Решение по дело №2223/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 793

 

гр. Сливен, 12.07.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2223 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна и съединени с него осъдителни искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 960 лева, представляваща обезщетение за оставане на ищцата без работа, с правна квалификация чл. 220 КТ за сумата от 2880 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от 90 дни, с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 154,80 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни за 2019 г. и с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за сумата от общо 1056 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение, от които 960 лева за м. март 2019 г. и 96 лева за м. април 2019 г.

В исковата молба се твърди, че с Трудов договор № 66 от 01.10.2018 г. ищцата била назначена от ответното дружество на длъжност „Организатор продажби и реклама - регион Сливен“, с местоизпълнение гр. Сливен и основно месечно възнаграждение от 960 лева, съгласно Допълнително споразумение към трудовия договор № 394 от 01.10.2018 г. Договорът бил сключен на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70, ал. 1 КТ със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя и срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор от 90 дни. Твърди се, че на 04.04.2019 г. на ищцата била връчена Заповед № 23 от 03.04.2019 г. на управителя на ответното дружество, по силата на която се прекратява трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, във вр. с чл. 71, ал. 1 КТ. Излагат се твърдения, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като ищцата не е отправяла предложение за прекратяване на трудовото правоотношение (ТПО), нито й е било връчено такова от страна на работодателя. Твърди се, че се дължат и не са изплатени и сумите по предявените осъдителни искове, поради което се иска уважаването им и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответното дружество „Изида“ ООД, с който оспорва основателността на предявените искове. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се твърди, че при изписването на основанието чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е допусната грешка поради използване на съхранен файл на друга заповед, а вярното основание е изписаното чл. 71, ал. 1 КТ, т. е. прекратяване в срока за изпитване, който е 6-месечен, но е бил удължен с още 32 дни, на основание чл. 70, ал. 4 КТ, съгласно който в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск и не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. С твърдения за законосъобразност на уволнението ответникът оспорва предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Ответното дружество излага становище за неоснователност на иска по чл. 220 КТ с мотиви, че трудовото правоотношение не е прекратено на основание, съдържащо като елемент от своя фактически състав отправянето на предизвестие. Предявеният иск по чл. 224, ал. 1 КТ ответникът оспорва с мотиви, че обезщетението за 5 дни неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. е признато от работодателя като дължимо и е вписано в заповедта, но все още не е изискуемо, тъй като съгласно Вътрешните правила за организация на работната заплата в ответното дружество, обезщетението е дължимо с работната заплата, в случая за м. април 2019 г., която следва да бъде изплатена до 28.05.2019 г. На последно място ответникът оспорва и иска за заплащане на трудово възнаграждение с твърдения, че дължимото възнаграждение за м. март 2019 г. е било изплатено с превод по банковата сметка на ищцата на 25.04.2019 г., а това за м. април 2019 г. става изискуемо, съгласно цитираните вътрешни правила, на 28.05.2019 г.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и със своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество, чрез своя пълномощник - адвокат, оспорва исковете и моли съда да бъдат отхвърлени. Претендира разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се установява и от писмените доказателства по делото, че с Трудов договор № 66 от 01.10.2018 г. ищцата е била назначена от ответното дружество на длъжност „Организатор продажби и реклама - регион Сливен“, с местоизпълнение гр. Сливен. Съгласно Допълнително споразумение към трудовия договор № 394 от 01.10.2018 г., основното месечно възнаграждение на ищцата било уговорено в размер на 960 лева. Страните не спорят по обстоятелството, че трудовият договор бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70, ал. 1 КТ със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Съгласно т. 4 от Договора ищцата е постъпила на работа на 01.10.2018 г. В т. 5 от Договора е уговорен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор от 90 дни.

Със Заповед № 23 от 03.04.2019 г. на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение между страните било прекратено, като заповедта била връчена на ищцата на 04.04.2019 г. В началото на заповедта като основание за прекратяването на трудовото правоотношение е посочен чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. В обстоятелствената част на заповедта като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено „във връзка с чл. 71, ал. 1 КТ“. В трудовата книжка на ищцата като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е вписан чл. 325, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 71, ал. 1 КТ.

Видно от приетите като писмени доказателства по делото преписи от болничен лист и заповед за разрешаване на отпуск, по време на изпълнение на трудовите си функции, ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност 15 работни/20 календарни дни в периода от 07.10.2018 г. до 26.10.2018 г. и в платен годишен отпуск 5 работни/12 календарни дни в периода от 20.12.2018 г. до 31.12.2018 г.

От представените по делото фишове за работна заплата за м. март 2019 г. и м. април 2019 г., както и преводни нареждания от 25.04.2019 г. и 23.05.2019 г., се установява, че трудовото възнаграждение, дължимо на ищцата за м. март 2019 г., е преведено по банковата й сметка на 25.04.2019 г., а трудовото и възнаграждение за м. април 2019 г., ведно с дължимото обезщетение по чл. 224 КТ за 5 дни неизползван платен годишен отпуск, са изплатени на ищцата на 23.05.2019 г.

Съгласно чл. 4 от Вътрешните правила за работна заплата в ответното дружество, работната заплата се изплаща не по-късно от 28-мо число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове са допустими, но разгледани по същество се явяват неоснователни.

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да се признае уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и същото е прекратено с оспорената заповед, а в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, тоест, че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската власт, на кое конкретно основание е прекратено трудовото правоотношение, както и че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

В Кодекса на труда липсва изрична разпоредба, в която да са посочени задължителните реквизити на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, с изключение на заповедта за дисциплинарно уволнение. В правната теория и съдебната практика се е утвърдило схващането, че с акта за прекратяване на трудовото правоотношение следва да става ясно кои са страните по него, кое точно трудово правоотношение се прекратява, правното основание, на което се прекратява, следва да бъдат посочени други документи, въз основа на които е извършено прекратяването, при наличие на такива, както и дължимите обезщетения и правните им основания.

Съдът намира, че в случая оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между ищцата и ответното дружество е законосъобразна. Макар и в началото на заповедта да е посочен погрешно като основание за прекратяването чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, то в самата заповед като причина за прекратяването е посочен чл. 71, ал. 1 КТ, тоест едностранно прекратяване от работодателя в срока на изпитване.

Погрешната правна квалификация в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не води до незаконност на прекратяването. Това е така, защото по начало основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя или за работника. Не е изключено работодателят да направи грешка при правната квалификация и да посочи погрешен или дори несъществуващ текст на закона. Това не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото. Съдът трябва да признае прекратяването на трудовото правоотношение за законно, ако твърдените факти за наличие на съответното основание по КТ са се осъществили.

Ето защо съдът намира, че съществуващото противоречие в посочените основания за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта не води до незаконност на уволнението, тъй като са налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 71, ал. 1 КТ.

Безспорно е между страните, че трудовият договор е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70, ал. 1 КТ със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Съгласно чл. 70, ал. 4 КТ в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Установи се от приетите писмени доказателства, че в срока на изпитването ищцата фактически не е полагала труд 20 работни/32 календарни дни, с които следва да се счита удължен срокът на изпитване, уговорен в трудовия договор. Прекратяването на трудовото правоотношение е извършено в срока на изпитване и се явява законосъобразно, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид акцесорния характер на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 960 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа и извода за неоснователност на главния иск, то и акцесорният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът намира за неоснователен и иска с правна квалификация чл. 220 КТ за сумата от 2880 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от 90 дни. Трудовият договор между страните е сключен като такъв със срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. По правило такъв трудов договор може да се прекрати на основание чл. 71, ал. 1 КТ едностранно от работодателя в срока на изпитване без да се отправя предизвестие на работника или служителя и без да е необходимо да е налице обективна причина за това. В случай, че уговореният срок на изпитване е изтекъл, работодателят губи правото си да прекрати договора на основание чл. 71, ал. 1 КТ и той се смята за окончателно сключен. В този случай трудовият договор продължава действието си при условията, при които е бил сключен, без да е необходимо работодателят да издава нов писмен акт. Включеният от страните в т. 5 от Договора срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор от 90 дни е неприложим при прекратяване на договора на основание чл. 71, ал. 1 КТ, а съответно би могъл да намери приложение при трансформирането на договора в безсрочен след изтичане на уговорения срок на изпитване и то при прекратяване на трудовото правоотношение на основание, което включва във фактическия си състав отправянето на предизвестие от работодателя или работника/служителя.

Неоснователни са и осъдителните искове с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 154,80 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни за 2019 г. и с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за сумата от общо 1056 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение, от които 960 лева за м. март 2019 г. и 96 лева за м. април 2019 г. Към момента на предявяване на исковата молба - 24.04.2019 г., претендираните вземания на ищцата срещу ответното дружество не са били с настъпила изискуемост, видно от Вътрешните правила за работна заплата в ответното дружество, според които работната заплата се изплаща не по-късно от 28-мо число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Трудовото възнаграждение за м. март 2019 г. е било дължимо в срок до 28.04.2019 г., а това за м. април 2019 г. - до 28.05.2019 г. Предвид обстоятелството, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни за 2019 г. е било начислено за изплащане на ищцата и вписано в заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение на дата 03.04.2019 г., то обезщетението е било дължимо ведно с работната заплата за м. април 2019 г. и е било дължимо в срок до 28.05.2019 г. Към момента на приключване на устните състезания по делото претендираните вземания за обезщетение и работни заплати са изцяло заплатени на ищцата в дължимите за това срокове, доказателство за което са приетите преписи от платежни нареждания от 25.04.2019 г. и 23.05.2019 г. Ето защо и осъдителните искове с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 154,80 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни за 2019 г. и с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за сумата от общо 1056 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение, от които 960 лева за м. март 2019 г. и 96 лева за м. април 2019 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество направените от него разноски по делото в размер на 1530 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.А.С., ЕГН: **********, с адрес *** срещу „ИЗИДА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Антон Стоянов” № 2, представлявано от управителя Младен Димитров Матеев, искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна, с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 960 лева, представляваща обезщетение за оставане на ищцата без работа, с правна квалификация чл. 220 КТ за сумата от 2880 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от 90 дни, с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 154,80 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни за 2019 г. и с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за сумата от общо 1056 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение, от които 960 лева за м. март 2019 г. и 96 лева за м. април 2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.А.С., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на „ИЗИДА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Антон Стоянов” № 2, представлявано от управителя Младен Димитров Матеев, сумата от 1530,00 лв. /хиляда петстотин и тридесет лева/, представляваща направени разноски по делото.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните пълномощници!

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: