Решение по дело №1409/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260049
Дата: 11 септември 2020 г. (в сила от 11 септември 2020 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20201420101409
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. Враца, 11.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на втори септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. Ш.

 

при секретаря Нина Г., като разгледа гр.д. № 1409 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 330 ГПК във вр. с чл. 50 и чл. 51 СК.

Образувано е по постъпила молба от Й.Г.Т. и В.А.Т. за допускане на развод по взаимно съгласие. Молителите желаят прекратяване на сключения между тях на 12.09.2015 г. граждански брак. Към молбата са приложили споразумение, с което са уредили последиците от прекратяване на брака.

В съдебно заседание молителите поддържат молбата си и молят постигнатото между тях споразумение да бъде утвърдено.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Враца въз основа на акт за граждански брак № 0160/12.09.2015 г. се установява, че на 12.09.2015 г. молителите са сключили граждански брак в гр. Враца, като съпругата е приела след сключване на брака да носи фамилното име Т.. От брака си молителите нямат ненавършили пълнолетие деца.

С оглед на така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск за развод по взаимно съгласие с правна квалификация чл. 50 СК вр. с чл. 330 ГПК.

 Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, а разгледана по същество - основателна.

 Страните се намират в брачна връзка, като същите са активно легитимирани да искат нейното прекратяване. Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата и в съдебно заседание, е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за развода са без значение, поради което съдът не следва да ги издирва.

  По делото е представено споразумение по чл. 51 СК, с което съпрузите уреждат личните и имуществените си отношения след прекратяване на брака. След като извърши проверка на представеното споразумение, съдът намира, че то не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено с решението.

  От изложеното по-горе може да се направи извод, че са налице законовите предпоставки за допускане на развод по взаимно съгласие и прекратяване на брака между молителите.

  На основание чл. 7, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК В.А.Т. дължи сумата от 55,40 лева, представляваща 2% върху застрахователната стойност на лекия автомобил, който след прекратяване на брака остава негова изключителна собственост.

На основание чл. 7, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Й.Г.Т. дължи сумата от 18,00 лева, представляваща 2% върху застрахователната стойност на лекия автомобил, който след прекратяване на брака остава негова изключителна собственост.

При образуване на делото страните са представили доказателство за внесена държавна такса в размер на 25,00 лв. На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40,00 лв. при допускане на развода, като всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати сумата от по 20,00 лв. окончателна държавна такса.

Така мотивиран и на основание чл. 330 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА развод между Й.Г.Т. с ЕГН ********** и В.А.Т. с ЕГН **********, сключили граждански брак на 12.09.2015 г. в гр. Враца, за което е съставен акт за граждански брак № 0160/12.09.2015 г.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Й.Г.Т. с ЕГН ********** и В.А.Т. с ЕГН ********** споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:

            I. От брака си съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца, поради което същите не са постигнали уговорка относно на местоживеенето на децата; упражняването на родителските права; личните отношения на родителите с децата и издръжката на децата.

II.         Ползване на семейното жилище.

           Семейното жилище, находящо се в гр. ****, ул. „***“ №***, ет. ***, ап. ***, е собственост на родителите на съпругата Й.Г.Т.. Страните нямат претенции семейното жилище да продължи да се ползва от съпругата и /или от нейните родители.

III. Издръжка между съпрузите и фамилно име

1. Страните нямат претенции и не си дължат издръжка един на друг нито занапред /след прекратяване на брака/, нито за минало време.

2. След прекратяване на брака съпругата Й.Г.Т. с ЕГН ********** ще носи брачното си фамилно име Т., като за в бъдеще ще продължи да носи името: Й.Г.Т..

IV.Други въпроси и обстоятелства

  1. Съгласно закона имуществените отношения между страните са в законов режим на общност. По време на брака не са придобивани никакви недвижими вещи и вещни права върху такива в резултат на съвместен принос, които да принадлежат общо на тях двамата, независимо на чие име евентуално биха били придобити. Липсват каквито и да е вещни права върху недвижими вещи, попадащи в режима на съпружеска имуществена общност, които да бъдат предмет на настоящото споразумение.

   2. Съпрузите притежават движимо имущество (моторно превозно средство), попадащо в режима на съпружеска имуществена общност, което обстоятелство са уредили по следния начин:

   Придобитият по време на брака лек автомобил марка „****”, цвят „бял”, с регистрационен номер ****, рама ****** заедно с всички принадлежности към него, се предоставя в дял и става изключителна собственост на В.А.Т., ЕГН **********, като съпругата Й.Г.Т., ЕГН ********** заявява, че няма имуществени претенции за собствеността на лекия автомобил и не желае уравняване на дела си;

   Придобитият по време на брака лек автомобил марка „****“, цвят „черен”, с регистрационен номер ****, рама ***** заедно с всички принадлежности към него, се предоставя в дял и става изключителна собственост на Й.Г.Т., ЕГН **********, като съпругът В.А.Т., ЕГН ********** заявява, че няма имуществени претенции за собствеността на лекият автомобил и не желае уравняване на дела си.

   3. Страните заявяват, че са уредили имуществените си отношения относно движимите вещи и покъщнина, поради което нямат претенции един към друг по отношение на тях.

    4. Влоговете и депозитите в банки, ценните книги, участията в търговските дружества и други търговски предприятия, както и правата по вземания към трети лица (в това число трудови договори, граждански договори и др.) са лична собственост на титуляра, респективно страна по съответния договор или акт. Страните нямат претенции един към друг относно описаните в предходното изречение права.

    5. Страните нямат сключен брачен договор и не са извършвали завещателни разпореждания, които да имат действие след развода; както и не са правили дарения във връзка с и по време на брака.

 ОСЪЖДА В.А.Т. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца сумите, както следва:

  - съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сумата в размер на 20,00 лв., представляваща такса при допускане на развода;

- на основание чл. 7, т. 1 от  Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сумата в размер на 55,40 лв., представляваща 2% върху застрахователната стойност на моторното превозно средство – лек автомобил марка „****”, цвят „*****”, с регистрационен номер ******, рама WVWZZZ3BZ5E016266 заедно с всички принадлежности към него.

             ОСЪЖДА Й.Г.Т. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца сумите, както следва:

  - съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сумата в размер на 20,00 лв., представляваща такса при допускане на развода;

 - на основание чл. 7, т. 1 от  Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сумата в размер на 18,00 лв., представляваща 2% върху застрахователната стойност на моторното превозно средство – лек автомобил марка „*******“, цвят „черен”, с регистрационен номер ********, рама ******* заедно с всички принадлежности към него

             Решението е окончателно.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: