Решение по дело №2437/2022 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 891 от 28.04.2022 г. по АНД № 2437 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав.

Производство по реда на чл. 4 и следващите от Указа за борба с
дребното хулиганство (УБДХ).
Образувано е по Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство
от 27.04.2022 г., съставен от К.К.М., ***, против М.Д.Д..
В съдебно заседание нарушителят Д. се явява лично, заявява, че ще се
защитава сам и не желае адвокатска защита. Дава обяснения, в които
признава, че към момента на извършване на деянието е бил употребил
алкохол, заявява още, че осъзнава постъпката си и я намира за срамна, поради
което се извинява. Обяснява, че има съпруга и дете, което е ***. В хода на
съдебните прения посочва, че съжалява и не счита поведението си за
правилно, поради което за в бъдеще ще се старае да не допуска такива
прояви. С последната си дума моли за по-леко наказание.
Районна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
М.Д.Д. е роден на ***, в гр. П., б.,б.г., живущ в ***, със средно
образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.
На 27.04.2022 г. около 20:30 часа, след като по-рано през деня бил
употребил алкохол, нарушителят М.Д.Д. се намирал в град Пловдив, на бул.
„Марица“ № 53а. Той бил облечен с оранжева фланелка с къс ръкав. Д.
крещял срещу неустановена по делото жена, което привлякло вниманието на
свидетелите М.И.К. и В.А.Й., които през това време седели в автомобила на
първия свидетел и гледали филм на телефона му. Когато Д. минал покрай
автомобила на свид. К., той казал на свид. Й.: „***“ и „***“. Й. излязла от
автомобила и казала на Д. да се успокои. Намесил се и свид. К., който също
настоял Д. да се извини и да си продължи по пътя, което свидетелят повторил
два пъти. Тогава нарушителят Д. замахнал с юмрук към лицето на свид. К., но
последният се отдръпнал и така се предпазил, като Д. не го уцелил. След това
нарушителят хванал свид. К. за фланелката и започнал да я дърпа, при което
тя се скъсала, а К. паднал на пътя. Той хванал Д. за краката и тогава
последният го ударил с крака си в ребрата. След това К. се изправил и се
отдръпнал, а към двата се приближили две неустановени по делото момчета,
които ги разтървали.
На място се отзовал автопатрул към Трето РУ при ОДМВР – Пловдив,
който установил самоличността на лицата, от които били снети писмени
обяснения. Против нарушителя Д. бил съставен процесният Акт за
констатиране на проява на дребно хулиганство и той бил задържан за срок до
24 часа.
Така описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на
1

нарушителя М.Д.Д., писмени обяснения от свидетелите М.И.К. и В.А.Й.;
справка АИС „Български документи за самоличност“ за нарушителя М.Д.Д.;
заповед за задържане на лице с рег. № 438з-106/27.03.2022 г. по описа на 03
РУ при ОДМВР-Пловдив. В посочените доказателствени материали не се
съдържат съществени противоречия, от тях по категоричен начин се извежда
приетата за установена фактическа обстановка, поради което и по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че от
правна страна с действията си М.Д.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ. От
обективна страна на 27.04.2022 г. около 20:30 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Марица“ № 53а е извършил непристойна проява, изразена в употреба на
ругатни, псувни и други неприлични изрази – „***“ и „***“, към В.А.Й., с
ЕГН: ********** и в сбиване – нанесен удар с ритник по тялото на М.И.К., с
ЕГН: **********, на публично място, пред повече хора, с което е нарушил
обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на
обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл. 325 от
НК. Изречените от нарушителя и инкриминирани по делото думи, както и
осъществените действия по нанасянето на удар с ритник по тялото на свид. К.
са несъвместими с установените в обществото порядки и правила за
общуване и държане, поради което са годни да увредят защитаваните
обществени отношения по опазване на реда и общественото спокойствие. По
делото се установява и че изказаните от Д. думи към свид. Й. реално са били
възприети от присъствалите на мястото лица. С това си поведение М.Д.Д. е
нарушил обществения ред и спокойствие. Интензитетът на увреждане на
защитаваните обществени отношения обаче налага извод, че конкретното
деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо
престъплението по чл. 325 НК и представлява проява на дребно хулиганство.
Същевременно съдът приема, че от показанията на свидетелите
очевидци не се доказва нарушителят да е отправял към свид. В.А.Й. и
вменените му в отговорност неприлични думи: „***“, нито да е нанасял удари
с ръка по тялото на свид. М.И.К., както и да го влачил по земята, поради
което в тази част фактическите констатации по акта за констатиране на
проява на дребно хулиганство са необосновани като оборени от събрания
доказателствен материал. Това налага на основание чл. 6, ал. 1, б. „в“ от
УБДХ Д. да бъде оправдан по обвинението да е извършил непристойната
проява по чл. 1, ал. 3 от УБДХ и чрез гореописаните действия, които останаха
недоказани по делото. Това не променя извода, че от обективна страна има
осъществено поведение от страна на нарушителя Д., което се квалифицира
като непристойна проява на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ.
От субективна страна нарушението е извършено виновно от дееца и
при форма на вината пряк умисъл. Нарушителят Д. е съзнавал отрицателната
оценка, която обществото дава на думите, които е употребил спрямо В.А.Й.,
2

както и на действията му по сбиване чрез нанесения удар с ритник по тялото
на М.И.К.. Формирал е съзнание, че тези му думи и действия ще бъдат
непосредствено възприети от присъствалите на място свидетели и че се
намира на публично място и пред повече хора. Предвиждал е, че с действията
си ще наруши обществения ред и спокойствие и е целял настъпването на тези,
съзнавани и предвидени последици.
При определяне на наказанието съдът намира на първо място, че с оглед
конкретните проявни форми, в които се е изразило общественоопасното
поведение на нарушителя, измежду двете алтернативно предвидени в УБДХ
наказания – задържане до 15 денонощия в структурно звено на
Министерството на вътрешните работи и глоба от 100 до 500 лева, следва да
се наложи по-лекото от тях, а именно „глоба“. Наказанието „задържане в
структурно звено на Министерство на вътрешните работи“ включва в
съдържанието си по-голям обем държавна принуда, но според настоящия
състав и наказанието „глоба“ ще въздейства в достатъчна степен
предупредително и превъзпитателно върху нарушителя. Прилагането на
държавната принуда в повече от необходимите предели за постигане на
преследваните цели противоречи на принципите за определяне на
наказанието, по които съображения съдът счете, че именно наказанието
„глоба“ се явява най-подходящо в случая. При индивидуализацията на така
определеното наказание бяха взети предвид като смекчаващи изразеното
съжаление за стореното, проявената критичност към извършеното и добрите
характеристични данни за нарушителя /семеен, работещ, неосъждан/. Като
отегчаващо обстоятелство се отчита, че общественоопасното поведение на
нарушителя е насочено срещу две лица, при това на млада възраст, близка до
непълнолетието, както и че е приело различни проявни форми с нарастващ
интензитет на обществената опасност – от отправяне на обидни и неприлични
думи до сбиване с нанасяне на удар с ритник. Макар да е изказано и
съжаление, то е съпроводено и с опит за омаловажаване значението на
извършеното, описано от дееца като дребно спречкване, което да се случва
ежедневно.
Съдът намира, че размерът на административното наказание глобата не
трябва да засяга прекомерно имуществената сфера на нарушителя така, че да
създава невъзможност за изпълнение на наказанието, но същевременно трябва
да е достатъчен, за да окаже предупредителен и превъзпитателен ефект върху
наказаното лице. По тези съображения настоящият състав намери, че
наказанието следва да бъде индивидуализирано при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства и близко до предвидения максимален размер, но
все пак под него предвид значението и на смекчаващите обстоятелства, като
за процесната проявата на дребно хулиганство на нарушителя М.Д.Д. бъде
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин)
лева. Наказанието се налага с цел да се предупреди и превъзпита дееца към
спазване на установения правен ред. Съдът счита, че фактът на образуваното
производство и наложеното наказание също ще окажат предупредителен и
3

превъзпитателен ефект върху нарушителя, поради което не се налага да се
определя по-тежко по вид или по размер наказание.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	891
Дата:	28 април 2022 г. (в сила от 30 април 2022 г.)
Съдия:	Георги Росенов Гетов

Дело:	20225330202437
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 април 2022 г.

Решение по дело №2437/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите