№ 5474
гр. С., 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110212824 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 8 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д. Н. П. срещу електронен фиш /ЕФ/ серия К
№ 9199354, издаден от МВР -СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
В жалбата се излагат доводи в посока на твърдението, че издаденият
електронен фиш е незаконосъобразен и неправилен, поради противоречие с
материалния закон, както и че е постановен при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Жалбоподателят моли съда да
отмени издадения електронен фиш.
В съдебно заседание същият, редовно призован, не се явява и не се
представлява от процесуален представител. Писмено моли за отмяна на ЕФ.
Претендира сторени разноски. Възразява, при условията на евентуалност, по
размера на юрисконсултско такова.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се явява и
процесуален представител. С писмени бележки се изтъкват аргументи в
посока потвърждаване на издадения електронен фиш като законосъобразен.
Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение; прави се възражение
по прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, приема за
1
установено от фактическа страна следното:
На 22.03.2024г. в 15:06 часа в град С., по бул.“********“209 – К., с
посока на движение от Околовръстен път към ул.“**********“, при
ограничение на скоростта 50 км./ч. за населено място, била засечена скоростта
на движение на моторно превозно средство – лек автомобил „********“ с
регистрационен номер **********. Отчетената скорост на движение била 66
км./ч., при грешка в измерване на скоростта от 3 км./ч., при разрешена такава –
50 км./ч. Било констатирано превишаване на разрешената скорост със 16
км./ч. Техническото средство, с което е установено движението с превишена
скорост, е преносима система за контрол на скоростта на моторни превони
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM
S1 11743ee. Нарушението се сочи да е извършено в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 46753105,
с който е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.2 от ЗДвП.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш за
налагане на глоба в размер на 100 лв. на жалбоподателя, в качеството на
собственик на посочения автомобил, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: електронни фишове за налагане
на глоба; справка от Български институт по метрология, ведно с протокол за
проверка; извадка от регистъра на одобрените типове средства за измерване;
снимков материал; справка за регистрация на МПС; ежедневна форма за отчет,
както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира посочените
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват релевантната обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН електронният фиш е „електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи“. Необходимо е да се уточни, че електронният фиш представлява
един своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции,
който е приравнен едновременно към акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) и към наказателно постановление (НП), но само по
отношение на правното му действие, с оглед фикцията, уредена в чл. 189, ал.
11 от ЗДвП, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване
2
(включително срокове) на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и редът за издаване на АУАН
и НП, са неприложими по отношение на електронния фиш. Реквизитите на
електронни фиш са изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр.
2 от ЗДвП – териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Същевременно в изр. 3 на същата разпоредба се предвижда, че
образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи. Процесният електронен фиш съдържа всички изброени реквизити и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, образец. Видно от приложената към
материалите на делото снимка към ЕФ, измерената скорост на движение на
автомобила на жалбоподателя е била 69 км./ч., в който случай допустимата
грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена
скорост от 66 км./ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценката,
дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът
констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
"толеранс", като инкриминираната скорост е намалена на 66 км./ч., т.е.
отчетено е превишение от 33 км./ч., което обстоятелство е в полза на
нарушителя и за това превишение същият е бил санкциониран.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш по
ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл.
186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. Видно от справка за нарушител/водач,
процесният ЕФ е връчен на жалбоподателя на 15.08.2023 г. От писмена
декларация от 17.08.2023 г. се извежда, че в законоустановения срок
жалбоподателят е предоставил данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство – в
противовес на твърдяното в придружително писмо на СДВР от 29.08.2024 г., в
което се чете, че собственикът не е подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
На следващо място и за пълнота на изложението, на жалбоподателя е
била определена глоба в размер на 100 лв., като наказващият орган се е
позовал на разпоредбата на чл.182, ал 4 от ЗДвП. Съобразно тази норма,
предвид посоченото превишаване на скоростта със 16 км./ч. и записаното в
ЕФ обстоятелство, че нарушението е извършено „в населено място“, следва да
се приема, че разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП препраща към
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и определеният размер на глобата от
3
100 лв. всъщност е двуактният размер на глобата от 50 лв., предвидена в
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. По отношение на въпроса, дали е налице повторност,
то трябва да се уточни, че в процесния ЕФ са отбелязани факти около тази
повторност – посочено е словесно, че нарушението е извършено повторно, в
1-годишен срок от влизане в сила на друг ЕФ, който е цитиран по номер (ЕФ
Серия К № 6753105). Според § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП "повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 от
ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в сила на Наказателното постановление,
с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
В конкретния казус, доколкото нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП не е
визирано в чл. 174, ал. 2 от ЗДвП, следва да се докаже, че коментираното тук
деяние е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на посочения ЕФ, с
който на жалбоподателя е била наложена „глоба“ за същото по вид нарушение.
С оглед разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е важно да се докаже, че
предният електронен фиш се е отнасял за "същото по вид" нарушение, а
именно: за управление на превозно средство над разрешената скорост за
движение. Без значение е, дали деянието е извършено в или извън населено
място, дали с един и същ или с различен автомобил, дали при едно и също или
различно превишение на скоростта. От значение е, видът на нарушението да е
един и същ. Видно от приложения по делото ЕФ с. К № 6753105, справка за
нарушител/водач, жалбоподателят е бил санкциониран по административен
ред за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. ЕФ с. К № 6753105, извоД. от
списък с намерени фишове на ОПП-СДВР, е със стасус: „Обжалва се
26.08.2024 г.“. В този смисъл липсва достоверно знание за това, същият да е
влязъл в сила на 22.08.2023 г., за да се приеме, че в 1-годишен срок от
влизането му в сила жалбоподателят е реализирал друго ново нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е издаден процесният електронен фиш, тоест да
е извършил нарушението при условията на повторност.
В този ред на мисли, издаденият електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Съобразно изхода на делото, искането за присъждане на разноски на
въззиваемата страна се явява неоснователно и като такова следва да бъде
оставено без уважение; респективно, това на жалбоподателя следва да се
уважи. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение по ДПЗС от
страна на жалбоподателя и такова следва да бъде присъдено – в размер на 400
лв., предвид естеството на делото, брой проведени съдебни заседания,
извършени съдебни действия, правна и фактическа сложност.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Софийски районен
съд.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 9199354, издаден от МВР -СДВР.
НЕ УВАЖАВА искането за заплащане на юрисконсултско
4
възнаграждение.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - С.
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5