№ 11
гр. Каварна, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живко П. Георгиев
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Административно
наказателно дело № 20213240200199 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 606311-F627786/14.10.2021г.
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно
управление на Национална агенция по приходите,с което на ЕТ„ВМ със
седалище и адрес на управление: с.Б 6,представлявано от СТ. С. П. е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
700/седемстотин/лева за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 във връзка с чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите,във връзка с
чл.118 ал.1 от ЗДДС,на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Жалбата е депозирана от надлежна страна,в срок,поради което като
допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище,че наказателното постановление е
незаконосъобразно,необосновано и постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения,поради което се иска неговата отмяна. В съдебно
заседание,чрез процесуалния си представител жалбоподателят поддържа
жалбата на сочените в нея основания,като пледира обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено,поради наличието на маловажен случай на
основание чл.28 от ЗАНН.Алтернативно в случай,че не бъдат уважени
доводите за наличието на предпоставки за прилагане нормата на чл.28 от
ЗАНН да бъде изменено наложеното административно наказание,съгласно
законоустановения минимум от 500 лева,определен с разпоредбата на чл.185
ал.1 от ЗДДС.
Представителят на органа издал наказателното постановление,оспорва
жалбата,а в хода на делото по същество аргументира доказаност и
съставомерност на нарушението,справедливост на наложеното
1
административно наказание и моли за потвърждаване на наказателното
постановление.
След преценка на доказателствата по делото,съдът възприе следната
фактическа обстановка:
Г. Б. Р. Старши инспектор по приходите в Национална агенция за приходите
при ЦУ на НАП и ИВ. СТ. Т.-инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Варна
са извършили проверка на 07.09.2021г., на търговски обект по смисъла на
&1т.41 от ДР на ЗДДС-снек бар „А“-находящ се в
с.Българево,общ.Каварна,Центъра,стопанисван от „ВМС,при която е
установено,че търговецът,в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18
от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства/Наредба № Н-18/ не е регистрирало и
отчело извършена продажба на дата 07.09.2021г. в 17:25ч. от търговския
обект,чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство/ФУ/.
На 07.09.2021г. в 17:25ч. преди легитимация на органите по приходите е
извършена контролна покупка от Г.Р.-старши инспектор по приходите към
ГДФК при ЦУ на НАП на 1 рибена супа,1 пърленка,1 таратор,1 пилешки
пръчици,2 пъти картофи по селски,2 минерални води,3 кафета,1 торта,1
пържола на обща стойност 40.60 лева,заплатени в брой с две банкноти от 20
лева и монети от 0,50 лв. и 0,10лв.Плащането е прието от БА-сервитьор.За
покупката не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и
работещо фискално устройство в обекта TREMOL М 20 с ИН на ФУ №
ZK127650 и ФП 50164201,нито ръчна касова бележка от кочан.Издадена е
ръчна бележка „сервитьорска сметка“.За целите на проверката от ФУ е
изведен отчет КЛЕН за 07.09.2021г.,видно от който последната отчетена
продажба е в 14:10ч. и горепосочената продажба не е отразена като
регистрирана чрез издаване на фискален бон.Актосъставителят е приел,че
„ВМС не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за
продажба,издаден по установения ред,като гореописаното съставлява
нарушение на разпоредбите на чл.25 ал.1 т.1 във връзка с чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите,във връзка с
чл.118 ал.1 от ЗДДС.
АУАН бил надлежно връчен на представляващия ЕТ ВМСП с ЕИК
*********,който го подписал.В законоустановения тридневен срок,съгласно
чл.44 ал.1 от ЗАНН въззивника не е депозирал до Директора на ТД на НАП
гр.Варна писмени възражения във връзка с издадения АУАН.
Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление,с
което на ЕТ„ВМ със седалище и адрес на управление: с.Б 6,представлявано от
СТ. С. П. е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 700/седемстотин/лева за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 във връзка с
чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите,във
връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС,на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя Г. Б. Р. и свидетеля
2
ИВ. СТ. Т.,тъй като същите са последователни,вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира и писмените материали от
административнонаказателната преписка,приобщени към доказателствата по
делото,тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка.
Гореизложеното се установява от показанията на свидетелите Г. Б. Р.,ИВ. СТ.
Т.,АУАН №F627786/14.10.2021г.,ведно с разписка за връчване от
20.09.2021г.,Протокол за извършена проверка № 0437259 от
07.09.2021г.,сервитьорска сметка,дневен финансов отчет от 07.09.2021г.-
2бр.,Опис на касовата наличност на 07.09.2021г.,фискален бон копие от
07.09.2021г.-7 бр.,декларация от лице работещо по трудово/гражданско
правоотношение от 07.09.2021г.-2 бр.
Като прецени изложената фактическа обстановка,с оглед нормативните
актове,регламентиращи процесните отношения,настоящия състав на
КРС,достигна до следните правни изводи:
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът намира,че
описаното представлява неизпълнение от страна на въззивника-жалбоподател
на задълженията му към държавата по чл.25 ал.1 т.1 във връзка с чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства,издадена от Министъра на
финансите,във връзка с чл.118 ал.1 и чл.185 ал.1 от ЗДДС.Разпоредбата на
чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г./изм.ДВ,бр.48 от 2011г.,в сила от
24.06.2011г.,доп.бр.102 от 2012г.,в сила от 21.12.2012г.,изм.бр.40 от 2013г. в
сила от 30.04.2013г./ задължава всяко лице да регистрира и отчита
извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или
касова бележка от ИАСУТД,освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка,кредитен превод,директен
дебит или наличен паричен превод,извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или
чрез пощенски паричен превод,извършен чрез лицензиран пощенски оператор
за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги.По силата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г./изм.Дв бр.102 от 2012г. в сила от 21.12.2012г./,независимо от
документирането с първичен счетоводен документ,задължително следва да се
издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3 ал.1-за
всяко плащане с изключение на случаите,когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка,кредитен превод,директен
дебит,чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3
ал.1.Разпоредбата на чл.118 ал.1 от ЗДДС вменява в задължение на всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство,независимо дали е поискан
друг данъчен документ,но видно от ал.4 на чл.118 от ЗДДС прилагането на
3
този член,както и редът и начинът за издаване на фискални касови
бележки,както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се
определят с наредба на Министъра на финансите.Видно от цитираните
разпоредби на ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ плащането на
стоки и услуги в брой в търговски обект не попада сред
изключенията,предвидени в чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.В този
смисъл за всяко плащане се издава фискална касова бележка от регистрирано
в НАП фискално устройство.Установи се по делото,че Г. Б. Р. Старши
инспектор по приходите в Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП
и ИВ. СТ. Т.-инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Варна са извършили
проверка на 07.09.2021г., на търговски обект по смисъла на &1т.41 от ДР на
ЗДДС-снек бар „А“-находящ се в
с.Българево,общ.Каварна,Центъра,стопанисван от „ВМС,при която е
установено,че търговецът,в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18
от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства/Наредба № Н-18/ не е регистрирало и
отчело извършена продажба на дата 07.09.2021г. в 17:25ч. от търговския
обект,чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство/ФУ/.
На 07.09.2021г. в 17:25ч. преди легитимация на органите по приходите е
извършена контролна покупка от Г.Р.-старши инспектор по приходите към
ГДФК при ЦУ на НАП на 1 рибена супа,1 пърленка,1 таратор,1 пилешки
пръчици,2 пъти картофи по селски,2 минерални води,3 кафета,1 торта,1
пържола на обща стойност 40.60 лева,заплатени в брой с две банкноти от 20
лева и монети от 0,50 лв. и 0,10лв.Плащането е прието от БА-сервитьор.За
покупката не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и
работещо фискално устройство в обекта TREMOL М 20 с ИН на ФУ №
ZK127650 и ФП 50164201,нито ръчна касова бележка от кочан.Издадена е
ръчна бележка „сервитьорска сметка“.За целите на проверката от ФУ е
изведен отчет КЛЕН за 07.09.2021г.,видно от който последната отчетена
продажба е в 14:10ч. и горепосочената продажба не е отразена като
регистрирана чрез издаване на фискален бон.Актосъставителят е приел,че
търговецът,в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13
декември 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства/Наредба № Н-18/ с горното деяние е
извършил нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/06г.
на МФ във връзка с чл.118 от ЗДДС.
С оглед на гореизложеното се приема за безспорно установено,че
търговецът,в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13
декември 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства/Наредба № Н-18/ е извършил нарушение на
разпоредбата на чл.25 ал.1 във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на
МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.
.При това положение жалбоподателя следва да понесе
административнонаказателна отговорност,тъй като разпоредбата на чл.25 ал.1
4
т.1 вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ визира конкретни
задължения,които се установи,че са били нарушени от негова страна.Тази
разпоредба е във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.Правилно АНО е ангажирал
отговорността на въззивника и е наложил административно наказание на
основание чл.185 ал.1 от ЗДДС,визираща налагане на санкция за
гореописаното нарушение.
В случая се касае за административно нарушение,което е формално по своя
характер и за да бъде същото осъществено и да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на извършителя,не е необходимо
да бъдат причинени някакви вреди на клиентите или фиска,тоест да се стигне
до някакъв резултат,а същото се счита за осъществено само с факта на
неизпълнение на задълженията,който предписва визираната правна норма на
чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.Задължение на
търговеца е да предприеме всичко необходимо,а също така и да осъществява
необходимия контрол над служителите си за спазване на посоченото
изискване от наредбата.
Съдът счита,че в случая не се касае за маловажен случай на административно
нарушение.Законодателят е квалифицирал неиздаването на фискален бон като
административно нарушение,като не е фиксирал минимален и максимален
размер на доставката.Административното нарушение в случая се смята за
извършено с факта на неиздаването му и не зависи от размера на
сумата.Съдът счита,че неиздаването на фискален бон при осъществяване на
продажби в търговската мрежа е масово явление при търговците и в този
смисъл административното нарушение е с голяма степен на обществена
опасност.При неотчитане на продажбите се създават предпоставки за
засягането на обществени отношения със значителен интерес,каквито се
явяват тези свързани с приходната част на държавния бюджет.
При служебната проверка на административнонаказателната процедура,съдът
не констатира допуснати съществени процесуални нарушения,които да са
причина за отмяна на атакуваното наказателно постановление.Спазени са
процесуалните срокове при издаване на АУАН и НП,тъй като е спазен
тримесечния срок от откриване на нарушителя до съставяне на акта/съгласно
чл.34 ал.1 от ЗАНН/ и шестмесечният-от съставяне на акта до издаване на
постановлението/чл.34 ал.3 от ЗАНН/.Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от упълномощено лице,а
наказателното постановление е издадено от компетентен орган-аргумент от
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. и № ЗЦУ-928/05.07.2018г. на ЦУ на
НАП.На следващо място,фактическата обстановка е била напълно
изяснена,поради което липсва нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН или друга
разпоредба,уреждаща процесуални правила.
За извършеното от търговеца нарушение в чл.185 ал.1 от ЗДДС се предвижда
наказание „имуществена санкция“ в размер от 500лв. до 2000 лв.Наказващия
орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер от 700 лева.При
определяне на наказанието при условията на чл.27 ал.2 от ЗАНН съдът
достигна до извод,че справедливото наказание,което следва да се наложи на
5
търговеца е „имуществена санкция“ в минималния предвиден размер в
санкционната норма-500 лева.Съдът счита,че е налице превес на
смекчаващите вината обстоятелства-нарушението е единствено за
проверявания период и в обекта не е доказано нито едно нарушение извън
конкретно визираната контролна покупка, касае се за неиздаване на фискален
бон за плащания на ниска стойност,поради което самите нарушения са от
такова естество,че не са довели до значителни вреди за фиска,нарушението е
извършено от служител на търговеца/уволнен/,поради което налагане на
наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и
несправедливо.Ето защо наложената санкция от 700 лева следва да бъде
намалена до минимално предвидения в чл.185 ал.1 от ЗДДС размер от 500
лева.С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите,предвидени в
чл.12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят,както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.Така определения от
законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за
други нарушения на данъчното законодателство от страна на търговеца,в
достатъчна степен ще отговори на целите на административното наказание.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН вр. с чл.143 ал.3
вр. с чл.63 ал.5 от ЗАНН,искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и
следва да се уважи.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН/ДВ бр.109 от 2020г.,в сила от 23.12.2021г./ в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на
разноски по реда на АПК.Според чл.143 ал.3 от АПК,когато съдът отхвърли
оспорването,както е в случая,тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата.Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д
ал.5 от ЗАНН предвижда,че в полза на юридически лица,които са били
защитавани от юрисконсулт/както е в случая за ЦУ на НАП гр.София,се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер,който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело,определен по реда на
чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ
На основание чл.63д ал.3 от ЗАНН/ ДВ бр.109 от 2020г.,в сила от
23.12.2021г./ във връзка с чл.143 ал.3 от АПК,във връзка с чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство
настоящия съдебен състав определя на 80/осемдесет/ лева,съобразявайки вида
и количеството на извършената дейност и факта,че по делото с участие на
юрисконсулта е проведено едно открито съдебно заседание,както и че
размера на наложеното наказание „имуществена санкция“ е намален от 700
лева на 500 лева.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се
измени в частта относно размера на наложеното наказание „имуществена
санкция“,като размерът се намали от 700 лева на 500 лева,а в останалата част
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.4 ДВ бр.109 от 2020г.,в сила от
6
23.12.2021г./ от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 606311-F627786/14.10.2021г.
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно
управление на Национална агенция по приходите,с което на ЕТ„ВМ със
седалище и адрес на управление: с.Б 6,представлявано от СТ. С. П. е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
700/седемстотин/лева за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 във връзка с чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите,във връзка с
чл.118 ал.1 от ЗДДС,на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС,като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 700/седемстотин/ лева на
500/петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА ЕТ„ВМ със седалище и адрес на управление: с.Б 6,представлявано
от СТ. С. П.,ДА ЗАПЛАТИ на Централно управление на Националната
агенция по приходите 1000 София бул.“Княз Александър Дондуков“ № 52
сумата от 80/осемдесет/ лева,представляваща юрисконсултско
възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че
решението с мотивите е изготвено.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
7