други източници, сумата в размер на 62 890,13лв. е
възприета като доходи от други източници – както данъчна основа за облагане по
реда на чл.122 ал.4 от ДОПК , която е включена в годишната данъчна основа за
облагане с данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2014г. на Кр. М., в таблицата в т.VІ
от ревизионният доклад.
Тази сума от 62 890,13лв. е установена като получен от
ревизираното лице недеклариран доход за 2014г., включваща установеното
превишение на разходите над приходите, декларирани от М. доходи за 2014г. В РД
е формирана обща годишна данъчна основа
в размер на 67589,18лв. като сбор от:
- данъчната основа от доходите от трудовото
правоотношение на М. с „М. Инвест“ЕООД
за 2014г. в размер на 3911,55лв.;
- доходите й от отдадено под наем имущество в размер на
787,50лв.;
- данъчната основа за доходите от други източници в
размер на 62 890,13лв.
Върху тази обща данъчна основа от 67589,18лв.
ревизиращите изчислили като дължим данък за 2014г. в размер на 6758,92лв.
Установено е, че М. е подала декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ от
27.04.2015г. в която за 2014г. декларирала дохода получен от трудови
възнаграждения и от наем и за тях била внесла съответно данък в размер на
391,20лв. върху дохода от трудови възнаграждения и данък в размер на 78,71лв.
от дохода от наем, т.е. общо 469,91лв. Тази сума е приспадната от установения
като дължим данък за 2014г. в размер на 6758,92лв. и е като невнесен и дължим
от Кр. М. е установен данък в размер на 6289,01лв. /6758,92-469,91лв./. За този
дължим и невнесен в срок данък с РД са изчислени и определени като дължими от М.
лихви за закъснение в размер на 1438,89лв. за времето от 01.05.2015г. до
31.07.2017г. /т.е. до датата на издаване на РД/.
Докладът
е връчен редовно по електронен път на 01.08.2017г. на К. М. и в указания в него
14-дневен срок на основание чл.117, ал.5 от ДОПК е подадено срещу него писмено
възражение с вх.№13320-7/11.08.2017г. /л.258 от преписката/. С възражението са
оспорени констатациите и изводите в РД. Възражението е прието за неоснователно
и ревизията е приключила с издаването на Ревизионен акт №
Р-03000317000523-091-001/30.08.17г. на органи по приходите при ТД на НАП-В.,
издаден по реда на чл.119, ал.2 от ДОПК от Р. Д. Ж. - ръководител на ревизията
и ст. инспектор С. Ж. С. . В РА във връзка със ЗДДФЛ за 2014г. са възприети
констатациите в т.V от ревизионния доклад и е формирана данъчна основа по реда
на чл.122 ал.4 от ДОПК. Преценено е, че е изпълнен състава на чл.122 ал.1 т.2
от ДОПК – че са събрани данни за укрити приходи и е формирана данъчна основа за
облагане с данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2014г. която включва:
- данъчната основа за доходите от други източници 62
890,13лв.;
- доходите от трудовото правоотношение в размер на
3911,55лв.;
- доходите от наем в размер на 787,50лв.
Върху тази обща дан. основа от 67589,18лв. е изчислен за
2014г. дължимия данък от 6758,92лв., приспаднат е внесения данък в размер на 469,91лв.
и е установен като дължим данък за довнасяне за 2014г. в размер на 6758,92лв. Това
задължение като главница е установено с РА за 2014г. на М. за внасяне като данък
върху дохода по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ,
ведно със сумата от 1491,30лв., представляваща лихвите за забава за
внасянето му за времето от 01.05.2015г. до 30.08.2017г. /до издаването на РА/.
РА е
връчен по електронен път на 05.09.2017г. на ревизираното лице М., която го оспорила
с подадена по пощата на 15.09.2017г. жалба до Директора на Дирекция“ОДОП“-В..
Жалбата
срещу РА е разгледана от Директора на Дирекция ОДОП-В., който я намерил за
частично основателна. С Решение №406/24.11.2017г. той уважил като основателни
оплакванията на М. и отменил РА в частта на установените задължения за 2015г.,
а в останалата част намерил жалбата за неоснователна и потвърдил като правилен
и законосъобразен РА в частта на установените задължения за данък по чл.48 ал.1
от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 6289,01лв. главница и 1491,30лв.-лихви.
Решението е връчено по електронен път на 05.12.2017г., с указания за реда и
сроковете за обжалването му. По повод депозираната жалба от М. срещу
потвърдената с решението част от РА е образувано настоящото съдебно
производство, в което е предмет на съдебен контрол за законосъобразност само тази
част от РА.
В
хода на ревизионното производство са извършени редица процесуални действия,
подробно описани в т.ІІ от ревизионния доклад. С оглед събраните при ревизията
и приобщените доказателства, са установени доходите на М. за ревизираните
данъчни периоди, както и извършените от нея разходи. Органите на приходната
администрация са приели, че са налице обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК
- налице са данни за укрити приходи или доходи. С оглед на това на ревизираното
лице е връчено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК - изх. № Р- 03000317000523-113-001/04.07.17г.
(л.205 от преписката), че основата за облагане по ЗДДФЛ за ревизираните периоди
ще бъде определена по чл.122 ал.2 ДОПК. На ревизираното лице е определен
14-дневен срок от връчване на уведомлението за представяне на доказателства във
връзка с ревизията и за вземане на становище. При съобразяване на събраните при
ревизията доказателства е извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122 ДОПК и е извършена съпоставка за съответствие между стойността на имуществото и
направените от ревизираното лице разходи и декларираните и/или получени от него
доходи, като са взети предвид налични средства в брой и в банкови сметки,
получените доходи, направените разходи и парични средства в края на данъчния
период, при което е установено, че за ревизираните данъчни периоди 2011г.,
2012г. и 2013г. е налице съответствие между стойността на имуществото на
ревизираната, на направените от нея разходи, и декларираните и/или получени от
него доходи, а за данъчни периоди 2014г. и 2015г. е установено, че разходите
превишават приходите. В случая предмет на проверка са само установяванията и
изводите свързани с РА в частта на установените задължения по ЗДДФЛ за 2014г.
При
извършената съпоставка органите по приходите са взели предвид получените от
жалбоподателката доходи за ревизирания период: доходи от трудови правоотношения
3520,35лв., доходи от наем и друго възмездно предоставяне на права или
имущество 708,79лв., месечни помощи за отглеждане на дете 665лв., доход от продажба
на недвижим имот по НА №3404/17.07.2014г.
от който ½ от цялата получена при сделката сума с оглед режима на
СИО е 8 925,50 лв., както и направените от нея разходи: за ел. енергия и вода,
за платени данъци, по фактури, за придобиване на недвижимо имущество по:
- НА №***/09.01.2014г. по която сделка ½ от заплатената цена е 21451,05лв.;
- НА №***/09.01.2014г. по която сделка ½ от заплатената цена е 35677,05лв.;
- НА №****/ 23.01.2014г. по която сделка ½ от заплатената цена е 1750лв.
Видно от НА №*** от 09.01.2014г. на Службата по вписванията –В. (стр.15 от папка 2/2) С.Д.Н. /майка на съпруга на К.М. - М. Н. М. / чрез пълномощника си Е. К. К.
продала на К.Х.М. и М. Н. М. недвижимия
си имот представляващ апартамент №** с площ от 45,47кв.м., находящ се в гр. В., ж.к.Чайка, бл.**, заедно с прилежащото
избено помещение №**, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, за
сумата от 42902,10лв. Плащането е извършено по банков път на три транша през
м.09.2014г. като подробности за нeго са изложени на стр.11 и 12 от РД.
Съгласно отразеното в НА №*** от 09.01.2014г. на Службата по вписванията–В.,
на посочената дата С.Д. чрез пълномощника си Е. К. К. е продала на К.Х.М. и на М.
Н. М. недвижимия си имот представляващ апартамент
№79 с площ от 57,50 кв.м., находящ се в гр. В.,
ул. „*** “ №25, ведно с прилежащото избено помещение № 78, както и съответните
части от общите части на сградата, за сумата от 71354,10 лв. Плащането по
сделката е извършено по банков път на седем транша през м. 09.2014г., като
подробности за плащането са изложени на стр.13 от РД.
От съдържанието на НА №****от 23.01.2014г. /копие от който има на стр.213 в
папка 2/2 /се установява, че на посочената дата С.Д.Н. и Н. М. Н. чрез пълномощник продали на К.Х.М. и на М. Н.
М. придобитият в условията на СИО
собствен имот, представляващ неурегулиран поземлен имот №334 по плана на СО
„Припек“ с площ от 606,50кв.м, ведно с пристроената в имота постройка със
ЗП=20кв.м и второстепенна пристройка със ЗП=14кв.м, ведно с всички насаждения и
подобрения в имота за сумата от 3500лв.
Правилно е констатирано несъответствие между приходите за 2014г. на К. Х. М.
и разходите ѝ за 2014г. Изчислен е общия сбор на установените като налични
у нея в брой парични средства през 2014г. /колона 2 от справката на органа по
приходите в РД/ и постъпленията за периода /колона 3/, както и общия сбор на направените
от нея разходи /колона 4/. Отчетени са наличните парични средства у нея в края
на данъчния период /колона 5/ и по формула к.2+к.3-к.4-к.5. /стр. 18 и 19 от
РД/ е установено несъответствие в размер на 62890,13лв., в който размер
направените от нея разходи превишават приходите й на годишна база за 2014г. Ревизиращия
екип възприел установеното несъответствие в размер на 62890,13лв. като доходи на
ревизираното лице с неустановен произход. С оглед на това в РД и в РА е прието,
че са налице основания по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК за
определяне на данъчната основа по особения ред, предвиден в ДОПК.
Основния спор както в ревизионното производство, така и в съдебната фаза е дали
правилно е приложен материалният закон – правилно ли е определянето по реда на
чл.122 от ДОПК на данъчната основа за облагане, съобразени ли са изискванията
на чл.122, ал.2 от ДОПК. В случая едновременно с ревизията на К. М. е извършена
ревизия и на съпруга й – М. Н. М. . В хода на ревизията на М. , приключила с РА
от 29.08.2017г. е установено превишение на получените от него доходи през
2011г. и през 2012г. над разходите му в размери съответно 13 754,69лв. за
2011г. и 25 190,71лв. за 2012г. Въз основа на писмена декларация вх.№5230-53/19.07.2017г.
от М. Н. М., с която изразил съгласие за извършване на компенсиране при
евентуален недостиг на парични средства за ревизираните периоди,
несъответствията в баланса между приходите /имуществото/ на съпругата му М. и
нейните разходи, ревизиращите компенсирали с излишъците по баланса на М. . Установения
на М. недостиг на парични средства в размер на превишението на разходите над
приходите й възлизал на 519,71лв. за 2011г. и на 11 226,66лв. за 2012г. С РА така
установения недостиг на средства за 2011г. и 2012г. на М. е компенсиран с
установените излишъци на средства у М. , поради което с РА не са установени
допълнителни данъчни задължения на М. за 2011г. и за 2012г. За 2013г. не е констатирано превишение на
разходите на М. над приходите й, поради което с РА не са й установени данъчни
задължения за тази година.
Във връзка с
констатациите за разходите и приходите на М. за ревизирания период и конкретно за
2014г. органите по приходите не взели предвид декларираните от съпруга й - М. М.
средства в общ размер на 201 800лв., за
които посочил, че ги получил по договори за безлихвен заем за срок от 10
години, както следва от:
-Д. К.А. заем
на 26800лв. по договор от 12.09.2007г., както и на сумата от 36000лв. по
договор от 16.12.2008г. за срок от 10г.;
- от Р.К.С. заем
от 15000лв. по договор от 20.06.2008г.;
-от Е.Е. З. заем от 34000лв. по обясненията на
заемодателя, че са дадени 18.11.2008г. за срок от 120 месеца;
- от В.А.И.
заем от 10000лв. по договор от 11.12.2009г.;
-от Р.Д.К. заем
от 25000лв. по договор от 04.11.2009г.;
-от В.А.И. сумата от 30000лв. по договор от 07.10.2009г.;
-от В.Л.Д.
сумата от 25000лв. по договор от 09.09.2009г.
След анализ
на представените договори за заем и разписки към тях, ревизиращите приели, че
не са налице доказателства заемодателите, да са разполагали с такива средства
към датите на сключване на договорите. В хода на ревизията на М. Н. М. са изискани обяснения от лицата, посочени като
заемодатели в тези договори. Такива обяснения са представени от всички, с
изключение на Д. К.А., който е починал към момента на ревизията. Ревизиращите извършили
проверка на получените от тези лица приходи, на декларираните от тях доходи, направили
справки относно извършени от тях сделки с недвижими имоти и справки в
информационния масив на НАП относно издадени фактури за получени стоки и услуги
/относно В.А.И./ и въз основа на съвкупната преценка на събраната информация и
данни достигнали до извода, че не се установяват доказателства заемодателите –
физически лица, да са имали възможност да предоставят на съпруга на ревизираното
лице М. в брой сумите, които са посочени в обясненията им, в представените
договори и разписки към тях. По същите съображения не възприели за доказани и твърденията
за предоставени парични средства в размер на 50 000лв. от родителите на
съпруга на К. М.. Отчели, че не са представени доказателства от ревизираното
лице, а и при служебните справки не установили родителите на М. да са разполагали с такива средства, които да
могат да предоставят за подпомагане на домакинството на сина си, респективно с
които да е разполагала и да ги е разходвала ревизираната М..
По отношение
на заемодателя Д. К.А. органите по приходите не установили от представените
доказателства и служебни справки да е разполагал с финансов ресурс, за да може
да предостави кредит в посочения в договорите за заем общ размер от 62800лв. От
представените с жалбата писмени доказателства се установява, че Д. К.А. Д. с ЕГН ********** е получил 1998г. в
дял: сгради, машини, инвентар и др. имущество при ликвидация на ТКЗС „Б.“-в
ликвидация, общ.Ветрино, описани със стойност в издадени удостоверения от
1994г., който дял със стойности е посочен в талони издадени през юли 1998г. на
обща стойност на инвентара, сградите и др. в размер на 6528лв. Видно от тези
представени в съдебната фаза по делото заверени за вярност копия талони и
удостоверения от 1994г. касаят лице с други имена и ЕГН - Д. К.А. Д., за разлика от заемодателя на съпруга
на ревизираната М., което лице е подписало договорите за заем със съпруга й
като Д. К.А.. Липсват данни за идентичност на двете лица с първо име Д. К.и с различно ЕГН. Освен това се касае за
стойност на ликвидационни дялове към 1998г., когато са издадени талоните, преди
деноминацията на лева в България от 05.07.1999г., при която 1000лв. преди
деноминацията стават 1 деноминиран лев. Не води до различни изводи представеното
с жалбата копие на нотариално заверено саморъчно завещание от Д. К.А., с което той
на 12.12.2014г. се е разпоредил за след смъртта си с цялото си движимо и
недвижимо имущество в полза на съпруга на ревизираното лице М. Н. М. . Завещанието
е съставено на 12.12.2014г., а завещателя е починал на 05.08.2015г., с оглед на
което то не доказва получаването на парични средства в брой през 2014г. нито от
ревизираното лице М., нито от съпруга й. Освен това с него не се представя опис
и липсва яснота какво се включва във наследствената маса оставена от завещателя
през 2015г., тъй като наследството по принцип представлява съвкупност от
имуществените права и задължения на наследодателя. С оглед на това самия факт
на съществуване на завещанието не води до различен извод от направения от
ревизиращите в РД и в РА за фактически наличните средства в брой, с които К.Х.М.
е посрещнала установените й разходи през периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г.
Останалите физически
лица, посочени като заемодатели от съпруга на ревизираната М., които са заемодатели
по договори за заем и разписките към тях са разпитани в съдебната фаза като свидетели.
С ревизионната
преписка е представен договор за заем от
20.06.2008г. (л.8 от папка 2/2), видно от който Р.К.С. е дал в заем на съпруга
на К. М. сумата от 15000лв. В писмените обяснения дадени от С. в хода на
ревизията (стр. 228-гръб от папка 2/2), той заявява, че парите дал на М. Н. М. за срок от 120 месеца, без уговорена лихва, а
такава щяла да се търси само в случай, че парите не бъдат върнати в срок. Парите
били предадени на М. в брой за
дейността, която смятал да развива. Заявено е, че парите са законно придобити и
обложени по съответния ред, но не са представени документи в тази връзка, в
които да е деклариран произхода им. Посочил в обясненията, че не си спомня тези
пари да са теглени от банка, че сумата била налична в дома му. При разпита му
като свидетел Р. С. заявява, че познава съпруга на жалбоподателката от 90-те
години. Потвърждава изложеното в писмените обяснения, дадени в хода на
ревизионното производство на М. Н. М., че му е дал парите в заем през 2008г. за
срок от 10 години доколкото знаел за намеренията му да разширява бизнеса си. Заетите
средства били спестяванията му за период от 30г. трудов стаж. Заявява, че
парите са му върнати през 2016г. Заявява, че познавал Д. К.А., който работел
като механик (или техник) при съпруга на жалбоподателката К. М.. Д. К.бил в добри отношения със семейство М. и и
свидетелят знаел, че той също им е услужвал с пари приблизително по същото време,
когато и той им дал заем. Твърденията на свидетеля са, че ставало дума за заем
от около 50–60 хиляди лева, за които знаел, че Д. К.получил от ликвидационни дялове от ТКЗС.
Към
доказателствата е представен договор за заем от 11.12.2009г. (лист 11 от папка
2/2), сключен между М. Н. М. и В.А.И.,
съгласно който последният е дал в заем на първия сума от 10000лв. за срок от 10
години. В писмените обяснения (л.177 от папка 2/2) в хода на ревизията В.И.
посочил, че парите са предадени в брой на М. , без лихва. Сумата не била върната
до приключване на ревизията тъй като падежът по договора бил края на 2019г. В
съдебно заседание на 27.03.2018г. свидетелят заявява, че парите теглил в заем
от банка, за да услужи на М., който е съпруг на К. М.. Във връзка с това по
делото е прието удостоверение издадено от „БАНКА ДСК“ ЕАД-клон Д., в което е посочено, че свидетелят В.А.И. е
теглил два потребителски кредита от банката:
-кредит в
размер от 3500лв., който е разрешен на 13.07.2009г. и издължен на
кредитополучателя окончателно на 24.07.2009г.;
-кредит в
размер на 5000лв., разрешен на 24.07.2009г. и издължен окончателно на
кредитополучателя на 09.09.2010г.
С оглед на
това преценени в съвкупност писмените доказателства кореспондират с показанията
на свид. В.И., че през 2009г. е изтеглил в брой от банката общо сумата в размер
на 8500лв. през юли и септември и с твърдението му, че е разполагал с тази сума
и е могъл да я предостави в заем на М. през
декември 2009г. От тези писмени и гласни доказателства не може да се установи,
че свидетелстват, че получените средства от свид.В.И. в брой не са били
разходвани от заемополучателя М. през
времето от края на 2009г. до 2013г. вкл. При липсата на данни и доказателства част
от тези средства да са съхранени до 2014г. и да са послужили за разплащания,
направени от К.М. през 2014г., правилно ревизиращите не са включили суми от посочените
в този договор за заем в баланса на касовата й наличност за 2014г.
Съгласно представения
договор за заем от 04.11.2009г., сключен между съпруга на жалбоподателката М. - като заемател и Р.Д.К. от гр. Д. - като заемодател
/л.14 от приложенията към папка 2/2 / и разписката предадената сума е била в
размер на 25000лв. за нея в обясненията от 19.07.2017г. К. посочил пред ревизиращите,
че предал сумата в брой на М. и още не
му била върната, тъй като срокът за това изтичал на 04.11.2019г. К. посочил, че
средствата били негови собствени. При разпита му в съдебната фаза като свидетел
заявява, че съпругът на жалбоподателката М. се свързал с него чрез техния общ
приятел В.Л.Д. и го помолил за заем. Д. гарантирал пред К., че М. е човек, който
заслужава доверие и че парите ще му бъдат върнати. Така К. решил и изтеглил в
края на м.11.2009г. потребителски кредит от банка ДСК, за да услужи на М. М. .
Предал парите в брой в присъствието на В.Д.. Лихвите по заема М. му плащал на
ръка всеки месец като му ги предавал лично или чрез В.Д.. Свид. К. заявява, че
парите са му върнати в срок. От приетото по делото в съдебната фаза удостоверение
от „БАНКА ДСК“ ЕАД- клон Д. се
установява, че свид. Р. Д. К. не е теглил кредити 2008г. и 2009г. При
преценката в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
се налага извода за правилно прието в РА, че не е доказано, че Р.Д.К. е
разполагал в брой със сумата от 25000лв., която е посочена като предадена по
договор за заем от 04.11.2009г. на М. . При липсата на данни и доказателства взети
в заем от К. средства през 2009г. от М. да са съхранени до 2014г. и да са послужили за
разплащания, направени от К.М. през 2014г., правилно ревизиращите не са
включили суми от посочените в този договор за заем в баланса на касовата й
наличност за 2014г.
В преписката
е приложен договор за заем от 07.10.2009г. за сумата от 30 000лв., сключен между
М. Н. М. като заемател и В.А.И. като
заемодател за срок от 10г. В писмените обяснения на заемодателя, дадени по
ревизията срещу М. М. (стр.106 от папка
№2/2), е посочено, че дадената в заем сума е от лични спестявания на заемодателя,
че не са уговаряни да се дължат лихви. Заемът бил върнат на 08.04.2017г. в
брой. В съдебната фаза при разпита свидетелят В. И. заявява, че отдавна познава
съпруга на жалбоподателката М. ; че средствата които му дал в заем са от
дългогодишната му дейност като животновъд, а и през последните години имал
работа – в общинския съвет и като съдебен заседател в Окръжния съд. Твърди, че
въпреки уговорения срок от 10г., М. му
върнал парите по-рано, защото тези средства били необходими на свидетеля за
лечение на болната му съпруга. При преценката в съвкупност на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, се налага извода за правилно прието от
ревизиращите, че не е доказано посочената като предадена сума пари в брой по
договор за заем от 07.10.2009г. на М. да
е съхранявана от 2009г. до 2014г. и да е предоставена на К. М. за разходване
през 2014г. При липсата на данни и доказателства тези средства или част от тях
да са послужили за разплащанията направени през 2014г. от К.М., правилно средства
от посочените в този договор като заети от съпруга й не са включени като нейн
доход/приход в баланса й за 2014г.
Към
доказателствата по делото още при ревизията е представено копие от договор за
заем от 09.09.2009г. (стр.20 от папка 2/2), сключен между съпруга на М. – М. М.
в качеството на заемател и В. *** като заемодател
и разписка, в които е посочено, че М. получил в заем сумата от 25000лв. за срок от
10г. В дадените в хода на ревизията на М. писмени обяснения, заемодателя Д. посочил, че средствата
са негови лични спестявания, че няма уговорена лихва. Пред съда при разпита му
като свидетел Д. сочи, че отдавна познава М. М. , който е съпруг на
жалбоподателката. Когато през 2009г. той го помолил за помощ, Д. решил да тегли
заем от „БАНКА ДСК“ЕАД защото като служител на ВиК имал възможност да вземе кредит
при по-изгодни условия. Именно той бил човека, който уговорил и свид.В. А. И. и
свид.Р. Д. К. също да теглят кредити от банката, за да услужат на М., тъй като
той сам не можел да изтегли повече пари. Потвърждава, че парите за покриване на
лихвите по кредитите, които теглили той и другите двама получавал от М. лично на ръка всеки месец и ги давал съответно
на В. А. И. и на Р. Д. К.. Твърди, че не
е питал М. за какво са му парите и не
знае за какво ги е използвал. Заявява, че парите по отпуснатия заем са му върнати
от М. още през 2017г. От приетото по делото в съдебната фаза удостоверение
от „БАНКА ДСК“ ЕАД- клон Д. се
установява, че свид. В.Л.Д. е ползвал потребителски кредит в размер на
13 000евро, който му бил разрешен
на 08.05.2008г. и окончателно от банката му бил издължен на 04.12.2014г. При фиксирания
курс на еврото към българския лев на БНБ, при който 1евро=1,95583лв.,
предоставения на свид.Д. кредит от 13000евро представлява 25425,79лв. От
посоченото в удостоверението се установява, че свидетелят не е получил след
одобряване на кредита през 2008г. цялата сума, а тя му е издължавана от банката
до края на 2014г. С оглед на това събраните в съдебна фаза писмени и гласни
доказателства не опровергават правилността на преценката на ревизиращите и
приетото в РА, че не е доказано, че В.Д. е разполагал в брой със сумата от
25000лв., която е посочена като предадена по договор за заем от 09.09.2009г. на
М. . Дори да се приеме, че такава сума е предадена от свид.Д. на съпруга на
жалбоподателката през 2009г., макар между тях да няма уговорени лихви, както по
неговия договор за кредит, така и по другите договори за кредити, изтеглени от
другите свидетели по делото по удостоверението от Банка „ДСК“,
безсъмнено ежемесечно са плащани лихви на банката. Ако се приеме, че са предоставени
в брой парични средства на М. М. от свидетелите
от изтеглени от тях банкови кредити през 2008г., 2009г. и 2010г., срещу това М.
М. ежемесечно им е връщал част от тях тези
суми със съответната лихва, представляващи месечната вноска по кредитите, която
банката е удържала от възнаграждението на всеки кредитополучател от
заемодателите. А след като съпругът на ревизираната М. ежемесечно е връщал средства в брой на
свидетелите, както сочи свидетеля Д., макар за размера на връщаните суми да няма
данни обосновава извода, че ако са получени в заем средства от свид. Д. през
2009г., доказателствата са, че са разходвани и не са съхранени до 2014г. При
липсата на доказателства взети в заем от този свидетел парични средства през
2009г. от М. , да са съхранени до 2014г. и да са послужили за разплащания,
направени от К.М. през 2014г., правилно ревизиращите не са включили суми от
посочените в този договор за заем в баланса на касовата й наличност за 2014г.
В хода на
ревизията не е представен договор, разписка или друг документ, във връзка с
твърдението и дадените обяснения от Е.Е. З. /л.200-гръб в папка 1/2/, че е предоставил
паричен заем от 34000лв. на М. М. на
18.11.2008г. за срок от 120 месеца. При разпита му в съдебната фаза като свидетел
Е. З. сочи, че със семейство М. и са съседи
от 2000г. Потвърждава, че преди около десетина години дал на М. М. - съпруг на жалбоподателката в заем 34000лв.
на веднъж, за кратко време, без уговорка за лихва. Средствата били от кредит,
който бил изтеглил от банка във връзка със собствения си бизнес и от тези пари
дал заема на М. . При разпита свидетеля заявява, че при предаване на парите бил
само М. и се уговорили да ги върне до 2
години. После удължили срока. Той му казвал, че всеки момент ще ги върне, до
няколко месеца, но се забавил и в крайна сметка върнал заема с голямо
закъснение, на части, като последната вноска била през есента на 2017г. Това не
влошило добросъседските им отношения. Свидетелят разбрал, че парите трябвали на
М. за някакъв бизнес, за покупка на
имоти, но не знае подробности. В разговори узнал от него, че през 2014г. е
купил имоти, но не може да каже дали тогава е ползвал заетите от него пари. Не
знае за какво М. е използвал взетите от
него средства в заем, но не е чувал да ги е давал на съпругата си. В подкрепа
на дадените от свид. З. показания в
съдебната фаза по делото е представено и прието копие на договор за банков
кредит №64543/21.10.2008г., по силата на който от „Райфайзенбанк“ЕАД е отпуснат
на кредитополучателя „Имагинем“ЕООД-гр.В. с управител и представител Е.Е. З. срочен кредит за оборотни средства в размер на
62000евро със срок на усвояване 19.01.2009г. и краен срок на погасяване
19.01.2011г.
Във връзка с
тези писмени и гласни доказателства основателно в писмените бележки
представителят на ответника акцентира на обстоятелството, че по договора банката
е отпуснала средствата посочени в кредита на дружеството за оборотни средства, а
не на свид. Е. З. и няма доказателства
за излизането на тези средства от дружеството, в подкрепа на показанията на
свид. З. , че в качеството на физическо лице ги дал в заем на М. М. .
По този
договор с банката управителят на дружеството Е. З. е съдлъжник и кредитът е обезпечен с ипотека
върху негов недвижим имот в град В.. Видно от договора за кредита, за
предоставените по него средства от банката за времето от януари 2009г. до
октомври 2011г. от кредитополучателят се дължат лихви, комисионна за управление
и др. такси и начисления върху усвоената сума, а също и за неусвоената,
нелогично е управителят на дружеството-кредитополучател да предостави част от
тези средства на М. без ангажимент за
връщането им със съответните такси, лихви и др. през 2008г. за две години, М. да не ги разходва, да ги съхранява и да не му
ги върне, а да ги държи в брой още 4 години и през 2014г. да ги предостави на
съпругата си К.М., която да заплаща с тях разходите си през 2014г. Поради това
както и за другите заети средства от М. , така и за взетите в заем в края на
2008г. от свид.З. няма доказателства да
са били съхранени до 2014г., нито че са послужили за разплащанията, които К.М. е
направила през 2014г. Поради това правилно ревизиращите не са включили суми от този
заем в баланса на касовата й наличност за 2014г.
При разпита
в съдебно заседание свид.С.Д.Н., майка М. - съпруг на жалбоподателката сочи, че
винаги са помагали на семейството на сина си М., включително и финансово. Общо около
50 000лв. предоставили на сина си и на семейството му през годините. Получили
пари от продажба на ниви, от земи, от кредити - всичко събирали, за да му помогнат
в началото на бизнеса. Помолили и племенника си, който имал фирма, да помогне
на семейството на сина им М. като заложили апартамента си и той изтеглил кредит,
парите от който също дали на сина си. При проверката на твърденията на
ревизираното лице М., че 2011г. - 2015г. получили от родителите на съпруга й
около 50000лв., ревизиращите констатирали, че С.Н. през 2008г. е получавала
пенсия в размер на 102,85лв. месечно, която след актуализация станала 113,49лв., а Н.
Н. бил с пенсия 252,53лв. месечно, която след актуализацията станала 283,99лв. Установили,
че Н. получил от рента и от продажба на отпадъци за 2007г. сумата от 424,71лв.,
а за 2008г. получил 159,06лв. На Н. били изплатени и доходи от „Централни
ведомства“ през 2007г. и 2008г., а от продажбата на недвижим имот на 14.05.2008г.
двамата със съпругата си получили 1000лв. При тези данни и доказателства
правилно ревизиращите заключили, че родителите на М. М. не са имали парични доходи в размер, който
дори да е близък до посочената като дарена в периода 2011г.-2015г. от тях сума
от около 50 000лв. В подкрепа на твърденията в жалбата за неправилност на
този извод в съдебната фаза е представен и приет договор за аренда от
05.06.2008г., съгласно който Ст. Н. предоставила на арендатор за временно и
възмездно ползване собствената си земеделска земя общо 40,5дка при арендно
плащане за всяка стопанска година 20лв. на декар, т.е. 810лв. годишно. Тези
постъпления от рента се явяват 67,50лв. доход на месец за С. Н., който е
минимален и в размер, който може само да я подпомогне в посрещане на собствените
си разходи за издръжка и живот, предвид ниската й пенсия под 150лв. Поради това
и с рентата, получаваните от нея средства на месец са в размер, който не е
достатъчен да покрие личните й разходи и да формира остатък от 10000лв. на
година, с който да подпомага сина си и неговото семейство.
В подкрепа
на показанията на свид. С. Н., за получени средства от изтеглен от племенник
кредит в съдебната фаза е представен НА за учредяване на договорна ипотека от
25.11.2004г., с който свидетелката учредява в полза на кредитора „Евробанк“АД-гр.София
договорна ипотека върху недвижимия й имот - апартамент в град В. като гаранция
по договора за банков кредит в размер на 40 000лв. предоставен за оборотни
нужди на „Краскомерс 2003” ЕООД с управител К. Д. К.. Правилно представителят на ответника по
делото акцентира на обстоятелството, че се касае за кредит отпуснат на юридическото
лице „Краскомерс 2003”ЕООД, а не на свид.Н., че няма доказателства за
предоставяне на получените средства по този кредит от дружеството на С. Н. и
съпруга й, нито на сина им М. М. . С оглед заявеното от свид. С. Н., че
племенника им предоставил средствата във връзка с бизнеса на сина им, който има
дружество и като отчете факта, че се касае за кредит отпуснат 2004г., логично
се налага извода, че средствата са били изразходвани много преди ревизирания
период. Липсват доказателства суми от този отпуснат през 2004г. кредит на „К.комерс
2003“ да са съхранявани в продължение на 10 години - до 2014г. у сина на свид.
Ст. Н. – М. , да са били налични в брой и предадени от него на съпругата му - К.М.
в началото на 2014г., за да се приеме за доказано по делото, че с тях тя е
посрещнала разходите си през 2014г.
Представения
в съдебната фаза от жалбоподателката и приет по делото в заверено за вярност
копие предварителен договор от 13.01.2014г. за покупко-продажба на поземлен
имот №007130 с площ 18,500дка в м.“Асвалта“, в земл. на с.***, общ. Ветрино, сключен между С. Н. като
продавач и Х. А. М. като купувач бе преценен в съвкупност с останалите
доказателства. При съпоставка с наличните в ревизионната преписка справка в
Служба по вписванията-Провадия за вписванията, отбелязванията и заличаванията
по персоналната партида на свид.С. Д. Н. се установява, че на 15.01.2014г. е
вписана сделка по покупко-продажба на поземления имот №007130 с площ 18,500дка
в м.“Асвалта“, в земл. на с.***, общ.
Ветрино по която продавач е С. Н., а купувач е А. Н. А. . С оглед на това не
може да се възприеме като еднозначно установено по делото, че по предварителния
договор от 13.01.2014г. без дата в разписката от С. Н. е получена посочената сума
в размер на 19 425лв. и е останала в нея след продажбата на имота на 15.01.2014г.
с НА на лице, различно от купувача по предварителния договор. Не се представя окончателният
договор изповядан въз основа на предварителния, от който да може да се установи
кой, каква цена и как е заплатил конкретния имот. Освен това по делото няма
доказателства, които да свидетелстват, че средства получени от продавачът на имота
в м.“Асвалта“, в земл. на с.*** – свид. С. Н. е предала на жалбоподателката – К.М.,
нито за това, че последната е използвала средства заплатени за този имот за
разходите си през 2014г. С оглед на това неоснователни са възраженията на
представителя на ревизираното лице Кр. М. срещу изводите в РА за размера на
доходите/ приходите на ревизираната през 2014г. и за липсата на доказателства
за включване в тях на суми, които се сочи, че са били предоставени от
родителите на съпруга й – М. М. .
Поради това макар
да е коректно изготвено по поставените въпроси от представителят на
жалбоподателката и да е прието без оспорване от страните, заключението по съдебно-счетоводна
експертиза не може да бъде възприето изцяло от съда. То е обективно и
компетентно дадено, основано на доказателствата и на специалните познания на
вещото лице, но е изготвено при отчитане като начално салдо за 2014г. на
половината от средствата, за които се твърди, че са получени от М. М. - съпруг на ревизираното лице по обсъдените
подробно по-горе договори за безлихвен заем от лицата Д. К.А., Р.К.С., Е.Е. З. ,
В.А.И., Р.Д.К., В.А.И. и В.Л.Д., вкл. и при добавяне на половината от сумата от
50000лв., която се твърди, че е предоставена от свид. С. Н. и съпруга й –
родители на М. през периода 2011-2015г.
Правилно вещото лице е изчислило, че общият сбор на твърдяните като
предоставени в заеми и като помощ средства са 251 800лв. С оглед поставената
му задача по т.1 да вземе предвид като начално салдо тези заети и предоставени
средства, вещото лице е взело половината от тази сума в размер на 125 900лв.
като начално салдо към 01.01.2014г. При съобразяване на тази сума като начално
салдо за 2014г. вещото лице в табличен вид преизчислява приходите и разходите
за 2014г. на К.М. и установява следното:
|
Приходи
от: |
Сума в лв. |
Разходи
за: |
Сума в лв. |
|
заплати |
3 520,35 |
покупка на
недвижими имоти |
58878,10 |
|
помощи за
дете |
665 |
телеком.
услуги на Теленор |
283,78 |
|
наем |
708,79 |
платени данъци
и др. на община В. |
3061,66 |
|
продажба
на недв. имот |
8925,50 |
заплатени
суми на нотариус |
1346,44 |
|
|
|
погасителни
вноски по заем |
9421,78 |
|
|
|
разлика в
салдата в края и в началото по банковите сметки |
3717,92 |
|
Общо
приходи: |
13 819,64 |
Общо
разходи: |
76709,68 |
Изчислените
от вещото лице общ размер на приходите и общ размер на разходите за 2014г. на
Кр. М. кореспондират на установените в
ревизионния доклад и ревизионния акт. Както и ревизиращите, вещото лице
заключава, се разходите направени от М. през 2014г. превишават приходите й с
62890,04лв. При отчитане обаче като начално салдо за 2014г. на сумата от 125
900лв., изчислена съобразно задачата по т.1 от експертизата, вещото лице заключава,
че началното салдо покрива превишението и от него остават 63 009,96лв. С
оглед на това то формира извода, че при съобразяване на началното салдо от
125 900лв. балансът за 2014г. на приходите и разходите на ревизираното
лице ще е положителен и няма да е налице превишение на разходите над приходите
на М. и допълнителен данък за довнасяне.
Тези изводи
в заключението на вещото лице съдът съобрази в съвкупност с доказателствата по
делото и с изложените вече преценки и изводи, че не е доказано към 01.01.2014г.
у К.М. да са били налични в брой 125 900лв. от средствата, които се сочат като
дадени в заем на съпруга й и като подпомагане от страна на родителите му.
При
извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира,
че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от
него срок.
Ревизионният
акт е издаден и подписан от компетентни органи - от възложилия ревизията орган
по приходите и от ръководителя на ревизията. Постановен е в изискуемата от закона
форма и с необходимото съдържание. Той е волеизявление, с което са определени установените
на проверяваното лице данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията, като са описани установените факти и обстоятелства и направените въз
основа на тях и на приложените правни разпоредби изводи. Заповедите за
възлагане на ревизия, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с
квалифициран електронен подпис по чл.13 ал.3 от ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен
съгласно чл.13 ал.4 от ЗЕДЕП, в срока на действие на удостоверението по чл.24
ЗЕДЕП за всеки един от тях, видно от доказателството, приложено на л.56 от
делото.Предвид на това оспореният РА не страда от пороци, обосноваващи извод за
наличие на основание за обявяването му за нищожен, респ. за неговата отмяна.
При
съдебната проверка не се установяват допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода производството по провеждане на ревизията и
издаване на РА, респ. по потвърждаването му в оспорената част. Всички заповеди
и актове издавани в хода на ревизионното производство са връчвани на
ревизираното лице с указания за възможността за оспорването им и депозирани не
доказателства в съответния срок и ред.
Неоснователни
са доводите за неправилно приложение на особения ред за облагане по аналог.
Съгласно чл.122, ал.1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения
от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2
основа, когато е налице едно от обстоятелствата описани в т.1 до т.7. В случая
ревизиращите са преценили наличие на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК – наличие на данни
за укрити приходи или доходи. Съгласно чл.124 ал.1 ДОПК когато установи наличие
на обстоятелства по чл.122 ал.1 ДОПК органът по приходите уведомява
ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по
предвидения в чл.122 ред и му определя срок за представяне на доказателства и
за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като
съгласно чл.124 ал.2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт
при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по
чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. В случая правилно в РД и
в РА е констатирано, че за 2014г. М. е подала декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с
вх.№ от 27.04.2015г. в която за 2014г. декларирала годишен доход от трудови
възнаграждения 3911,55лв. и от наем 787,50лв. и за тях е внесла общо 469,91лв.
данък, а същевременно разходите й само за половината от заплатената цена за
закупените от нея и съпруга й имоти с три нотариални акта в началото на 2014г. възлиза
на 58 878,10лв. Този разход, който не е единствения за ревизираното лице
десетократно надвишава приходите й, поради което правилно и обосновано
ревизиращите са заключили, че това съставляват данни за укрити приходи или
доходи от нея за 2014г. по смисъла на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК. Основателно и
законосъобразно ревизията на К.Х.М. е извършена по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, за което при спазване на изискванията на закона тя е била уведомена,
както и за това, че данъчната основа ще бъде формирана по особения ред – по
аналог. Правилно данъчната основа за облагане е определена по реда на чл.122
вр. чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК. Във връзка с оспорване на тези изводи от
жалбоподателката в хода на ревизионното производство, а и в съдебната фаза не
са ангажирани доказателства, удостоверяващи произхода на средствата за
направените от нея разходи в размера на превишението над получените от нея
приходи за 2014г. Правилно установеното на годишна база превишение на разходите
над приходите на М. за 2014г. е прието като недекларирани доходи/приходи от
неустановени източници и е включено в общата годишната данъчна основа за
облагане по ЗДДФЛ, като е отчетено, че за разлика от 2011г. и 2012г., за 2014г.
приходите на съпруга й – М. М. не
формират остатък, с който да бъде компенсирано установеното в размер на 62
890,13лв. превишение при К.М..
Съгласно
чл.124 ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия
по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 от ДОПК
е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за
вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за
това носи жалбоподателят. В хода на производството жалбоподателката ангажира писмени
и гласни доказателства във връзка с твърденията в жалбата за налични средства в
брой у нея, които следва да се вземат предвид като начално салдо за 2014г. С
приетите писмени и събрани гласни доказателства, преценени по отделно и в
съвкупност обаче не се доказа това твърдение в жалбата, поддържано и в съдебно
заседание, поради което не се опроверга правилността на фактическите
констатации в РА, свързани с установените размери на превишението на разходите
над приходите на Кр. М. през 2014г. и дължимия
от нея данък по ЗДДФЛ и на лихвите за него. Констатациите на органите по
приходите са обусловени изцяло от обективна, цялостна и коректна преценка и съобразяване
на доказаните факти и обстоятелства. Спазено е изискването в чл.2, ал.1 от ДОПК
органите по приходите да действат в рамките на правомощията си, установени от
закона, да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица, както и
задължението по чл.3, ал.1 от ДОПК - да установяват безпристрастно фактите и
обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на
задължените лица в производствата по този кодекс.
В настоящият
случай при извършване на ревизията органите по приходите са действали в рамките
на своите правомощия. Приетите по делото доказателства обосновават извода, че
ревизиращите са предприели множество действия с цел безпристрастно да установят
релевантните за случая факти и обстоятелства. В хода на ревизията са изисквани
и събрани необходимите доказателства, вкл. от трети лица, приобщени по
съответния ред от ревизиращите, при спазване изискванията на ДОПК.
В
съответствие с доказателствата в РД, в РА и в решението за потвърждаването му в
частта на установените данъчни задължения за 2014г. е прието, че у К.М. не са
били налични средства от тези, които се сочат като предоставени в заем на
съпруга й от 2008г., 2009г. и 2010г. от трети лица, респ. от предоставените от
родителите му, като начално салдо 01.01.2014г. Обективно и правилно са
установени като получени от М. през 2014г. приходи от: трудово правоотношение 3520,35лв.,
от месечни помощи за отглеждане на дете 665лв., от наем в размер на 708,79лв., от продажба на недвижим имот 8925,50лв., които са
в общ размер 13819,64лв. от една страна и направените от нея разходи през
годината за: покупка на недвижими имоти общо 58878,10лв., за телекомуникационни
услуги в размер на 283,78лв., за данъци, такси и др. в общ размер 3061,66лв.,
за заплатени суми на нотариус в общ размер 1346,44лв., за погасителни вноски по
заеми и др. в общ размер 9421,78лв. и увеличението на средствата в банковите й сметки
в общ размер 3717,92лв., в общ размер на 76709,77лв. Законосъобразно е
извършена съпоставка на приходите и разходите на годишна база и е установено,
че за 2014г. общия размер на разходите превишават с 62 890,13лв. приходите на
ревизираното лице. Основателно и правилно сумата на превишението от 62
890,13лв. е приета за получен от М. недеклариран доход за 2014г. и като данъчна
основа от доходи от други източници е включена във формираната обща годишна
данъчна основа заедно с доходите от трудовото й правоотношение и от отдадено
под наем имущество. Правилно е изчислен
дължимия данък от М. върху тази обща данъчна основа от 67589,18лв. за 2014г. в
размер на 6758,92лв. и след като е приспаднат от него внесения данък в размер
на 469,91лв. , с РА е установен като дължим за довнасяне данък в размер на
6289,01лв. За този дължим и невнесен в срок от 01.05.2015г. до 30.08.2017г.
данък правилно са изчислени и установени с РА като дължими лихви за забава в
размер на 1438,89лв.
Правилно и
законосъобразно по повод жалбата срещу РА в частта за установените задължения
за 2014г. с Решението директорът на дирекция „ОДОП“ е отхвърлил като
неоснователни и недоказани твърденията във връзка със заемите, предоставени от
трети лица на съпруга на ревизираното лице К.М. години преди ревизията. Както
бе посочено дори да се приеме предоставянето на такива средства в брой, то е било
на М. М. , а не на ревизираното лице. Освен това средствата са предоставяни във
връзка с развиваната от него дейност и притежаваното от него дружество „М. Инвест“ЕООД. Доказателствата сочат, че
средствата са връщани, с лихвите и такси за обслужване на кредитите, макар и да
няма представени конкретни доказателства за дати и суми, но подкрепя извода на
ревизиращите, че заетите суми не са съхранявани през годините, а са разходвани
до 2014г. При липсата на доказателства взети в заем средства, респ. предоставени
такива от родителите на М. да са
съхранени и предадени на К.М., необорен е извода в РА, че през 2014г. тя не е разполагала
и разходвала средства на третите лица и на родителите на М. . Дадени за нуждите
на юридическото лице „М. Инвест“ ЕООД
средства в заем няма доказателства и основание,
да бъдат съобразявани при формиране на баланса на касовата наличност на
съпругата на собственика му за 2014г. Предвид периода, за който се твърди, че такива
суми са заети на М. 2008 – 2010г. при
липсата на категорични доказателства, че парите от тези заеми са били налични
към началото на ревизирания период – 01.01.2011г. или най-късно до 01.01.2014г.,
неоснователно и недоказано е твърдението на представителя на жалбоподателката,
че е разполагала с тях. С оглед на това и по аргумент от установената в чл.124,
ал.2 от ДОПК презумпция за достоверност на фактическите констатации, направени
от органите на приходната администрация в хода на ревизионно производство,
проведено по реда на чл.122 от ДОПК.
Не се
установиха други основания за корекция на установените с оспорения РА
№Р-03000317000523-091-001/30.08.2017г. в потвърдената с решението му част. РА в
частта, с която на К.Х.М. са установени задължения за довнасяне на данък по
чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 6289,01лв.-главница и 1491,30лв.-
лихви е правилен и законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна.
Жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено. На основание чл.161 от ДОПК жалбоподателя К.Х.М. следва да заплати на
ответната страна Дирекция „ОДОП“ - В. при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер от 719,01лв., определено съгласно чл.8, ал.1, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. и интереса
на спора в размер на 7 780,31лв.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
с вх. № 19764/14.12.2017г. на К.Х.М. *** против Ревизионен акт
№Р-03000317000523-091-001/30.08.2017г. на органи по приходите при ТД на НАП – В.,
в частта потвърдена с Решение №406/24.11.2017г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“-гр.В. при ЦУ на НАП, с която са й установени задължения за данък по
чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 6289,01лв. - главница и 1491,30лв.
-лихви.
ОСЪЖДА К.Х.М.
*** с ЕГН ********** да заплати на Дирекция „ОДОП“-В. при ЦУ на НАП сумата в
размер на 719,01лв./седемстотин и деветнадесет лева и една стотинка/ за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава ХІІ
от АПК.
СЪДИЯ: