Решение по к. адм. дело №339/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството по делото е образувано по касационна жалба на директора на ОД „Земеделие" Ямбол, чрез Е. К.-гл. юрисконсулт в Д АПФСДЧР против Решение №347/30.06.2025 г. постановено по гр.дело № 20252330100901/2025 г. по описа на Районен съд-Ямбол, с което е отменен индивидуален административен акт, обективиран в писмо с изх. № ПО-02-47-4/03.02.2025 г. на Директора на ОД“Земеделие“-Ямбол, с който на Х. К. Х. е определена дължима сума за наем в размер на 8519,00 лв. за периода от 10.02.2011 г. до 10.02.2025 г. за закупуване на поземлен имот с идентификатор 05952.84.6 с площ 4060 кв.м., находящ се в землището на с.Бояджик, общ.Тунджа, обл.Ямбол и е върната преписката за ново разглеждане и законосъобразно и мотивирано определяне на дължимата сума за ползване на земя с идентификатор 05952.84.6 с площ 4060 кв.м., находящ се в землището на с.Бояджик, общ.Тунджа, обл.Ямбол в съответствие с мотивите на съдебния акт.

В жалбата се твърди, че постановеният съдебен акт на Районен съд-гр.Ямбол е недопустим по смисъла на чл.209, т.2 АПК, тъй като оспореното писмо няма съществените белези, които да го определят като индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Претендира се за обезсилване на Решение №347/30.06.2025 г . постановено по ГД №901/2025 г. по описа на Районен съд-гр.Ямбол, прекратяване на делото и присъждане на разноски в размер на платена държавна такса за касационно обжалване.

В съдебно заседание за касатора се явява гл.юрисконсулт К., която подържа жалбата по посочените в нея съображения с искане за уважаването й и за присъждане на платената държавна такса.

Ответникът по касация не изпраща представител в съдебно заседание, като с писмена молба оспорва жалбата с искане за потвърждаване на решението по съображения посочени в писмен отговор.

Участващият в процеса прокурор намира подадената касационна жалба за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд-Ямбол за правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С Решение №347/30.06.2025 г. по гр.дело № 20252330100901/2025 г. по описа на Районен съд-Ямбол, с което е отменен индивидуален административен акт, обективиран в писмо с изх. № ПО-02-47-4/03.02.2025 г. на Директора на ОД “Земеделие“- Ямбол, с който на Х. К. Х. е определена дължима сума за наем в размер на 8519,00 лв. за периода от 10.02.2011 г. до 10.02.2025 г. за закупуване на поземлен имот с идентификатор 05952.84.6 с площ 4060 кв.м., находящ се в землището на с.Бояджик, общ.Тунджа, обл.Ямбол и е върната преписката за ново разглеждане и законосъобразно и мотивирано определяне на дължимата сума за ползване на земя с идентификатор 05952.84.6 с площ 4060 кв.м., находящ се в землището на с.Бояджик, общ.Тунджа, обл.Ямбол в съответствие с мотивите на съдебния акт.

За да постанови решението си районния съд приема, че жалбата е процесуално допустима, т.к. видно от съдържанието на процесното писмо на Директора на ОД“Земеделие“-Ямбол, същото съдържа разпореждане за заплащане от жалбоподателя в полза на МЗХГ на сумата в размер на 8519,00 лева-наем за поземлен имот с идентификатор 05952.84.6 с площ от 4060 кв.м., находящ се в землището на с.Бояджик, общ.Тунджа за периода 10.02.2011 г.-10.02.2025 г., начислен на основание §16 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ бр. 61/11.08.2015 г.) и доколкото издаденото от директора на ОД“Земеделие“-Ямбол писмо представлява изрично волеизявление на административен орган, с което се създават задължения за конкретен адресат и се засягат негови права и интереси, същото представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл.146 АПК.

Направеният извод за допустимост на жалбата не се споделя от настоящата инстанция.

Съгласно чл.21, ал.5 АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове, както и не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Инициираното в настоящия случай производство по придобиване на застроени и прилежащи площи без провеждане на търг е уредено в разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

Съгласно чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, могат да придобият застроените и прилежащите площи без провеждане на търг.

Нормата предвижда, че процедурата за продажба се провежда от министъра на земеделието и храните или от директора на съответната областна дирекция "Земеделие" и продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните или на директора на областната дирекция "Земеделие" и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията.

В тази насока чл.56д, ал.1 ППЗСПЗЗ сочи, че въз основа на протокола на комисията по чл.56г, ал.5 ППЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните или съответно директорът на областната дирекция "Земеделие", издава заповед за извършване на покупко-продажба на имота/имотите, като заповедта, издадена от министъра на земеделието и храните, се изпраща в областната дирекция "Земеделие".

В съответствие с посоченото финализиращия процедурата акт е заповедта на министъра на земеделието и храните, съответно на директора на областната дирекция "Земеделие" и същата подлежи на обжалване и съдебен контрол, когато засяга права и законни интереси на заинтересованото лице.

Ето защо писмо с изх.№ПО-02-47-4/03.02.2025 г. на Директора на ОД“Земеделие“-Ямбол е част от процедурата, доколкото чл.56а, ал.4 ППЗСПЗЗ задължава Областната дирекция "Земеделие" да комплектува преписка, която по т.6 съдържа и други документи в изпълнение на специалните изисквания на закона, какъвто е изискуем по § 16 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 61 от 2015 г.), според който собствениците на сгради и на съоръжения от имуществото на прекратените организации по §12 от преходните и заключителните разпоредби, придобити след влизането в сила на този закон, при подаване на заявление за придобиване на право на собственост върху застроените и прилежащи площи към сградите и съоръженията представят документ, удостоверяващ, че е заплатена дължимата сума за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите или съоръженията.

В същото време въпросното писмо нито самостоятелно създава права и задължения, за да има белезите на индивидуален административен акт, нито прегражда пътя за развитие на процедурата, за да подлежи на обжалване.

Наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебноадминистративното производство съгласно чл.159, т.1 АПК, поради което оспорването му пред районния съд е процесуално недопустимо.

Следователно, като се произнася по процесуално недопустима жалба, Районен съд-Ямбол е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, жалбата да се остави без разглеждане, а производството да бъде прекратено на основание чл.221, ал.3 АПК във връзка чл.209, т.2 АПК.

При този изход на спора на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски за платена държавна такса в настоящото производство в размер на 70 лева.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №347/30.06.2025 г. постановено по гр.дело №20252330100901/2025 г. по описа на Районен съд-Ямбол.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х. К. Х. от [населено място], [жк] *** против административен акт, обективиран в писмо с изх. № ПО-02-47-41/03.02.2025 г. на Директора на ОД “Земеделие“- Ямбол, с който на Х. К. Х. е определен като дължим наем в размер на 8 519, 00 лв. за ПИ с идентификатор № 05952.84.6 с площ от 4.060 дка в землището на с. Бояджик, общ. Тунджа, обл. Ямбол за периода 10.02.2011 г.- 10.02.2025 г., който следва да плати на Министерството на земеделието, храните гр.София.

ОСЪЖДА Х. К. Х. от [населено място], [жк] *** да заплати на ОД „Земеделие" Ямбол направените по делото разноски за внесена държавна такса в настоящото производство в размер на 70 (седемдесет) лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №339/2025 г. по описа на Административен съд-Ямбол.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.