О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
23.06.2020г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на двадесет и трети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове:Евгения Стамова
Веселина Джонева
След като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№244/20г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Д.А.Т., ЕГН ********** с постоянен адрес *** със съдебен адрес ***, оф.4 срещу решение от 03.01.2020г. на Дупнишкия районен съд по гр.д.№1421/2019г.
С посоченото решение е уважен предявен срещу жалбоподателя установителен иск за собственост, като е признато за установено, че Л.А.Д.,ЕГН ********** е собственик на основание придобивна давност на упи ІХ-573 в кв.33 по регулационния план на с.Стоб, общ.Кочериново, с улична и дворищна регулация, одобрени със заповед №4387/01.10.1963г. с площ от 715 кв.м., при съседи:поземлен имот І-573, поземлен имот ІІ-571, поземлен имот с №VІІ-569, поземлен имот VІІІ-57, като е отменен на основание чл.537 ГПК нотариален акт №10, том ІV, рег.№4330, н.д.№554/2018г. на нотариус СТ.С., с който Д.А.Т., ЕГН ********** е признат за собственик на основание наследство и давностно владение на ½ ид.ч. от упи ІХ-573 в кв33 по регулационния план на с.Стоб, общ.Кочериново, с улична и дворищна регулация, одобрени със заповед №4387/01.10.1963г. с площ от 715 кв.м., при същите съседи и е отхвърлен предявения от Д.А.Т. срещу Л.А.Д. насрещен иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на основание наследство от родителите на страните и изтекла придобивна давност в периода от 60-те години на ХХ век до настоящия момент на ½ ид.ч. от упи ІХ-573 в кв.33 по регулационния план на с.Стоб, както и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт №80, том V, н.д.№1500/1975г. на Станке Димитровския районен съд и Т. е осъден да заплати на Д. деловодни разноски в размер на 55 лева.
В жалбата е заявено искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения от Д. и уважаване на предявения от Т. искове за собственост, като се отмени нотариален акт №80, том V, н.д.№1500/1975г.Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Счита, че за да се придобие по давност правото на собственост върху чужди идеални части, собственикът, който не е техен владелец следва да превърне с едностранни действия, държането им във владение.Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по ясен и недвусмислен начин за се показва отричане владението на останалите съсобственици.За да се приложи института на придобивната давност е трябвало съсобственикът да е престанал да държи идеалните части на вещта за другиго и да е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.Завладяване на частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифистира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене.В настоящия случай ищцата нито е владяла имота в периода посочен в исковата молба, нито е манифистирала пред Т. действия, с които да отблъсне владението му.Позовава се на факта, че родителите им са владели имота повече от 50 години, а след смъртта им той и ищцата са придобили по ½ ид.ч. от имота.Неправилен според жалбоподателя е извода, че не е осъществен съставът на чл.82 ЗС, доколкото родителите на страните не са държали имота, като свой, липсва тяхно владение, което да бъде присъединено от последващия владелец.Счита, че присъединяване на владение може да има при универсално или частно правоприемство между предишния и настоящ владелец( решение №178 от 09.07.2014г, по гр.д.№7749/2013г. на ВКС, І г.о и решение №958 от 15.12.2009г. по гр.д.№2246/2008г на ВКС , І г.о.При универсално правоприемство основано на наследяване, наследникът по закон или по завещание, получава владението в деня на откриване на наследството без да има действия по предаването му.Предложеното от наследника владение винаги е еднородно с това на наследодателя.След смъртта на майка му през 1999г. имотът се стопанисвал само от него и сина му, той се грижел за поддръжката на имота, изградил ограда, извършил необходимите ремонти.В имота бил засадил лози, овощни дървета, за които полагал грижи за поддръжка.Изградил водоем, който впоследствие превърнал в рибарник, който експлоатирал до преди няколко години, което било известно на сестра му.Оспорва ответницата някога да е осъществявала владение върху имота, което да е явно, необезпокоявано и лично за себе си.Претендира разноски включително адвокатско възнаграждение.
Препис от жалбата е връчен на другата страна.В срок е подаден писмен отговор от адв.Елена Димитрова, като пълномощник на Л.А.Д..В отговора е противопоставено становище за неоснователност на жалбата.Становището се основава на следните обстоятелства:по делото са събрани доказателства, анализирани в цялост от районния съд, който е постановил законосъобразно и правилно решение, от събранието доказателства се установява по категоричен начин, че единствено Л.Д. е собственик на процесния имот, като до смъртта на родителите им го е владяла заедно с тях, а след тяхната смърт единствено и само за себе си, притежава нотариален акт за собственост, владяла е имота единствено и само за себе си и е манифистирала по отношение на ответника, че счита имота за свой, имотът е ограден и е част от дворното място на Д., ответникът няма никакъв достъп до него, от свидетелските показания се установява, че такава е била и волята на родителите им, като процесния имот да е на ищцата, а на ответника са дадени други имоти с много по – голяма площ.Сочи се, че всичко засадено в имота е от Лилия Д. и нейните дъщери и внуци, Д.Т. няма никакъв достъп до двора на ищцата и нищо не е садил в нейния имот, отношенията между страните са силно влошени и Т. изобщо не е допускан в имота, който всъщност е двор.Оспорено е твърдението, че в имота има водоем, като се твърди, че дядото на страните( вероятно се има предвид техния баща) е построил през 1999г. рибарник, който впоследствие е изсъхнал и много години и към момента е празна дупка.Твърди се, че всичко в имота е садено и стопанисвано единствено и само от Л.Д., това е нейния двор и Т. изобщо не е допускан в имота.Твърдяните факти са потвърдени от показанията на свидетелите на Т..Нотариалния акт от 1975г. ясно изразява намерение за своене на имота.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.Осъществена е редовна размяна на книжа.
Съдът констатира нередовност на жалбата, изразяваща се в
обстоятелството, че от приложения към същата документ за внесена държавна такса
не се установява плащането на пълния размер на дължимата такава.Предмет на
производството пред ДнРС са били два иска
главен и насрещен, по всеки от които съдът е събрал държавна такса в
размер на 50 лева в съответствие с предвиденото в чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при данъчна оценка на
имота 1350 лева, като държавната такса по този род искове се определя съгласно чл. 71, ал. 2 ГПК - върху една четвърт от цената на иска но не по- малко от
50 лева.Предявяването на насрещен иск е подчинено на същите правила –
чл.211,ал.2 ГПК.
|
|
|
|
|
С обжалваното решение съдът се е произнесъл по двата иска, като с подадената от Т. жалба се цели отмяна на решението и в двете му части.Внесена е държавна такса в размер на 27.50 лева. Съгласно разпоредбите на чл. 261, т. 4 ГПК към въззивната жалба се прилага документ за внесена такса. Съгласно чл.18 ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за обжалване пред въззивна инстанция и по молба за отмяна се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.
Изложеното обуславя извода, че дължимата държавна такса за обжалване е в размер на 50 лева.Доколкото с жалбата е приложен документ за внесени 27,50 лева, следва, че същата не отговаря на изискванията на закона тъй като размера на дължимата държавна такса е 50.00 лева, при дължими за първоинстанционното производство по двата иска 100 лева при данъчна оценка на имота 1350 лева.
Действията по отстраняване нередовности на жалбата с оглед разпоредбата на чл.275, ал.2 ГПК вр. с чл.262 ал.1 ГПК се дължат от първоинстанционния съд.
Ето защо производството следва да се прекрати, а делото върнато на районния съд за отстраняване нередовността на жалбата.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Прекратява производството по гр.д.№244/2020г. по описа на КнОС.
ВРЪЩА делото на Дупнишкия районен съд с оглед осъществяване на необходимите действия по привеждане на подадената жалба в съответствие с изискването по чл.261 т.4 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: