Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 27.12.2019
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в в публичното заседание на двадесет и първи ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Вяра Баева като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 9303 по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството
е по иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл.
45 ЗЗД, предявен от Г.В.Г.,
ЕГН **********, чрез процесуалния
си представител адв. В.Н. против З. „Л.И.“ АД, *** за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на неговия
брат И.В.Г., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 29.06.2013 г. в размер на сумата
от 70 000 лв., ведно със законна лихва
върху нея, считано от датата
на смъртта му – 12.07.2013 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че вина за ПТП-то , при
което е настъпила смъртта на И.В.Г. има водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ с per. № *******И.В.И.,
което е установено с присъда на Плевенски окръжен
съд по НОХД № 816/2014 г.
Твърди също,че за горния автомобил е имало
валидна застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.
В следствие смъртта на И.В.Г.,неговия брат и ищец по настоящето дело твърди,че са имали изключително
близки и топли отношения,поради което е изживял изключително тежко загубата на своя
брат, а към и настоящия момент все още
не може да
приеме случилото се.
Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и
претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Ответникът З. „Л.И.“ АД, ***
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва активната материално-правна легитимация на ищеца за предявяване
на иска, както и че същият
има качеството на трето увредено
лице с право на обезвреда. В тази връзка се
излага, че ищецът не е сред
най-близкия кръг на пострадалия и не са налице
конкретни житейски обстоятелства, поради които двамата да
са имали отношения с особена връзка, различна от обичайните отношения
между братя, поради които привързаността
им да е била
толкова силна, че смъртта на
пострадалия да е довела у ищеца до значителни морални
болки и страдания. Твърди, че ищецът
не е наследник на пострадалия по права линия,
а същият е оставил такива наследници, които са легитимирани
лица с право на претенция за
обезщетение за неимуществени вреди.
На самостоятелно основание, оспорва активната материално-правна легитимация на ищеца за предявяване
на иска като
оспорва твърдението за наличие на
родствена връзка.
Прави възражение за изтекла
погасителна давност на претенцията, с оглед посочената датата на настъпване
на ПТП – 29.06.2013 г. към датата на подаване
на исковата молба – 13.07.2018 г. по арг. от чл.
197 КЗ /отм./.
На следващо място, оспорва механизма на ПТП, както и че същото е настъпило
изключително по причина от извършено
от водача на л.а. „Опел
Вектра“ нарушение на правилата за
движение по пътищата.
Прави възражение за съпричиняване на вреденосния резултат от страна на
пострадалия, поради извършено нарушение на чл. 137а ЗДвП,
поради което същият е създал предпоставки и е улеснил настъпването на травми произшествието, от които е настъпил
летален изход. Оспорва и размера на предявения иск като прекомерно завишен.
Оспорва и претенцията за законна лихва като
неоснователна и досежно началния
момент, от който се претендира.
На самостоятелно основание,
прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на
претенцията за лихва на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Помагачът на ответника И.В.И., ЕГН ********** не е взел становище по делото.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 9/09.07.2013 г. и Присъда №
3/15.01.2015 г. по НОХД № 816/2014 г., по описа на
ОС - Плевен се установява, че на
29.06.2013 г малко
след полунощ в с. Глава е настъпило ПТП,
при което лек автомобил „Опел Вектра“ с per. № *******управляван от И.В.И. ***
с посока от гр. Койнаре към
с. Глава и в следствие на висока и несъобразена скорост е загубил контрол над управлението на автомобила, се е блъснал в железобетонна колона на входната порта
на дом № 37,след което автомобилът се завъртял и се ударил
в крайпътно дърво.
В следствие на катастрофата И.В.Г.
– пътник в автомобила е получил тежки телесни увреждания и въпреки
лечението е починал на 12.07.2013 г..
И.В.И. е признат за виновен за катастрофата с горната присъда, като
е прието, че същия виновно е нарушил чл.20,ал.1 и чл.
21, ал. 2
от ЗДвП .
Прието е за безспорно, че за лек автомобил „Опел
Вектра“ с per. № *******е имало
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по застрахователна полица № 22112002937028/26.12.2012 г. със
срок на валидност
от 27.12.2012 г. до 26.12.2013
г.
От удостоверение за родствени връзки на л.53
от делото се установява, че ищецът е
брат на починалия при катастрофата И.В.Г..
от приетата по делото КСМАТЕ, чието
заключение съдът възприема като професионално и безпристрастно се установява, че
мястото на произшествието е в с.Глава,на бул.“Г.Димитров“ в района на № 37,на прав пътен участък. При движение върху
описаният по - горе участък, автомобила
е загубил напречната си устойчивост, занесъл се е и е напуснал пътното платно отдясно и
се е блъснал с предната си челна част
в бетонната колона на входната врата на дом № 37,а
впоследствие и в крайпътно дърво със задната лява част на МПС-то. В
резултат първия удар/камшичен удар без съприкосновение с интериора на
автомобила/ пътника на предната дясна седалка И.В.Г. е получил счупване на петия шиен прешлен с
контузия на гръбначния мозък и входящ мозъчен оток,като впоследствие са
настъпили усложнения довели до дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, както и остра бъбречна недостатъчност и
белодробен оток.
При втория удар е получил повърхностни мекотъканни увреждания, охлузвания по левите крайници, кръвонасядане по седалището и
разкъсно-контузна рана на лявото
ходило.
Според експерта медик именно усложненията от първата травма на гръбначния
мозък е причината за смъртта на пострадалия.
Произшествието е настъпило в населено място, като за
участъкът върху който е настъпило произшествието е имало ограничение на скоростта до 20
км/ч.,а автоекспертът
установява,че процесния автомобил се е движел със скорост около 96 км.ч.
Според експертите по-вероятно е пострадалия да е бил с поставен предпазен
колан,тъй като не са установени наранявания по главата от интериора на
автомобила
От показанията на св. Е.М. се установява
,че починалия И.В.Г. и неговия брат-ищец по настоящето дело са живеели в едно село,в
непосредствена близост са били домовете им и поддържали много добри
отношения,били всеки ден заедно,заедно празнували
празници.Имали нормални отношения един с друг.
Свидетелят С.Р.установява,че двамата братя И.
и Г. са живеели през една къща,имали са добри отношения,заедно с баща им и друг
брат са имали фирма,в която работели.Г. станал кръстник на детето на починалия
си брат.
Свидетелят С.М. установява,че когато
изваждал от катастрофиралия автомобил човека на предната седалка,той бил с
поставен колан.Според него името на този човек било Г..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно
226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.
Безспорно е установено, че процесния
автомобил „Опел Вектра с per. № *******е бил застрахован при ответното
дружество по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.
Следователно, съдът намира, че ответникът е материално
легитимиран да отговаря по исковете
с правно основание чл. 226, ал.
1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД.
От приложената по делото влязла в сила Присъда № 3/15.01.2015 г. по НОХД № 816/2014 г., по описа на ОС - Плевен
се установи, че водачът И.В.И. е признат за виновен
в това, че по непредпазливост е причинил смъртта на няколко лица, след които и на И.Г. - престъпление по чл.343,ал.3,предл. 5,б.“Б“, предл. 1 във вр. с чл.
343, ал. 1, б. „в“ пр. 1 във вр. чл.
342, ал. 1 НК. Съдът приема тези
факти за доказани, тъй като
влязлата в сила присъда има обвързваща сила по чл.
300 ГПК за гражданския съд относно дееца,
деянието, противоправността на
деянието и вината на дееца.
Доказан е и фактът, че причиненият
вредоносен резултат – смъртта на И.В.Г. е настъпила на 12.07.2013 год. като следствие на процесното ПТП от 29.06.2013 г.
Спорен по делото е въпросът
дали ищецът, който е брат
на починалия, може да претендира
и съответно да получи обезщетяване на търпените мъки
и страдания в следствие смъртта на нейния
брат И.В.Г..
Според Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. по ТД № 1/2016 г. на
ОСНГТК, материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са освен
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V. 1961
г. и Постановление № 5 от
24.XI. 1969 г. на Пленума на Върховния съд,
по изключение и всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
По настоящето дело се установи
наличието на привързаност и обич между ищецът и неговия брат, каквито отношения
според съда са нормални и обичайни за толкова близки родственици. Факт е, че ищецът
и починалия И. са поддържали добри отношения, виждали са постоянно и са работили заедно, но тези отношения
според съда не носят белега
на изключителност, който е заложен като смисъл и основание в цитираното тълкувателно решение да бъдат
обезщетени и лица извън кръга на
тези по цитираните
по-горе две постановления на Пленума на
ВС от шестдесетте години на миналия
век.
Факт е,че и двамата братя са имали собствени
семейства,живеели са отделно,макар и в близост,но е очевидно,че именно
семейството на починалия-съпругата и децата, е съставлявал най-близкия му кръг
от хора,които нормално най-тежко са понесли загубата му.
Ето защо съдът намира,че
поради липса на доказателства за наличието на
изключително близка,трайна
и дълбока връзка между ищеца и починалия му брат И.Г., предявения иск с основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./
е неоснователен и като такъв следва да
се отхвърли.
Съобразно този изход на делото
ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 300
лв.- юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото в размер на 780 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.Г., ЕГН **********,
чрез процесуалния си представител адв. В.Н., със съдебен адрес:***
против З. „Л.И.“ АД, *** Д иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 от
ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на неговия
брат И.В.Г., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 29.06.2013 г. в размер на сумата
от 70 000 лв., ведно със законна лихва
върху нея, считано от датата
на смъртта му – 12.07.2013 г. до окончателното й изплащане,като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-
И.В.И., ЕГН **********, с адрес ***, помагач на ответника
З. „Л.И.“ АД, ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: