Решение по дело №360/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 21
Дата: 15 април 2022 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия: Петър Милков Милев
Дело: 20213300600360
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Разград, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Пламен М. Драганов

Петър М. Милев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора С. С. Осм.
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213300600360 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.
Обжалвана е Присъда № 32 от 12.10.2021 г. по НОХД №
20213330200352/2021 г. по описа на РС Разград подс. Р. СТ. ИГН. е признат
за виновен в това, че през периода от м. ноември 2019 година до м. юни 2020
година в град Разград, самоволно и не по установения от закона ред е
осъществил едно оспорено от другиго, свое предполагаемо право, като е
ограничил свободния достъп на Й. СТ. ЕНЧ. от град Разград до поземлен
имот с идентификатор № 1710.502.1092 и до гаражния етаж /първи/ на
жилищна сграда с идентификатор № 61710.502.1092.4.3 от двуетажна
жилищна сграда с административен адрес: град Разград, ул. „Гавраил
Кръстевич“ № 9, ет. 1, като случаят не е маловажен. За извършеното
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от четири месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.
1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три години, както и
наложено кумулативното наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
Подсъдимият е осъден на разноски.
Делото е образувано по въззивна жалба от подс. И. чрез адв. Ц.Б. от
АК – Варна, който счита присъдата за неправилна и незаконосъобразна, като
предлага същата да бъде отменена и да се постанови друга, с която
подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
1
На основание чл. 320, ал. 4 от НПК е постъпило и допълнително
писмено изложение за допълване на доводите, посочени във въззивната
жалба, като в него се изтъква, че присъдата е неправилна. Адв. Б. посочва, че
присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени
нарушения на процесуалните правила. Според защитника присъдата е
необоснована и повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 323, ал. 1 от
НК не е доказано от обективна страна, поради това, че не е извършено пълно
и всестранно изследване на доказателствата, не са обсъдени противоречията
между доказателствата, избирателно са приети само доказателства, които
подкрепят обвинението. Във въззивната жалба се изтъкват доводи, че
неправилно е приложен процесуалният закон и съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като неправилно е изменил обвинението, без
това да е сторено от представител на държавното обвинение, като съдът е
приложил закон за същото престъпление, поради което подс. И. не е могъл да
разбере в какво се обвинява и съответно не било възможно да организира
защитата си. Навеждат се доводи за неправилна преценка от страна на
първоинстанционния съд за немаловажност на случая.
На основание чл. 322 от НПК са постъпили писмени възражения от
частния обвинител Й. СТ. ЕНЧ., действаща чрез повереника адв. М.М..
Излага се становище за постановена правилна и законосъобразна присъда.
Твърди се, че не е налице изменение на обвинението, тъй като същото било
повдигнато именно за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. Навеждат се
доводи, че е налице ограничаване на достъпа на Й.Е. до гаражния етаж на
двуетажната жилищна сграда, като подсъдимият е предприел активни
действия по подмяна на патрона на входната врата към площадката, от която
Е. имала достъп до гаражния етаж. Считат, че не е необходимо обвинението
да бъде изменяно, тъй като съдът е приложил закон за същото престъпление,
без да е налице промяна във фактическата част на обвинението, поради което
не били налице предпоставките на чл. 287 от НПК. Излагат становище за
немаловажност на случая.
В съдебните прения прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград
посочва, че жалбата е неоснователна. Безспорно е установено, че
подсъдимият е възпрепятствал достъпа на свид. Е. до гаража и правилно
районният съд е наложил наказание, което е към минимума и съответства на
извършеното от подсъдимия.
Адв. М. като повереник на частния обвинител – свид. Е., моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди изцяло
съдебния акт на първата инстанция. Счита, че мотивите на присъдата
съдържат подробен анализ на събрания доказателствен материал, правилно е
определено наказанието.
Защитникът на подс. И. – адв. Иванова , смята, че присъдата е
незаконосъобразна, тъй като първоинстанционният съд е дал вяра
изключително и само на показанията на свид. Е.. Посочва се, че процесният
2
имот е гараж, а не жилище, поради което свид. Е. няма право на собственост
от общото стълбище и етажната съсобственост между подс. И. и свид. Ю..
Изтъква се, че през гаражната врата откъм улицата може да се мине,
независимо че е преустроена с преграда с височина от 33 см., през която може
да се мине в жилището. Изложено е, че процесният гараж не се използва от
свид. Е., която живее на друг адрес. Моли се за отмяна на присъдата и
признаване на подсъдимия за невиновен.
В пренията подс. И. поддържа казаното от защитника му. В
последната си дума подсъдимият счита, че е невиновен.

Окръжен съд Разград, след като обсъди събрания по делото
доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази
процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Съдът констатира наличието на основания по чл. 334, т. 1 във връзка с
чл. 335, ал. 2 във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК за отмяна на
първоинстанционната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд. Налице са съществени процесуални
нарушения, допуснати от РС Разград при разглеждане на делото и при
постановяване на присъдата, които не могат да бъдат отстранени от въззивния
съд, но са от категорията на отстранимите нарушения при новото
разглеждане на делото от новия състав на районния съд.

Съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия, които са неотстраними
от въззивния съд – чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК:
Изпълнителното деяние на самоуправството по чл. 323, ал. 1 НК
може да се осъществи само чрез действие (в този смисъл Решение № 598
от 5.02.2003 г. по НД № 485/2002 г. по описа на ВКС, I НО), като не може да
се осъществи чрез бездействие (в този смисъл Решение № 297 от 28.06.2011
г. по НД № 1547/2011 г. по описа на ВКС, III НО). Причината е, че
самоуправното поведение винаги трябва да внася промяна в съществуващото
фактическо положение, или както се е изразил ВС в Решение 297-68-I:
...необходимо е обезателно за наличие на наказателна отговорност деецът
да внесе промяна от обективна и субективна страна на съществуващото
фактическо положение чрез една противоправна промяна на същото,
самоволно, под предлог, че осъществява оспорвано му от другиго право“.
Еднократното самоуправно действие е достатъчно за довършеност на
престъплението. Самоуправството е престъпление на просто извършване,
поради което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили други
вредни последици извън самото деяние (в този смисъл Решение 196-10-I на
ВКС). Самоуправството по чл. 323, ал. 1 от НК не е от категорията на
3
продължените престъпления, при които „винаги се осъществява само с
едно деяние, изразяващо се в бездействие или в съвкупност (съчетание) от
действие и бездействие, при което субектът осъществява непрекъснато
състава на престъплението през определен период от време“ (Стойнов, Ал.,
„Наказателно право, Обща част“, изд. Сиела, С., 1999 г, с. 337). В обобщение
самоуправството изисква активно поведение на дееца, след приключването на
което деянието е довършено и не е необходимо последващо бездействие на
дееца или други вредни последици. Последните два факта може да се считат
само като отегчаващи вината обстоятелства.
С Обвинителния акт е повдигнато обвинение спрямо подсъдимия за
това, че „през периода м. Ноември – 2019 г. до м. Юни – 2020 г. “ е осъществил
състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК. В обстоятелствената част
на обвинителния акт не е посочено на кои конкретни дати подс. И. е
извършил престъплението чрез действия. На стр. 3 от обвинителния акт,
абзац четвърти е посочено, че на 09.11.2019 г. пострадалата е установила, че
входната врата на жилищната сграда е заключена. В следващото изречение се
казва, че подс. И. е сменил заключващото устройство на входа на сградата с
идентификатор № 61710.502.1092.4, като предал ключ за заключващия
механизъм единствено на свид. Ю. като собственик на жилището,
разположено на последния етаж, както и че бил съставен протокол, подписан
от свид. Ю., че е уведомен за смяната на заключващото устройство. Така
изложена тази фактическа обстановка не води до извода, че подс. И. е
извършил престъплението именно на 09.11.2019 г. , при условие че му е
повдигнато обвинение за извършено престъпление още от месец ноември
2019 г., което предполага началото на месеца. На следващо място е посочено,
че на 17.11.2019 г. свид. Е. установила, че имало поставен катинар на
дворната врата и по този начин нямала достъп до поземления имот.
Твърдения, че подс. И. е поставил този катинар и не е дал ключ от него
на пострадалата не са изложени в обвинителния акт. На последно място в
обвинителния акт липсват каквито и да било твърдения, че подс. И. е
извършил състава на престъплението през дългия период ноември 2019
г. – юни 2020 г. По отношение на ноември 2019 г. може да се предполага, че
има две дати на извършване на престъплението, но същите не са
конкретизирани от прокуратурата, а по отношение на последващите месеци
няма никакви факти и обстоятелства относно дейността на подсъдимия. Както
беше посочено в предходния абзац, престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК не
може да бъде осъществено като продължено престъпление и чрез бездействие
на дееца – това означава, че дори и подс. И. да е извършил деянието на
определени дати (неконкретизирани във внесения обвинителен акт), то след
тези дати деянието е довършено. Последващото непредоставяне на ключ на
свид. Е. от входната врата на сградата и от катинара на дворната врата не
може да се счита като част от престъплението, т.е. не може да се смята, че е
налице трайно и непрекъснато в период от осем месеца изпълнително деяние
на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК. Единствено може да се мисли за
4
приложение на института на продължаваното престъпление по чл. 26 от НК,
но няма такава привръзка в обвинителния акт, а и това е в прерогативите на
прокуратурата за какво престъпление и по какъв начин да повдигне
обвинението пред съда.
Прави впечатление, че и съдът не е посочил точните дати, на които
подс. И. е извършил престъплението, както и нищо не е споменато за това
какви действия е извършвал подсъдимият по време на дългия период от осем
месеца.
На следващо място, в обвинителния акт не са изложени факти и
обстоятелства за елемент от състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от
НК – а именно за немаловажния случай. Безспорно, значимостта на едно
деяние се определя както от степента на засяганите от него обществени
отношения, от значимостта на незаконно реализираното оспорвано
действително или предполагаемо субективно материално право, но и от
реално настъпилите несъставомерни вреди от осъществяването му. Такива
факти в обвинението не са заявени, за да се утвърди извод за немаловажност
на деянието (в този смисъл Решение № 219 от 11.12.2018 г. по НД №
810/2018 г. по описа на ВКС, I НО).
Въззивната инстанция намира за съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на
подсъдимия, липсата на изложение относно: точните дати, на които е
извършено престъплението; на твърдения за това с какви действия
подсъдимият е осъществявал състава на престъплението в продължение на
осем месеца; и на твърдения за немаловажност на случая. Нарушенията са
неотстраними при въззивната проверка и представляват самостоятелно
основание за отмяна и връщане на присъдата на първата инстанция за ново
разглеждане. Времето на извършване на деянието е задължителен реквизит на
обвинителния акт по арг. от чл. 246, ал. 2 от НПК и непосочването му или
погрешното посочване винаги представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на
подсъдимия (в този смисъл т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002
г. по н. д. № 2/2002 Г., ОСНК на ВКС). Следва да бъде отбелязано, че
посоченото нарушение може да бъде отстранено по реда на чл. 249, ал. 2 от
НПК от втората първа инстанция, на която ще бъде разпределено
разглеждането на делото.

Друго нарушение на процесуалните правила, което следва да бъде
съобразено от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото:
Тъй като присъдата на районния съд страда от пороци, които водят до
нейната отмяна и връщане на делото за ново разграждане, извън въззивната
проверка на присъдата остава и друго констатирано от въззивния съд
нарушение. Същото ще бъде изложено за пълнота на изложението и като
препоръка при следващо разглеждане на делото. В заключителната част на
5
Обвинителния акт от 11.06.2021 г. има допусната очевидна фактическа
грешка, която е пренесена и в диспозитива на присъдата. Записано е, че
идентификаторът на поземления имот е „1710.502.1092“, като е пропусната
първата цифра „6“. Правилният идентификатор на дворното място е
61710.502.1092, като обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа
данни за правилния номер. В тази връзка, при новото разглеждане на делото
втората първа инстанция следва да съобрази тази очевидна фактическа
грешка и в разпоредителното заседание да я отстрани по реда на чл. 248а от
НПК или прокурорът да я съобрази в новия обвинителен акт (по арг. от чл.
249, ал. 2 от НПК).

Изложените съществени нарушения на процесуалните правила в своята
съвкупност водят до извода, че Окръжен съд Разград следва да отмени
първоинстанционната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг
състав на районния съд. Поради това не следва да се обсъждат доводите по
същество, изложени във въззивната жалба на подсъдимия.
С оглед на горното и на основание чл. 334, т. 1 във връзка с чл. 335, ал.2
във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, Окръжен съд Разград:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 32 от 12.10.2021 г. по НОХД №
20213330200352/2021 г. по описа на РС Разград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6