О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 517 11.01.2021г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, V
състав, в съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 508 по описа за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. във
вр. с чл.256 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.
Образувано
е по искова молба, подадена от К.И.Ш., изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода” в Затвора – Стара Загора, уточнена с допълнителна молба вх. № 4851/
02.09.2020г., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, с
която е оспорено като незаконосъобразно бездействие неиздаването от Директора
на Медицински център към Затвора – Стара Загора на медицинско направление за изпращане
на К.Ш. на консултативен медицински преглед от дерматолог, извършване на специализирани
изследвания и осигуряване на необходимото лечение.
Ищецът твърди, че през м. юни 2019г. е
установено от медицински екип от Затвора – Стара Загора, че е нахапан /наяден/
от дървеници и че има някаква алергия свързана с това, като многократно е молил
устно и писмено Директора на Медицински център към Затвора – Стара Загора, вкл.
са подавани жалби до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за
осигуряване на преглед от специалист - дерматолог. На 01.07.2019г. при направен
преглед /за сметка на лишения от свобода/ във връзка с друго негово заболяване
/хипертония/, от извършилия преглед лекар – д-р В. Д., е препоръчано
консултация с алерголог предвид установения обрив по тялото. Такава консултация
не е била осигурена на ищеца нито след извършения на 01.07.2019г. преглед, нито
към датата на подаване на исковата молба. На 09.03.2020г. е подал нарочна молба
до Директора на Медицински център съм Затвора – Стара Загора, за издаване на
направление за специалист – дерматолог във връзка с обривите, каквото
направление не е било издадено. Направено е искане да бъде осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ да осигури на лишения от свобода К.Ш. изпращането
му на преглед, консултация и назначаване
на необходимото лечение от специалист-дерматолог.
Ответникът
- Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител по делото, в съдебно заседание, в представения писмен отговор и
писмено становище, оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна.
Поддържа, че доколкото лишеният от свобода К.Ш. не е направил нарочно искане до
Началника на Затвора – Стара Загора да бъде изведен за консултативен преглед от
външен специалист/лечебно заведение, не е налице фактическо или правно
бездействие на административния орган по чл.135, ал.2 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Счита, че твърдяното
бездействие на медицински специалисти от Медицински център към Затвора Стара
Загора, изразяващо се непредприемане на исканите от Ш. действия по издаването
на медицинско направление за изпращането на лишения от свобода на консултативни
медицински прегледи, специализирани изследвания и лечение от външни специалисти,
не се свързва с незаконосъобразна административна дейност, а с извършена от
медицинските специалисти при упражняването на медицинска дейност преценка за
необходимостта от заявените от лишения от свобода прегледи, изследвания и
лечение. С подробно изложени съображения обосновава, че единственото
диагностицирано заболяване на Ш., е артериална хипертония, за лечението на
което заболяване е предписвана медикаментозна терапия, проведени са консултации
с кардиолог, направени са лабораторни изследвания вкл. лицето е било
хоспитализирано в Кардиологичното отделение на МБАЛ „Тракия“, като при
извършваните след 01.07.2019г. прегледи на К.Ш., вкл. и във външни лечебни
заведения, не е констатирана, респ. потвърдена нуждата от исканите от лицето
прегледи, консултации, изследвания и лечение, свързани с оказване на
специализирана медицинска помощ в лечебно заведение извън мястото на лишаване
от свобода, от специалист алерголог или дерматолог. Направено е искане предявеният
иск да бъде оставен без разглеждане, като недопустим и в условията на
алтернативност – исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Ищецът К.И.Ш. изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора. От представената
медицинска документация е видно, че към момента на постъпването му в мястото за
лишаване от свобода /м. февруари 2019г./, са били налице данни за наличието на
артериална хипертония. След проведена медикаментозна терапия, назначена от
Медицински център към Затвора – Стара Загора и извършени през м. март 2019г.
лабораторни изследвания и консултация с кардиолог, е диагностицирано
заболяването „Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност“. В
периода м. март 2019г. – м. април 2020г. във връзка с диагностицираното
заболяване периодично на Ш. са били извършвани прегледи в МЦ към Затвора Стара
Загора; провеждана е медикаментозна терапия; направени са консултативни
прегледи с кардиолог, а на 01.07.2019г. по избор на Ш. е проведен платен
преглед – консултация с лекар – нефролог. На 28.09.2019г. К.Ш. е хоспитализиран
в Кардиологично отделение на МБАЛ „Тракия“ – Стара Загора, като видно от
представената по делото епикриза, по време на болничния престой, на лицето са
направени общи и специализирани медицински изследвания. На 17.04.2020г. поради
влошаване на здравословното състояние на лишения от свобода /регистрирани
високи стойности на артериалното налягане/, е извършен преглед от екип на
Спешна медицинска помощ, при отказана от Ш. хоспитализация. Съгласно наличната
медицинска документация в периода на м. май 2019г., при проведени медицински
прегледи на лишения от свобода в МЦ към Затвора Стара Загора на 14.05.2019г. и
на 22.05.2019г. е установен обрив по тялото на лицето. Такъв обрив по крайници
и торс е констатиран и при извършения на 01.07.2019г. преглед /заплатен от
лицето/ от лекар – специалист вътрешни болести, нефролог, ехографист, като
препоръката е да се направи консултация с алерголог във връзка с обрива. За
периода след 01.07.2019г. до м. март 2020г., в медицинското досие на лицето
няма данни при извършваните периодични амбулаторни медицински прегледи в МЦ към
Затвора - Стара Загора и по време на хоспитализацията на Ш. в Кардиологично
отделение на МБАЛ „Тракия“ – Стара Загора, да е констатирано наличието на
обрив. На 09.03.2020г., К.Ш. е подал чрез ИСДВР до Директора на МЦ към Затвора
– Стара Загора молба за издаване на направление за преглед от специалист –
дерматолог във връзка с обриви.
По делото са представени и
приети като доказателства копие от личния амбулаторен здравен картон на л.св. К.Ш.,
извадки от амбулаторния журнал, медицински справки и медицинска документация - амбулаторни
листи, лабораторни резултати, епикриза от Отделение по кардиология при МБАЛ
„Тракия“ и др. документи за извършени прегледи и предписания.
Въз основа на установената
по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск по чл.256 от АПК срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, е
процесуално недопустим, по следните съображения:
Защитата срещу
неоснователни бездействия на административните органи, респ. на длъжностни лица
от администрацията, е регламентирана в глава ХV, раздел ІІ от АПК. Предвидени
са две хипотези на незаконосъобразни бездействия. Нормата на чл.256, ал.1 от АПК регламентира защитата срещу бездействието на административен орган да
изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а по чл.256, ал.2 от АПК – защита при неизвършването на фактическо действие по направено искане до
органа, който е длъжен да го извърши по силата на законово оправомощаване. Общото между двете хипотези на “неоснователни
бездействия” е неизпълнението на задължение за фактическо административно действие,
източник на което задължение е правна норма – т.е в нормативен акт са
регламентирани предпоставките за възникването на задължението, неговото
съдържание и процесуалните изисквания за изпълнението му. Различието се състои
в това, че в първия случай /по чл.256, ал.1 от АПК/, задължението възниква
пряко от нормативния акт при наличие на регламентираните предпоставки и подлежи
на изпълнение без да е необходимо волеизявление на заинтересованото лице за
извършването на съответното действие, а във втория случай възникването и изискуемостта на задължението
са обусловени от наличието на сезиране на административния орган с искане за
извършване на конкретно определено и индивидуализирано фактическо действие.
Това различие е обусловило и законодателното разрешение за определянето на
диференциран срок, в който може да се търси съдебна защита срещу
неоснователните бездействия. Докато в хипотезата на чл. 256, ал.1 от АПК искът
може да се предявява безсрочно, то в хипотезата на чл.256, ал.2 от АПК, като
процесуална предпоставка за допустимост, е регламентиран преклузивен срок за
упражняване правото на оспорване на бездействието - 14 дни от подаване на
искането за извършването на действието.
Въз
основа на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че за квалифицирането на едно административно
бездействие като незаконосъобразно такова, е необходимо да бъде установено
неизпълнение на задължение от страна на административен орган или на длъжностно
лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт.
Следователно незаконосъобразно административно бездействие представлява такова
поведение на административен орган или на длъжностно лице от администрацията на
органа, което не кореспондира на нормативно предвиденото като дължимо
поведение. В този смисъл като незаконосъобразно по см. на чл.256 от АПК следва
да се определи бездействието на административен орган/ длъжностно лице да
извърши дължимите по закон фактически действия, посредством които се изпълнява
възложената му административна дейност.
В случая с
предявения иск по чл.256 от АПК се търси защита по съображения за твърдяно
незаконосъобразно бездействие на администрацията на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ да осигури
на лишения от свобода К.Ш. преглед,
консултация и назначаване на необходимото лечение от
специалист-дерматолог, основано на доводи за многократно отправяни до Директора
на Медицински център към Затвора – Стара Загора устни и писмени молби, вкл.
подавани жалби до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за издаване на
медицинско направление за осигуряване на преглед от специалист-дерматолог във
връзка с обриви, получени от нахапване от дървеници.
Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел І от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. В чл.129, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти /чл.129, ал.2 от ЗИНЗС/. С нормата на чл.133, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в които, съгласно чл. 134, ал.1 от ЗИНЗС, се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Изпращането на
лишените
от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, се
извършва когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма
условия за провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни
заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани
изследвания /чл.135, ал.1 от ЗИНЗС/.
Анализът на
посочената нормативна уредба води до извода, че нормативно установеното задължение
на администрацията на местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на
физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на
наложеното им наказание /чл.128, ал.1 във вр. с чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Съдържанието
на административното задължение се свързва от една страна с изискване за
предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от
друга - с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение
при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно
състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието.
Налице
е обаче разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово
осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др.,
които се организират от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” и
медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като
качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска
практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от
разпоредбите на чл.3 и чл.4 от Правилника за устройството и дейността на
лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от
17.07.2003г., като и в чл.2, чл.3 и чл.4 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за
условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Видно
от разпоредбата на чл.2 от Наредба № 2 от 22.03.2010г., препращаща съм чл.5 от ЗЛЗ, както и от установената трайната съдебна практика, дейността, свързана с
упражняване на лекарска практика, не съставлява "административна
дейност". В глава VІ на Наредба № 2/ 2010г. по императивен начин е
определен обхватът на осъществяваните от служителите на сектор "Медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН дейности, свързани с
упражняване на лекарска практика, като медицинската дейност на съответния лекар
/медицински специалист/, вкл. преценката му за необходимостта от изпращането на
лишения от свобода в лечебно заведение извън мястото за лишаване от свобода, в
т.ч за консултативен преглед и специализирани изследвания и лечение, не може да
бъде определена като такава "при и/или по повод осъществяване на
административна дейност" - медицинската дейност по диагностика, наблюдение
и лечение по чл. 2, ал. 1,
т. 1 и т. 3 от ЗЛЗ не
може да се определи като административна дейност. Ефикасността, резултатността
и правилността на тази медицинска дейност от гл.т на утвърдените медицински
стандарти /чл. 80 от
Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1
от ЗЛЗ/ и дали същата отговаря на изискванията за своевременност,
достатъчност и качество /чл. 81, ал.
2, т. 1 от Закона за здравето/, не се свързва с административно
правоотношение. Както беше посочено, дължима административна дейност съставлява
единствено изпълнението на задължението по чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, за създаване
на условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от
свобода, като качеството на извършваното лечение, поставените диагнози,
предписаните лекарства и необходимостта от преглед от външен специалист не може
да бъде контролирано от затворническата администрация по какъвто и да е начин. В
конкретния случай обаче не се оспорват незаконосъобразни административни бездействия,
нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи и диагностициране
на лишените от свобода /от гл.т липсата на организирано медицинското обслужване;
неизвършвана спрямо К.Ш. медицинска дейност по преценка на необходимостта от
оказването на специализирана медицинска помощ и провеждането на медицинско
лечение и т.н/, а се оспорва преценката на Директора на МЦ към Затвора – Стара
Загора за необходимостта от изпращане на Ш. в друго лечебно заведение чрез
издаването на медицинско направление /чл.60, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба № 2
от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода/. Тази преценка за липса на нужда от консултативен преглед от
лекар – дерматолог и респ. неиздаването на медицинско направление за това обаче
не се свързва нито с неосъществена дължима административна дейност и съотв. с незаконосъобразно
административно бездействие, представляващо неизвършване на фактически действия
в противоречие с предписаното от императивната правна норма задължение, нито с
друга проявна форма на нелегитимно третиране
във връзка с осъществяването на правно регламентираната административна дейност
по създаване на условия за опазване на физическото и психическо здраве
на лишения от свобода при изпълнението на наложеното му наказание.
Не обуславя наличието на незаконосъобразно административно
бездействие неиздаването на медицинско направление по чл.60, ал.2 във вр. с
ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското
обслужване в местата за лишаване от свобода, по съображения основани на дадената
препоръка при извършения на 01.07.2019г. на К.Ш. преглед от лекар – специалист
вътрешни болести, нефролог, ехографист, да се направи консултация с алерголог
във връзка с констатирания обрив по торса и крайниците на лишения от свобода.
Съгласно разпоредбата на чл.137, ал.3 от ЗИНЗС становището на специалистите от
другите лечебни заведения има консултативен, а не задължителен характер.
Следователно препоръката на външния специалист не обуславя възникнало
задължение с административен характер за Директора на МЦ към Затвора Стара
Загора да издаде медицинско направление по чл.60, ал.2 от Наредба № 2 от
22.03.2010г. във връзка с дейности по чл.60, ал.1, т.3 от същата Наредба
/специализиран преглед, консултация и лечение на К.Ш. от лекар – дерматолог/,
неизпълнението на което задължение да съставлява незаконосъобразно
/неоснователно/ административно бездействие, подлежащо на оспорване по реда на
чл.256 от АПК. Не представлява такова бездействие и не удовлетворяването на
подадената на 09.03.2020г. от К.Ш. молба до Директора на МЦ към Затвора – Стара
Загора за издаване на направление за преглед от специалист – дерматолог –
задължение за Директора на МЦ да осигури искания преглед от медицински
специалист възниква единствено в хипотезата на чл.137 от Наредба № 2 от
22.03.2010г., каквато в случая не е налице.
Незаконосъобразно
административно бездействие би било неоказана от МЦ към Затвора – Стара Загора
на лишеното от свобода лице, на спешна медицинска помощ, на първична медицинска
помощ, на специализирана извънболнична медицинска помощ или медицинско
освидетелстване на здравословното състояние на лицето, което би релевирало
неизпълнение на административното задължение по чл.128, ал.1 от ЗИНЗС. В случая
обаче предявеният иск не се основа нито на твърдения за неоказана медицинска
помощ по чл.134 от ЗИНЗС, нито на неизпълнено задължение за изпращане на
лишения от свобода в лечебно заведение извън мястото за лишаване от свобода при
наличието на някое от основанията по чл.135, ал.1 от ЗИНЗС, установено с
предписание на Директора на МЦ /което предписание има задължителен характер за
началниците на затворите, поправителните домове и арестите, по аргумент от чл.129,
ал.3 от ЗИНЗС и чл. 5, ал.3 от Наредба № 2 от 22.03.2010г./. Следва да се
отбележи че при несъгласие с определената диагноза или назначеното от МЦ към
Затвора Стара Загора лечение, лишеният от свобода за своя сметка може да поиска
консултация със специалисти от други лечебни заведения, като в този случай
администрацията на затвора е длъжна да осигури достъп на съответния специалист
до молителя, за извършването на консултативен медицински преглед /чл.137 от
Наредба № 2 от 22.03.2010г./.
В
заключение, производството по Глава
петнадесета, Раздел II от АПК дава процесуална възможност за защита
на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията в
хипотезата, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или
подзаконов нормативен акт действия. В този случай на законово предвидено
задължение на административния орган, следва да съответства регламентирано от
същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, а двата
елемента да съставят уредено от този акт материално административно
правоотношение. Наличието на административно правоотношение, от което да
произтича защитимо от закона субективно право, което да може да бъде
реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие
от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на
индивидуален административен акт, е предпоставка за осъществяване на
процесуалните възможности по чл. 256
от АПК. В този аспект наличието на субективно право, уредено в нормативния акт,
се явява обуславящо предприемането на
действията по защитата му по реда на чл. 256
от АПК, тъй като чрез осъждане на органа да извърши действието, целеният правен
резултат следва да възникне директно в правната сфера на лицето като субект по
правоотношението. Следователно уреденият правен способ се идентифицира с
осъдителен иск, предявяването на който се свързва с неизвършване на фактически
действия, съставляващи елемент от правно регламентирана административна
дейност. По аргумент от съдържащата се в ЗИНЗС и в Наредба № 2 от 22.03.2010г.
за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода
правна регламентация, дейността, свързана с упражняване на лекарска практика от
медицинските специалисти, не съставлява административна дейност. Ето защо в
случая защитата срещу твърдяното бездействие - неиздаването от Директора на
Медицински център към Затвора – Стара Загора въз основа на извършена медицинска
преценка по чл.60, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. на необходимостта от
консултативен преглед, специализирани изследвания и последващо лечение от лекар
– дерматолог на лишения от свобода К.Ш., не може да бъде извършена по
процесуалния ред на чл.256 от АПК, поради което предявеният иск се явява
недопустим и на основание чл. 159, т. 1
от АПК исковата молба следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
Останалите изложени от ищеца съображения,
касаещи адекватното лечение на диагностицираното заболяване „Хипертонично сърце
без /застойна/ сърдечна недостатъчност“; възстановяването на суми, представляващи
направен разход за заплатен от К.Ш. консултативен преглед и необходимостта от
издаване на предписание за прекъсване изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ във връзка с лечението на диагностицирано заболяване, не следва да
бъдат разглеждани и обсъждани, тъй като са извън предмета на настоящото дело,
определен от посоченото от ищеца основание на предявения иск – неиздаване на
медицинско направление за извършване на преглед, изследвания и лечение от
специалист – дерматолог.
По аргумент от чл. 143, ал.4
от АПК, правото на разноски на ответника при прекратяване на
съдебното производство по делото, е ограничено до хипотезите на недопустимост
на съдебното оспорване, поради оттегляне на жалбата или отказ от нея. При
съществуващата изрична регламентация, липсва основание както за субсидиарното
прилагане по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК на разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК,
предвиждаща правото на разноски за ответника при прекратяване на делото, така и
за правоприлагането по аналогия – не е налице нито неуреден случай, нито
непълнота на правната уредба. Доколкото законодателното разрешение по чл. 143,
ал.4 от АПК е да ограничи признаването на правото на административния орган
само при предпоставката за недопустимост на съдебното производство по чл. 159,
т.8 от АПК, искането на процесуалния представител на ГД „Изпълнение на наказанията“
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.159,
т.1 във вр. с чл.256 от АПК Старозагорският административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 09.12.2020г. за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, подадена от К.И.Ш.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – гр. Стара Загора,
уточнена с допълнителна молба вх. № 4851/ 02.09.2020г., с която е оспорено като
незаконосъобразно бездействие неиздаването от Директора на Медицински център
към Затвора – Стара Загора на медицинско направление за изпращане на К.Ш. на
консултативен медицински преглед от дерматолог, с искане да бъде осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ да осигури изпращането на лишения от
свобода на преглед, консултация и назначаване на лечение от
специалист-дерматолог, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно дело № 508/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара
Загора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на разноски по делото.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: