№ 17
гр. Г.Т., 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Д. Й. Иванова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20223220100245 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано на основание искова молба с вх.
№1989/02.08.2022г., депозирана от Д. А. Д. с ЕГН - **********, с адрес: гр.Д.,
ул. „И.Ш.“ № 2А и Ж. А. П. с ЕГН – **********, с адрес: гр.С., жк.
„Връбница“, бл.632, вх.Ж, ет.10, ап. 45, чрез адв. М. Ж. от АК – Д., с адрес
гр.Д., ул. „И.П.“ № 9, ет.3, офис 14, срещу Община Г.Т., представлявана от
В.В.Д. - Кмет, адрес гр. Г.Т., ул. „В.А.“ № 5, с посочено правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК и цена на иска 2680.00лв.
С молбата се иска съдът да признае за установено в отношенията
между страните, правото на собственост на Д. А. Д. с ЕГН – ********** и Ж.
А. П. с ЕГН – ********** на основание давностно владение и наследство, на
урегулиран поземлен имот XVIII-436 (осемнадесети за пл.№ четиристотин
тридесет и шести), в кв.26(двадесет и шести) по ПУП на с.К., общ. Г.Т., обл.
Д., който е с площ от 1570( хиляда петстотин и седемдесет) кв.м., при граници
и съседи: улица, парцел XIX -435, парцел XVII-437 и парцел XVI-436.
Релевирани са доказателствени искания.
В исковата молба са изложени следните твърдения:
Твърди се, че на основание давностно владение и наследство от
1
А.Ж.М., б.ж. на с.К., общ.Г.Т., починал на 17.11.2008г. и от С.И.М., б.ж. на
с.К., общ.Г.Т., починала на22.09.2021г. ответниците са собственици на
урегулиран поземлен имот XVII-436 (осемнадесети за пл.№ четиристотин
тридесет и шести) в кв.26(двадесет и шести) по ПУП на с.К., общ. Г.Т., обл.
Д., който е с площ 1570 (хиляда петстотин и седемдесет) кв.м., при граници и
съседи: улица, парцел XIX -435, парцел XVII-437 и парцел XVI-436. Имота
им е бил даден от Ж.М.Г. през 1960г., който бил собственик на имоти с пл. №
436 (четиристотин тридесет и шести) и пл.№ 437 (четиристотин тридесет и
седми), в кв. 26 (двадесет и шести) по ПУП на с.К.. Наследодателите са
построили жилищна сграда със застроена площ от 80 (осемдесет) кв.м. и
второстепенна сграда със застроена площ от 12(дванадесет) кв.м, като от
тогава до смъртта си са живели процесния имот, обработвали са го, полагали
са грижи за него, т.е. владели са го като свой собствен имот. Твърди се, че
другите наследници на Ж.М.Г. не са имали и съответно нямат претенции за
този имот, като присъединявайки своето владение към това наследодателя си
Ж.М.Г. със съгласието на другите наследници, същите са го владели от
1950год. до смъртта си, а след това е владян от ищците, като оградите на
процесния имот не са местени до момента на подаване на исковата молба.
През 2007г. наследодателите на ищците са се снабдили с нот.акт № 198, T.VII,
дело № 1505/03.08.2007г., вх. рег.№ 2783/03.08.2007г. за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност при Службата за вписвания - Г.Т., за
построените в урегулиран поземлен имот XVII-436 (осемнадесети за пл.№
четиристотин тридесет и шести), в кв.26 (двадесет и шести) по ПУП на с.К.,
общ. Г.Т., обл. Д. жилищна сграда и второстепенна сграда. Твърди се, че в
цитираният нотариален акт невярно е отразено, че дворното място с площ от
1570 кв.м. е общинска собственост, като след смъртта на наследодателката на
ищците С.И.М., починала на 22.09.2021г. са се запознали с този документ за
собственост, а ищците винаги са били с убеждението, че това дворно място е
собственост на родителите им, което те са получи от дядо им Ж.М.Г.. Излагат
се твърдения, че не им е отстъпвано право на строеж, като по повод
предприета процедура за снабдяване на документ за собственост по
обстоятелствена проверка за УПИ имот XVIII-436 (осемнадесети за пл.№
четиристотин тридесет и шести),в кв.26(двадесет и шести) по ПУП на с,К.,
общ. Г.Т., обл. Д., който е с площ от 1570 (хиляда петстотин и седемдесет)
кв.м., им било издадено удостоверение, че има съставен акт за общинска
2
собственост № 2808/ 12.02.2008г. с площ от 730 (седемстотин и тридесет)
кв.м. Същевременно им е издадено от Областния управител на област Д. с
изх. № ДжС-26-262/20,06.2022г, че няма съставен акт за държавна
собственост. Твърди се, че съставеният акт за общинска собственост за 730
кв.м. възпрепятства ищците да се снабдят документ за собственост.
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община Г.Т., представлявана от
В.В.Д. – кмет, представя отговор на исковата молба, с който предявеният иск
се счита за допустим и основателен, за което излага подробни доводи. Твърди
се, че ответникът не е станал причина за образуване на делото, поради което
оспорват искането за възлагане на разноски.
Исковата молба е редовна. Искът е предявен от лица, разполагащи
процесуална дееспособност и с правен интерес от предявяването му, поради
което е допустим.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Ищците са наследници по закон, низходящи от първа степен на А.Ж.М.,
б.ж. на с.К., общ.Г.Т., починал на 17.11.2008г./ у-ние за наследници № АО-01-
20-17/01.05 2022г./ и С.И.М., б.ж. на с.К., общ.Г.Т., починала на 22.09.2021г./
АО-01-20-16/01.06.2022г./, а те от своя страна на Ж.М.Г.,б.ж. с.К., общ.Г.Т.,
починал на 04.10.1985г./ у-ние за наследници № АО-01-20-07/ 07.03.2022г./.
Представя се разписен лист на с.К., общ.Г.Т., като собственик на имот с
пл.№№ 436 и 437, в кв.26 по плана на селото е вписан наследодателя Ж.М.Г.,
от което се стига до логичния извод, че при влизане в сила на дворищно
регулационния план, одобрен със заповед № 1798/ 1950год. същият е
собственик на тези имоти.
По искане на ищците, съдът е допуснал трима свидетели - Т.Т., М.на А. и
С.Ц., за разпит в съдебно заседание, от които показания се установи
следното:
Имот с УПИ XVIII-436. в кв.26 по ПУП на с.К. е даден от Ж.М.Г. на сина
му А.Ж.М., за да си построи къща, в която да живее със семейството си, както
и да стопанисва този имот. А. и С.М. го владеят като свой собствен като
построяват жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и второстепенна
сграда с площ от 12 кв.м. Живеят в имота и полагат грижи за същия до
3
смъртта си, а именно: А. М. до 17.11.2008г., С. М.а- 22.09.2021г. Получават
помощ при стопанисването на процесния имот от децата си и ищци по делото
Д. Д. и Ж. П.. Имотът е заграден, огради не са местени. Не е известно на
свидетелите някой да е имал претенции за този имот, докато наследодателите
са били живи или след тяхната смърт на наследниците им Д. Д. и Ж. П..
Другите наследници на Ж.М.Г. също така нямат претенции към имота.
Процесният имот се знае като собствен на ищците.
С отговора на исковата молба ответната община, чрез В.В. – кмет,
признава фактите, изложени в исковата молба – идентификацията на имота,
осъществяваното непрекъснато владение от наследодателя, а в впоследствие
от неговите наследници за сочения в исковата молба явно, спокойно и без
оспорвания, като е изложено становище за основателност на иска.
Изложеното сочи на следните правни изводи:
Правният интерес на ищците от установяване спрямо Община Г.Т., че са
собственици по давностно владение и наследство от А.Ж.М. и С.И.М., а те от
своя страна на Ж.М.Г., произтича от факта, че по повод предприета от тях
процедура за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена
проверка на процесния УПИ им е издадено удостоверение, че за този имот
има съставен АОС № 2808/12.02.2008г. на Община - Г.Т., което ги
възпрепятства да се легитимират като собственици.
Акт за общинска собственост е издаден на основание § 42 от ПЗР на ЗИД
на ЗОС за дворно място с площ от 730 кв. м. от УПИ XV1II-436 цялото с
площ от 1570 кв. м. и Акт за държавна собственост № 2161/22.09.1961г.
издаден от Окръжен народен съвет гр. Т. за дворно място от 650 кв. м.,
парцел XVIII, кв. 26, пл. № 436 по плана на с. К. Б./, Т.ски окръг. Правно
основание за придобиване на имота от държавата е по смисъла на чл. 6 от ЗС
и чл. 21 от Правилника за държавните имоти. Тогавашната редакция на
разпоредбата на чл. 6 от Закона за собствеността / ЗС/ държавни стават
имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и
имотите, които нямат друг собственик. Първата хипотеза / имотите, които
държавата придобива съгласно законите/ има предвид осъществяването на
такъв юридически факт, чиято правна последица, според предвиждането в
конкретен нормативен акт, се състои в изгубване на правото на собственост
от досегашния му носител и преминаването му в патримониума на държавата.
4
Отбелязано е в акта, че имота се обявява и заема за държавен недвижим имот
собственост на Ж.М.Г., наследодател на ищците за незаплатени данъци въз
основа на изпълнителен лист от 1952г. Няма доказателства да са са налице
първични документи във връзка с изземване на имота или конфискационен
акт за неплатени данъци съгласно Наредбата за събиране на данъци и такси
/Обн., Изв., бр. 13 от 1952 г./, преименувана в Наредба за събиране на
държавните вземания /Н. - ДВ, бр. 59 от 1963 г., отм./ Наредбата урежда
процедурата по събиране на държавните данъци и такси чрез налагане на
запор на суми и вземания, опис и продажби на движими и недвижими
имущества. Не е налице акт установяващ конкретен придобивен способ в
полза на държавата. Правото на собственост на държавата възниква с
конфискационния акт - този за изземване на описаното за неплатени данъци
имущество Вписването на изпълнителен лист в АДС не е годен придобивен
способ, а посочването на чл. 21 от Правилника за държавните имоти /отм/
акта има предназначението да поставя в известност и отчет имотите. Видно от
отбелязванията в акта не е налице и втората хипотеза на чл. 6 от ЗС т. к имота
не е имал статут на безстопанствен. Няма данни към момента на съставяне на
първия акт 1961г. имота да е бил собственост на кооперация или обществена
организация, което води до извода, че имота е бил частна собственост.
Общината може да придобие собствеността само ако държавата е
придобила имота на някое от основанията, предвидени в чл.77 ЗС. В хода на
съдебното дирене не се доказа, че имотът е бил одържавен, което води до
заключението, че е процесният имот не е бил държавен, респ. общински,
което обстоятелство не се спори между страните.
Ищците са владели явно, спокойно и непрекъснато процесния имот,
присъединявайки своето владение към това на наследодателите си от
1950/1960год. до момента, т.е. изтекъл е законовия срок по чл.79 от ЗС.
Защита на правата на владелец, респ. наследниците на владелец, при
изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да се осъществи чрез предявяване на иск за
собственост, при доказан правен интерес от това. Нормата на чл. 84 от ЗС
препраща изрично към 120 от ЗЗД, с което се изразява категоричната воля на
законодателя придобивната давност да не се прилага служебно, а по волята на
заинтересованото лице.
При заявен положителен установителен иск за собственост ищците
5
следва да докажат факта на притежаване право на собственост в случая от
страна на техния наследодател. В случая, на основание ангажираните писмени
доказателства и извършеното от ответната община признание на неизгодни
за нея факти - неоснователното съставяне на акт за общинска собственост и
наличието на осъществявано от наследодателя и ищците – негови наследници
давностно владение върху него за периода с начало не по-късно от 1950 г. до
настоящия момент, предявеният установителен иск следва да бъде уважен.
По разноските:
На ищците следва да бъдат присъдени разноски предвид
обстоятелството, че за процесният имот е съставен АОС и към датата на
образуване на производството са налице писмени доказателства за права на
Община Г.Т., конкуриращи правото на собственост на ищците. С оглед
изложеното по - горе не може да се приеме за основателен доводът на
ответника, че с поведението си не е станал причина за водене на делото.
При този изход на спора, в полза на ищците следва да бъдат присъдени
извършените по делото разноски в общ размер от 922.00 лв., от които:
възнаграждение за адвокат от 850 лв. общо за двете ищци, държавна такса за
образуване на гражданско дело в размер на 50.00 лв., държавна такса за
вписване на искова молба в размер на 10.00 лв. и държавна такса за издаване
на заверени преписи в размер на 12.00 лв. Относно въведено възражение по
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът счита, че посоченият
размер е основателен и ответства на фактическата и правна сложност, поради
което намира, че не следва да се произнася относно промяна размера на
адвокатското възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Г.Т. с
административен адрес гр. Г.Т., ул. „В.А.“ № 5, представлявана от В.В.Д. –
Кмет, правото на собственост на Д. А. Д. с ЕГН - **********, с адрес: гр.Д.,
ул. „И.Ш.“ № 2А и Ж. А. П. с ЕГН – **********, с адрес: гр.С., жк.
„Връбница“, бл.632, вх.Ж, ет.10, ап. 45 върху урегулиран поземлен имот
XVIII-436 (осемнадесети за пл.№ четиристотин тридесет и шести), в
6
кв.26(двадесет и шести) по ПУП на с.К., общ. Г.Т., обл. Д., който е с площ от
1570( хиляда петстотин и седемдесет) кв.м., при граници и съседи: улица,
парцел XIX -435, парцел XVII-437 и парцел XVI-436, на основание
наследство и давностно владение.
ОСЪЖДА Община Г.Т. с административен адрес гр. Г.Т., ул. „В.А.“ №
5, представлявана от В.В.Д. – Кмет, да заплати на Д. А. Д. с ЕГН -
**********, с адрес: гр.Д., ул. „И.Ш.“ № 2А и Ж. А. П. с ЕГН – **********, с
адрес: гр.С., жк. „Връбница“, бл.632, вх.Ж, ет.10, ап. 45, сторените по делото
разноски в размер на 922.00 лв. (деветстотин двадесет и два лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Д. в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
7