Решение по дело №126/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 22

гр. Видин, 21.02.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

двадесет и четвърти

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

126

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.215,ал.1 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на В.И.М. *** против Заповед № РД – 02 – 77 / 19.04.2022г. на Кмета на община Д., обл.Видин, с която е постановено организирането за собствена сметка на извозването на строителните отпадъци от коритото на р.Мечкобора, при стриктното спазване на изискването на чл.48,ал.1 от Наредбата за управление на отпадъците, а именно „да ги предаде на лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО за извършване на дейности с код R5 и / или R 10“.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че в производството пред административния орган са допуснати съществени нарушения на административните правила, както и на материалния закон.

Искат да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед.

Ответната по жалбата страна - Кметът на Община – Д., оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди, че заповедта е правилна и законосъобразна и при издаването ѝ са спазени всички процесуални правила.

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, като подадена в законовия срок и от лица, имащи правен интерес от обжалване, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори по делото, че жалбоподателят е собственик на имот в с.Ярловица, който се намира в непосредствена близост до кметството на селото.

Не е спорно също така, че в имота на жалбоподателя има къща, на която се извършва ремонт. При извършвания ремонт са премахвани стени, като от тях са натрупани строителни отпадъци, представляващи тухли, парчета от такива, хоросан и др. подобни.

На 16.03.2022г. до кмета на община Д. е постъпил „Сигнал“ с рег. № РД – 94 00 – 8 / 16.03.2022г. от жители на с.Септемврийци, според които на 13.03.2022г. с трактор Болгар, в коритото на с.Мечкобора са изхвърлени строителни отпадъци, след последните къщи на с.Ярловица в посока с.Септемврийци. Опасенията на жителите на с.Септемврийци са, че при по – високи води на реката има опасност от заливане на близките до нея къщи на селото.

Във връзка с постъпилия сигнал от кмета на община Д. е сформирана комисия, която е извършила проверка. При извършената проверка е изслушан и кметският наместник на с.Ярловица – свид. Велкова, според която на 13.03.2022г. лично тя е видяла жалбоподателя със собственият си трактор с ремарке, да извозва строителни отпадъци от премахната фасадна стена на собствената си къща, която е съседна на кметството. Тези действия тя е видяла от прозореца на кметството, което се намира в съседство с въпросната къща.

Впоследствие тя е видяла, че същите строителни отпадъци са били изхвърлени на брега, в коритото на р.Мечкобора от лявата страна на реката, в края на с.Ярловица по посока на с.Септемврийци.

Комисията установила въпросните отпадъци, разрушената стена на къщата, както и мястото, на което са изхвърлени.

За извършената проверка е изготвен и протокол от 15.04.2022г., в който са описани констатациите на комисията.

В заключение комисията е предложила на кмета на община Д. да задължи жалб. М. да организира за собствена сметка извозването на строителните отпадъци от коритото на река Мечкобора.

Въз основа на описания по – горе протокол и на осн. чл.48,ал.1 от Наредбата за управление на отпадъците Кметът на община Д. е издал процесната заповед, с която жалбоподателят е задължен в срок от 20 дни от получаване на заповедта да организира за собствена сметка извозването на строителните отпадъци от коритото на р.Мечкобора при стриктното спазване на изискването на чл.48,ал.1 от Наредбата за управление на отпадъците, а именно „да ги предаде на лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО за извършване на дейности с код R5 и / или R10“. Контролът по изпълнение на заповедта е възложен на районния техник на с.Арчар. В същата заповед е посочено, че съгласно чл.196,ал.4 от ЗУТ подлежи на обжалване по реда на чл.215 от ЗУТ.

Липсват доказателства за това след подаването на сигнала и извършването на проверката жалбоподателят да е бил уведомяван по някакъв начин, че се извършва проверка във връзка с евентуални негови действия, както и той да е присъствал на такава. Такива обстоятелства не са и описвани в приложения по делото протокол, в който са изложени резултатите от проверката.

Няма доказателства по делото жалбоподателя М. да е бил уведомен по какъвто и да било начин за производството, развило се пред административния орган, за назначаването на комисия във връзка с изложеното в сигнала на жители на с.Септемврийци във връзка с действията по изхвърлянето на строителните отпадъци в коритото на р.Мечкобора, както и няма доказателства на това лице да е бил даван срок или каквато и да било възможност в това производство за становище или по какъвто и да било начин това лице да е изслушано от комисията, респ. да му е била дадена възможност за това.

В заповедта е определен срок за премахването отпадъците от коритото на реката – 20 дни от получаването на обжалваната заповед.

В представената административна преписка липсва становище на жалбоподателя.

Въпреки неспазването на процедурата по реда на чл.195 и чл.196 от ЗУТ, от страна на кмета на Община – Д. е издадена обжалваната заповед.

Именно във връзка с издаването на процесната заповед от 19.04.2022г. на М. е изпратено писмо от 19.04.2022г., получено от него на 02.06.2022г.

Няма мотиви защо административният орган е приел, че воденото производство е такова по чл.195 и чл.196 от ЗУТ.

Настоящото производство, както пред АС – Видин, така и развилото се такова пред административния орган, е такова, за което следва да бъде изпълнена цялата процедура, включително и уведомяването на страните във връзка с назначената комисия, даването на възможност на заинтересованите лица да се запознаят със събраните доказателства, както и изслушване на становищата им и съответно ангажиране на доказателства.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, а жалбата срещу нея - основателна. Съображенията на съда за това са следните :

Видно от самата заповед е, че в нея са посочени няколко различни правни основания, които сами по себе си касаят различни по вид производства, а именно чл.48,ал.1 от Наредбата за управление на отпадъците и чл.196,ал.4 от ЗУТ и чл.215 от ЗУТ.

Ако се приеме, че административният орган е провел процедура по реда на чл.195 и чл.196 от ЗУТ следва да се има предвид следното:

Според разпоредбата на чл.196,ал.3 от ЗУТ, строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината по чл.195,ал.4,5 или 6 от ЗУТ, а съгласно чл.195,ал.5 от ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл.151,ал.1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

От мотивите, посочени в заповедта не става ясно защо е прието, че в случая следва да се приложи този ред, тъй като този ред се отнася за премахване, преобразуване или ремонт на строежи или други обекти, отговарящи на определени критерии, а видно от делото е, че конкретния случай не е такъв. Действително при извършването на ремонтни дейности се получават строителни отпадъци, но в случая става въпрос само за изхвърлянето на строителни отпадъци на неразрешени за това места, а не за премахване на строеж или друг обект.

Фактите и обстоятелствата, установени от комисията, са описани в констативния протокол, но те отново се отнасят само и единствено за изхвърлянето на строителни отпадъци в коритото на р.Мечкобора в противоречие, според комисията с разпоредбата на „чл.48,ал.1“ от Наредбата за управление на отпадъците и чл.5,ал.1,т.16 и чл.7,т.17 от Наредбата за общественият ред на община Д.. Последните текстове съдържат забрана за изхвърлянето на строителни отпадъци в речните корита, а чл.48,ал.1 от наредбата не съществува.

В тази връзка така описаните по – горе мотиви са противоречиви, тъй като не съответстват на проведената процедура. От обжалваната заповед не става ясно дали се касае за процедура във връзка с чл.195 и чл.196 от ЗУТ или за забрани за изхвърляне на отпадъци по Закона за управление на отпадъците. Фактическите обстоятелства, изложени в заповедта и правните основания си противоречат. В този смисъл заповедта, в качеството и на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания. Непосочването на мотиви относно основанието, въз основа на което е прието, че производството е по чл.196 от ЗУТ, при положение, че става въпрос само за нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци, съставлява нарушение на изискването по чл.59,ал.2,т.4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие и с целта на закона – чл.146,т.5 от АПК, освен обстоятелствата, че с оглед противоречивите мотиви е налице съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие с материално правни разпоредби, поради което тези пороци обуславят незаконосъобразността на оспорената заповед – чл.146,т.3 и т.4 от АПК.

След като законодателят е предвидил различни основания за премахване на строежи, за извършване на ремонти и др. подобни, респ. за премахване на други обекти, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е приел едно или друго от тях, още повече, че в случая не става въпрос за премахването на строеж, а за изхвърляне на строителни отпадъци на нерегламентирано за това място. Следва да се има предвид още, че съдът не може да замести липсата на мотиви. Съдът може единствено да извърши проверка дали правото на свободна преценка /в рамките на закона/ е упражнено законосъобразно от издателя на акта, но не и да замести липсващ задължителен елемент от съдържанието му. Видно от обжалваната заповед е, че в нея липсват мотиви относно това в какво се изразява приложението на чл.196,ал.4 от ЗУТ. Тези факти може да се изяснят отчасти от доказателствата по делото, но не могат да заместят липсата на такива мотиви в заповедта, както бе посочено и по – горе.

С оглед горните мотиви оспореният индивидуален административен акт се явява незаконосъобразен, като издаден в противоречие с процесуалния закон, материално правни разпоредби и целта на закона.

На следващо място безспорно е установено по делото, че процесната заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила. Ако се приеме, че става въпрос за производство по посочените текстове от ЗУТ следва по безспорен начин да бъде установено коя е хипотезата под която попада то – чл.195,ал.5 или чл.196,ал.3 от ЗУТ, съответно и коя от хипотезите на тези текстове, за да може да се проследи спазването на законовата процедура.

За издаването на такава заповед, с която да се постанови премахването на конкретен строеж / обект следва да се установи наличието или липсата на горните обстоятелства. Действително във връзка с провеждането на такава процедура се стига и до евентуални строителни отпадъци, но в случая, от доказателствата по делото не става ясно дали тези отпадъци са в резултат от провеждането на такава процедура или не. На следващо място съгласно императивните норми на чл.196,ал.1 – 2 от ЗУТ състоянието на строежи, респ. други обекти, за които има такива данни се установява от комисия от специалисти, назначена от кмета на Общината, която действа служебно или по искане на заинтересовано лице и събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Описаната процедура съдържа изисквания, при условията на кумулативност, като липсата на което и да било от тях води до нарушаване на административната процедура и то от категорията на съществените нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

В конкретния случай безспорно е назначена комисия от специалисти, която е извършила оглед на обекта, който се ремонтира от жалбоподателя, като констатациите и са описани в приложения по делото протокол, съобразно разпоредбата на чл.196,ал.1 от ЗУТ, но за огледа и за констатациите на комисията не е уведомен жалбоподателя, който се твърди, че извършва ремонта и че изхвърля строителните отпадъци от ремонтните дейности на нерегламентирани за това места, а именно в коритото на р.Мечкобора. При положение, че той изобщо не е уведомен с оглед разпоредбата на чл.196,ал.2 от ЗУТ, то той не е бил и изслушан. Последното е било необходимо най – малко, защото се твърди, че той извършва ремонта на съседната до кметството в с.Ярловица къща от една страна, а от друга именно той е и задължен в определен срок да извози строителните отпадъци за собствена сметка.

От съдържанието на протокола, е видно, че в него не са описани обстоятелствата във връзка с извършването на конкретен ремонт в имот на жалбоподателя, а това става ясно при проведеният разпит на свидетелите на страните в с.з. В тази връзка и членовете на комисията не са дали възможност на заинтересованото лице да вземе становище.

На следващо място, ако се приеме, че става въпрос за производство по реда на ЗУО, то според разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗУО кметът на общината организира управлението на битовите и строителните отпадъци, образувани на нейна територия, съобразно изискванията на този закон и наредбата по чл. 22.

В случая това е Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на община Д.. Едно от основанията, цитирани в обжалваната заповед е чл.48,ал.1 от тази Наредба. Видно от приложената по настоящото дело Наредба обаче чл.48,ал.1 не съществува. Съществува чл.48, според който „Биоотпадъците от поддържане на обществени площи, паркове, градини, междублокови пространства се събират разделно на места, определени от кмета на общината и се транспортират до съоръжения за третиране“. Т.е. текстът цитирания в обжалваната заповед като текст на „чл.48,ал.1“ от Наредбата не отговаря на текста на „чл.48“ от същата, тъй като „чл.48,ал.1“ не съществува.

Видно от чл.54,ал.3 от същата Наредба на Общ.С Д. в случай на получен сигнал за нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци върху имоти частна, общинска или държавна собственост, кметът на общината разпорежда проверка и предприема действия по установяване на причинителя на отпадъците и по почистване на замърсяването. А според чл.58,ал.1 от същата възложителят на строителни и монтажни работи по смисъла на §5,т.40 от ДР на ЗУТ, с изключение на текущи ремонти, и възложителят на премахване на строежи, отговарят за изготвянето на план за управление на строителни отпадъци в случаите, определени с Наредбата за управление на отпадъците и влагане на рециклирани строителни материали. Планът се изготвя от правоспособен проектант по смисъла на чл.162,ал.1 от ЗУТ. Според ал.2 на същия чл.58 тези планове се одобряват от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице по искане на възложителя на строежа след влизане в сила на разрешението за строежи преди откриването на строителната площадка и / или преди започването на дейностите по изграждане или премахване на обект по ал.1. В случая на чл.58,ал.1 и ал.2 от Наредбата отново става въпрос за извършване на строителни и ремонтни дейности, респ. за качеството на лицето като възложител на такъв, което качество не е изследвано и установено в производството пред административния орган от една страна, а от друга не става ясно дали в случая става въпрос за строеж или ремонт. Единственото обстоятелство, което е установено е, че са изхвърлени строителни отпадъци в коритото на р.Мечкобора, което безспорно е нерегламентирано изхвърляне на такива.

