Р Е Ш Е Н И Е
№ 390
гр. Пловдив, 09.03.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXІІ състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
МАРИЯ
НИКОЛОВА
при секретаря М.Г. и
участието на прокурора Здравена Янева, като
разгледа докладваното от съдия Николова КАНД
№ 3321 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Блу лайн България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, чрез адв.П.,***, ***, против Решение № 2141 от 02.12.2021
год., постановено по АНД № 1470/2021 год. по описа на Районен съд-Пловдив, с
което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 230 от 26.11.2019г.,
издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив,
с което на „Блу
лайн България“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.53, вр. чл.83 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.42, ал.2 от Закон за
храните /ЗХ/ - отм. /ДВ, бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г./ е
наложена имуществена санкция в размер на 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева
за нарушение по чл.12, ал.1 от Закон за храните.
Твърди се
неправилност на изводите на районен съд досежно авторството на нарушението с
доводи, че само по себе си сключеният договор за наем на помещения от складовата
база Йока не води до извод, че наетите помещения се стопанисват от „Блу лайн
България“ ЕООД и извършената дейност в деня на проверката е осъществявана от
работници наети от дружеството в негова полза. Възразява се, че на база
предположения актосъставителя е приел, че дейността по етикетиране и опаковане
и работниците в обекта са на „Блу лайн България“ ЕООД, а не на друго лице. Твърди
се липса на мотиви в оспорения съдебен акт. Според касатора в АУАН и НП е
посочена единствено дата на проверката, но не и дата на нарушението и в този
смисъл счита, че са нарушени разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и че районен съд е достигнал до неправилен извод за спазване на
разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН. На правено е възражение, че в случая не е
дадена точна правна квалификация с
посочване на конкретни точки или подточки от чл.12, ал.1 от ЗХ. Несъгласие е
изразено и с размера на наложената имуществена санкция. Иска се отмяна на оспореното решение
и отмяна на наказателното постановление. Алтернативно се иска отмяна на
решението и изменение на санкцията в минимален размер или връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на районен съд. Претендира присъждане на
разноските по делото за двете съдебни инстанции.
Ответникът
по касационната жалба – Областна
дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ гр. Пловдив, чрез юриск. Б. моли за
потвърждаване на решението на Районен съд Пловдив. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив, изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес,
за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Районният съд бил сезиран с жалба на дружеството
касатор, срещу НП № 230 от
26.11.2019г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните гр.Пловдив.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 0001771 от
09.09.2019, съставен от д-р С.К.Я.– гл.инспектор в отдел „Контрол по храните“
при ОДБХ – гр.Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до
следното: при извършена съвместна проверка на 14.08.2019г. с ТД „Национална
сигурност“ Пловдив на обект Складова база Йока, находящ се на адрес ***, с
договор за наем на „Блу Лайн България“ ЕООД от 28.02.2019г. е установено, че в
едно от помещенията се извършва етикиране и опаковане в стекове на
стерилизирани консерви „Белени домати – рязани на кубчета“, „Белени домати –
цели“ „Стерилизирана сладка царевица“, като при поискване не е било представено
Удостоверение за Регистрация по реда на чл.12 от ЗХ от ОДБХ гр.Пловдив.
Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол №
0052243/14.08.2019г. съставен в присъствието на М.М.Д.(посочена като работник),
и подписан от същата, както и констативен протокол № 0052245 от 15.08.2019г. съставен
в присъствието на В.Д.З.- упълномощено от управителя на дружеството лице и
подписан от същия.
Горното
било квалифицирано като нарушение по чл.12, ал.1 от ЗХ (отм.). Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл.42, ал.2 от ЗХ за нарушението по чл.12, ал.1, наложил на дружеството
имуществена санкция в размер на 4500 лева.
Въз основа на констатираните факти и след анализ на
събраните доказателства, районен съд – Пловдив е достигнал до извод, че при
съставянето на АУАН
и НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, и че същите са издадени
от компетентни органи, както и че АУАН е съставен в рамките на визирания в
чл.34, ал.1 от ЗАНН срок. Прието е за безспорно, че към датата на проверката на
14.09.2019г. и до издаване на НП 26.11.2019г. дружеството „Блу Лайн България“
ЕООД не е имало надлежна регистрация на обект съгласно изискванията на чл.12,
ал.1 от ЗХ (отм.). Районен съд е обсъдил подробно легалните дефиниции на
понятията „Производство“, „Търговия“ и
„Обект за производство на храни“ и е приел, че нарушението на чл.12 ал.1 от ЗХ(отм.)
е безспорно установено и правилно АНО е определил и санкционната норма на
чл.42, ал.2 от ЗХ (отм.). По отношение на размера на наложената имуществена
санкция е направен извод, че същата е правилно определена, доколкото се касае за храни с изтекъл срок на годност, по
отношение на които с дейността си дружеството променя срока на годност чрез
ново етикиране и с това създава опасност за здравето на хората ползватели на
тези храни. Направен е извод и че с оглед вида на нарушението, не намира
приложение чл.28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция приема, че РС е
установил фактическа обстановка, която съответства на събраните по делото
доказателства. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да събере
относими, допустими и необходими доказателства за установяване на
правнорелевантните факти по делото.
Касационна инстанция счита за неоснователно
възражението относно авторството на нарушението. Няма спор между страните по
делото, че към 14.08.2019г. (при извършване на проверката) „Блу Лайн България“ ЕООД е наемател на помещения от складовата база Йока, находящи се в
с.Куртово Конаре. Що се отнася до възражението в тази насока, че не е
установено по безспорен начин, че дейността по етикетиране и опаковане е
осъществявана от работници на дружеството, следва да се подчертае, че във
възражението подадено срещу АУАН, пълномощникът на дружеството е посочил, че
при подписване на договора за наем му е било обяснено, че наетият обект има
всички необходими разрешителни за
производствена дейност и съхранение на консервирани храни, както и че не е
искал от наемодателя да му представи такъв документ, като е подходил с доверие.
По делото не са ангажирани доказателства, че проверените помещения се ползват и
от други лица.
Неоснователно е възражението за липса
на мотиви в оспорения съдебен акт. Напротив районен съд е обсъдил подробно
всички възражения на жалбоподателя.
По отношение на възражението, че в
АУАН и НП не е посочена дата на нарушението, следва да се отбележи, че в
контекста на чл.42 от ЗХ (отм.) и дадената легална дефиниция на понятието
„производство“ по § 1, т. 49 от ДР на ЗХ (отм.), това е датата, на която е
установено етикетирането и опаковането, а в случая това е именно датата на извършване на проверката –
14.08.2019 г.
Правилен е изводът на районния съд, че при съставянето на АУАН и НП са
спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е ясно описано, като
е дадена и точната правна квалификация. Съгласно разпоредбата на чл.12, чл.1 от
ЗХ(отм.), производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти,
регистрирани по реда на закона, които: 1. отговарят на хигиенните и/или на
ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт; 2. имат
разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат
в обекта или прилагат национални стандарти или стандарти, разработени от
браншови организации и одобрени от компетентен орган; 3. имат въведени:а) добри
практики за производство и търговия с храни и система за анализ на опасностите
и критични контролни точки или процедури в съответствие с нейните принципи,
когато цялостното внедряване на системата е неприложимо; б) система за
управление на безопасността на храните. Посочената разпоредба изисква обектите
да са регистрирани по реда на закона, а посочените три точки и две подточки
описват изискванията към обектите, които са регистрирани по закона. Доколкото в
случая обектът не е регистриран, което е безспорно установено, то не е
необходимо да се посочва и конкретна точка или подточка. Съдът намира, че
при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
са нарушили правото на защита на нарушителя и той да не е разбрал за какво
точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Касационна инстанция принципно
споделя изводите на районен съд, че правилно е наложена имуществена санкция в
предвидения в закона максимален размер. Извършеното деяние в
конкретния случай се отличава със завишена степен на обществена опасност,
доколкото се касае за етикетиране и опаковане на храни /консерви/,
предназначени за консумация от хора. Следва да се отбележи, че Закона за
храните охранява особен вид обществени отношения, като има за цел да гарантира
висока степен на защита на живота и здравето на потребителите по отношение на храните.
Но настоящия състав провери служебно за спазване на принципа,
регламентиран в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Както към настоящия
момент, така и към дата на постановяване на решението на РС е отменен Закона за
храните, действал към момента на осъществяване на процесното деяние, съставяне
на акта и издаване на наказателното постановление. С ДВ. бр. 52 от 09.06.2020
г. е обнародван нов Закона за храните (в сила от 09.06.2020 г.). В действащия
Закон за храните отново е въведен регистрационен режим за "производство на
храни" съгласно чл.23, ал.1 от ЗХ и съответно е предвидена имуществена
санкция от 2000 до 4000 лева за извършване на дейност, без да е вписана в
регистъра, съгласно чл.128, ал.1, т.3 от ЗХ. Понятието "Дистрибуция на
храни" е формулирано в § 1, т. 6 от ДР на ЗХ, а именно, всеки етап на
разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и
износ на храни. Съдът съобрази обстоятелството, че предвиденият в Закона за
храните (ДВ. бр. 52 от 09.06.2020 г.) максимален размер на имуществената
санкция за нарушението е с по-нисък размер от предвидения в отменения Закон на
храните, поради което намира, че е налице нов по-благоприятен закон, който би
следвало да намери приложение в процесния случай, по силата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, обжалваното
решение на РС следва да бъде отменено, като оспорваното наказателно
постановление се измени с намаляване размера на
имуществената санкция от 4500 лева на 4000 лева, при приложение на чл.
3, ал. 2 от ЗАНН.
При този
изход на делото и своевременно направените искания, на страните по делото се
дължат направените от тях разноски.
Жалбоподателят
претендира разноски и за двете инстанции по 700 лева или общо в размер на 1400
лева (съобразно представените списъци с разноски на л. 38 по АНД № 1470 от
2021г. на ПРС и на лист 20 по настоящото дело). Пред районен съд е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящия съд
намира за основателно. Размерът
на същото следва да се определи съобразно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т.
2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а именно 545 лева пред районен съд. Съобразно уважената част на жалбата следва да бъде
присъдена сумата в размер на 60 лева за първа инстанция и 78 за втора инстанция
или общо за двете инстанции сумата в размер на 138 лева.
На ответника
следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита,
съобразно отхвърлената част на жалбата в размер на по 106 лева за всяка
инстанция или общо в размер на 212 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение № 2141 от 02.12.2021 год.,
постановено по АНД № 1470/2021 год. по описа на Районен съд-Пловдив, с което е
потвърдено изцяло Наказателно постановление № 230 от 26.11.2019г., издадено от
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив, с което на
„Блу
лайн България“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на
4500 /четири хиляди и петстотин/ лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Наказателно
постановление № 230 от 26.11.2019г., издадено от Директора на Областна дирекция
по безопасност на храните гр.Пловдив, с което на „Блу лайн България“ ЕООД, ЕИК
*********, е наложена имуществена санкция в размер на 4500 /четири хиляди и
петстотин/ лева, като
НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция от 4500 лв. на 4000 /четири хиляди/ лева.
ОСЪЖДА
„Блу лайн България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***
да заплати на Областна
дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив, сумата в размер на 212 /двеста и
дванадесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
ОСЪЖДА
Областна дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив да заплати на „Блу лайн
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
в размер на 138 /сто тридесет и осем/ лева разноски по делото за двете
инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: