Р Е
Ш Е Н
И Е
№260586 25.02.2021г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-Ви гр. състав в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5772 по описа на ПРС за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от Кодекса на
труда и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на
труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът е предявил срещу ответника обективно съединени
искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 1350
лева неплатено тр. възнаграждение за
месеците януари и февруари 2020 година, както и сумата от 180 лева обезщетение
за неползван ПГО за 2019 и 2020г., ведно
със законната лихва върху всяка главница от завеждане на исковата молба -
28.05.2020 г. до окончателното плащане на сумите. Претендира разноски в размер
на 300 лева платено адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника, като ТПО
било прекратено със заповед от ******. на осн. член 71, ал. 1 от КТ, считано от
**** година.
Ищецът твърди в периода на съществуването на ТПО да е
полагал труд, но да не му е било платено ТВ в общ р-р 1350 лева за януари и
февруари 2020 година.
Твърди при прекратяване на ТПО да е имал право на 6 дни
ПГО, за които му се дължало обезщетение в р-р на 180 лева, което също не му
било платено. Ето защо моли да се уважат исковете, претендира законна лихва
върху главниците и разноски.
В съдебно заседание пълномощника на ищеца адв. Б. П.поддържа
исковете.
В законоустановения срок писмен отговор от ответника не е
постъпил. В съдебно заседание чрез пълномощника му адв. К. се оспорват исковете
и се моли да се отхвърлят. Не се прететдират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
От събраните по делото доказателства – трудов договор от *****.,
заповед за прекратяване на ТПО от *****., заверено копие от трудовата
книжка се установява, че за процесния
период между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е
заемал длъжността „***********” при ответника, на пълно работно време, 8 часа,
с основно месечно възнаграждение от 675 лева. В трудовия договор е уговорено плащането на възнагражденията да се извършва до 31-во
число на следващия месец - чл. 6 от договора, л. 3 от делото.
За установяване размера на дължимите на ищеца суми по
делото е изслушано заключението на вещото лице З.М., което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че размерът на
дължимото ТВ на ищеца за двата месеца възлиза на 1446,89 лева нетна сума.
Установява се от заключението, че ищцата е имала право на
2 дни обезщетение в размер на 64,43 лева, което е начислено и изплатено по
банков път на 08.07.2020г.
При така установените факти от значение на спора съдът
достигна до следните правни изводи:
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е
необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при
ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото
трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да
установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание. От
представените доказателства безспорно се установи, че през процесния период
ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение за което му се
дължи ТВ от 766,28 лева нетна сума за м. януари 2020г., а за м. февруари 2020г.
ТВ е в размер на 680,61 лева нетна сума.
Ето защо съдът намира, че искът на ищеца за заплащане на
ТВ ще се уважат в предявените им размери.
Претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 224 от КТ
в размер на 180 лева е доказана до размера на 64,63 лева, но с оглед
извършеното плащане на това обезщетение в хода на делото искът за тази сума ще
се отхвърли, а за разликата над този размер до пълния предявен размер от 180
лева ще се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Законна лихва е претендирана и вземането за главница е
лихвоносно, като исковата молба има х-р на покана. Ето защо такава следва да
бъде присъдена.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на
разноските, които са в размер на 300 лева платено адв. възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата ДТ върху уважения размер на исковете – 54 лева
ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ и разноски за извършване на ССЕ, заплатена от
бюджета на съда от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ХЮМАНИТА“ АД с ЕИК ***** да заплати на Д.П.С. с
ЕГН ********** следните суми: сумата от 675 лева, представляваща неплатено нетно
трудово възнаграждение за м. януари 2020 година, сумата от 675 лева, представляваща
неплатено нетно трудово възнаграждение за м. февруари 2020 година, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 28.05.2020 г. до окончателното плащане на дължимите
суми, както и сумата от 300 лева
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.С. с ЕГН ********** против „ХЮМАНИТА“
АД с ЕИК ******* иск за заплащане на сумата от 180 лева, представляваща обезщетение
на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ за 6 дни неползван платен годишен отпуск за 2019 и
2020г., ведно със законната лихва върху сумата от 180 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба - 28.05.2020г.
до окончателното плащане на дължимата
сума, като неоснователeн.
ОСЪЖДА „ХЮМАНИТА“ АД с ЕИК ******да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – гр.
Пловдив сумата от 54 лева държавна такса върху уважените искове, и сумата от 100
лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
,Вярно с оригинала.
Секретар:
Н.Н.