Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………../…………………2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
втори състав, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при
участието на секретаря Добринка Долчинкова , като разгледа докладваното от съдия Чолакова адм. дело № 227 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във
вр. с чл. 61,ал.15 от Закона за здравето (ЗЗ).
Производството е образувано по жалба на К.К.Л., ЕГН **********, с адрес ***
, чрез адв. Д. против Предписание за изолация в домашни условия с изх.№
03-101519/11.01.2021 г. издадено от директора на РЗИ-Варна. Предписанието се
оспорва с основанията на чл.146, т.3,т.4 и т.5 от АПК- нарушение на материалния
закон, допуснати съществени процесуални нарушения и несъответствие с целта на
закона. Сочи се , че наложената мярка е форма на лишаване от свобода по смисъла
на чл.5, пар.1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи и не отговаря на критериите за законност, необходимост и
пропорционалност. Сочи се, че правното основание въз основа на което е издадено
предписанието е по отменена разпоредба от Закона за здравето. Сочи се на липса
на мотиви в съдържанието на оспорения акт. Сочи се и на допуснати нарушения при
връчването на акта. Моли актът да бъде прогласен за нищожен, а в условие на
евентуалност да бъде отменен като незаконосъобразен. В съдебно заседание се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и претендира
сторените разноски по делото.
Ответникът – Директора на РЗИ – Варна оспорва жалбата
чрез процесуален представител. Не претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след задължителната проверка по чл.168,
ал.1 от АПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на жалбата:
Видно от разписка в Предписание за изолация в домашни
условия с изх.№ 03-101519/11.01.2021 г. издадено от директора на РЗИ-Варна ,
същото е съобщено на жалбоподателя по телефона от главен инспектор в РЗИ-Варна
на 13.01.2021 г. Като доказателства за подаване
на жалбата е представен пощенски плик , от който е видно, че е подадена
на 24.01.2021 г., в законоустановения преклузивен срок съгласно чл.149,ал.1 от АПК. Жалбата
е депозирана в законоустановеният срок, от надлежна страна, адресат на оспорения
акт имаща правото и интереса да го
оспорва и против индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което е допустима.
По
основателността на жалбата:
Предмет на разглеждане е Предписание за изолация в
домашни условия с изх.№ 03-101519/11.01.2021 г. издадено от директора на
РЗИ-Варна, с което на основание чл.61,ал.5 от Закона за здравето и Заповед №
РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването е предписана домашна
изолация на К.К.Л., която да се проведе на адрес ***, с начална дата 11.01.2021
г. и крайна дата 24.01.2021 г.
Установява се, че К.Л. е диагностициран с положителна
проба за COVID-19 на
05.01.2021 г. по изследване в лаборатория СБАЛОЗ-Варна. Хоспитализиран е на
05.01.2021 г., със симптоми – пневмония. Посочените данни се установяват от
Карта за епидемиологично проучване и извадката от Националната COVID система. На
11.01.2021 г. е поставен под изолация на адрес гр.Варна, ул. „***, ап.2 със
срок до 24.01.2021 г. За поставянето под изолация е издадено Предписание за
изолация в домашни условия с изх.№ 03-101519/11.01.2021 г. от директора на
РЗИ-Варна. Предписанието е съобщено на жалбоподателя по телефона на 13.01.2021
г. от главен инспектор С.Е.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По
валидността на акта:
Обжалваният административен акт е постановен от
компетентен по смисъла на чл.61,ал.4 от Закона за здравето орган и в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма и не са налице основания да
бъде прогласен за нищожен.
По
законосъобразността на акта:
В производството по издаване на процесното предписание
не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е
приложен правилно.
Оспореното предписание е издадено с основание
чл.61,ал.5 от Закона за здравето и Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на
министъра на здравеопазването. Към датата на издаване на предписанието
11.01.2021 г. посочената разпоредба е отменена / Отм. – ДВ, бр. 105 от 2020 г.,
в сила от 11.12.2020/, , но обществените
отношения са уредени с нормата на чл.61,ал.4 от Закона за здравето, която
предвижда, че задължителната изолация на лице по ал. 1 или 3 от закона се
извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него
заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция. Не е допуснато
съществено процесуално нарушение с посочването на разпоредбата на чл.61,ал.5 от
Закона за здравето, тъй като правното основание за издаването на акта не е
отпаднало, а само е установено в друга алинея на чл.61 от Закона за здравето. В
този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение поради цитираната в предписаните норма на чл.61,ал.5 от
ЗЗ.
Съгласно чл.61, ал.1 от ЗЗ в приложимата редакция (ДВ,
бр.105 от 2020г.,
в сила от 11.12.2020г.)
на задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица, болни от и
заразоносители на посочените в разпоредбата инфекциозни заболявания, вкл. от
COVID - 19.
Съгласно чл.61, ал.4 от ЗЗ задължителната изолация на
лице по ал. 1 или 3 се извършва с предписание, издадено от директора или от
оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна
инспекция. Предписанието по ал.4 е по образец, утвърден от министъра на
здравеопазването и подлежи на предварително изпълнение - чл.61, ал.14 от ЗЗ.
Съгласно чл.61, ал.7 от ЗЗ министърът на
здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със
заповед определя срока на задължителната изолация по ал. 1 или 3 и на
задължителната карантина по ал. 2 или 3 в съответствие с епидемичния риск от
разпространението на съответната заразна болест по ал. 1 или 3.
В случая на основание чл.61, ал.7, 9 и 12 от ЗЗ
министърът на здравеопазването е издал Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г.,
според т.7 от която, след изписване от лечебно заведение за болнична помощ
лицата по т.5 и т.6 се поставят на задължителна изолация в домашни условия за
14-дневен период с предписание по образец съгласно Приложение № 2 на директора
на съответната регионална здравна инспекция. Изолацията на лицата по т.7 в
домашни условия се преустановява след изтичане на 14-дневната задължителна
изолация.
Предписанието е изготвено на бланка, образец
Приложение №2 към т.4 от Заповедта, каквото е изискването на чл.61, ал.9 от ЗЗ.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за
допуснати нарушения при връчване на
предписанието. С разпоредбата на чл.61,ал.10,т.1 от ЗЗ е предвидена възможност
за устно уведомяване на посочен от лицето мобилен или стационарен телефонен
номер, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно
лице, като писменото удостоверяване се прилага към преписката. Видно от
разписка за връчване на предписанието като неразделна част от акта, същото е
съобщено на К.Л. на 13.01.2021 г. от гл.инспектор С.Е., съответно е връчено и
на пълномощник на 14.01.2021 г. Връчването е относимо за реализирането на
правото на защита , което не е било възпрепятствано.
В случая жалбоподателят е поставен в изолация по данни
от извършено лабораторно изследване - положителен тест за SARS-CoV-2 от
05.01.2021 г. , при данни за проведено болнично лечение , поради което е налице
фактическия състав на т.7 от Заповедта изискващ в условията на обвързана
компетентност директорът на РЗИ да издаде предписанието за задължителна
изолация в домашни условия.
В тази връзка следва да се посочи, че към датата на издаване
на процесното предписание действа Заповед на министъра на здравеопазването №
РД-01-724 от 22.12.2020 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
COVID-19. Съгласно т.9 от заповедта, Министерство на здравеопазването поддържа
въведената в експлоатация Национална информационна система за борба с COVID-19,
която осигурява централизирано управление и съхранение на информация за всички
потвърдени случаи на COVID-19 и карантинирани лица и предоставя информационна
платформа на всички компетентни институции. Съгласно т.14, б. „б“ Лечебните
заведения за болнична помощ въвеждат ежедневно цялата информация за лицата с
основна или с придружаваща инфекция със SARS-CoV-2, хоспитализирани в тях и
отразяват всички промени, свързани с тях (дата на постъпване в лечебно
заведение, професия, месторабота, състояние на болния, клинично протичане,
прилагано специфично противовирусно лечение, с лекарствен продукт заплащан от
Министерство на здравеопазването, дата на започване на лечението,
продължителност на лечението, общо приложено количество от лекарствения
продукт, необходимост от интензивно лечение, провеждане на дихателна
реанимация, придружаващи заболявания, изход от заболяването, дата на изписване
от лечебното заведение и останалите задължителни полета в системата по т. 9). При
така въведените специални правила за регистрация и отчет на потвърдените случаи
на COVID-19 е видно, че
една от хипотезите, при които директорът на съответната РЗИ издава
предписанията за изолация/карантина, са случаите, за които в Националната
информационна система са подадени данни от лечебните заведения за изписани
пациенти с положителен тест за COVID-19. В този смисъл неоснователно е оплакването
на жалбоподателя, че в нарушение на чл.35 от АПК административният орган не е
изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, и не е изложил мотиви
за издаване на предписанието. При наличие на регистрирани данни в Информационната
система, за лице с положителен тест за SARS-CoV-2, изписано от лечебно заведение за
болнична помощ, директорът на съответната РЗИ е длъжен на основание чл.61, ал.4
от ЗЗ и т.7 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на
здравеопазването да издаде предписание за задължителната изолация за това лице.
Неоснователно е и оплакването, че предписанието за
задължителна изолация е непропорционална мярка и засяга по недопустим начин
основни права и свободи на субекта. Както приема КС в Решение № 10/23.07.2020г.
по к.д. № 7/2020г., при заразни болести от групата на т.н. особено опасни
инфекции (високо контагиозни и тревожно смъртоносни заразни заболявания) или
непозната зараза, при която разпространението е под формата на взрив (внезапно
заболяване на голяма група от хора на ограничена територия), обосновано с оглед
степента на риска от заразяване на голям брой хора ще е вземането на строги и
спешни мерки против тяхното разпространение. Част от тези мерки е и
задължителната изолация на болни и заразоносители на болести по чл.61, ал.1 ЗЗ.
Без съмнение изолацията ограничава упражняването на основни права на
гражданите, но не е непропорционална защото основанието за прилагането ѝ
е установено със закон, прилага се за определен срок – в случая за 14 дни,
преследва легитимна цел – да се съхранят човешкия живот и здравето на
гражданите, и от общ интерес – належаща обществена нужда от опазване на
народното здраве. Закрилата на здравето на гражданите като публично благо е без
съмнение легитимната, конституционно дефинирана (чл.52, ал.3, предл. първо от Конституцията) цел на чл.1 и чл.2 от ЗЗ
- Решение на КС № 8 от 2016г. по к.д. № 9/2015г. и Решение на КС №10 от 2020г.
по к.д. № 7/2020.
По така изложените съображения жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна.
Независимо от изхода на спора разноски на ответника не
следва да се присъждат, т.к. не са поискани.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд, гр. Варна, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.Л., ЕГН **********, с
адрес *** , чрез адв. Д. против Предписание за изолация в домашни условия с
изх.№ 03-101519/11.01.2021 г. издадено от директора на РЗИ-Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок
от получаването му.
СЪДИЯ: