№ 165
гр. Сливен, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Е. Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20242200500197 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 201/13.03.2024г. по гр.д. №
4400/23 г. на СлРС, с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че К. Р. М. , ЕГН: **********, с адрес
*** НЕ ДЪЛЖИ н а „К.И.И. БГ “ ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 527,86 лв. /петстотин двадесет и седем лева и
осемдесет и шест стотинки/ - главница по Договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.11.2011 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 92,14 лв. /деветдесет и два лева и
четиринадесет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 26.08.2005
г. до 04.11.2005 г., сумата от 412,21 лв. /четиристотин и дванадесет лева и
двадесет и една стотинки/ - мораторна лихва за периода от 16.09.2005 г. до
18.11.2011 г., сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и
сумата от 100,00 лв. /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение, за които
суми е издаден Изпълнителен лист от 06.03.2012 г. по ч. гр. д. № 7461/2012 г.
по описа на СлРС, по който е образувано изпълнително дело № 8821/2017 г.
1
по описа на ЧСИ Г.Г., рег. № 915 и район на действие ОС - Сливен, поради
погасяване на вземанията по давност и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
К. Р. М. са присъдени разноски по делото в размер на 500 лв.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство.
Във въззивната жалба въззивникът заявява, че счита атакуваното
решение за неправилно като краен резултат. Сочи, че правилно съдът е
отчел, че погасителна давност не е текла до 26.06.2015г. с оглед действието
на П№3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на ПВС и предвид постановките на
ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Неправилно
според него обаче е заключението на първоинстанционния съд относно
началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност за
присъдените по изп.л. от 2012г. суми, а именно – 19.12.2017г., както и че тя
е изтекла на 19.12.2022г., което от своя страна е довело до уважаване на
иска по чл. 439 от ГПК и признаване за установено, че ищецът не дължи
присъдените суми, за които е издаден изпълнителния лист, поради
погасяване на вземането по давност.
Въззивникът заявява, че първостепенният съд неправилно е приложил
указанията, дадени с ТР № 2/26.05.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС касателно прекъсващите давността действия и не споделя изводите му
относно значението на описа на движими вещи в настоящото изпълнително
производство, а именно – че не представляват годно да прекъсне
погасителната давност средство. По-нататък въззивникът развива
подробни съображения във връзка с тълкуването и приложението на ТР
№2/2015г., с което обосновава твърдението си, че в случая е налице валидно
прекъсване на течението на погасителната относно вземанията давност.
Позовава се на съдебна практика и цитира множество решения в тази
насока.
В обобщение моли въззивния съд да отмени като неправилно
атакуваното решение и да постанови ново, с което отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
Претендира разноски за двете инстанции за юрисконсултско
възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
2
Моли да се укаже на насрещната страна да посочи сметка, на която
да бъдат преведени евентуално присъдените разноски и посочва своя
сметка.
Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания
за тази фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е
постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от налични
доказателства в тяхната съвкупност и цялост. Въззиваемият счита, че
съдът правилно е приел, че липсва предприето изпълнително действие
„насочване на изпълнение чрез налагане на запор“, както и че посочените
действия – насрочване на опис на движимо имущество – не представлява
изграждащо изпълнителния способ действие или действие, насочено пряко
към имуществената сфера на длъжника. Правилно е приложена т. 10 от ТР
№2/26.05.2015г. по т.д. №2/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това счита въззивната жалба за неоснователна и моли тя да
се остави без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Претендира разноски за тази инстанция за адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА. Представя договор за правна помощ.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие. С писмена молба,
подадена от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от
ГПК поддържа въззивната жалба на изложените основания, оспорва
отговора и моли въззивният съд да отмени атакуваното решение на СлРС и
вместо това постанови ново, с което отхвърли предявения иск като
неоснователен. Претендира разноски, прави евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, за него се явява
3
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и моли атакуваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда н ачл. 38 от ЗА.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е пълна, обективна и вярна, поради което препраща мотивите си към нея. Не
споделя обаче правните му изводи, които не намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Въззивната жалба е основателна.
Предявеният от длъжника в изпълнително производство отрицателен
установителен иск се основава на факт, настъпил след приключване на
производството, по което е издаден изпълнителният лист – изтекла
погасителна давност относно правото на принудително събиране на
вземането и е с правна квалификация чл. 439, вр. чл. 124 а.1 от ГПК.
Между страните няма спор относно фактите, установени в
първоинстанционното производство.
Единствената точка на противопоставяне между тях е по
приложението на разпоредбата на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД във връзка с ТР №
2/26.05.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът твърди, че правото на принудително удовлетворяване на
вземането на ответника по издадения на 06.03.2012г. по ч.гр.д. №
4
7461/2011г. на СлРС изпълнителен лист е погасено по давност, поради което
не дължи останалите суми.
Ответникът заявява, че в хода на изпълнителното производство са
осъществявани поредица юридически факти, които са прекъсвали
многократно давността, поради което тя не е могла успешно да изтече и
към момента.
Безспорно установена в исковото производство е следната хронология:
Първоначално е било образувано изпълнително производство по
изпълнителния лист от 06.03.2012г. при ЧСИ Н. Г., видно от печатите за
постъпили частични плащания, като след прекратяването на това
изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист е образувано
изп.д. №8821/2017г. на ЧСИ рег.№ 915 на КЧСИ.
Делото е образувано с постановление на ЧСИ от 19.12.2017 г. и на
същата дата ТД на НАП е присъединена като взискател.
Насрочено било извършване на опис на движими вещи в дома на
длъжника на 29.01.2018г.
На 10.07.2018г. ответното дружество подало молба до съдебния
изпълнител, с която поискало извършването на опис, оценка и публична
продан на движими вещи на длъжника.
На 27.09.2019 г. взискателят подал молба до ЧСИ, с която поискал
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Видно от справка от
регистъра на БНБ длъжникът няма банкови сметки.
На 03.07.2020 г. взискателят отново подал молба до ЧСИ, с която
поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Отново било
установено, че длъжникът няма банкови сметки.
На 21.01.2022 г. ответното дружество подало молба до съдебния
изпълнител, с която поискало налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника, както и извършването на опис, оценка и публична продан на
движими вещи.
С разпореждане от 02.02.2022г. ЧСИ насрочил опис на движими вещи
в дома на длъжника за 31.03.2022г. Изпратеното до него чрез Български
пощи известие било върнато на 04.03.22г. като непотърсено.
На 08.02.2023г. взискателят отново подал молба до ЧСИ, заплатил
5
съответните такси за извършване на справки относно налични сметки и
поискал налагане на запор върху откритите банкови сметки на длъжника,
както и извършване на опис, оценка и продажба на движими вещи в дома му.
След извършване на поредица справки съдебният изпълнител
констатирал, че липсват банкови сметки на името на длъжника и с
протокол от 26.05.2023г. насрочил опис на движими вещи в дома му за
10.08.2023г.
Съобщението за насрочения опис било изпратено на адреса на
длъжника чрез Български пощи с известие с клеймо от 07.06.2023г., върнато
на 27.06.23г. с отбелязване – непотърсено.
На 18.08.2023 г. длъжникът, чрез пълномощник-адвокат, подал молба
за прекратяване на ИД на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с която
направил възражение за погасяване на вземанията на взискателя по давност.
С разпореждане от 28.08.2023 г. съдебният изпълнител отказал
прекратяване на изпълнителното дело.
На 30.08.2023г. длъжникът се запознал в офиса на ЧСИ с документи,
които отказал да получи, но подал лично молба за издаване на копие от
изпълнителния лист и ПДИ.
Не се оспорва от страните, няма релевирани оплаквания в тая насока и
въззивният съд няма да коментира приложението на ППВС № 3/18.11.1980
г. във връзка с ТР № 3/28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС
относно това, че погасителна давност по време на изпълнителния процес за
настоящото вземане не е текла до 26.06.2015г., когато е прието ТР №
2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, а започналата от тази
дата 5 годишна давност съответно е била прекъсната на 19.12.2017г.,
когато ТД на НАП е присъединена като взискател.
Първоинстанционният съд е приел, че започналата да тече на
19.12.2017 г. нова петгодишна давност е изтекла на 19.12.2022 г., тъй като
в този период по ИД № 8821/2017 г. на ЧСИ няма предприети действия за
принудително изпълнение на вземането, които да са прекъснали давността.
Въпреки че взискателят не е бездействал, като е подавал молби до ЧСИ за
предприемане на изпълнителни действия запор върху банкови сметки и опис
на движими вещи на длъжника последователно на 10.07.2018 г., на
27.09.2019 г., на 03.07.2020 г. и на 21.01.2022 г., решаващият съд е счел, че
6
давността не е прекъсвана, тъй като е установено, че длъжникът няма
банкови сметки, поради което няма изпратени запорни съобщения, тоест
липсва предприето изпълнително действие „насочване на изпълнението чрез
налагане на запор“. Приел е още относно извършените насрочвания на опис
на движимо имущество на длъжника на 29.01.2018 г., на 31.03.2022 г. и на
10.08.2023 г., че същите не представляват валидни изпълнителни действия,
годни да прекъснат погасителната давност.
Настоящият въззивен състав не споделя тези изводи, тъй като
същите противоречат на приетите с ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г.
на ОСГТК на ВКС постановки и с императивните норми на ЗМДВИП.
Според задължителните разяснения по т.10 от това тълкувателно
решение, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, разсрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължения лица. Искането да бъде приложен изпълнителен
способ също прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
От горните общи положения, приведени към процесната фактология,
следва, че започналата да тече на 19.12.2017г. 5 годишна погасителна
давност не е била прекъсвана с молбите от 27.09.2019 г. и 03.07.2020 г., с
които взискателят е поискал единствено налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника, каквито е установено, че той не е имал открити в
7
никоя банка. Взискателят е поискал ЧСИ „да наложи запор върху банкови
сметки“, но така формулирано, това не е искане за прилагане на самия
изпълнителен способ, тъй като фактически взискателят не посочва
конкретно имущество на длъжника, което да бъде предмет на запора и
съответно – той да бъде извършен от СИ. Така отправеното искане по
същността си представлява искане за извършване на проучване на
финансовото състояние на длъжника, което не представлява действие,
годно да прекъсне течението на давността и едва след установяване
наличието на банкова сметка – да бъде наложен запор върху нея. Поради
това, след като не е открита сметка на длъжника в регистъра на банките,
няма и годно искане за извършване на изпълнително действие, понеже няма
имущество, което да е негов обект и давността не е прекъсната.
Не така стоят нещата обаче с искането от 10.07.2018г., когато
взискателят – ответник в настоящото производство, е направил и искане
до ЧСИ за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи
на длъжника. Това е конкретен изпълнителен способ, който ЧСИ е бил
длъжен да приложи, като в такъв случай от този момент би започнал да
тече нов давностен срок, който би изтекъл на 17.09.2023г. От
представеното копие от изпълнителното дело не може да се установи дали
и какви действия по повод това искане е извършил съдебният изпълнител.
Независимо дали в такъв случай ще се приеме, че по този начин не е
била прекъсната валидно давността, въззивният съд счита, че течението й,
започнало от 19.12.2017г., е било прекъснато преди успешното изтичане на
5 годишния срок, необходим за да се приеме, че правото на принудително
удовлетворяване е погасено.
Стартиралият на 19.12.2017г. законов срок изтича на 26.03.2023г.,
тъй като сроковете по чл. 3 т. 2 от ЗМДВИП, обнародван на 13.03.2020г.,
/какъвто е процесният срок/, спрели да текат по време на извънредното
положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването в ДВ на 13 май 2020 г. на изменението му относно пар. 13 от
ЗИД на ЗЗ, тоест - към петгодишния срок по чл. 110 от ЗЗД следва да се
добавят още 69 дни /периода между 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./
Прекъсването му е станало с молбата от 21.01.2022 г., когато
взискателят е поискал освен налагане на запор върху банкови сметки на
8
длъжника, /по отношение на което важи казаното по-горе/, така и
извършването на опис, оценка и публична продан на движими вещи.
Подаването на молба за извършаване на изпълнително действие с прилагане
на конкретен изпълнителен способ – опис, оценка и публична продан на
движими вещи в дома на длъжника на посочения адрес – е станало преди
26.03.2023г., като новият срок, поставен в течение от датата на молбата,
следва да приключи на 21.01.2027г.
Неправилно първоинстанционният съд е счел, че насрочванията на
описи за описаните три дати „не представляват валидни изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността“. Нормата на чл.116, б."в" ЗЗД
разписва, че давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането.
Използваното от законодателя понятие “действия по принудително
изпълнение” не е равнозначно на понятието “изпълнителни действия”.
Вярно е, че и при двете се касае за действия, които дават защита на
притезателните права и целят удовлетворение на законовия интерес на
кредитора по принудителен ред, въпреки липсата на съгласие на длъжника.
Разликата между тях е, че „действията по принудително изпълнение“
предполагат активно поведение на кредитора след настъпване на
изискуемостта на вземането, което може да осъществява преки или
косвени /подготвителни/ действия с цел достигане на резултат, докато
„изпълнителните действия“ осъществяват юридически факти, чрез които
пряко се определя способът за принудително изпълнение. Също така
„действията по принудително изпълнение“ не е задължително всякога да
доведат до резултат, който внася правна промяна в имуществената сфера
на длъжника, докато „изпълнителните действия“ са част от фактически
състав, осъществяването на който води до такава промяна.
С оглед на гореизложеното съпоставяне може да се направи извод, че
действията по принудително изпълнение са всички онези действия на
кредитора и съдебния изпълнител, които са насочени пряко или косвено към
удовлетворение по принудителен ред. Изпълнителните действия обхващат
действията на кредитора и съдебния изпълнител, които определят способа,
чрез който пряко може да се осъществи принудителна намеса в
имуществената сфера на длъжника. Не всички действия по принудително
9
изпълнение са изпълнителни действия, но всички изпълнителни действия са
действия по принудително изпълнение, обхватът на първото понятие е по-
широк от този на второто. Според буквата на закона, погасителната
давност се прекъсва с осъществяване на по-широкото понятие за действия
по принудително изпълнение.
Именно в този смисъл е и разяснението в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015г.
по т.д. №2/2013г. на ОСГТК, че искането да бъде приложен конкретен
изпълнителен способ прекъсва давността, понеже съдебният изпълнител
е длъжен да го приложи и в случая е налице както активно действие на
кредитора, чрез подаване на молба за прилагане на конкретен изпълнителен
способ срещу действително имущество на длъжника и това е станало преди
изтичането на погасителната давност, така и предприемане на действия
от страна на ЧСИ по реализиране на способа и тези юридически факти са
осъществени преди 26.03.2023г.
Дори да се приеме, че молбата от 21.01.2022г. не е прекъснала срока
поради нереализиране на способа – неизвършване на опис, то това е сторено
отново с молбата на взискателя от 08.02.2023г., тъй като, както се посочи
по-горе 5 годишната давност, считана от образуването на и.д. и
присъединяването на ТД на НАП изтича на 26.03.2023г. и искането е
направено преди тази дата, а СИ е насрочил на 26.05.2023г. дата за описа.
Тук следва да се отбележи, че за настъпване на ефекта на чл. 116 б.
