№ 1526
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501531 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по:
I. Подадена въззивна жалба вх. № 276170/04.03.2021 г. от АЛ. М. В., ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, ул. „****“ бл. 11, ап. 65, срещу Решение № 260335/05.02.2021 г.,
постановено по гр. дело № 11306/2019 г. по описа на ВРС, XХ състав, в частта, с която е
признато за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, съществува вземане срещу ответника АЛ. М. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ бл. 11, ап. 65, за сумите, както следва:
сумата 9987,47 лева, представляваща дължима главница по сключен между „Банка ДСК“
ЕАД и ответника Договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2009 г. и Допълнително
споразумение от 30.07.2010 г., ведно със законната лихва върху падежиралата до 09.08.2012
г. главница от 455,40 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 09.08.2012 г., до
окончателното погасяване, и върху вноските с падежни дати по погасителен план от
22.08.2012 г. до 22.07.2019 г., считано от от датата на падежа - 22-ро число на месеца, до
окончателното погасяване на задължението, както и сумата 832,91 лева, представляваща
редовна лихва за периода 22.12.2011 г. - 09.08.2012 г., които вземания са прехвърлени на
ищеца съгласно сключен с „Банка ДСК“ ЕАД Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.11.2012 г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение №
6216/13.08.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 11611/2012 г. по описа на ВРС, на основание чл.
1
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно,
постановено при непълнота на доказателствата. Отправена е молба за отмяна на атакуваното
решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени;
претендира разноски. Застъпва становище, че изпълнителният лист по ч. гр. д. № 11611/2012
г. е издаден въз основа на неистински документи и като такъв следва да бъде обезсилен. В
подкрепа на последното изтъква, че още с отговора на исковата молба е възразил, че
горецитираният изпълнителен лист е издаден въз основа на неистински документи – а
именно Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД за кредит № 11/17382532 от
09.08.2009 г. Сочи, че същото възражение е било направено и в съдебно заседание,
проведено на 29.06.2020 г., като искането му за откриване на производство по чл. 193 ГПК
за установяване на неистинността на изходящ от ищеца документ е било оставено без
уважение. Заявява, че неоснователно първоинстанционният съд е отхвърлил искането на
жалбоподателя за евентуално назначаване на съдебно-счетоводна експертиза след
провеждане на производството по чл. 193 от ГПК и след необходимите уточнения на
предявената претенция от страна на ищеца. Оспорва съществуването на валидно
прехвърляне на вземането, съответно и валидно уведомяване на длъжника за същото, като
поддържа, че цесията не е породила действие по отношение на него. Навежда, че сумата по
кредита е погасена с внасянето на 4709,15 лв. по сметка на „Банка ДСК“ ЕАД и 10 626,84 лв.
по изпълнителното дело.
В законоустановения срок е депозиран отговор от „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
ЕИК *********, с който се оспорва въззивната жалба. Счита първоинстанионното решение
за правилно и законосъобразно, постановено при цялостна преценка на представените по
делото доказателства. Сочи, че предвид липсата на доказателства и твърдения правото за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита да е било надлежно упражнено преди
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, съдът правилно е приел, че предсрочната
изискуемост е настъпила с получаването от ответника на препис от исковата молба, както и
правилно е съобразил Решението с постановките на т. 1 от ТР № 8/02.04.2019 г. по т.д. №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Изтъква, че неиздължените суми по кредита са подробно
описани в неоспореното от ответника заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, поради което моли искането за обезсилване на издадения по ч. гр. д. №
11611/2012 г. изпълнителен лист да бъде прието от съда за неоснователно. Противопоставя
се на искането за откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК. Застъпва становище за
неоснователност и на възраженията на ответника за липса на надлежно уведомяване за
цесията, като навежда, че същата е произвела действие спрямо длъжника най-късно считано
от датата на получаване на исковата молба. Настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение, претендира разноски.
II. Подадена въззивна жалба вх. № 284467/21.04.2021 г. от АЛ. М. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ бл. 11, ап. 65, срещу Решение №
261099/29.03.2021 г., по гр. дело № 11306/2019 г. по описа на ВРС, XХ състав, постановено
по реда на чл. 250 от ГПК, с което е оставена без уважение подадената от ответника молба
вх. № 276165/04.03.2021 г. за допълване по чл. 250 ГПК на Решение № 260335/05.02.2021 г.
по същото дело с произнасяне по валидността и истинността на счетоводното извлечение,
приложено от ищеца, с което кредитът е обявен за предсрочно изизскуем, издаден е
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело.
Жалбоподателят счита цитираното решение за неправилно и постановено при
съществено нарушение на процесуалните права. Застъпва становище, че въз основа на
неистински документ - Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД за кредит №
11/17382532 от 09.08.2009 г., същият установяващ неистински факти – за забава в
2
плащанията повече от 90 дни, е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително
дело. Излага подробни съображения в тази насока. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд не е открил производство по чл. 193 от ГПК.
Настоява за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото във ВРС за
представяне на оригинала на Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД за
кредит № 11/17382532 от 09.08.2009 г. и произнасяне по депозираната молба по чл. 250 от
ГПК. В условията на евентуалност, настоява за отмяна на решението и постановяването на
друго, с което подадената молба да бъде уважена.
В законоустановения срок е депозиран отговор от „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
ЕИК *********, с който се оспорва въззивната жалба. Счита първоинстанионното решение
за правилно и законосъобразно. Счита, че не са налице предпоставки за произнасяне на съда
по чл. 250 от ГПК. Заявява още, че искане за оспорването на истиността на документ по реда
на горепосочения законов тескт пред въззивната инстанция е недопустимо. Отделно счита,
че същото е и преклудирано, доколкото страната е пропуснала възможността да обжалва
постановеното в съдебно заседание определение. Изтъква, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила с получаването на препис от
исковата молба, съобразно твъденията, изложени в същата, а именно, че потестативното
право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост не е било упражнено.
Настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на АЛ. М. В. поддържа въззивните
жалби на изложените в тях основания. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чрез
юрисконсулт Т.Х., поддържа депозираните отговори. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивна жалба вх. № 276170/04.03.2021 г., както и въззивна жалба вх. №
284467/21.04.2021 г., са подадени в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
са процесуално допустими.
По въззивна жалба вх. № 276170/04.03.2021 г. срещу Решение № 260335/05.02.2021 г.
съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните такива.
Производството по делото е образувано по предявени от „ОТП Факторинг България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район
„Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, срещу АЛ. М. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ бл. 11, ап. 65, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД,
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 9987,47 лева, представляваща дължима главница по сключен
3
между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Договор за кредит за текущо потребление от
20.07.2009 г. и Допълнително споразумение от 30.07.2010 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.08.2012 г., до
окончателното изплащане, както и сумата от 908,27 лева, представляваща редовна лихва за
периода 22.12.2011 г. - 09.08.2012 г., сумата от 223,35 лева, представляваща санкционна
лихва за периода 21.05.2012 г. – 09.08.2012 г., както и сумата от 60,00 лева, представляваща
неплатена заемна такса, които вземания са прехвърлени на ищеца съгласно сключен с
„Банка ДСК“ ЕАД договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.12.2012 г., които
суми са предмет на Заповед за изпълнение № 6216/13.08.2012 г., издадена по ч. гр. д. №
1116/2012 г. по описа на ВРС, съединени в условията на евентуалност с осъдителни искове
за сумата от 7894,42 лева – неизплатена главница, представляваща сбор от падежирали
вноски по погасителен план към допълнително споразумение от 30.07.2010 г. с № 47-107,
ведно със законната лихва върху нея от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане; сумата от 186,31 лева – неизплатена главница, представляваща предсрочно
изискуема вноска по допълнително споразумение от 30.07.2010 г. с № 108, ведно със
законната лихва върху нея от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;
сумата от 1477,32 лева – дължима договорна лихва за периода 22.06.2016г. – 22.06.2019 г.,
представляваща дължима договорна лихва по падежирали вноски, съгласно допълнително
споразумение от 30.07.2010 г. с № 71-107; сумата от 506,75 лева – наказателна надбавка за
периода 22.07.2016 г. – 22.06.2017 г.
Обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, с която са отхвърлени
исковете за присъждане на законна лихва върху вноски за главницата с падежи по
погасителен план от 22.08.2012 г. до 22.07.2019 г., считано от датата на подаване на
заявлението - 09.08.2012 г., до деня, предхождащ падежите на вноските с падежи по
погасителен план от 22.08.2012 г. до 22.07.2019 г., за разликата над присъдената сума от
832,91 лева за договорна лихва до пълния заявен размер от 908,27 лева, за сумата от 223,35
лева, представляваща санкционна лихва за периода 21.05.2012 г. – 09.08.2012 г., както и за
сумата от 60,00 лева, представляваща неплатена заемна такса.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч. гр.
д. № 11611/2012 г. по описа на ВРС, че по последното е издадена Заповед № 6216/13.08.2012
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, срещу
която в срока по чл. 414 от ГПК ответникът, сега въззивник, е възразил. Със същата АЛ. М.
В. е осъден да заплати - солидарно с Янко Николов Янев, на „Банка ДСК“ ЕАД сумите,
както следва: 9987,47 лева – неизплатена главница по договор за кредит от 20.07.2009 г. и
допълнително споразумение от 30.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.08.2012 г., до окончателното
изплащане; 908,27 лева – неплатена редовна лихва за периода от 22.12.2011 г. до 09.08.2012
г.; 223,35 лева - неплатена санкционна лихва за периода от 21.05.2012 г. до 09.08.2012 г.;
60,00 лева - неплатена заемна такса към 09.08.2012 г.; разноски по делото.
Поставените пред настоящата инстанция спорни въпроси касаят истиността на
документа, въз основа на който е издаден изпълнителният лист по ч. гр. д. № 11611/2012 г., а
именно Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД за кредит № 11/17382532 от
09.08.2009 г.; съществуването на валидно прехвърляне на вземането и валидно уведомяване
на длъжника за същото - съответно произвела ли е действие цесията спрямо последния;
както и настъпила ли е предсрочна изискуемост на вземането.
Видно от копие от Договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2009 г., същият
е подписан между „Банка ДСК“ ЕАД – кредитор, и АЛ. М. В. – кредитополучател, като
кредиторът отпуска на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на
10000,00 лева със срок на издължаване от 120 месеца. Договорът е сключен при базов
лихвен процент 7,44% и стандартна надбавка в размер на 8,51 процентни пункта - или общо
лихвен процент от 15,95 % на годишна база, при ГПР от 16,91 %. Обезпечен е с
4
поръчителството на едно физическо лице. В т. 13 е посочено, че неразделна част от
договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които
кредитополучателят получава и приема с подписването на договора. Към договора е
представен и подписан от страните погасителен план.
Видно от Допълнително споразумение от 30.07.2010 г. към гореописания договор за
кредит, страните се договарят остатъкът от дълга по кредита в размер на 10485,00 лева да
бъде погасяван по нов погасителен план, подписан от страните, съобразно който за периода
от 22.08.2010 г. до 22.07.2019 г. кредитополучателят следва да върне посочения остатък от
кредита и 9116,00 лева договорна лихва. В т. 2 на договора е посочено, че общият лихвен
процент по договора е 14,95%, а в т. 7 е определен ГПР от 16,02%.
В случаите на настъпило универсално или частно правоприемство след издаване на
заповедта за изпълнение, по въпроса кои са легитимираните страни в производството, в т.
10б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че при частно правоприемство на
страната на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта
за изпълнение, легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е и цесионерът,
при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Последното разрешение е приложимо и в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни
книги, с които се установява вземане на банка – така Определение № 665/04.11.2019 г. на
ВКС, II т.о.
Ищецът „ОТП Факторинг България“ ЕАД - сега въззвием, сочи, че след издаване на
описаната заповед за незабавно изпълнение за претендираните суми, между него – в
качеството му на купувач, и „Банка ДСК“ ЕАД – в качеството му на продавач, е сключен
Договор за прехвърляне на вземания от 22.11.2012 г., от който произтича процесното
вземане. Съгласно чл. 1.1 и чл. 2.1 на договора, продадачът продава и прехвърля на купувача
вземанията, посочени в приемо-предавателния протокол, ведно с привилегиите,
обезпеченията и другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви. Видно от
представеното по делото извлечение от приемо-предавателния протокол, в същото
фигурират името и ЕГН на ответника, датата на договора и размерът на прехвърленото
вземане.Поради изложеното, съдът намира, че предметът на цесията е индивидуализиран в
достатъчна степен и процесният договор за прехвърляне на вземания легитимира ищеца
като титуляр на претендираните права към момента на образуване на първоинстанционното
дело. При тази фактическа установеност, налице е валиден договор за прехвърляне на
вземане, поради което и възражението, направено от въззивника в тази насока, се явява
неоснователно.
На следващо място, следва да бъде посочено, че за валидността на договора за цесия е
без значение уведомяването на длъжника. Договорът за цесия е изрично уреден в чл. 99 и сл.
от ЗЗД. Законът не поставя изискване длъжникът да е дал съгласие за прехвърляне на
вземането, като за последния е без значение на кого ще плати. Установеното в чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за прехвърляне на вземането, за
да произведе то своето прехвърлително действие спрямо него, има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на
вземането. За длъжника, до съобщението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, кредитор на цедираното
вземане си остава само цедентът и то без оглед на това, че в отношенията на същия с
цесионера то е произвело своето действие и вече не му принадлежи от датата на цедирането.
Докато това отлагателно условие не настъпи, в отношенията между цесионера и длъжника
това вземане не е прехвърлено. Съобразно задължителната съдебна практика (Решение №
123/24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т.о.), поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия, същата следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
5
вземане. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.
99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД (Решение №3/16.04.2014 г. по т.д. №1711/2013г. на ВКС, І
т.о). В конкретния случай по делото, като приложения към исковата молба - препис от
последната надлежно връчен лично на длъжника, са представени пълномощно от цедента
„Банка ДСК“ ЕАД, с което цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД е упълномощен да
уведоми от името на цедента всички длъжници от РЦ Варна, които банката е цедирала с
процесния Договор за прехвърляне на вземания, както и уведомително писмо до длъжника с
код PSFABG003AHC3. С оглед на горното, съдът приема, че длъжникът е уведомен за
цесията и същата поражда действие спрямо него.
Относно възражението на въззивника за пълно погасяване на процесните задължения,
следва да се посочи, че правното значение на извършеното от длъжника плащане в
изпълнителното производство за исковия процес, който се развива по реда на чл. 422 ГПК, е
разяснено с ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, т. 9. С него е прието, че
по общото правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от
значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване
на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
респективно чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В
хипотезата по чл. 418, ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила,
поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на
основание на издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не
подлежи на проверка в исковия процес.
Поддържаното както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата
инстанция, възражение на въззивника относно издаването на изпълнителния лист по ч. гр. д.
№ 11611/1912 г. въз основа на неистински документ - Извлечение от счетоводните книги на
„Банка ДСК“ ЕАД за кредит № 11/17382532 от 09.08.2009 г., в което е обективирано невярно
обстоятелство, съдът намира за неоснователно. Производството по издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист е строго формално. Съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК
съдът проверява наличието на следните предпоставки: 1) представеният към заявлението
документ да е сред предвидените в чл. 417 ГПК; 2) същият да е редовен от външна страна; 3)
да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Преценката на
доказателствата в производството по чл. 417 от ГПК - в конкретния случай на извлечението
от счетоводните книги - проявява своето значение и с него са скрепени процесуални
последици в рамките на заповедното производство, които не са от значение за исковото
такова. Документите по чл. 417 ГПК не пораждат каквито и да било специални
благоприятни последици в исковия процес - не се предвиждат различни правила относно
доказателствената им сила, нито им се придава различно, правоувеличаващо значение
именно и само поради факта, че са били в основата на учреденото заповедно производство,
предхождащо исковия процес. В исковия процес съдът извършва цялостна проверка и
съпоставка на доказателствата.
В настоящия казус, позовавайки се на настъпила на 24.02.2012 г. автоматична
предсрочна изискуемост на кредита съгласно условията на т. 20.2 от Общите условия,
кредитодателят е инициирал заповедно производство, като в т. 4 от Извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД за кредит № 11/17382532 от 09.08.2009 г. е било
удостоверено, че датата на настъпване на предсрочната изискуемост е 24.02.2012 г. поради
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни. Този факт обаче е опроверган, тъй
като към посочената дата съдът може да установи само обективните факти, които
обосновават обявяването на предсрочната изискуемост – съгласно заключението на вещото
6
лице по допуснатата пред първа инстанция съдебно счетоводна експертиза, която съдът
кредитира изцяло, просрочена е главница в размер на 33,09 лева с падеж 22.12.2011 г., 59,72
лева с падеж 22.01.2012 г. и 60,30 лева с падеж 22.02.2012 г., както и договорна лихва в
размер на 42,49 лева с падеж 02.02.2012 г., 84,65 лева с падеж 22.02.2012 г. и 8,46 лева с
падеж 24.02.2012 г.; към датата на подаване на заявлението по чл. 417 в съда – 09.08.2012 г.,
просрочена е главница в размер на 455,40 лева и договорна лихва в размер на 832,91 лева.
Сам ищецът изтъква с исковата молба, че ответникът не е бил уведомен за
настъпването на предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент
са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (така Решение № 139 от
05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на І т.о. на ВКС, Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. №
362/2015 год. на II т.о. на ВКС и Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 год. на І
т.о на ВКС). Волеизявлението може както да е обективирано в нарочно уведомление,
нотариална покана или в исковата молба, така и да бъде инкорпорирано в покана за
доброволно изпълнение или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, стига да е
възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и задълженото лице. Ето
защо, извлечението не удостоверява вярно датата, на която действително са породени
последици, а само обективното основание за предсрочна изискуемост.
В настоящия казус предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на исковата
молба на ищеца. Съгласно Решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК
на ВКС, искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане по договор за банков кредит при
претендирана от ищеца предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Както беше
посочено по-горе, падежът на последната вноска по погасителния план към Допълнителното
споразумение от 30.07.2010 г. е на дата 22.07.2019 г., т. е. към датата на приключване на
съдебното дирене в първа инстанция – 09.11.2020 г., падежирали са всички вноски по целия
кредит.
Дължимите суми по кредита са определени от първоинстанционния съд съобразно
наличните по делото доказателства и заключението на вещото лице, обективирано в
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира въззивна жалба с вх.
№ 276170/04.03.2021 г. за неоснователна, поради което решението на РС – Варна, следва да
бъде потвърдено.
По подадената въззивна жалба вх. № 284467/21.04.2021 г. от АЛ. М. В., срещу
Решение № 261099/29.03.2021 г. по гр. дело № 11306/2019 г. по описа на ВРС, XХ състав,
постановено по реда на чл. 250 от ГПК, съдът намира следното:
С горецитираното решение е оставена без уважение подадената от ответника молба
вх. № 276165/04.03.2021 г. за допълване по чл. 250 ГПК на Решение № 260335/05.02.2021 г.
по същото дело с произнасяне по валидността и истинността на счетоводното извлечение,
приложено от ищеца, с което кредитът е обявен за предсрочно изизскуем, издаден е
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело.
Обжалването на решението, с което се допълва основното решение, се осъществява
по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. Правомощията на въззивната
инстанция в производството по чл. 250, ал. 3 ГПК са в обхвата, регламентиран с чл. 269
7
ГПК, а именно – служебно произнасяне по валидността на решението в неговата цялост,
служебно произнасяне по допустимостта му – в обжалваната част, а по правилността – в
рамките на заявените с въззивната жалба оплаквания. Въззивният съд разполага с
правомощието да извърши служебна проверка за допустимостта на атакуваното пред него
решение, включително във връзка с наличието или липсата на надлежно сезиране
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде
допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. За да бъде
реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск на решаващия съд да се
произнесе по част от спорния предмет. Липсата на удовлетворителен за страната резултат по
конкретни доводи не съставлява пропуск и непроизнасяне по част от спорния предмет, тъй
като чрез искането за допълване на съдебното решение не могат да се променят мотивите на
съдебния акт. Мотивите на решението, макар и изложени ведно със самото решение
(неговия диспозитив), не съставляват част от същото и не подлежат на поправка или
допълване по реда на чл. 250 ГПК, т.е на допълване подлежи диспозитив по материалното
право (така Определение № 82 от 15.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 60/2018 г., I т. о., ТК). В
конкретния случай, съобразно изложеното в подадената от ответника молба вх. №
276165/04.03.2021 г., се налага извод за липса на надлежно сезиране на
първоинстанционния съд по реда на чл. 250 от ГПК. Произнасяйки се по недопустима
молба, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, което води до недопустимост на атакуваното решение,
постановено по реда на чл. 250 от ГПК. С оглед на изложеното, последното следва да бъде
обезсилено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на делото, разноски се следват на въззиваемата страна - „ОТП
Факторинг България“ ЕАД. Дружеството претендира юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 200,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 261099/29.03.2021 г. по гр. дело № 11306/2019 г. по описа
на ВРС, XХ състав, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, като оставя без разглеждане
подадената от АЛ. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ бл. 11, ап. 65, молба
вх. № 276165/04.03.2021 г. за допълване по чл. 250 ГПК на Решение № 260335/05.02.2021 г.
по същото дело с произнасяне по валидността и истинността на Извлечение от счетоводни
книги на „Банка ДСК“ ЕАД по сметка № 11/17382532 от 09.08.2009 г., приложено от ищеца,
с което кредитът е обявен за предсрочно изизскуем, издаден е изпълнителен лист и е
образувано изпълнително дело.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260335/05.02.2021 г., постановено по гр. дело №
8
11306/2019 г. по описа на ВРС, XХ състав.
ОСЪЖДА АЛ. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ бл. 11, ап. 65, да
заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.
2, сумата от 200,00 лева (двеста лева), представляваща съдебно-деловодни разноски за
въззивната инстанция, включващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9