Решение по дело №95/2009 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 ноември 2009 г. (в сила от 11 ноември 2009 г.)
Съдия: Светослав Петров Славов
Дело: 20097210700095
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2009 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 91

 

гр.Силистра, 11.11.2009 година

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на четиринадесети октомври  през две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СЛАВОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА МАРИНОВА

СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ

 

при секретаря Антония Стоянова с участието на зам. окръжния прокурор Даниела Неделчева, като разгледа докладваното от съдия СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ КАНД № 95 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Постъпила е жалба от Н.П.Й.,***, ЕГН:**********, против Решение № 10/26.06.2009 г. по АНД № 83/2009 г. по описа на Тутракански районен съд, с което е потвърдено НП № 11011480/11.02.2009 год. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – София, с което на основание чл. 132, ал.2 във вр. с чл. 127, ал.2 от ЗОП са наложени административни наказания „глоба” за извършени шест нарушения на чл. 44, ал. 1 от ЗОП, за това , че на 05.03.2007 год. в гр. Тутракан, обл. Силистренска, Н.Й. в качеството си на директор на ДЛ – Тутракан, и възложител на обществени поръчки, сключил шест договора, а именно: договор №1/05.03.2007 год. с ЕТ”Невани – Валери Цонков” – гр. Тутракан, договор №7/05.03.2007 год. с ”Гораинвест”АД – гр. Тутракан, договор №8/05.03.2007 год. с „Гораинвест” АД– гр. Тутракан, договор №9/05.03.2007 год. с ”Гораинвест” АД– гр. Тутракан, договор №12/05.03.2007 год. с ”Гораинвест” АД– гр. Тутракан, договор №13/05.03.2007 год. с ”Гораинвест” АД– гр. Тутракан.

Като е следвало да изпрати информация за сключените договори в 7 дневен срок след сключването им, а именно до 12.03.2007 год. до Агенцията за обществени поръчки за вписване в регистъра на обществените поръчки. Административно наказващият орган е наложил за всяко едно от извършените нарушения глоба в размер на 500 лева.

Жалбоподателят Н.П.Й., явява се лично и чрез процесуалния си представител адв. И.И.от АК – Силистра моли съдът да отмени решението на ТРС и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

Ответната в производството страна – Агенцията за държавна финансова инспекция – гр. София, не се явява законният представител.За него се явява ст. юрисконсулт в АДФИ Р.М.Представителят на Окръжна прокуратура Силистра дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита постановеното от ТРС решение за правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Съображенията за това са следните: За да потвърди НП, съдът е приел за безспорно установено, че Н.Й. в качеството си на директор на „Държавно лесничейство – Тутракан” гр. Тутракан, е бил възложител на обществена поръчка и съгласно решение № 7/31.01.2007 г. с което са обявени изпълнителите на обществената поръчка, сключил шест договора за обществена поръчка, както следва един договор ЕТ”Невани – Валери Цонков” – гр. Тутракан и пет договора с ЕТ”Горанинвест” – гр. Тутракан. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗОП, възложителят е бил длъжен да изпрати информация за сключения договор до Агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки, не по-късно от 7 дни от сключване на договора. Информацията е била подадена на 24.04.2007 год. с писмо , изх. №835/23.04.2007 год. т.е 42 дни след законоустановения седмодневен срок, изтичащ на 12.03.2007 год.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран. В мотивите на решението са изложени подробни аргументи, обосноваващи неоснователност на твърдението, изложено във въззивната жалба и поддържано в съдебно заседание, че сключените договори за обществени поръчки са били обжалвани пред Комисията за защита на конкуренцията – София, а отказа на председателя обективиран в Разпореждане №10/22.02.2007 год. с което е отказано на АД”Престиж Комерс” – гр. Връбница, обл. Шумен да бъде образувано производство по реда на чл. 122, ал. 1 от ЗОП е обжалван пред Върховен административен съд, то информацията по чл. 44, ал. 1 от ЗОП е следвало да бъде изпратена едва след неговото решение. Въззивния съд е посочил, че никъде в договора не е упоменато, а и такъв извод не може да се направи от останалите доказателства по делото, че същият ще влезе в сила евентуално след приключване на процедурата по обжалването на обществената поръчка. С оглед на това е приел, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон и правилно е ангажирал административната отговорност на жалбоподателя. Съдът е отхвърлил като неоснователни и доводите на жалбоподателя за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като е изложил мотиви в тази насока.

Настоящият касационен състав счита, че районният съд е изпълнил задължението си да събере относимите доказателства, за да установи по какъв начин и от кого е извършено нарушението на чл. 44, ал. 1 от ЗОП.

Оттук следва да се приеме за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, авторството на привлеченото към административно наказателна отговорност лице и вината му. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обстойно обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. С оглед на това не са налице процесуални нарушения, водещи до отменянето му.

Административен съд – Силистра напълно споделя направените правни изводи на въззивната инстанция, че наказателното постановление е издадено за нарушения, които са доказани по безспорен и несъмнен начин, при липса на съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, което обуславя неговата законосъобразност. По-конкретно, чл. 40, ал. 1 от ЗОП вменява задължение за възложителя на обществена поръчка да изпрати информация за всеки сключен договор за обществена поръчка до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки не по-късно от 7 дни след сключването на договора. По силата на цитираната разпоредба, 7-дневният срок започва да тече от датата на сключване на договора. При пълно съгласие с мотивите на районния съд в частта им, в която се приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за несъставомерност на деянието, тъй като следвало да се счита, че срокът започва да тече след изчерпване на процедурата по обжалването на обществените поръчки, настоящият състав намира за нужно да ги допълни. Това се налага, защото същото възражение се поддържа и пред касационната инстанция, с оглед задължението й по чл. 218, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 45 от ЗОП за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 14 от ЗЗД договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя. В тази връзка договорът за обществена поръчка се смята сключен, в момента, в който предложеният от възложителя подписан документ (проект на договор), бъде подписан и от избрания за изпълнител на обществена поръчка участник в процедурата, до когото е адресирано предложението. С оглед изложеното, настоящия състав счита, за безспорно установен фактът, че договорите са сключени на 05.03.2007 год., от която дата започва да тече 7-дневният срок за изпращане на информация до Агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки, поради което наведените в касационната жалба доводи са изцяло неоснователни.

Относно наведения от касатора довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като при изписване състава на нарушението вместо ал.1 е посочена ал. 2 на чл. 132 от ЗОП. Тези доводи на касатора не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Сама по себе си, тази неточност, констатирана и от административния съд, не ограничава правото на защита на наказателноотговорното лице. Констатираната неточност не е основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като тя не е от съществените нередовности, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Касационната инстанция счита, че тези процесуални нарушения не налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление, по следните съображения: Законодателят в чл. 53, ал. 2 ЗАНН категорично постановява, че пороците на акта не са пречка за издаване на наказателно постановление, ако е установено по безспорен начин деянието, кой е авторът и неговата вина. Строгото съблюдаване на законните реквизити досежно наказателното постановление, посочени в чл. 57 ЗАНН, има за последица обосновано и законосъобразно постановление. Обосноваността на последното обаче зависи не само от данните в него, а и от съдържанието на цялата административнонаказваща преписка.Ето защо, и след като в АУАН и в НП са обсъждани обстоятелствата свързани с обхвана на правно регламентиране на ал.1 на чл. 132 от ЗОП, с изписването на ал.2 на същата правна норма не лишило нарушителя от възможността да разбере ясно и точно в какво се състои неговото нарушение и да организира адекватно своята защита.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Тутракански районен съд като правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р ЕШ И :

 

 

ОСТАВЯ в сила решение № 110/26.06.2009 г., постановено по АНД № 83/2009 г. по описа на Тутракански районен съд.

 

Решението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

2.