„в“ от ЗЗД няма значение дали СИ е осъществил описа, ако взискателят е
поискал такъв да бъде извършен, тъй като е могъл и е бил длъжен да го
стори. Противното би означавало, че прекъсването на давността
фактически се поставя в зависимост единствено от действията на СИ, а
действията на взискателя се лишават от тежест, тоест им се отнема
правното значение, което е неприемливо и противоречи на смисъла на
цитираното тълкувателно решение. Освен това в случая описът не е
извършен не защото длъжникът не притежава движими вещи в дома си
/тоест – липсва имущество, върху което да се насочи принудителното
изпълнение/, а защото не е потърсил за получаване съобщението, с което
ЧСИ го уведомява за датата и часа на насрочения опис в дома му на адреса,
който е този, посочен от длъжника в подадената лично от него молба до
СИ за издаване на копия от документи по делото. Естествено, самото
10
извършване на опис от съдебния изпълнител, също прекъсва течението на
давността.
В обобщение – до предявяването на иска не е налице успешно изтекъл 5
годишен давностен срок, след затварянето на който да се приеме, че
правото на ответника на принудително събиране на вземанията по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство се е погасило.
Поради това отрицателният установителен иск по чл. 439 вр. чл. 124
от ГПК за недължимост на сумите поради погасяване по давност на
правото на принудително удовлетворяване се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до различни крайни правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно
решение, което следва да бъде отменено и вместо това бъде постановено
ново, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски следва да се
възложи на ищеца, който следва да понесе своите както ги е направил и
заплати тези на ответника в размер на 360 лв. за юрисконсултско
възнаграждение по чл. 25 ал. 1 от НЗПП вр. чл. 37 от ЗПП. Претендираното
възнаграждение от 80 лв. по чл. 13 т. 2 от НЗПП не се дължи, тъй като то
се отнася за случаите, в които е предоставена само и единствено такъв вид
правна помощ. Възнаграждението за защитата по дела /която включва
всички необходими правни действия/ е уредено в чл. 25 ал. 1 от НЗПП.
За тази инстанция, предвид основателността на въззивната жалба,
разноските също са в тежест на въззиваемия, като неговите остават за
негова сметка, а той следва да заплати на въззивника направените такива
за д.т. в размер на 25 лв. и в размер на 360 лв. за юрисконсултско
възнаграждение по чл. 25 ал. 1 от НЗПП вр. чл. 37 от ЗПП, като по горните
съображения не следва да се присъжда възнаграждение по чл. 13 т. 2 от
НЗПП, които следва да бъдат преведени по посочената сметка - "ОББ" АД,
гр. София, IBAN: ***, BIC код:***
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 201/13.03.2024г. по
гр.д. № 4400/23 г. на СлРС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Р. М. , ЕГН: **********, с адрес ***
против „К.И.И. БГ “ ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ал.2 вр. чл.
124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено между страните, че К. Р. М.
не дължи, поради погасяване на вземанията по давност, на „К.И.И. Бг “
ЕАД, гр. София сумата от 527,86 лв. - главница по Договор за
потребителски кредит, ведно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихва върху нея, считано от 29.11.2011г. до окончателното й
изплащане, сумата от 92,14 лв. - възнаградителна лихва за периода от
26.08.2005 г. до 04.11.2005 г., сумата от 412,21 лв. - мораторна лихва за
периода от 16.09.2005 г. до 18.11.2011 г., сумата от 25,00 лв. - държавна
такса и сумата от 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които
суми е издаден Изпълнителен лист от 06.03.2012 г. по ч. гр. д. № 7461/2012 г.
по описа на СлРС, по който е образувано изпълнително дело № 8821/2017 г.
по описа на ЧСИ Г.Г., рег. № 915 и район на действие ОС - Сливен, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К. Р. М. да заплати на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК на „К.И.И. Бг
“ ЕАД, гр. София направените разноски по делото в размер на 360 лв. за
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и в
размер на 385 лв. за въззивното производство – 25 лв. държавна такса и 360
лв. юрисконсултско възнаграждение, които да бъдат преведени по
сметката на дружеството - "ОББ" АД, гр. София, IBAN: ***, BIC код:***
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13