Ако се приеме, че става въпрос само за изхвърляне на строителни отпадъци на нерегламентирано за това място, то и редът е по ЗУО, като за това се носи отговорност и от лицето, което е установено, че е изхвърлило такива, като тя може да бъде реализирана по ЗАНН, съобразно чл.133 и сл. от ЗУО и гл.IV от Наредбата на Общ.С Д.. Що се отнася до разпоредбите на Наредбата на Общ.С Д., касаещи строителните отпадъци, получени при извършването на различните видове ремонтни и строителни дейности – чл.54,ал.3, чл.58,ал.1 и ал.2, чл.61, чл.65,ал.1,т.1 и т.2 от Наредбата и §1, т.32 и т.40 от ДР на Наредбата, така както са маркирани в Наредбата, приложена в административната преписка, то следва да се има предвид, че те намират приложение при извършването на конкретните видове дейност, ремонт или строителство и от конкретни лица, качеството на които следва да бъде доказано – респ. изпълнител, възложител, собственик или др. подобни, като тези обстоятелства следва да бъдат описани, проверени и установени в административното производство, а не да се предполагат и мотивите да се допълват в съдебното производство.

В тази връзка следва да се посочи, че съществува и Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, която обаче не става ясно дали е прилагана в случая, още повече, че тя има текстове само до чл.28, т.е. в съдържанието ѝ „чл.48,ал.1“ отново не съществува.

На практика се оказва, че обжалваната заповед е издадена при липса на изяснена фактическа обстановка, тъй като са установени фактите – от една страна, не е изяснено и каква е процедурата, която е приложена в производството пред административния орган – по ЗУТ или по ЗУО и оттук е налице невъзможност от страна на съда да извърши преценка за законосъобразното провеждане на тази процедура. Съответно и без да е уведомено лицето, което е задължено да извози строителните отпадъци за собствена сметка, кметът е задължил същото да го стори в определен в заповедта срок.

Безспорно е, че крайната цел за премахването на строителните отпадъци е във връзка с незамърсяването на р. Мечкобора и свързаните с това замърсяване отпадъци, но това не освобождава административният орган да проведе законосъобразна процедура по конкретен нормативен акт, след уведомяване на всички заинтересовани страни и установяване на релевантните обстоятелства.

Обжалваната заповед е издадена и в нарушение на чл.170,ал.1 от АПК, тъй като административният орган не е установил фактическите основания, посочени в издадения от него административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания за издаване на административния акт. Това понастоящем не е сторено. Напротив доказа се, че обжалваната заповед е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение и на материалния закон, както на ЗУТ, така и на ЗУО, поради което и следва да бъде отменена.

В случая кметът е назначил комисия, която е извършила проверка, но фактите на са изяснени, не са изслушани от тази комисия заинтересованите лица – жалбоподателя, съгласно императивното изискване на чл.196,ал.2 от ЗУТ. Непровеждането на административното производство по чл.196 от ЗУТ води до опорочаване на обжалваната заповед и само по себе си също е основание за нейната отмяна - чл.146,т.3 АПК.

Оказва се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и издадена при неспазване на процесуалните правила, поради което и подадената срещу нея жалба е основателна и следва да бъде уважена, като заповедта следва да бъде отменена.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № РД – 02 – 77 / 19.04.2022г. на Кмета на община Д., обл.Видин, с която е постановено организирането за собствена сметка извозването на строителните отпадъци от коритото на р.Мечкобора, при стриктното спазване на изискването на чл.48,ал.1 от Наредбата за управление на отпадъците, а именно „да ги предаде на лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО за извършване на дейности с код R5 и / или R 10“, като незаконосъобразна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ :