Решение по дело №72/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 октомври 2019 г.
Съдия: Благовеста Митева Костова
Дело: 20194200600072
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 70

гр. Габрово 25.10.2019 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд в публично  заседание на двадесет и пети  септември през две хиляди и деветнадесета  година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ

         ЧЛЕНОВЕ:  БЛАГОВЕСТА КОСТОВА                                                                                                                            

                                ПЛАМЕН ПОПОВ

 

при секретар В.Григорова и прокурор Стоян Петков, като разгледа докладваното от съдията Костова ВНОХД № 72 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

           

Въззивното производство е образувано по  жалба на подсъдимия К.Г. чрез неговия защитник адв.Р.Б. от ГАК  против  Присъда № 330 от 20.06.2019г. постановена по НОХД № 1345 по описа за 2019г. на  Габровски районен съд,  обявена в съдебно заседание на същата дата.

С горната присъда, Габровски районен съд  е признал подсъдимия  К.Г.  за виновен при форма на вина пряк умисъл  в това, че на 29.09.2017 г. в гр.Габрово без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсори държал в себе си високорискови наркотични вещества - 1 бр. хартиена свивка съдържаща коноп /марихуана/ с нетно тегло 0.191 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 14.8% на стойност 1.15 лв.,престъпление по чл.354а, ал.3, предложение второ т. 1 от НК, за което и на основание  чл. 55, ал.1, т.1  от НК съдът му е наложил наказание от три месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.55 ал.3 от НК не е наложено наказание глоба.

На подсъдимият са възложени направените по делото разноски.

  В законният срок присъдата е обжалвана от подсъдимия чрез неговия защитник адвокат Б.. Същият счита, че в конкретния случай следва на намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, като подсъдимия да бъде оправдан.

В съдебно заседание  пред настоящата инстанция подсъдимият поддържа жалбата. Счита, че наложеното му наказание е прекалено тежко.

Адв.Б. поддържа жалбата по изложените в нея съображения  и прави алтернативно искане обжалваната присъда да бъде изменена и деянието на подсъдимия да се преквалифицира по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, пр.второ, т.1 от НК.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва  жалбата. Счита, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен и моли съда да го потвърди.

         Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда  е постановена въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства , като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал  в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни изводи по фактите .

          На 29.09.2017г. сутринта подсъдимият К.  Г. и  свидетелят Н.И.  отивали на работа с лекия автомобил на И. - "Ситроен Саксо" с ДК №***. Пътували в посока Шиваров мост в гр. Габрово, за да вземат Б.Х. - познат на Г.. Взели го и се отправили към обекта, на който работели като минали по ул. "Македония". Там се  провеждала специализирана полицейска операция. Автомобилът, управляван от свидетеля Н.И. бил спрян за проверка от екип на РУ-Габрово. При проверката полицейските служители усетили мирис на наркотични вещества, поради което Г. и Х. били отведени в РУ Габрово. На подсъдимия Г. бил извършен обиск. В портфейла му, намиращ се в десен джоб на суичера, била намерена и иззета хартиена свивка, съдържаща суха зелена листна маса с бруто тегло 0,3грама, която при направен полеви наркотест реагирала на наркотичното вещество "канабис".

На досъдебното производство е назначена физико-химическа експертиза, заключението на която не е оспорено от страните и съдът го цени като правилно и законосъобразно. От същото се установява, че  иззетата при обиска свивка, представляваща зелена маса с нетно тегло 0,191 грама е коноп /марихуана/, който има съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 14,8 % и е на стойност 1,15 лв.

Така установената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от подсъдимия и неговия защитник както пред първоинстанционния съд така и пред настоящата инстанция. Предмет на оспорване е единствено възможността за приложение на чл.9 ал.2 от НК. Адв.Б. счита ,че деянието на подсъдимия се характеризира с малозначително поради изключително ниската стойност на предмета на престъплението, а именно 1,15 лева и поради това ,че К.Г. е носил най-лекия възможен наркотик, неосъждан е, има трудови навици, признава за стореното и е критичен към деянието си.

Това възражение е било предмет на обсъждане и от първата инстанция. Първоинстанционният съд е изложил становище защо приема, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай и не е налице малозначителност на деянието .

Настоящия въззивен състав не споделя правните  изводи на РС-Габрово, тъй като същите са направени при превратно тълкуване на доказателствата по делото,  което е довело до неправилно приложение на материалния закон.

Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, а именно: случай, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно  задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 23 от 21.04.1981 г. по н. д. № 12/1981 г., ОСНК на ВС,  "маловажността на случая се определя в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства." В този смисъл е и константната съдебна практика. Всичко казано дотук следва да се подведе под конкретиката на настоящия случай, а именно - да се направят и формулират правни изводи относно обществената опасност на деянието, за което е повдигнато обвинение на К.Г.. На първо място се касае за незначително количество наркотично вещество, което определя деянието като такова с по-ниска степен на обществена  спрямо други престъпления от същия вид. Деецът е млад човек с чисто съдебно минало, което го определя като лице с ниска степен на обществена опасност. На следващо място К.Г. както към оня момент така и към настоящи работи, издържа се чрез трудови доходи и е лице интегрирало се в обществото. Същият признава вината си и е критичен към извършеното престъпление. Всички тези обстоятелства определят конкретното деяние като такова с по-ниска степен на обществена опасност от други от съответния вид. Въззивния съд счита, че в настоящия случай се касае за престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 пр.второ т.1 от НК.

Настоящият съдебен състав обаче приема ,че  деянието на подсъдимия на фона на други престъпления от този вид, не се отличава с изключително ниска степен на  укоримост. Касае се за неосъждано лице, което обаче видно от бюлетина му за съдимост има две наложени административни наказания глоба по реда на чл.78а от НК. Първото от тях е по НАХД № 370/16г. по описа на РС-София, влязло в сила на 23.11.2016г. по което Г. е признат за виновен в това, че държал високорискови наркотични вещества на стойност 33,48 лева- престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, пр.2, т.1 от НК. На следващо място по АНД № 357/2018г.№ 357/2018г. по описа на РС-Габрово , влязло в сила на 11.05.2018г.  е признат за виновен за противоправно държане отново на високорискови наркотични вещества на стойност 3,14 грама. Следователно  два пъти преди деянието по настоящото дело / 29.09.2017г./  подсъдимият е санкциониран по административен ред за неправомерно държане на високорискови наркотични вещества. Налице е една системност в поведението на Г. при осъществяване на този вид престъпления, поради което въпреки ниския размер на предмета на престъплението  и положителните данни за личността на Г.,  съдът счита, че не е налице явна незначителност на обществената опасност на деянието предмет на настоящото дело. Настоящото деяние не съставлява изолиран, изключителен случай в поведението на Г. и въззивния съд намира, че не са налице законовите предпоставки  за приложение на чл.9 ал.2 от НК.

По изложените съображения обжалваната присъда следва да бъде изменена, като деянието за което е осъден подсъдимия да бъде преквалифицирано от такова по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК в престъпление по  чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, пр.второ, т.1 от НК, поради констатираната маловажност на случая. Съдът счита, че на подсъдимия Г. следва да бъде наложен максималния предвиден в закона размер на глоба, а именно хиляда лева. Г. е млад човек, два пъти му е налагано административно наказание глоба в минималния предвиден в закона размер  и очевидно наложеното наказание не е постигнало целите на личната превенция, поради което съобразявайки и финансовите възмогности на Г. като работещ човек, въззивният съд счита ,че на същия следва да му бъде наложено наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000.00 лева.

При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното отменяване.

Поради изложеното  и на основание чл. 337, ал.1, т.1, вр. с чл. 334, т.3 от НПК, съдът

                                          

Р Е Ш И   :

 

ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 330 от 20.06.2019г., постановена по НОХД № 1345 по описа за 2019г. на Габровски районен съд,  В ЧАСТТА с която подсъдимият К.Г.Г. от гр. Габрово е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК и му е наложено наказание  от три месеца  лишаване от свобода при приложение на чл.66 ал.1 от НК, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, пр.второ, т.1 от НК и му налага наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000.00 лева / хиляда лева/.

ПРИЗНАВА подсъдимия К.Г.Г. от гр. Габрово за невинен и го ОПРАВДАВА по предявеното му по-тежко обвинение по  чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК.

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

         Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

         За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

 

                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

                                                          

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                          

                                                                              

 

                                                                               2.