Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……..06.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №15394 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №221519/19.09.2019г.,
постановено по гр.д. №62924/2018г. по описа на СРС, 72 състав, са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД за признаване за
установено, че ответникът Р.Ц.С. дължи сумата от 566,67 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2015г. до
30.04.2017г., ведно със законна лихва от 31.05.2018г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 59,78 лева за периода от 14.06.2015г. до
15.05.2018г., сумата от 15,75 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г., ведно със
законна лихва от 01.07.2015г. до 15.05.2018г., присъдени със заповед от
14.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№35407/2018г. на СРС. Отхвърлени са предявените искове с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД за признаване за установено, че ответникът Л.Ц.С. дължи
сумата от 566,67 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва от
31.05.2018г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 59,78 лева
за периода от 14.06.2015г. до 15.05.2018г., сумата от 15,75 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва от 01.07.2015г. до
15.05.2018г., присъдени със заповед от 14.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №35407/2018г. на СРС. Осъдена е „Т.С.“
ЕАД да заплати на Р.Ц.С. сумата от 400 лева разноски в исковото производство и
сумата от 300 лева разноски в заповедното производство. Осъдена е „Т.С.“ ЕАД да
заплати на Л.Ц.С. сумата от 400 лева разноски в исковото производство и сумата
от 300 лева разноски в заповедното производство. Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца в производството „Т.С.“ ЕАД, чрез пълномощника
юрисконсулт Т.Ж., срещу първоинстанционното решение, с което предявените искове
са отхвърлени. Излагат се оплаквания, че решението е неправилно и постановено
при нарушение на материалния закон. Въззивникът поддържа, че ответниците са
собственици на процесния топлоснабден имот, поради което същите са потребители
на топлинна енергия. С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
уважени. Претендира разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни Р.Ц.С. и Л.Ц.С.,
чрез пълномощника адв. Д.П., с който жалбата се оспорва изцяло. Въззивниците
поддържат, че липсват доказателства по делото да са били собственици на
топлоснабдения имот през процесния период, както и, че подаването на молба за
откриване на партида при ищеца няма правно значение. С оглед изложеното молят
жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Третото лице –
помагач не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.Ц.С. и Л.Ц.С.
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №35407/2018г. на СРС, 72 състав.
Въззивната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че по
делото не е установено качеството на ответниците на потребители на топлинна
енергия по отношение на процесния топлоснабден имот. Представен е по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот №26, том І, рег. №962, дело
№22/2018г. по описа на нотариус А.Д.с район на действие СРС, от който е видно,
че на 09.02.2018г. Р.Ц.С. и Л.Ц.С. са дарили на Х.Р.С., син на първия и
племенник на втория дарител, процесния топлоснабден имот, намиращ се в гр.
София, ж.к. *****. Съобразно чл. 586, ал. 1-3 ГПК при издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право на
собственост върху недвижим имот, нотариусът проверява дали праводателят е
собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на
сделката. Правото на собственост се удостоверява със съответните документи. В случая в нотариалния акт е
отразено, че дарителите са се легитимирали пред нотариуса като собственици на
имота на основание договор за продажба на ДНИ, съгласно Наредба за продажба на
жилища от ДЖФ от 18.01.1969г. на Коларовски РНС, гр. София, и удостоверения за
наследници. Видно от представеното писмо от СО, район Красно село, процесният
топлоснабден апартамент е продаден на Ц.Л.С., а от представеното удостоверение
за наследници на Ц.Л.С.,***, се установява, че същият е починал на
26.03.2015г., като е оставил за свои наследници по закон синовете си Л.Ц.С. и Р.Ц.С..
Следва да се отбележи и обстоятелството, че на 08.12.2016г. ответникът Р.Ц.С. е
подал заявление – декларация до ищцовото дружество да му бъде открита партида
за доставка на топлинна енергия за процесния имот, като в същата е отразено, че
се представят и удостоверение за наследници и декларация от Л.Ц.С.. Приета е
като доказателство по делото и посочената декларация от ответника Л.Ц.С., с
която същият е заявил, че е съгласен да бъде прехвърлена партидата на процесния
имот на неговия брат Р.Ц.С.. При така събраните доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, въззивната инстанция приема, че през процесния период
ответниците са били собственици на процесния топлоснабден имот при равни квоти,
като са придобили правото на собственост върху същия на основание наследствено
правоприемство от своя баща Ц.Л.С..
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.1 от Общите условия при смърт на купувач-физическо
лице наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за
гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в
срока по чл.14 чрез подаване на заявление до продавача за промяна на партидата,
с приложено копие на удостоверение за наследници или съответно на акта за
собственост, а според ал.2 на същата разпоредба в случаите по ал.1, продавачът
променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по
писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността
на жилището по силата на акта. В случая ответникът Р.Ц.С. е подал на 08.12.2016г.
заявление – декларация до ищцовото дружество, с което е поискал да му бъде
открита партида за доставка на топлинна енергия за процесния имот, като е
представена и декларация от другия наследник Л.Ц.С., че не възразява за
прехвърлянето на партидата. Поради това следва да се приеме, че е налице споразумение
по смисъла на чл.63, ал.2 от общите условия партидата за процесния топлоснабден
имот да бъде открита на името на ответника Р.Ц.С. и именно последният да
отговаря за задълженията за доставената топлинна енергия за имота, като
топлопреносното предприятие е уведомено за постигнатото между наследниците
споразумение. Поради това следва да се приеме, че за периода от 01.04.2015г. до
07.12.2016г. (датата, предхождаща деня на подаване на заявлението – декларация
от ответника Р.Ц.С.) ответниците отговарят за задълженията за доставената
топлинна енергия, съобразно квотите си в съсобствеността, а именно по ½
част, а за останалата част от периода от 08.12.2016г. до 30.04.2017г. за
задълженията отговаря ответникът Р.Ц.С., съобразно постигнатото между
наследниците споразумение, за което ищцовото дружество е уведомено.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на
права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е възложено на третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва
да се приеме за установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата
на закона и договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени
по делото писмени доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното
производство заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно
- техническата експертиза, което съдът кредитира, се установява, че дължимите
суми за доставена в имота на ответниците топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява
се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството,
че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово
разпределение за абонатен №108203. Вещото лице – топлотехник посочва, че по
данни на ФДР в процесното жилище е имало един монтиран радиатор и съответно
един монтиран топлоразпределител, както и, че в имота се ползва топла вода и
има водомер за топла вода, по който се отчита разхода. От заключението на
вещото лице по СТЕ се установява и стойността на доставената топлинна енергия
през исковия период, която възлиза общо на сумата от 1008,89 лева. Ответниците,
чиято е доказателствената тежест в процеса да установят, че са платили на
ищцовото дружество дължимите суми за доставената топлинна енергия за процесния
период, не са ангажирали по делото доказателства за извършени плащания.
В чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ОУ/2014 г. и ОУ/2016 г. е
предвидено, че клиентите заплащат цена за извършената услуга дялово
разпределение, извършвана от избран от тях търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2 –
възнаграждението за извършеното дялово разпределение се заплаща на продавача. В
настоящия случай услугата "дялово разпределение" е извършена, видно
от събраните по делото доказателства, от които се установява, че за
топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от
третото лице-помагач отчети на уредите, като съгласно кредитираното заключение
на съдебно-счетоводната експертиза се установява и размерът на посоченото
вземане за процесния период.
По исковете с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
действалите през част от процесния период Общи условия на ищеца, в сила от
12.03.2014 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в сградата - етажна собственост и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32,
ал. 2. Според чл. 33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Съгласно чл.
33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в
30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл. 32, ал.
1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цената на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период,
т. е. в случая въззивникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните фактури, а само за задълженията по общите фактури. С публикуването
клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на
покана. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на
ищеца, че въззивникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за
заплащане на цената на доставената топлинна енергия по уредения в общите
условия начин за процесния период, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест следва да се приеме, че релевираната претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне по отношение
на вземанията за доставената топлинна енергия за периода от м.04.2015г. до м.07.2016г.
Съгласно клаузите
на приложимите към останалата част от процесния период Общи условия на ищеца, в
сила от 13.08.2016г., доставената топлинна енергия е следвало да бъде
остойностявана от ищеца /продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна
енергия са били дължими от купувачите в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на
топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на чл.84,
ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му, т.е. ответникът е изпаднал в забава след
изтичане на 45-дневния срок, следващ отчетния период, за който се дължи
месечната стойност на доставената топлинна енергия. Поради това предявеният иск
за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.08.2016г.
до 30.04.2017г. е установен в своето основание за периода, считано от датата на
всяко просрочие до 15.05.2018г., като за определяне на размера, съдът с оглед
на правомощието си по чл.162 от ГПК, изчислява същия с лихвен калкулатор на
сумата от 119,55 лева.
По отношение на
претендираната от ищеца мораторна лихва върху вземанията за дялово
разпределение в размер на 3,54 лева от всеки от длъжниците с определение от
19.03.2019г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил
производството по делото в частта за установяване вземанията на ищеца срещу
ответниците за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер
на по 3,54 лева срещу всеки от тях за периода от 01.07.2015г. до 15.05.2018г. и
е обезсилил заповедта за изпълнение от 14.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №35407/2018г. на СРС, в частта за
присъдени мораторни лихви срещу всеки от длъжниците в размер на 3,54 лева за
периода от 14.06.2015г. до 15.05.2018г. Поради това първоинстанционното решение
се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено в частта, с която
първоинстанционният съд е отхвърлил посочените претенции за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение.
Ответниците са направили възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните от ищцовото дружество
вземания, което съдът намира за частично основателно по следните съображения:
Според становището, възприето в Тълкувателно решение
№3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД.
Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането
за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 12.03.2014 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява
за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл.
114, ал. 2 от ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало,
т. е за процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия,
влезли в сила през 12.03.2014 г., давността тече от деня, в който съответното
задължение е възникнало, т. е. от деня, следващ изтичането на съответния месец.
В конкретния случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК е подадено на 31.05.2018г., поради което погасени по давност са
вземанията с настъпил падеж преди 31.05.2015г., а именно вземането за
доставената топлинна енергия за м.април 2015г. в размер на 174,16 лева,
съобразно заключението на СТЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла, поради което претенцията на ищеца за
обезщетение за забавено плащане на горепосоченото вземане също се явява
погасена по давност.
Претендираните в настоящото производство вземания,
свързани с отчет на уредите за дялово разпределение, са начислени за периода след
31.05.2015г., поради което същите не са погасени по давност.
Поради несъвпадане на
изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено в частта, с която са отхвърлени предявените искове за мораторна
лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на по 3,54 лева срещу
всеки от тях за периода от 01.07.2015г. до 15.05.2018г., както и да бъде
отменено в следните части: в частта, с която е отхвърлен предявеният иск срещу Л.Ц.С.
за стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до 08.12.2016г.
в размер на 222,93 лева, за мораторна лихва в размер на 45,49 лева върху
вземанията за главница за периода от 01.08.2016г. до 30.04.2017г., считано от
датата на всяко просрочие до 15.05.2018г., и за дялово разпределение в размер
на 12 лева за периода от м.05.2015г. до м.11.2016г., и по отношение на ответника
Р.Ц.С. за задълженията за доставената топлинна енергия за периода от
м.05.2015г. до м.04.2017г. в размер на 436,28 лева (с оглед диспозитивното
начало и обстоятелството, че ищецът претендира от този ответник ½ част
от задълженията), за мораторна лихва в размер на 74,06 лева върху вземанията за
главница за периода от 01.08.2016г. до 30.04.2017г., считано от датата на всяко
просрочие до 15.05.2018г., и за дялово разпределение в размер на 18 лева за
периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., и да бъде постановено ново решение, с
което предявените искове в посочените размери следва да бъдат уважени.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която в полза
на ответниците са присъдени разноски, както следва: на ответника Л.С. за
разликата над сумата от 228 лева разноски за исковото производство до пълния
присъден размер от 400 лева, и на ответника Р.С. за разликата над сумата от 72
лева разноски за исковото производство до пълния присъден размер от 400 лева. Решението
в частта, с която са присъдени разноски на ответниците за заповедното
производство в размер на по 300 лева също следва да бъде отменено. Съобразно
установената практика на ВКС, формирана в
определение
№ 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д. № 3074/2018 г., определение
№ 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, на длъжника не следва да
се присъждат разноски във връзка с мотивиране на възражение по чл.414 от ГПК. В цитираните определения
на ВКС е изразено становището, че
заповедното производство е уредено като едностранно и затова в чл.7, ал.7 от
НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства - производство по
обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези
производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба,
като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК /в
приложимата към казуса редакция/ е основание за отпочване на исков процес. По
възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника.
Поради това в полза на ответниците не следва да бъдат присъждани разноски за
процесуално представителство в заповедното производство.
След връщане на делото първоинстанционният съд следва
да извърши преценка относно наличие на предпоставките за провеждане на
процедура по чл.247 от ГПК относно отразеното в диспозитива на решението трето
лице – помагач.
При този изход на
спора ответникът Л.Ц.С. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, както следва: за въззивното
производство в размер на 75,25 лева, за първоинстанционното производство в
размер на 183,83 лева и за заповедното производство в размер на 16,30 лева, а ответникът
Р.Ц.С. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, както следва: за въззивното
производство в размер на 143,50 лева, за първоинстанционното производство в
размер на 350,55 лева и за заповедното производство в размер на 31,09 лева.
На въззиваемите
страни също следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство,
съразмерно с отхвърлената част от жалбата, както следва: на Л.Ц.С. в размер на 228
лева, и на Р.Ц.С. в размер на 72 лева.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА решение №221519/19.09.2019г., постановено по
гр.д. №62924/2018г. по описа на СРС, 72 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.Ц.С. за мораторна
лихва в размер на 3,54 лева за периода от 01.07.2015г. до 15.05.2018г., и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД от „Т.С.“
ЕАД срещу Л.Ц.С. за мораторна лихва в размер на 3,54 лева за периода от
01.07.2015г. до 15.05.2018г.
ОТМЕНЯ решение
№221519/19.09.2019г., постановено по гр.д. №62924/2018г. по описа на СРС, 72
състав, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.Ц.С. за
стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до
08.12.2016г. в размер на 222,93 лева, за мораторна лихва в размер на 45,49 лева
върху вземанията за главница за периода от 01.08.2016г. до 30.04.2017г.,
считано от датата на всяко просрочие до 15.05.2018г., и за дялово разпределение
в размер на 12 лева за периода от м.05.2015г. до м.11.2016г., и срещу Р.Ц.С. за
задълженията за доставената топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до
м.04.2017г. в размер на 436,28 лева, за мораторна лихва в размер на 74,06 лева
върху вземанията за главница за периода от 01.08.2016г. до 30.04.2017г.,
считано от датата на всяко просрочие до 15.05.2018г., и за дялово разпределение
в размер на 18 лева за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., както и в частта,
с която в полза на ответниците са присъдени разноски, както следва: на
ответника Л.Ц.С. за разликата над сумата от 228 лева разноски за исковото
производство до пълния присъден размер от 400 лева, и в частта за присъдените
разноски за заповедното производство в размер на 300 лева, и на ответника Р.Ц.С.
за разликата над сумата от 72 лева разноски за исковото производство до пълния
присъден размер от 400 лева, и в частта за присъдените разноски за заповедното
производство в размер на 300 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ
и чл.86 от ЗЗД, че Л.Ц.С. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №35407/2018г. на СРС, 72 състав: 222,93 лева, представляваща стойността
на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до 08.12.2016г. по
аб.№108203 за топлоснабден имот на адрес гр. София, ж.к. „*****; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018г. до изплащане на
вземането, 45,49 лева - мораторна лихва върху вземанията за главница за периода
от 01.08.2016г. до 30.04.2017г., считано от датата на всяко просрочие до
15.05.2018г., и 12 лева за дялово разпределение за периода от м.05.2015г. до
м.11.2016г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ
и чл.86 от ЗЗД, че Р.Ц.С. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №35407/2018г. на СРС, 72 състав: 436,28 лева, представляваща стойността
на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г. по
аб.№108203 за топлоснабден имот на адрес гр. София, ж.к. „*****; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018г. до изплащане на
вземането, 74,06 лева - мораторна лихва върху вземанията за главница за периода
от 01.08.2016г. до 30.04.2017г., считано от датата на всяко просрочие до
15.05.2018г., и 18 лева за дялово разпределение за периода от м.05.2015г. до
м.04.2017г.
ОСЪЖДА Л.Ц.С.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
както следва: за въззивното производство в размер на 75,25 лева, за
първоинстанционното производство в размер на 183,83 лева и за заповедното
производство в размер на 16,30 лева.
ОСЪЖДА Р.Ц.С.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
както следва: за въззивното производство в размер на 143,50 лева, за
първоинстанционното производство в размер на 350,55 лева и за заповедното
производство в размер на 31,09 лева.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Техем
сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.