Решение по дело №946/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 76б, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х. А. Х. с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез адв. Б., против решение № 34-ОК/13.11.2024 г. на интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което не е допусната последваща молба на жалбоподателя до производство по предоставяне на международна закрила.

В жалбата и в с.з. се сочи, че петкратно е искано предоставяне на международна закрила. С последното произнасяне на компетентния орган – предмет на настоящия спор, неоснователно искането било отхвърлено с оглед липсата на нови обстоятелства, свързани със страната по произход и/или личното положение на чужденеца, непреклудирани в предходните производства. Налице били нови обстоятелства – опасност за живота на заявителя в Сирия предвид военните действия в тази държава, включително и в родния му [населено място], обл. Халеб. В момента там се водели ожесточени боеве от бунтовници от свободната армия „Хаят Тахрир аш Шам“, някога известна като „Фронт Нусра“. Неправилно АО е възприел информацията от справка с вх. № ЦУ-1841 от 23.08.2024 г., изготвена от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, тъй като информацията в нея била остаряла. По настоящото дело се представя и снимка на присъда № 68678/2018 г. по дело № 37178/2018 г., издадена от военен съд в Палмира. Снимката е направена от екран на компютър от роднини на жалбоподателя. От нея ставало ясно, че Х. А. Х. е осъден на 2 години лишаване от свобода за престъпление „дезертьорство вътре в страната“. Според жалбоподателя присъдата се изпълнява чрез изпращане на бойни действия и при отказ лицето се разстрелва. Твърди се, че изложените обстоятелства са нови и са от съществено значение за произнасянето, тъй като представляват сериозна опасност за живота и здравето на жалбоподателя. В с.з. се сочи, че в новопредставената от ответника справка са налице данни, че в областта, в която са ситуирани интересите на чужденеца, все още се водят бойни действия. Иска се отмяна на административния акт и връщането му за ново произнасяне. Претендират се разноски.

Ответникът – интервюиращ орган при ДАБ към МС, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна.

Жалбата е допустима. Като подадена от лице-адресат на административен акт, който го засяга неблагоприятно. Жалбата е подадена в срок.

Установява се, че за първи път сирийският гражданин е подал до председателя на ДАБ при МС молба с вх. № РД09-1463 на 19.10.2020 г. с искане за предоставяне на международна закрила в Република България. Въз основа на извършената проверка в системата „Евродак" било установено, че пръстовите отпечатъци на чужденеца съвпадат с пръстови отпечатъци на лице, което е подавало молба за закрила в Република Гърция. По време на проведеното на 03.11.2020 г. в РПЦ - [населено място] интервю, чуждият гражданин е заявил, че през 2015 г. е подал молба за международна закрила пред гръцките власти и му е предоставен статут на бежанец. Впоследствие на 28.09.2020 г. е подал заявление пред компетентните органи за отказ от предоставената му в Гърция международна закрила. В хода на образуваното административно производство чужденецът не представил валиден документ, въз основа на който да бъде установено по безспорен и категоричен начин, че предоставеният му в Република Гърция статут на бежанец е прекратен.

С оглед на посочените факти и обстоятелства гръцките власти са информирали Република България, че отказват да приемат обратно сирийския гражданин предвид обстоятелството, че на чуждия гражданин е предоставена международна закрила на 26.05.2015 г. в Република Гърция и случаят не попада в предметния обхват на относимото материално право, поради което на основание чл. 67в, т. 1 от ЗУБ, с Решение № 13423/12.02.2021 г. решаващ орган на ДАБ при МС е прекратил образуваното производството за определяне на държавата, компетентна да разгледа молбата за предоставяне на международна закрила на чуждия гражданин и продължава производството за предоставяне на международна закрила на територията на Република България.

С решение № 1384/10.05.2021 г., издадено от заместник-председателя на ДАБ административното производство за предоставяне на международна закрила на А. Х. е прекратено на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗУБ с оглед предоставения статут на бежанец на сирийския гражданин в друга държава-членка на Европейския съюз. Страните не спорят, че издаденият индивидуален административен акт не е бил обжалван от чужденеца в законоустановения срок и е придобил стабилитет.

С последваща молба за международна закрила с рeг. № УП 26522 от 08.06.2021 г., подадена в ДАБ при МС, сирийският гражданин е отправил отново искане до председателя на ДАБ при МС за предоставяне на международна закрила, като е приложил фотокопие с превод от гръцки език на български език на Декларация за отказ от статут на бежанец от 28.09.2020 г. Представен е и превод от гръцки език на български език на Протокол № 12565/2020 г., издаден от Служба за убежище в Република Гърция, Регионална дирекция за убежище, удостоверяващ, че разрешението за пребиваване и документа за пътуване на сирийския гражданин са приети и са унищожени от гръцките власти. На основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ с Решение № 17-ОК/23.06.2021 г., издадено от интервюиращ opган към ДАБ при МС, молбата на чуждия гражданин не е допусната до производство за предоставяне на международна закрила. Издаденият индивидуален административният акт не бил обжалван от сирийския гражданин и придобил стабилитет.

На 02.11.2021 г. лицето подало трета по ред молба с рeг. № УП 20522 до председателя на ДАБ при МС. Посочил е, че е налице обстоятелство, което е от съществено значение за личното му положение, а именно: че той не е лице, ползващо се от международна закрила на територията на страна-членка на Европейския съюз. Сирийският гражданин е представил, като доказателство преведено от гръцки език удостоверение, издадено на 03.11.2021 г. в [населено място], Областна служба за убежище в Тракия, в което е отразено, че на 28.09.2020 г. той е подал заявление за отказ от статут на бежанец с № 12561/28.09.2020 г. и е уведомен, че след като се отказва от международната закрила, предоставения статут на бежанец автоматично престава да е в сила. Въз основа на постъпилата нова информация, касаеща личното положение на чужденеца, подадената от него последваща молба е допусната до производството по общия ред с решение № 37-ОК/19.11.2021 г., издадено от интервюиращ орган към ДАБ при МС.

Сирийският гражданин е регистриран в ДАБ при МС с молба за международна закрила с вх. № РД09-2241 от 22.11.2021 г. по описа на РПЦ - [населено място]. Мотивирал е подадената от него молба за международна закрила с общото положение в държавата му по произход, като е посочил, че между 2012 г. и 2013 г. в [населено място], Сирия, са започнали сражения между силите на редовната армия и тези на Свободната армия, в резултат на което силите на режима са се изтеглили от града. Заявил е, че в посочения период, положението със сигурността се е влошило, като са се увеличили убийствата, отвличанията срещу откуп и е започнала доброволна мобилизация. Разказал е, че през 2014 г. в района са започнали военни действия между организацията „Ислямска държава" (ДАЕШ) и Свободната армия, а през 2016 г. влезли кюрдските сили, които контролират града и района (към този момент). Изложил своите опасения, че се очаква всеки момент да избухнат сражения с участието на кюрдските сили, турската армия и редовната армия. Във връзка с образуваното административно производство и съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ е изискано писмено становище от Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС). С писмо с рeг. № М-2099/25.01.2022 г. ДАНС писмено е уведомила ДАБ при МС, че възразява по отношение на сирийския гражданин да се предостави международна закрила в Република България, тъй като лицето представлява заплаха за националната сигурност. Въз основа на постъпилата информация от ДАНС с решение № 5030/01.06.2022 г., издадено от заместник-председателя на ДАБ при МС, на търсещия международна закрила е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради наличието на изключваща клауза по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ. Издаденият индивидуален административният акт не бил обжалван от страна на чужденеца и влязъл в сила.

С молба с рeг. № УП 20522 от 24.06.2022 г. той отново поискал да му бъде предоставена закрила в Република България. С решение № 26-ОК от 13.07.2022 г., издадено от интервюиращия орган към ДАБ при МС, последващата молба на сирийския гражданин не била допусната до производство за предоставяне на международна закрила. Чуждият гражданин не е обжалвал издаденото решение в законоустановения срок и е влязло в сила.

С молба с вх. № РД 09-326 от 03.02.2023 г. сирийският гражданин за пети път е поискал да му бъде предоставена международна закрила в Република България.

В мотивите съм издаденото решение АО изложил, че при провеждане на интервюто на 10.02.2023 г. в РПЦ - [населено място] чужденецът посочил, че в родния му [населено място], Сирия има много кюрди и мобилизацията в кюрдските милиции е задължителна. Обстановката в града е напрегната, тъй като от едната страна градът е заобиколен от турската армия, а от другата страна от сирийската армия и двете армии претендирали да управляват града. Също така е изложил твърдения, че се очаква всеки момент да избухнат военни стълкновения. На основание чл. 58, ал. 10 от ЗУБ АО изискал писмено становище от ДАНС. С писмо с рeг. № М- 6874/04.04.2023 г. за втори път ДАНС писмено е уведомила ДАБ при МС, че възразява по отношение на сирийския гражданин да се предостави международна закрила в Република България, тъй като лицето представлява заплаха за националната сигурност. С решение № 12166/07.08.2023 г., издадено от председателя на ДАБ при МС на сирийския граждани е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България поради наличието на предпоставки по чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ. Актът е влязъл в сила след упражнен двуинстанционен съдебен контрол.

Органът изложил, че в последно подадената молба сирийският гражданин не излага никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение и държавата му по произход нито представя доказателства. В своята молба чужденецът единствено посочил че на цялата територия на държавата му по произход има опасност за живота му.

Изложено е, че съгласно § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ (ДР на ЗУБ) „последваща молба" е молба за предоставяне на международна закрила в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратена или отнета международна закрила или производството за предоставяне на международна закрила в страната е приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на молбата. С оглед горните съждения приел, че подадената молба е „последваща“ по смисъла на закона.

Изложено е, че съгласно разпоредбата на чл. 76б, ал. 1 от ЗУБ, в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да провежда лично интервю, взема решение, с което допуска или не допуска последващата молба за предоставяне на международна закрила.

На основание чл. 76а от ЗУБ, преди да се пристъпи към разглеждане на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост, съгл. чл 13, ал. 2. Посочената разпоредба, указва, че производство за предоставяне закрила не се образува, когато чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход.

Анализът на цитираните правни норми сочел, че в производство по чл. 76б от ЗУБ допустимостта на жалбата се преценява, въз основата на представени писмени доказателства, без провеждане на интервю. Преценката се извършва въз основа на обстоятелството, дали доказателствата са нови и дали обосновават наличието на нови данни, които не са обсъждани преди това и които са от съществено значение за личното му положение.

За да бъде допустима молбата следва да се изложат нови обстоятелства, непреклудирани в предходно производство или относно страната по отношение на личното положение на чужденеца. Тези така наречени "нови“ обстоятелства били свързани с твърдение на лицето, за наличието на опасност за живота му на цялата територия на Сирия – обстоятелство, идентично с данните, които са били вече заявени от чуждия в подадени предходни молби за международна закрила до председателя на ДАБ при МС. Тези твърдения обаче не са преценени като нови и са били разгледани в предходни производства, което по същество водело до извод, че последващата му молба е недопустима.

Изискана е била и приложена Справка с вх. № ЦУ-1841 от 23.08.2024 г., изготвена от дирекция „Международна дейност" към ДАБ при МС.

Въз основа на съдържащата информация в посочената справка се установило, че към момента на произнасянето сирийското правителство (режимът на Б. А.) контролира над 60% от общата територия на страната, включително центъра, средиземноморското крайбрежие и южната част. Освен това всички големи градски зони, включително най-големите градове Дамаск, Хомс, Халеб и Хама, са разположени в контролираната от правителството зона. Контролът се осъществявал с помощта на различни вътрешни сили за сигурност, а свързаното с конфликт насилие било спорадично, но съществувал риск за сигурността поради произволни арести, насилствени изчезвания и действащи безнаказано въоръжени и престъпни групи. От 2020 г. насам международното внимание до голяма степен се е изместило от Сирия, като се приема, че конфликтът се намира в състояние на застой. Въпреки че имало малко опити за промяна на статуквото, фронтовите линии оставали относително стабилни и никоя от враждуващите страни не започва нова продължителна офанзива за превземане на територия. С тези съображения било прието, че липсва опасност за живота на сирийския гражданин на територията на Сирия и последващата молба не била допусната до произнасяне по същество.

По делото са представени и актуални справки от 27.12.2024 г. 07.01.2025 г. за реалната опасност от тежки заплахи в Сирия срещу живота и личността на цивилните лица, които ще бъдат обсъдени в изложението.

Приобщени са и гласни доказателства.

Жалбата е неоснователна.

Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ, председателят на ДАБ определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД ЦУ-РД05-77/05.02.2024 г. (л.12) на Председателя на ДАБ при МС, с която И. М. М., главен експерт в Регистрационно-приемателен център - София, е определен за интервюиращ орган.

Съдът установи, че процедурата по проверка допустимостта на последващата молба на жалбоподателя е надлежно проведена. Ето защо приема, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да представляват основание за отмяна на обжалваното решение на основание чл. 146, т. 3 от АПК. При провеждане на конкретното производство по реда на чл. 76а-76в от ЗУБ липсват разписани конкретни процедурни правила, които следва да бъдат спазени. Резултатът от процедурата се обективира в съображенията на издадения административен акт.

Следва да се има предвид, че недоброто владеене на български език на заявителя не може да обоснове саниране на пропуските при депозиране на искането. Самата молба е написана на български език. В нея се сочи: „Моля да ми бъде предоставена международна закрила в РБългария, тъй като има опасност за живота ми на цялата територия на Сирия“. Следва да се съобрази и обстоятелство, че се касае за пета поред молба и при всяко депозиране на лицето са предоставени указания в които коректно е посочено каква е процедурата при подаване на последваща молба за предоставяне на международна закрила като същата му е била предоставяна на владян от него език (л. 75-76)

В този смисъл е необходимо да се отбележи, че законът не предвижда задължение за органите на ДАБ при подаване на последваща молба от търсещо закрила лице да им указват, че трябва да представят нови писмени доказателства и да изложат нови обстоятелства. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в случая административният орган не е нарушил чл. 58, ал. 5 от ЗУБ, а това следва от характера на административното производство.

При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира атакувания акт за издаден в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 76а от ЗУБ, преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2. Последната разпоредба гласи, че подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III. В случая, жалбоподателят е подал последваща молба за предоставяне на международна закрила, като към нея не е предоставил нови доказателства от значение за производството по разглеждане на молбата за закрила отново по общия ред по ЗУБ. Не е посочил и никакви нови обстоятелства от съществено значение за неговото лично положение относно държавата му по произход или пребиваване. Поради това, правилен е крайният извод на интервюиращия орган за недопускане на молбата на чужденеца за разглеждане в производство по предоставяне на международна закрила само на това основание.

В последващата си молба за предоставяне на закрила заявителят е посочил единствено, че има опасност за живота му на цялата територия на Сирия.

Изложените причини за напускане на Сирия вече са били изложени в предходните административни производства и за били обсъждани от ДАБ. Съответно съдът намира, че в случая сочените от жалбоподателя обстоятелства, обосноваващи последващата му молба за закрила, не са нови. Не са представени пред решаващия орган данни, писмени доказателства или твърдения, които да се приемат за относими, евентуално основателни, за да се пристъпи към последващо разглеждане на молбата за закрила. В тази връзка, правилно в решението си интервюиращият орган е посочил, че заявените в молбата мотиви и опасения са неоснователни, като е изтъкнал, че твърдените факти са били известни и по време на предходното административно производство.

От събраните по делото доказателства не се установява позоваване на чужденеца на нови обстоятелства по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, които с обратна сила да променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти.

Представеното по делото копие на присъда съставлява юридически факт, настъпил през 2018 г., влязло в сила на 26.06.2018 г. Обект на обстоятелствата по чл. 142, ал. 2 на АПК са новосъздадените, а не новоузнатите факти (срв. чл. 239, т. 1 от АПК). По смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на административния акт (вж. решение № 10022/01.07.2019 г. по адм. д. № 14514/2018 г., VІІ отд.; решение № 10285/ 27.10.2023 г. по адм. д. № 6678/2023 г.; решение № 10857/27.10.2021 г. по адм. № 7408/2021 г., VІІ отд. на ВАС). Т.е. настъпилите юридически събития, предшестващи издаването на административния акт, не съставляват обстоятелства по чл. 142, ал. 2 от АПК. Тезата, че това обстоятелство е новоузнато пък бе оборена от приобщените свидетелски показания. Свидетелят заявява, че Х. А. Х. от няколко години знае за издадената присъда.

Няма нито данни, нито доказателства, спрямо търсещия закрила, да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Единствено се твърди, че той би подлежал на мобилизация.

Свидетелят в о.с.з. сочи, че въоръжени конфликти има предимно в териториите, в които управляват кюрди, вкл. района, в който е живял заявителят, за него обаче съществува възможност да се завърне в друг район на страната.

От информацията в приложената справка от 27.12.2024 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ към МС се сочи, а е и обществено известно, че режимът на Б. А. е паднал, както и че елементи от бившия сирийски режим продължават да се помиряват и уреждат статута си, вкл. и с амнистия. Т.е. не се очаква участие във военни действия от силите на бившия режим, каквито са основната част от съображенията на чужденеца.

От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Предвид гореизложеното, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият съответства с целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Х. А. Х. с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, против решение № 34-ОК/13.11.2024 г. на интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което не е допусната последваща молба на жалбоподателя до производство по предоставяне на международна закрила.

Решението не подлежи на обжалване