№ 741
гр. София, 05.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Частно гражданско дело №
20241110170842 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. №
383568/28.11.2024 г., депозирано от „П.К.Б“ ЕООД с искане за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника П. Г. Н. за следните суми: сумата в размер на 1663,40
лева – непогасена главница по договор за потребителски кредит №..../25.01.2023 г.,
сумата в размер на 500 лева – неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 09.12.2023 г., както
и сумата в размер на 41,20 лева- лихва за забава, дължима за периода 02.04.2024 г.-
27.11.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл.
410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно предявеното със заявлението
парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези
– страни, предмет /основание, период, вид/ и размер, т. е. по отношение на процесното
вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата
молба, което условие в случая е изпълнено от заявителя „С.К“ ООД.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК са приложени договорът за
потребителски кредит, както и приложимите към него общи условия. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение,
освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. При тълкуване на посочените разпоредба се налага
изводът, че при произнасяне по подаденото заявление за издаване на заповед за
1
изпълнение съдът е длъжен да направи проверка и ако установи такова противоречие е
длъжен да отхвърли заявлението. При подадено заявление по чл. 410 ГПК проверката
за това дали не е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК се прави от съда
въз основа на посочените от заявителя факти, които според него пораждат вземането, и
договора с потребителя, ведно с приложенията към него и общите условия.
Съобразно твърденията на заявителя, изложени в обстоятелствената част на
заявлението, процесният договор за потребителски кредит е обявен за нищожен с
решение №49403/2023 г. по описа на 48 състав на СРС, като същото е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В контекста на гореизложеното, претенцията на заявителя за издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника за сумата в размер на 500 лева – неплатена такса по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни
дни, начислени на 09.12.2023 г., както и сумата в размер на 41,20 лева- лихва за забава,
дължима за периода 02.04.2024 г.-27.11.2024 г., противоречи на императивната
разпоредба на чл. 23 ЗПК, поради което в тази си част заявлението подлежи на
отхвърляне на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Следва да бъде издадена заповед за изпълнение само за претендираната сума в
размер на 1663,40 лева, с която длъжникът неоснователно се е обогатил по обявен за
недействителен договор за потребителски кредит №..../25.01.2023 г.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 33,27 лева за държавна
такса и над 37,73 лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ
размер на възнаграждението от 50 лева). Възнаграждението за подготовка на
документи в размер на 80 лева, претендирано от заявителя, не се кумулира с
възнаграждение за процесуално представителство, поради което посоченото искане
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване на
заповед за изпълнение с вх. №383568/28.11.2024 г., депозирано от „П.К.Б“ ЕООД
срещу длъжника П. Г. Н., ЕГН: ********** за следните суми: сумата в размер на 500
лева – неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с
повече от 90 календарни дни, начислени на 09.12.2023 г. по договор за потребителски
кредит №..../25.01.2023 г., сумата в размер на 41,20 лева- лихва за забава, дължима за
2
периода 02.04.2024 г.-27.11.2024 г., както и в частта за разноските за разликата над
33,27 лева за държавна такса и за разликата над 37,73 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „П.К.Б“ ЕООД, че
може да предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в
едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в
заповедното производство за тези претенции ще бъде приспадната.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3