№ 173
гр. К., 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100288 по описа за 2022 година
Предявените искове са за установяване съществуването на вземане с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „*********., вписано в
Търговския и фирмен регистър под №*******, с адрес на управление във Ф.,
гр. П., бул. „*******, представлявано от ЛД., в качество му на изпълнителен
директор и член на съвета на директорите чрез „*********., клон България,
ЕИК ******, гр. С., жк. „*******“, Бизнес парк С., сгр. 14, представлявано от
законния представител Д.Д. чрез юрисконсулт НАМ срещу: Д. СТ. Р., ЕГН
********** от гл. К., ул. „********,
ап. 6, с правно основание: чл. 422 във връзка е чл. 415 ГПК и цена на иска:
3625.62 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че на 09.11.2018 г.
между „**********“ и Д. СТ. Р., ЕГН ********** бил сключен договор за
потребителски паричен кредит № ********, според кредиторът отпуснал на
кредитополучателя заем в общ размер на 3500.00 лева за срок от 36 месеца,
обхващащ периода от подписване на договора до 20.11.2021 г., съгласно
погасителен план, включващ надлежните дати на месечните погасителни
вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено било
паричният кредит да бъде
изплатен на 36 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 153.26 лева,
като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита.
Сочи, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил
определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и
такса ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в
договора условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал
сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
1
Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като
началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора
при допускането, че годината има 365 дни. Сумата, предмет на договора, била
преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и
посочена в договора за кредит. Сочи, че на основание на чл. 3 във връзка с чл.
4 от договора за ответника възникнало задължението да погаси заема на 36
месечни вноски, всяка по 153.26 лева, като в чл. 5 от договора било
предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската народна
банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.
Твърди, че длъжникът преустановил плащането на вноските по кредит №
********, като към тази дата били погасени 5 месечни вноски. На основание
чл. 5 от договора, вземането на „*********нало изискуемо в пълен размер,
ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия
случай била 20.06.2019 г., от която дата вземането станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено
изрично уведомление до длъжника. От страна на длъжника не били
извършвани погашения по дълга от кредитора била подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
Районен съд- К. за следните дължими суми по договор за потребителски
паричен кредит № ******** както следва:
- 3 311.63 лева (три хиляди триста и единадесет лева и 63 стотинки ) -
главница,
- 368.33 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.05.2019 г. до
20.11.2021 година;
- 76.66 лева - мораторна лихва за периода от 20.06.2019 г. до 16.11.2021 г.
- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване
на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Сочи, че след подаване на заявлението по чл.410 постъпило следното
плащане: 03.12.2021г. - 131.00 лв. Постъпилата сума не била достатъчна да
покрие цялото задължение. Съгласно чл. 76 от ЗЗД в такъв случай се
погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
В следствие на направеното плащане, към настоящия момент, ответникът
дължал на Дружеството следните суми:
- 3 311,63 лева (три хиляди триста и единадесет лева и 63 стотинки ) -
главница,
- 313.99 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.05.2019 г. до
20.11.2021 година;
- 0.00 лева - мораторна лихва за периода от 20.06.2019 г. до 16.11.2021 г.
- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване
на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в
полза на „*********. чрез „*********., клон България съществува вземането
по договор №****-*****, обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ****/2021 по описа на
2
Районен съд - К., а именно: 3 311.63 лева - главница по договора за кредит, -
313.99 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
20.05.2019г. до 20.11.2021 г., 0.00 лева - мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.06.2019 до 16.11.2021 , ведно със законната
лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.Претендира за разноски в заповедното и в
настоящото производство. При условията на евентуалност, в случай че така
предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че е
предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез
връчване на препис от същия на ответната страна. Представя банкова сметка.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Не
оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит с ищеца.
В срока на действие на договора ответникът заплатил сума в общ размер на
2150,56 лева. Сочи, че съгласно твърденията на ищеца в исковата молба,
които не оспорва, вземането му по договора за кредита станало предсрочно
изискуемо на 20.06.2019 г., от която дата договорната лихва следвало да бъде
заместена от законна лихва съгласно Тълкувателно решение № 3/2019 по
тълкувателно дело № 3/2017 на ОСГТК на ВКС. В процесния договор за
кредит било отбелязано и задължение за заплащане на застрахователна
премия в размер на 705 лева, като в исковата молба ищецът нямал претенции
за заплащането на тази сума, но в същото време от представеното от него
доказателство: „Извлечение по кредит ********“ било видно, че ищецът
отнасял постъпилите от Ответника плащания за погасяване и на главница по
„застраховка кредит“ -по 19.60 лева
на вноска. Било видно, че застрахователната премия е включена като
компонент, съставящ главницата по кредита, който се олихвява - в последната
колона „Общо Дължимо“ след 20.10.2019 г. месечната вноска била намалена
от 153,26 на 133,66 лева, т.е. точно с 19.60 лева, като от същата дата
задължението по заплащане на този компонент било „анулирано“. Счита
предявения иск за неоснователен, за което прави следните възражения:
Възражение за недействителност на договора за потребителски кредит. Счита
договор за потребителски кредит с № **** - ***** от 09.11.2018 г. за
недействителен на основание чл. 22 връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), по следните съображения: При представянето
на годишния процент на разходите (ГПР) в процесния договор ищецът
представил само една стойност - 26.95%; Ищецът не описал в процесния
договор при какви допускания е изчислен ГПР, както и кои разходи били
включени при това изчисление. Изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК
предвиждали императивно в договора за потребителски кредит ГПР да бъде
представен, както като стойност, така и като приложените от кредитора
допускания и включените в тази стойност разходи. Било неясно дали
посочената в Раздел „Параметри и условия“ от договора за кредит стойност
на „застрахователна премия“ (705 лева) е включена при изчисляването на
ГПР. Не било ясно дали „Такса за ангажимент“ в размер на 122,5 лева е
включена при изчисляването на ГПР. И двата описани компонента били
съставни на главницата и лихвоносни за дълга. В този смисъл имало
константна съдебна практика. Счита договор за потребителски кредит с №
3
**** - ***** от 09.11.2018 г. за недействителен на основание чл. 22 връзка с
чл. 10, ал, 1, от Закона за потребителския кредит (ЗПК), по следните
съображения: В договора за кредит било предвидено, както предоставяне на
потребителски кредит, под формата на паричен заем, така и под формата на
финансиране на услуга - сключване на застраховка „Защита на плащанията“
обективирана в Сертификат № **** - *****, за което е ответникът плащал
застрахователна премия от 705 лева. Счита, че застраховка „Защита на
плащанията, обективирана в Сертификат № **** -***** и Общи условия към
тях са елемент към процесния договор за потребителски кредит **** -*****
от 09.11.2018 г. и като такъв, следвало да се подчинява на императивните
изисквания на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че била и видна разликата в
размера на шрифта на договора за кредит и Сертификат № **** -*****.
Застрахователният сертификат бил представен с размер на шрифта по-малък
от 12, като съгласно разпоредбата на чл. 22 връзка с чл. 10, ал.1 от ЗПК, това
било самостоятелно основание за недействителност на договора за кредит -
Решение № 91 от 20.10.2021 г. на
ОС - Русе по т. д. № 72/2021 г. Възражение за нищожност на клауза от
договора за кредит : В чл. 2 от договора за кредит ищецът посочил, че
„кредитополучателят заплаща „такса ангажимент“, срещу което Кредиторът
сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1,т. 5 от ДР
на ЗПК“. Ищецът определил размера на Такса ангажимент на 122.5 лева
(3.5% от предоставения кредит). Константно било разбирането в съдебната
практика, че за събирането на такса се очаквало насрещна престация - услуга.
Посочената от ищеца услуга била да фиксира лихвения процент за целия срок
на договора. ЗПК не допускал услуга по фиксиране на лихвения процент. Ако
кредиторът е посочил конкретна стойност на лихвения процент, то същият се
считал за фиксиран и кредиторът нямал право да го променя без да уведоми
потребителя за промяната съгласно чл. 14 от ЗПК. В същото време чл. 143, ал.
2, т.11 от ЗЗП приемал за неравноправна клауза, позволяваща на търговеца да
променя едностранно условията по договор на непредвидено в него
основание. В процесния договор нямало разпоредба уреждаща хипотеза за
промяна на лихвения процент, която да изключи отговорността на кредитора
за промяната на лихвения процент, каквото условие предвиждал чл. 144, ал. 2,
т. 1. Нямало разпоредба, предвиждаща, че описаният лихвен процент е
променлив и съответно да е разписана методика за изчисляване на референтен
лихвен процент съгласно чл. 33 от ЗПК. Събраната от ищеца такса била за
услуга, която същият не можел да достави по закон. Счита, че Такса
ангажимент на ищеца е нищожна по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, като
такса свързана с усвояването и управлението на кредита, т.е. била забранено
да бъде изисквана от кредитора - ищец - Решение № 7026 от 05.06.2017 г. по
адв. Дело № 4974/2016 на ВАС (Приложение 2) Счита претендираните от
ищеца суми за неточни и оспорва техния размер. Приложимата, съгласно
сключения договор за кредит, лихва била в размер на 21.51 % на годишна
база. Съгласно твърденията на Ищеца договорът станал предсрочно изискуем
на 20.06.2019 г., от която дата договорната лихва следвало да бъде заместена
от законна лихва (10% на годишна база) съгласно Тълкувателно решение №
3/2019 по тълкувателно дело № 3/2017 на ОСГТК на ВКС. Моли съда да
отхвърли предявените срещу ответника искове за заплащане на сумата от 3
311.63 лева - главница по договора за кредит и 313,99 лева възнаградителна
лихва, като неоснователен, както по основание, така и по размер. Моли съда
да обяви за недействителен договор за потребителски кредит с № **** -
4
***** от 09.11.2018 г., както и за нищожен чл. 2 от Договора за кредит,
досежно изискваната такса за ангажимент. Претендира за разноски по
делото.
От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№****/2021 г. по описа на РС-К. се установява, че по
подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена заповед
№****/01.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
срещу длъжника Д. СТ. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
К., ул. „*********, за сумите: 3311,63 лева (три хиляди триста и единадесет
лева и 63 ст.) - главница; 368,33 лева – възнаградителна лихва за периода от
20.05.2019 г. до 20.11.2021 г.; 76,66 лева – мораторна лихва от 20.06.2019 г.
до 16.11.2021 г.; законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението; 125,13 лева разноски по
производството, от които 75,13 лева държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, като вземането произтича от задължение по
Договор за потребителски кредит № ****-*****, сключен на 09.11.2018 г.
между Д. СТ. Р. и „*******
******”.
Не е спорeно, а и от представения договор за потребителски паричен кредит
№ ********, сключен между ищеца като кредитор и ответницата Д. СТ. Р.,
ЕГН ********** като кредитополучател е видно, че кредиторът предоставил
на кредитополучателя сумата от 3500 лв. за потребителски цели, която сума е
получена от кредитополучателя, със следните уговорени параметри и
условия: застрахователна премия: 705,60 лв.; такса ангажимент: 122,50 лв.;
брой погасителни вноски: 36 бр.; месечна погасителна вноска: 153,26 лв.;
обща стойност на плащанията: 5517,36 лв.; ГПР: 26,95 %; годишен лихвен
процент: 21,51%. и погасителен план, в който са посочени падежните дати и
оставащата главница, с падеж на първата погасителна вноска- 20.12.2018 г., а
последната е с падеж- 20.11.2021 г. В чл.5 от договора за потребителски
кредит страните уговорили, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска.
Видно от представеното от ищеца извлечение по кредит № ********,
неоспорено и потвърдено от приложените от ответника платежни
нареждания, получените плащания по договора към 31.01.2022 г. са в общ
размер 2019,56 лв. След подаването на заявлението по чл. 410 на 03.12.2021.
год. е постъпила сума в размер на 131 лв.
Приложено е и копие на последна покана, подписана от представител на
„**********” С.А., съдържаща изявление за преустановено от длъжника
плащане на вноските по договора от 20.05.2019г. и съществуващо задължение
в размер на 43343,05 лева в т.ч. 3311,63 лева – главница, 929,83 лева –
договорна лихва, 101,59 лева обезщетение за забава и покана за погасяване на
задължението в 7 –дневен срок, като е посочено, че при неплащане, ще се
пристъпи към съдебно събиране на посочената сума. От приложеното
удостоверение от куриерска фирма се установява, че кредитополучателката
лично е получила обратната разписка.
Предвид така установеното съдът прави следните правни изводи:
Заповедта е връчена на длъжника на 07.12.2021 г. и на 06.01.2021 г. той е
подал възражение, поради което последното е депозирано в срока по чл.414,
ал.2 от ГПК. На 17.01.2022 г. кредиторът е уведомен за подаденото
5
възражение и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК ищецът е сезирал съда с иск за
установяване на вземането по издадената заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Ищецът е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, която
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства, което го определя като
кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Ответникът е сключил договора за
кредит като физическо лице, на което се предоставя финансова услуга по
смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Затова
съдът приема, че процесният договор по своя характер е потребителски, чиято
правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата норма на
чл.24 от ЗПК и в ЗЗП. Представеният договор за потребителски паричен
кредит № ******** е частен документ, съдържащ подписа на ответника и
съобразно чл.180 от ГПК е доказателство, че съдържащите се в него
изявленията са на страните в т.ч. съгласието на кредитополучателя с
посочените в него условия по кредита. Предвид това съдът приема, че между
“**********“ ЕАД и ответницата Д. СТ. Р. е възникнало облигационно
отношение основано на сключения договор за потребителски паричен кредит
№ ********, по който ищецът отпуснал потребителски паричен кредит на
ответницата в размер на 3500.00 лева, която сума кредитополучателят е
усвоил.
Съгласно чл.5 от сключения договор, вземането на ищеца е станало
изискуемо в пълен размер, тъй като кредитополучателят е просрочил две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска. Ответникът е преустановил пращането по вноските на
договора на 20.05.2019 г и в тази връзка от страна на кредитора е изпратена
покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за
изискуемо и поканил длъжника да го изпълни.
Видно от приетите по делото екземпляр от покана за доброволно изпълнение
и удостоверение от куриерска фирма, Поканата е била изпратена на адреса,
който е деклариран в договора, а съгласно чл.9 от същия, всички изявления на
кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на
адреса, посочен в договора, а именно: на адрес- гр.. К., ул. „********, ап. 6.
Кредитополучателката лично е получила обратната разписка,
удостоверявайки този факт с полагането на подписа си.
Съдът намира, че ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост преди подаването на Заявлението по чл.410 ГПК в съда, тъй като
ищецът е положил нужните усилия да доведе до знанието на ответницата
уведомлението за обявяване на кредита на предсрочно изискуем и затова
счита, че кредита е обявен за предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК.
За процесното правоотношение приложим е ЗПК, като разпоредбите на чл.10
и чл.11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, а съгласно чл.22 от ЗПК, действащ към датата на сключване на
процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9, договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл.22 от ЗПК – изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото сключване на
договора.
6
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№1 начин. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя- чл.19, ал.1 от ЗПК. Легална дефиниция на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1, т.1 от ДР
на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително
лихви,комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по специално застрахователни премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. В случая в
договора е посочен ГПР- 26,95 %, но не са посочени по вид и размер всички
разходи, които формират ГПР, така както те са описани в текста на чл.19, ал.1
от ЗПК и в приложение №1 към закона. Не е посочено и в приложените
условия по договора за кредит, имащи характер на общи условия какви точно
разходи, освен възнаградителната лихва, са включени в ГПР и какво е
стойностно
измерение в проценти на всеки един от формиращите ГПР компоненти.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК сочи, че планът в договора за кредит
следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. Тъй като в подписания от ответника-кредитополучател
погасителен план не е посочен съответният размер главница и лихва, които се
погасяват то следва да се приеме, че задължението по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК
не е изпълнено.
Съгласно императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, а от съдържанието на договора не става
ясно какво е основанието за дължимост на такса ангажимент в размер на
122,50 лв. Отделно от това съдът счита, че тази такса е във връзка с
усвояването и управлението на кредита, с оглед на което не попада в
приложеното поле на чл.10а, ал.1 от ЗПК.
В раздел „параметри и условия“ на договор за потребителски паричен кредит
№ ******** е уговорена застрахователна премия в размер на 705,60 лева, но
не е посочено дали застрахователната премия е включена в размера на ГПР и
какъв процент от размера на кредита представлява тя на годишна база. Така с
плащането на застраховка за кредита по начина, по който е оформена в
7
договора, се увеличава финансовата тежест за потребителя, тъй като към
всяка от месечните погасителни вноски се прибавя и част от стойността на
сума за сключената застраховка, а освен това се увеличава и размера на
общата сума, дължима от потребителя, като по този начин се заобикаля
императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално
допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити
следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет.
Отделно от това, ищецът не е представил с исковата молба съгласно
задължението му по чл.127, ал.2 от ГПК писмени доказателства, както за
сключена от ответника застраховка по кредита, така й че застрахователната
премия е платена. Предвид горепосочените посочените нарушения на
императивните норми на ЗПК води до предвидената в чл.22 от ЗПК
недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Съгласно
чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В случая кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от
3500 лв., която представлява чистата стойност на кредита по смисъла на чл.23
от ЗПК и се дължи на кредитора.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за
кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на
предоставения финансов ресурс.
В случая съдът намира, че чистата стойност на кредита е в размер на 3500 лв.,
която сума е предоставена от ищеца на ответницата, обстоятелство, което не
се оспорва от пълномощника на ответника. От данните по делото и от
отговора на исковата молба се установява, че ответницата е изплатил по
договора суми в общ размер от 2150,56 лв., като тази сума следва да бъде
приспадната от дължимата от него чиста стойност на кредита, в резултат на
което съдът намира, че дължимата от ответницата по договора за кредит сума
е в размер на 1349,44 лв., представляваща неплатена част от главницата. На
основание чл. 23 от ЗПК ответникът не дължи други суми по договора за
кредит, съгласно изложените по-горе мотиви.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск
следва да бъде уважен частично, а именно за главница в размер на 1349,44
лв., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението
за издаване на изпълнение до окончателното й изплащане, а в останалата му
част до претендираната сума от 3311,63 лв. за главница искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Предявеният иск за сумата 313,99
лв., представляваща възнаградителна лихва по договора също следва да бъде
отхвърлен като неоснователен с оглед изложените мотиви.
В условията на евентуалност ищецът е предявил и осъдителен иск за 3311,63
лв . главница, 313,99 лв. възнаградителна лихва. Поради частичното
уважаване на претенцията за главница съдът не дължи произнася по
евентуалния иск. Поради частичното отхвърляне на претенцията за главница
и отхвърляне на вземането за възнаградителна лихва съдът дължи
произнасяне. Изложените мотиви по-горе и установената от съда
недействителност на договора за кредит по чл.22 от ЗПК, обуславят
неоснователността на претенцията за възнаградителна лихва на основание
чл.23 от ЗПК.
По разноските:
8
По разноските: Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото,
така и в заповедното производство. В настоящото исково производство
ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 75,39 лв.
държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, както и 124,36 лв.
разноски в заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответникът
следва да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно с
уважената част от иска направените по настоящото дело разноски в размер на
64,77 лв. и 45,88 лв. разноски по ч.гр.д.№****/2021 г. по описа на РС-К.. В
настоящото исково производство ответникът е направил разноски в размер на
700 лв. за адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на спора, ищецът
следва да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно с
отвърлената част от иска направените по настоящото дело разноски в размер
на 439,30 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. СТ. Р., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. К., ул. „*********, че съществува вземане на
„********** С.А.“, П. рег. №******, чрез „********** С.А.“ клон България, с
ЕИК:******, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“*******“, Бизнес
Парк С., сгр.14, сумата от 1349,44 лв. главница по договор за потребителски
паричен кредит № ******** от 09.11.2018г. и законна лихва върху главницата
от 29.11.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
главница в частта над 1349,44 лв. до 3311,63 лв. и за 313,99 лв. -
възнаградителна лихва от 20.05.2019 г. до 20.11.2021 г. като неоснователни, за
които вземания е издадена заповед №****/01.12.2021 г.за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№****/2021 г. по описа на
РС-К..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********** С.А.“, П. рег.№******, чрез
„********** С.А.“ клон България, с ЕИК:******, със седалище и адрес на
управление гр.С., ж.к.“*******“, Бизнес Парк С., сгр.14 против Д. СТ. Р., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. К., ул. „*********, в условията
на евентуалност осъдителни искове за сумата от 3311,63 лв. – главница и
313,99 лв. възнаградителна лихва от 20.05.2019 г. до 20.11.2021 г., по по
договор за потребителски паричен кредит № ******** от 09.11.2018г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д. СТ. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. К.,
ул. „*********, да заплати на „********** С.А.“, П. рег.№******, чрез
„********** С.А.“ клон България, с ЕИК:******, със седалище и адрес на
управление гр.С., ж.к.“*******“, Бизнес Парк С., сгр.14, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 64,77 лв. и 45,88 лв.
разноски по ч.гр.д.№****/2021 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА ********** С.А.“, П. рег.№******, чрез „********** С.А.“ клон
9
България, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ж.к.“*******“, Бизнес Парк С., сгр.14, да заплати на Д. СТ. Р., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. К., ул. „*********, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на
439,30 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С.З. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№****/2021 г. по описа на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10