Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.БАЛЧИК,10.12.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГАЛИН Г.
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА
и в присъствието на
прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното от
Председателя АНХД №375по описа за..2019 год.на БРС, за да се произнесе взе предвид
следното:................................................…
Производството е образувано по
предявена жалба от Х.Т.М.,ЕГН********** ***,срещу наказателно постановление №19-0240-000343
от 05.11.2019г.на Началника на РУ на МВР-Балчик,с правно основание в
разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата
е подадена,чрез административно-наказващия орган и е постъпила,ведно с
административната преписка в Районен съд-Балчик,с Рег.№5076 на 12.12.2019год.
Образувано
е АНХД№375/2019по описа на БРС.
М.
твърди в жалбата си,че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно.
Твърди,че
наказателното постановление е незаконосъобразно и постановено при неизяснена
фактическа обстановка и допуснати съществени процесуални нарушения.Моли съда да
отмени изцяло наказателното постановление.
Редовно призован,жалбоподателят не се явява в съдебното заседание, лично.Представлява
се от процесуален представител-адвокат П.И. ***.От името на своя
доверител,процесуалният представител заявява,че поддържа жалбата си и моли съда
да отмени наказателното постановление изцяло,като незаконосъобразно.Представя
писмено становище ,получено с Рег.№261344 от 25.11.2020год.в което по същество
моли процесното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.
Прави
доказателствени искания.
Възиваемата
страна,редовно призована не се представлява в съдебно заседание.
Представя
писмено становище по делото.В него се описват хронологически действията на
административно-наказващия орган.
По
делото,като свидетели са разпитани В.П.С.(по искане на защитата),Н.Г.К. и Д.И.Д.-***.
Събрани
са писмени доказателства.
Съдът
след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена
следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят е водач на МПС.
На
08.04.2019год.,около 11,30часа,М. управлявал лек автомобил,марка”О.О.”,с рама№**************.Автомобилът бил управляван в гр.Балчик по ул.Черно
Море,в посока към площад Рибарски.
Жалбоподателят
бил спрян за проверка от контролните органи на РУ на МВР-Балчик,до паркинга на
бившата Автогара.
При проверката се установило,че
автомобилът има поставени регистрационни табели от друг автомобил.
Била установена и самоличността на водача.Лекият
автомобил О.О. бил управляван от жалбоподателя.
Било установено,че жалбоподателя Х.М. взел процесният
автомобил от приятеля си С.Р.А. от с.Б. Провадийска община.Автомобилът бил взет
предния ден,а именно на 07.04.2019год.,като в замяна ,жалбоподателя дал своя
микробус марка“Ф.Д.“.
След установяването на проблемите със регистрационните
табели,жалбоподателят си върнал микробуса и предал процесния лек автомобил на С.А..
В РУ на МВР-Балчик по този повод
било образувано Досъдебно производство №56/2019 по описа на РУ на МВР-Балчик,за
извършено престъпление по чл.345 ал.1 от НК.
Досъдебното
производство е прекратено с Постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 21.08.2019год.на основание чл.243 ал.1т.1 във вр.чл.24ал.1т.1
от НПК,като наблюдаващия прокурор е приел,че не е осъществен състава на
престъплението по чл.345 ал.1 от НК,поради липса на умисъл,като част от
субективната страна на престъплението.
Препис
от постановлението на Районна прокуратура-Балчик е изпратено на Началника на РУ
на МВР-Балчик за търсене на административна отговорност на Х.М..
Въз
основа на това постановление,административно-наказващия орган издава процесното
обжалвано наказателно постановление№19-0240-000343 от 05.11.2019год.
С
това постановление,е прието,че Х.М. е допуснал административно нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП,изразяващо се в това ,че управлява МПС,което не е
регистрирано по надлежния ред.С оглед на това,на жалбоподателя са наложени
административни наказания,а именно ГЛОБА в размер на 200 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства.
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По
допустимостта на жалбата :
Жалбата
е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 22.11.2019г. на М..Жалбата
е получена в деловодството на възиваемата страна с вх.№240000-5689 от 02.12.2019г.Жалбата
е подадена по пощата и видно от пощенското клеймо на пощенския плик,това е
станало на 29.11.2019год.
Жалбата е подадена в законоустановения
седемдневен срок от съобщението и е процесуално допустима и е приета за
разглеждане.
Относно
компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган-Началника на РУ на МВР-Балчик,упълномощен
с това правомощие,съгласно заповед№8121з-515 от 14.05.2018г.на Министъра на
вътрешните работи.
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление.
По
делото безспорно се установява,че няма издаден Акт за установяване на
административно нарушение по повод на конкретното деяние.Процесното наказателно
постановление,видно от обстоятелствената му част е издадено въз основа на
постановлението за прекратяване на Досъдебно производство№56/2019 по описа на
РУ на МВР-Балчик от 21.08.2019год.на Районна прокуратура-Балчик.
Анализирайки
съдебната практика съдът приема,че няма съвпадение на фактическия състав на
деянието по чл.345 ал.1 от НК и по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Анализирайки
съдебната практика,настоящия съдебен състав достига до извода,че има съвпадение
във фактическия състав на деянието по чл.345 ал.2 от НК и по чл.140 ал.1 от ЗДвП,като те се различават единствено по степента на обществена опасност на
деянието,като административното деяние е с по-ниска степен на обществена
опасност,като липсва обективен критерий за разграничаването им.
Съдът
съобразява,че досъдебното производство е водено по текста на чл.345 ал.1 от НК,а процесното наказателно постановление е съставено за твърдяно
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В конкретния казус,в хода на
съдебното следствие се изясняват следните обстоятелства:
Видно от събраните писмени
доказателства регистрацията на процесният лек автомобил марка О.О. е била
служебно прекратена на 28.11.2018год.,на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП,поради
това,че в законния двумесечен срок от придобиването не е изпълнено задължението
на собственика да регистрира превозното средство.
Жалбоподателят
не е нито бивш,нито настоящ собственик на процесният автомобил.
Видно от показанията на разпитания в
съдебно заседание свидетел В.П.С.,жалбоподателят не е знаел и не е
предполагал,че управлявания от М. автомобил не е бил с законни регистрационни
табели,а е бил със регистрационни табели на друг автомобил.Свидетелят С. е
очевидец и на полицейската проверка и на последвалите действия.
Неговите
показания не се оборват от събраните гласни доказателства на другите разпитани
свидетели.Показанията на свидетеля С. се кредитират изцяло от съда.
Установен
е и факта,че жалбоподателя е спрян от органите на полицията,непосредствено след
като е взел автомобила от своя приятел.Т.е. не е имало дълъг период от време в
който той да го е управлявал и владял.
Съгласно
разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административното нарушение е само това деяние(действие или бездействие),което нарушава обществения ред по държавното
управление,извършено виновно и обявено за наказуемо с административно
наказание,налагано по административен ред.
Съгласно
разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗАНН,деянието обявено за административно нарушение
е виновно,когато е извършено умишлено или по непредпазливо.
С оглед изложеното,съдът приема,че в
настоящото производство са събрани убедителни доказателства,които изключват
наличието на пряк умисъл,като форма на вината по отношение на жалбоподателя при
извършване на процесното деяние.
Настоящият
съдебен състав достига до извода,че липсва субективната страна на състава на
чл.140 ал.1 от ЗДвП,поради което не е налице конкретното административно
нарушение.
Нарушението по чл. 140 ал.1
от ЗДвП (идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал. 2 НК) е формално,
на просто извършване и като такова според теорията и константната съдебна
практика (в това число и такава със задължителен характер) може да бъде
извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл.
Настоящият
съдебен състав изключва и възможността,процесното деяние да е извършено в
условията на непредпазливост,като форма на вината,тъй като това предполага
жалбоподателя да е бил длъжен или е могъл да предвиди обществено опасните
последици от деянието,но е мислил да ги предотврати.
От всички събрани доказателства ,по категоричен начин
се установява,че до полицейската проверка,жалбоподателя не е знаел и не е
допускал,че управлява процесният автомобил със регистрационни табели издадени
за друг автомобил.
Това е така защото процесният автомобил е имал
белезите на редовна регистрация,а именно сложени на съответните места
регистрационни табели.Няма как жалбоподателят да е предвиждал,че регистрацията
на процесния управляван от него автомобил е била служебно прекратена.
На следващо място,относно
приложението на чл.140 ал.1 от ЗДвП,с оглед идентичността на състава със
деянието по чл.345 ал.2 от НК,съдът съобразява,че се касае за прилагане на
правна норма, чието прилагане би довело до нееднакво третиране на еднакви
случаи, а това е в противоречие с принципа за равнопоставеност на гражданите,
установен в чл. 6 от Конституцията на РБ и основните принципи на правото на
Европейския съюз, като принципът на правната сигурност, защита на оправданите
правни очаквания, принципът на пропорционалността. Всички тези принципи са
обвързващи за Република България на основание чл. 6, параграф 3 от ДЕС. Те са
част от правния ред на Съюза и служат за тълкуване освен нормите на правото на
ЕС, но и за определяне на „законосъобразността” както на актовете на
институциите, така и на държавите членки. Едновременното прилагане на съставите
на престъплението и административното нарушение за едно и също деяние би довело
до нееднаквото третиране на извършителите,доколкото спрямо тях ще бъде
приложена различна по интензитет репресия в зависимост от волята на
длъжностното лице по установяване на нарушението или прокурора. В закона
липсват обективни разграничителни елементи,поради което гражданите не са в
състояние да предвидят последиците от извършеното деяние, което е в
противоречие с принципите за правната сигурност и оправданите правни очаквания.
Липсата на съответствие, изведено от закона,
между обществена опасност и престъпния характер на деянието, е в нарушение на
принципа за законоустановеност на престъпленията и наказанията и за
пропорционалност, доколкото при едни и същи обстоятелства едно деяние може да
бъде едновременно престъпление и административно нарушение, а това води до
несъответствие между тежестта на деянието и строгостта на предвидената санкция.
В конкретния казус липсва субективната страна на
деянието,под формата на пряк умисъл,който факт,изключва наличието на
инкриминирано деяние по чл.345 ал.2 от НК.
Според съда е допуснато е съществено процесуално
нарушение при съставяне на обжалваното наказателно постановление.
Според съда
е следвало полицейските служители да съставят АУАН,с който да
констатират,конкретното деяние,като твърдяното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.Това е така защото деянието по чл.140 ал.1 от ЗДвП не
съвпада като фактически състав със деянието по чл.345 ал.1 от НК,а само с това
по чл.345 ал.2 от НК.С оглед на това,съставянето на АУАН е задължителен елемент
за търсене на административно-наказателната отговорност по чл.140 ал.1 от ЗДвП
в настоящия казус.
Липсата на съставен надлежно АУАН в производството
според съда е съществено процесуално нарушение,водещо до опорочаване на
последващото наказателно постановление,с което е визирана административна
отговорност на жалбоподателя.Това опорочаване според съда е до степен на
незаконосъобразност на процесното наказателно постановление.
С оглед изложеното,съдът счита,че процесното обжалвано
наказателно постановление,следва да бъде отменено изцяло,като
незаконосъобразно.
Искания за присъждане на деловодни разноски не са
направени,поради което,съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №19-0240-000343 от 05.11.2019г.на Началника на РУ на МВР-Балчик,с
което за констатирано на 08.04.2019г.в 11,30ч.в гр.Балчик,по улица Черно
Море,Добричка област,при управление на лек автомобил марка О.О. с рама№**************,административно нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, ,на
Х.Т.М.,с ЕГН********** ***, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП,са наложени административни
наказания, ГЛОБА в размер на 200лв.(двеста
лева) и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА,като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :