М О Т И В И
към Решение № 176 от 26.11.2014г по АНД №952/2014г на Районен съд - Свиленград
Производството по делото е по
реда на чл.378 и сл. на глава 28 от НПК.
Образувано
е на основание чл.78а НК, въз основа на
постановление от 28.08.2014г на прокурор
от РП-Свиленград, с което е направено предложение обвиняемият И.С.М. роден на
*** ***, привлечен по предявено обвинение за престъпление по чл. 343в, ал.2,
вр.ал.1 НК, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
РП-Свиленград,
редовно призована за о.с.з. не изпраща представител, който да поддържа предложението.
Обвиняемият
И.М., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание със защитника си
адв. Й.. В съдебно заседание обвиняемият не оспорва фактическите обстоятелства,
изложени в постановлението на прокурора, признава вината си и моли да бъде освободен
от наказателна отговорност като му бъде наложена глоба в минимален размер,
поради затрудненото му материално положение. Представя доказателства в тази
насока- декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Съдът
като прецени, че неявяването на страна в производството, която е била редовно
призована, пък била тя и представител на държавното обвинение, не е процесуална
пречка за даване ход на делото, даде ход на делото.
След съвкупна преценка на събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 07.11.2014г.
полицейски служител от ГПУ-Свиленград -св. Деян Иванов Димов заедно с колегата му Геро
Петков изпълнявали служебните си задължения
в групата за охрана в с.Щит, общ Свиленград, като автопатрул за охрана
на държавната граница и били изпратени в землището на село Мустрак, общ Свиленград. Около 14,00.ч на третокласния път III-5507
при км 9+900 в землището на с.Мустрак те спрели за проверка товарен
автомобил марка „ Форд", модел „Транзит" с рег. № Х 1827
ВТ управляван от лицето И.С.М.
от с. Капитан Андреево. В хода на извършената проверка свид.Димов и Петков установили, че обв. не притежава свидетелство за
управление на МПС и е неправоспособен водач. За случая били уведомени служителите на
РУП-Свиленград, които били компетентни да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП и които отишли на място .Във връзка с констатираното нарушение по чл. 150 от ЗДвП на обв.М. бил съставен АУАН
бланков №573195, който последния подписал без възражения. Била
извършена и допълнителна справка, от която се установило, че обв. М. бил наказван по
административен ред за същото, като настоящото
деяние е извършено от него в едногодишен срок от наказването му с Наказателно
постановление № 14-0351-000222/05.08.2014г, издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград,
влязло в законна сила на10.10.2014г.
За
извършеното деяние срещу И.М. било образувано досъдебно производство № 616/2014г
по описа на РУП- Свиленград, с обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2, вр.
Ал.1 НК. След приключване на разследването, Районната прокуратура- гр.Свиленград
внесла постановление за освобождаването му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание
Горната
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата,
събрани в хода на съдебното следствие, както и писмените доказателства, събрани
на досъдебното производство: справка за съдимост, протоколи за разпит на
свидетели, като гласни доказателства преценени в съответствие с чл. 378,ал.2 НПК, както и обясненията на обвиняемия, дадени на досъдебното производство. Свидетелските
показания на св. Деян Димов и Геро Петков, обективирани в протоколи за разпит
на свидетели са приобщени по делото, ведно с др. писмени доказателствени
средства, на посоченото процесуално основание-чл.378,ал.2 НПК и по реда на
чл.283 НПК. Доказателствата, събрани по делото са изцяло кореспондиращи. Между
тях противоречия не се констатираха, което и не налага подробното им обсъждане.
Безпротиворечивостта на гласните доказателства, както тяхната логичност,
правдивост и систематизираността им дават основание на съда, да приеме същите
за достоверни и ги кредитира изцяло. Въз основа на тях и се формираха
фактически и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на
деянието и неговият механизъм на извършване. Всички приобщени и обсъдени по
делото доказателства изцяло кореспондират със самопризнанията на обвиняемия М.,
както тези които е дал на досъдебното производство, така и тези, дадени пред
съда.
При
така приетата за достоверна фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Направеното
предложение на РП-Свиленград е ОСНОВАТЕЛНО.
Предявеното
обвинение е доказано в съвкупните си признаци, тъй като при установените факти,
по убеждение на съда, обвиняемият И.М. е осъществил, както от обективна, така и
от субективна страна, съставът на престъплението по чл.343в, ал.2, вр. Ал.1 НК, а именно: на 07.11.2014г.
в землището на с.Мустрак, общ Свиленград, обл.Хасково, управлявал моторно
превозно средство -товарен автомобил марка "Форд", модел
"Транзит" с български регистрационен № Х 1827ВТ, без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно
постановление № 14-0351-000222/05.08.2014г, издадено от Началник група към
ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, влязло в законна сила на 10.10.2014г. От
субективна страна обв. М. е извършил деянието виновно, при
условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Той е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си. В този смисъл е знаел, че управлява МПС без съответно свидетелство за управление на МПС, и че
извършва деянието в едногодишен срок от наказването му по административен ред
за същото деяние с Наказателно постановление №
14-0351-000222/05.08.2014г, издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ
Свиленград, влязло в законна сила на 10.10.2014г, и въпреки
това се е качил и управлявал товарен автомобил марка "Форд",
модел "Транзит" с български регистрационен № Х 1827ВТ.
Видно от приложеното по делото копие от посоченото наказателно постановление,
същото му е било връчено лично, от което безспорно следва, че още към онзи
момент обвиняемият е бил наясно, че това е нарушение на закона, което обаче не
го е спряло да извърши същото деяние отново.
Налице
е съставомерно деяние по чл.343в, ал.2, вр. Ал.1 НК и авторството на същото се
установява категорично от разпитите на двамата свидетели Деян Димов и Геро
Петков
Съдът
извърши служебна проверка и относно наличието на предпоставките на чл.78а НК. В
случая са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК за
освобождаването на нарушителя от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание. За извършеното от И.С., деяние инкриминирано като
престъпление по чл.343в, ал.2, вр. Ал.1 НК законът предвижда наказание лишаване
от свобода до 2 години. Същият видно от
справка за съдимост е осъждан , но е реабилитиран.
Съгласно т.4 на Постановление №7/4.11.1985г по н.д.
№4/85 на Пленума на ВС „От наказателна отговорност по чл.78а НК могат да се
освобождават и лицата, които са осъждани, но са реабилитирани…”. Изискуемите от
закона предпоставки на чл.78а, ал.1, б.”б” също са налице по отношение на обв.С..
В резултат на извършеното престъпление не са причинени на трети лица
имуществени вреди /деянието е уредено от законодателя като формално такова или
на просто извършване и в резултат на извършването му не е предвидено
възникването на съставомерни имуществени вреди/. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки, обвиняемият следва да бъде
признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343в, ал.2, вр. Ал.1 НК, за което да бъде освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание- ГЛОБА.
При
определяне размера на наказанието, съдът съобрази обществената опасност на
личността на обвиняемия и на деянието му, които не са завишени. Отчетоха се,
като смекчаващи вината обстоятелства, добросъвестното му процесуално поведение
и оказаното съдействие на етапа на ДП, както и лошото му материално състояние,
за което съдът съди по приложената на ст.14 ДП №616/2014г по описа на РУП
–Свиленград Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Относно вида и размера на наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, а също и с неговите
цели – постигане на генерална и индивидуална превенция.
При индивидуализацията на наказанието на обвиняемия И.М. съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
В тази връзка отчете следното: признание на вината, добросъвестно
процесуално поведение; чистото му съдебно минало / реабилитиран/, както и
обстоятелството, че към настоящия момент се грижи за съпругата си, която също е
безработна.
Съдът определи размера на административното наказание към законоустановения
минимум-1000 лева, тъй като от една страна, съобрази липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства, а от друга, ниската степен на обществена опасност
на обвиняемия – настъпилата реабилитация, както и материалното му положение –
не получава доходи и не притежава движимо и недвижимо имущество.
Мотивиран от гореизложеното
Съдът постанови Решението си.
Районен съдия: