Решение по дело №601/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Б. А. А., [държава], с [ЛНЧ], с адрес: гр.Харманли, [жк], против Решение №1763/17.02.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне хуманитарен статут.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. В него не било обсъдени и анализирани всички съществени факти и обстоятелства с оглед изискването за предоставяне на хуманитарна закрила, съответно не били спазени чл.35 и чл.75, ал.2 то ЗУБ. На първо място, процесният акт не бил съобразен с дадените указания в Решение 4566/07.11.2024г. на АдмС – Хасково по адм. д. №811/2024г., съгласно което делото било върнато за повторно разглеждане от административния орган с цел предоставяне на хуманитарна закрила. На следващо място, към момента ситуацията в [държава] продължавала да е изключително динамична и нямало единно мнение за това в каква посока щяла да се развие страната. Там имало хуманитарната и политическа криза, като сигурността на гражданите не била гарантирана. Административният орган не извършил нужната преценка на обстановката в [държава], съответстваща на лична бежанска история на оспорващия. На трето място в жалбата се сочат информации за възникнал военен конфликт в [държава] в дните непосредствено преди подаване на жалбата (около 10 март 2025г.), при който загинали над 1000 души. Отбелязва се позиция на ВКБООН от декември 2025 г., препотвърдена в становище от февруари 2025 година, съгласно която организацията препоръчвала всички държави да предоставят достъп до своите територии на бягащи от [държава] лица, да подкрепят правото на търсене на убежище и да спазват стриктно принципа на забрана за връщане. Предвид това, председателят на ДАБ не направил преценка относно възможността, че връщането на жалбоподателя в [държава] може да съставлява нарушение на основния принцип за забрана на връщано, съответно за нарушение на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека Оспорващият твърди, че завръщането му в [държава] е невъзможно и при потвърждаване на решението на органа ще бъде обречен на живот без документи в България, без достъп до каквито и да е права. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

Допълнителни доводи в насока незаконосъобразност на оспорения акт се излагат в съдебно заседание – лично и чрез процесуален представител. Жалбоподателят заявява, че е дезертьор и преди да напусне С. получавал заплахи от групировки, които сега управляват страната, поради което, ако се върне там ще бъде в опасност. Сочи, че в родината си живеел в зона, управлявана в момента от кюрдите, които сега воювали с арабски племена и с „режима“ в Д..

Ответникът – Председател на ДАБ при МС, в писмени отговор чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира атакуваното решение за правилно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. №105450-2833/17.06.2024г. по описа на СДВНЧ – Л. Б. А. А. от [държава] е поискал закрила в Република България. С молба с вх. №662/17.06.2024г., подадена чрез ТЦ – [населено място] към ДАБ, с рег.№ УП-16632/17.06.2024г., желанието за закрила е потвърдено.

Тъй като чужденецът не е разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП-16362/17.06.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Бадер (собствено име) А. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], област Х., [семейно положение].

На 17.06.2024г. лицето е регистрирано с имената Бадер (собствено име) А. (фамилно име) А. (бащино име), роден на [дата]. в [държава], [населено място], област Х., със същия постоянен адрес, [държава], етническа принадлежност – а., религия – с., професия – а., образование – п., [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни за родителите, братята, сестрите, съпругата, сина и дъщерите на чужденеца.

С писмо с рег.№ УП-16362/18.06.2024г. на ДАБ, директорът на ТЦ – Пъстрогор е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-11465/29.07.2024г. (рег. № УП-16362/30.07.2024г. в ДАБ при МС) на за директор на Специализирана дирекция „Миграция“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 19.06.2024г. с кандидата е било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП-16362/19.06.2024г. В хода на интервюто жалбоподателят заявил, че напуснал [държава] нелегално, без документи, на 20.05.2024г., когато преминал в [държава] и след около двуседмичен престой там влязъл в България, като крайната му цел била [държава], защото там имало работа и икономиката била силна. Уточнил, че в началото искал да отиде в [държава], но сега решил да вземе семейството си и да живеят в България. Последният му адрес в [държава] бил в [населено място] и цял живот живеел там. Учил в Д. ал З.. Заявил, че съпругата и децата му били в селото им и им помагал баща му. Имал брат в Д., всички останали били в селото му. Не можел да живее при свои роднини или на друго място в страната си, заради войната и сложното икономическо положение – нямало бензин, ток, вода, работа. Напуснал страната си заради войната, липсата на сигурност и икономическото положение. Воюващите страни в неговия район били т. и к.. Отбил редовна военна служба в Д., бил редовен войник през 2010г., за 2 г. Избягал през 2012г., защото започнала войната. Взел си отпуск и не се върнал, като след това никой не го търсил. Споделил, че не членува в политически партии, не бил арестуван, не бил осъждан, нямал взаимоотношения с армията или полицията в [държава], не му било оказвано насилие и не бил заплашван, нямал проблеми поради етническата и религиозната си принадлежност, не членувал във въоръжена групировка. Заявил, че ако реши да се завърне в [държава] нищо няма да му се случи, но зависело по кой път ще се движи – ако бил по пътя на редовната армия, щели да го хванат и да влезе в затвора, защото избягал от армията.

С Решение № 8584/13.08.2024г. председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. А. А..

Административният акт, финализиращ процедурата в производството по чл.69 ЗУБ, е бил обжалван пред Административен съд – Хасково, който с Решение № 4566 от 07.11.2024г. по адм. д.№811/2024г. го отменил и е върнал преписката за ново произнасяне по молбата на Б. А. А. от [държава], за предоставяне на хуманитарен статут.

С Докладна записка вх.КП-02-111/18.11.2024г. от директор на дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“ (л.69) подадена молба за закрила е насочена към председателя на ДАБ за нова преценка за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут, като се използва актуалната информация от справките на ДАБ за положението в съответната страна и се отбележи в новия административен акт решението на АдмС – Хасково.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до председател на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП-16362/10.02.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на хуманитарен статут на Б. А. А..

С оспореното Решение №1763/17.02.2025г., председателят на ДАБ отказва да предостави хуманитарен статут на Б. А. А., на основание чл.75 ал.1 т.4 от ЗУБ.

На 28.02.2025г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателя, като последният е бил запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 12.03.2025г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания, обосноваващи отказа на органа да предостави хуманитарен статут на жалбоподателя.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При новата преценка на молбата за закрила, в частта й за предоставяне на хуманитарен статут, след отмяната от АдмС – Хасково на Решение №8484/13.08.2024г. на председателя на ДАБ, последният е обсъдил и анализирани всички съществени факти и обстоятелства по случая на жалбоподателя. Важно е тук да се посочи, че действително с Решение 4566/07.11.2024г. на АдмС – Хасково по адм. д. №811/2024г. административната преписка е била върната на органа за ново произнасяне по молбата за хуманитарен статут след съобразяване на с дадените в съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Видно от съдържанието на акта на съда, в мотивите му са изложени съображения за неправилност на крайния извод на административния орган за приложимост и относимост на конкретна фактическа хипотеза към нормата на член 28, параграф 1, буква „б“ от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламенти на Съвета, относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила. Този извод е бил направен от председателя на ДАБ поради самоволно напускане от страна на чужденеца на общежитието на ТЦ – Пъстрогор, без да уведоми по надлежен ред органите на ДАБ за промяна на адреса си. Съдът е приел, че това тълкуване на посочената материалноправна разпоредба е неправилно, като е обосновал подробно това. Следователно, видно е, че отмяната на Решение №8484/13.08.2024г. не е била направена с цел предоставяне на хуманитарен статут, а с цел правилно тълкуване и прилагане на обсъжданата норма.

Предвид съдържанието на Решение №8484/13.08.2024г. ясно, че в производството по издаването му не е била направена преценка на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по същество – в хипотезата на чл.9 от ЗУБ. Такава преценка ответникът е направил с процесното Решение №1763/17.02.2025г., като от данните по преписката, както и от съдържанието на обжалваното решение, не се установява председателят на ДАБ да пропуска да изследва съществен твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденката. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от него факти и обстоятелства. Детайлно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя на предпоставки по чл.9 от ЗУБ, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут. Ето защо не се споделят твърденията за неспазване на чл.35 АПК, респ.и чл.75 ЗУБ, изразени в жалбата.

Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Правилна е и преценката на председателя на ДАБ за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ.

В случая не се твърди от оспорващия и не се установява, в държавата му по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в“ от Директивата, във връзка с член 2, буква „д“ от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице ситуация, пораждаща сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна (в конкретен регион) поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. №МД-02-60/29.01.2025г. и Справка вх. №МД-02-77/03.02.2025г. (двете, издадени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ), информация относно С.а.р.. Предвид изложеното в тях е посочил, че обстановката в с. държава към момента не се характеризира с високо вътрешно напрежение. Дори и да се приемело наличие на въоръжен конфликт в [държава], то същият явно не бил повсеместен. Не представлявали въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в някои райони на [държава], тъй като не можело те да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя. Налице били и данни, че закрилата срещу тежки посегателства можело да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролирали държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл.9, ал.4 ЗУБ. Наличието на спорадичните проблеми със сигурността в някои провинции не представлявало риск за молителя да понесе тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.5 ЗУБ. Органът отбелязал и че молителят преминал през [държава], която попадала в обхвата на понятието „трета сигурна държава“ по смисъла § 1, т.9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ и след като тя била първата сигурна държава логично било лицето да остане там.

Съдът намира формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като са съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава], както и с личното положение на молителя, относими към периода на издаване на обжалваното решение.

Видно от информацията в приложените по административната преписка справки и представените в хода на съдебния процес Справка с вх.№МД-02-159/14.03.2025г. и Справка с вх.№МД-02-160/14.03.2025г., в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било по-изразено само в отделни области, докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона общото положение в страната.

Предвид информацията в справките и данните от други – общодостъпни, източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти след 08.12.2024г. не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по скоро положителни и към днешна дата продължава да се работи активно за възстановяване на реда в страната. Според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони с., намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А..

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство и данните за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025г. и за епизодични военни операции от страна на [държава] и [държава], не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по скоро обнадеждаващо що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 08.12.2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно на първо място не е повсеместен и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъда изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Принципно съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната по-горе разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо жалбоподателя.

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни положението там да е с характер, обосноваващ извод са съществуване на реален висок риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в [държава]. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на оспорващия го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Относно споделеното от оспорващия пред съда, че е дезертьор и че преди да напусне [държава] получавал заплахи от групировки, които сега управляват страната поради което, ако се върне там ще бъде в опасност, следва да се посочи, че такива обстоятелства не са били споделяни от лицето по време на проведеното пред орган на ДАБ интервю. В хода на последното той е заявил, че докато бил войник в периода от 2010г. и до 2012г. избягал, защото започнала войната, като уточнил, че си взел отпуск и не се върнал. Изрично в тази връзка е посочил, че след това никой не го е търсил, като заявил и че ако реши да се завърне в [държава], нищо няма да му се случи, но зависело по кой път ще се движи – ако бил по пътя на редовната армия, щели да го хванат и да влезе в затвора, защото избягал от армията. От изложеното пред съда и пред ДАБ става ясно, че версията на оспорващия за личното му положение претърпява промяна в периода от 19.06.2024г. (провеждането на интервюто пред ДАБ) до 01.04.2025г. (датата на о.с.з. по настоящото дело), като следва да се отбележи, че в жалбата той не твърди и не споменава каквито и да е обстоятелства, от които да може да се направи обосновано предположение, че при завръщането си в [държава] той ще бъде изложен на опасност, релевантна по смисъла на чл.9 от ЗУБ. Ето защото съдът счита, че изложеното пред съда в о.с.з. е защитна версия на жалбоподателя, която не кореспондира с реалното фактическо положение и по-конкретно с действителните обстоятелства, свързани с военната служба ж [държава]. Тук е мястото да се посочи в тази връзка, че няма никакви данни в периода от посочено от жалбоподателя незавръщане в армията след отпуск през 2012г. до напускането на [държава] – на 20.05.2024г., оспорващият да е бил обект на обстоятелства, които да може да се определят като такива, обосноваващи предоставяне на закрила на основание чл.9 от ЗУБ.

Действително, както се сочи в жалбата, в началото на март 2025г. е възникнала ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци в крайбрежната провинция Л., както и в Т. и Х. в Западна [държава]. Според данните в някой медии (вж. DW, БТА, 24 часа, Dir.bg, ON AIR Bulgaria, Vesti.bg и др.) в [държава] са загинали стотици лица, вкл. само от един етнос, в сражения между с. сили за сигурност и привърженици на бившия президент А.. Посочва се, че официалната с. власт е положила усилия за овладяване на положението и за наказване на виновните. Следва да се има предвид обаче, че изложеното е спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от [държава]. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл.9 от ЗУБ насилието следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая.

В Справка с вх.№МД-02-159/14.03.2025г. са посочени данни, според които новите управляващи са се съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. Президентството обявява сформирането на комисия от експерти натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в [държава]. Има и информация за проведената в Д. национална конференция за диалог, очертаваща пътя за новата [държава]. Посочено и че в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН от 7 март 2025г. било отразено, че по данни на Комисариата към 6 март 2025г. около 301 967 души са се завърнали в [държава] през съседни държави от началото на декември 2024 г. насам, а по данни от 26 февруари 2025г. 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Клъстера за координация и управление на лагери показвал, че един милион вътрешно разселени лица, живеещи в лагери и обекти в Северозападна [държава], възнамерявали да се завърнат в районите си на произход в рамките на една година, 600 000 от тях дори преди края на лятото.

Всичко изложено до тук съдът намира за обосноваващо извода за неоснователност на жалбата. Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в [държава], данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в оспореното решение на административния орган. Изводите на последния, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са законосъобразни, и макар да не са напълно актуални към настоящия момент, в крайна сметка разпоредителната част на атакувания акт е правилна.

Предвид всичко гореизложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът намира процесния акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. А. А., [държава], с [ЛНЧ], против Решение №1763/17.02.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на хуманитарен статут.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.