РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. Видин, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Т. Г. Попиванов
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Т. Г. Попиванов Гражданско дело №
20221320100126 по описа за 2022 година
Предявен е иск от С. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, общ. Видин, обл.
Видин, ж.к. ”Крум Бъчваров”, бл. 13, вх. А, ап. 5, срещу Т. Н. Т. , ЕГН **********, с адрес:
гр. Кула, обл. Видин, ул. ”Майор Бухарин” № 10.
Предявени са от ищеца искове с право основание: чл. 50, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 20.10.2021 г. в качеството си на полицейски служител при
РУ – Кула, изпълнявайки служебните си задължения, заедно с Н.Н. и И. И. се отзовали на
подаден сигнал, че на ул. „Майор Бухарин“ в гр. Кула, в близост до частен дом № 10 се е
разхождало безпризорно куче, което гонило гражданите. Когато пристигнали на място
установили, че там се намирал стопанина на кучето – ответникът Т. Н. Т.. Започнали
разговор с него, когато към тях се приближило голямо, тъмно на цвят куче, порода
„Шарпланинец“, което се нахвърлило върху ищеца и започнало да го хапе. Ищецът сочи, че
с нищо не е предизвикал кучето.
Ищецът излага, че в резултат на нападението му била причинена прободна рана от
зъб, оток и кръвонасядане на дясната скулна област, ожулване на долната дясна част на
брадата, охлузване на дясна колянна гънка.
Поддържа, че нараняванията били ужасно болезнени, няколко дни болката била
интензивна, нетърпима, а след това била тъпа, но постоянна. Ищецът твърди, че докато
кучето го хапело, се уплашил много да не го обезобрази или да прегризе врата му. Въпреки
нараняванията след случая трябвало да ходи и ходел на работа. Колегите му се шегували с
него и той се чувствал много неудобно. Не можел обаче да си вземе отпуск, тъй като поради
1
ковид пандемията в РУ – Кула нямало достатъчно хора да поемат дежурствата.
Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата в размер на 3000.00 лева, представляващи причинени на ищеца
неимуществени вреди, вследствие телесна повреда, нанесена по гореописания начин, ведно
със законната лихва, считано от 20.10.2021 г. до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В съдебно
заседание ответникът оспорва исковата молба чрез процесуалния си представител.
Не са налице са обстоятелства, които се признават от ответника и обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже, че са налице кумулативно: твърдяното противоправно
деяние; настъпването на твърдяния вредоносен резултат; наличието на причинно-следствена
връзка между деянието и посочените неимуществени вреди. Поради това, че вината се
предполага, в тежест на ответника е да докаже, че деянието не е извършено или не е
извършено виновно; да обори съществуването на причинно-следствена връзка между
деянието и вредата, както и наличието на такава.
След като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:
По искане на ищеца са разпитани като свидетели Н.Й.Н. и И. Г. И., които са
непосредствени наблюдатели на процесния инцидент. Двамата непротиворечиво заявяват,
че без видима причина кучето на ответника, което се движело свободно извън къщата му,
дошло отнякъде и нападнало ищеца. Първо скочило върху него и го съборило на земята,
след това свидетелят Н.Н. сочи, че кучето било с отворена уста и одрало дясната скула на
ищеца със зъб. Горните показания се потвърждават и от приложената по делото медицинска
документация, както и от Заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза,
поради което съдът ги кредитира, като последователни и непротиворечиви. В случая съдът
счита, че е ирелевантен фактът, че свидетелят И. И. е посочил като дата на извършване на
деянието 22.10.2021 г., а не 20.10.2021 г., тъй като от датата на извършване на деликта до
датата на разпита на свидетеля е изтекла почти една година и е нормално спомените на
свидетеля за точната дата да не са много ясни. Според представеното Съдебно-медицинско
удостоверение № 50/2021 г., издадено от Съдебен лекар при МБАЛ Видин, при извършен
преглед на ищеца на 20.10.2021 г. са намерени следните травматични увреждания: на дясна
скулна област се вижда овално нараняване на кожата с диаметър 4 мм с червеникава
повърхност, оточна и бледо синкаво червеникава околност на площ 7/5 см. На долната
повърхност на дясната половина на брадата се вижда червеникаво нараняване на кожата с
размери 4/3 мм. По задната повърхност на дясна колянна става има червеникаво охлузване с
размери 5/3 см. От заключението на изготвената съдебно-медицинската експертиза се
установява, че на ищеца е причинено: овално нараняване на кожата на дясна скулна област с
диаметър 4 мм., подобно нараняване на дясната половина на брадата 4/3 мм със синкаво
2
оцветена околна кожа, охлузване на дясна колянна гънка. Вещото лице е посочило, че
описаните травматични увреждания по местоположение и характер отговарят да са
причинени по начина и времето, съобщени от пострадалия – ухапване от куче. Вещото лице
е посочило, че описаните наранявания са повърхностни, причинени от проникнал зъб, без
допълнителни разкъсвания на кожа и подкожие, без засягане на съдове и нерви, като е
посочено също, че този вид наранявания зарастват за 10-15 дни, съпроводени са от усещане
за болка, която отзвучава до зарастването. При необходимост се приемат аналгетици.
Вещото лице излага, че не са налице признаци на обезобразяване, причинено е болка и
страдание – временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От представеното от РУ – Кула заверено копие на преписка № 291000-1604/2022 г. е
видно, че на 01.08.2022 г. е подадена жалба от М.. В.В. относно огромно куче, което се
разхожда на свобода, посочено е че жалбата е срещу „Тошко“. Ответникът е предупреден на
12.08.2022 г. с полицейско Разпореждане да не оставя без надзор и да не пуска свободно да
се движи собственото си куче извън определените места, регламентирани в „Наредба за
изискванията и реда за отглеждане на селскостопански и домашни животни на територията
на Община Кула“, както и да спазва стриктно реда, начина и условията за отглеждане на
домашни животни със стопанска, спортна, научна или любителска цел.
По искане на ответника е разпитана като свидетел – Ц.. Й.П., която сочи в
показанията си, че познава ответника, познава и кучето му, което е много голямо и добро и
досега не е нападало човек. Излага, че знае за случая с нападнатия полицай, но твърди, че
ответникът й казал, че кучето скочило на полицая, защото е държал чаша и кучето
помислило, че е нещо за ядене. Свидетелката сочи, че не е присъствала на инцидента и не е
очевидец на случилото се. Съдът кредитира показанията на свидетелката.
Видно от показанията на свидетелката неоснователни се явяват възраженията на
ответника, направени в хода по същество, че не е ясно дали именно неговото куче е
нападнало ищеца. Свидетелката сочи, че ответникът й казал, че кучето скочило на полицая
защото държал чаша и кучето помислило, че е нещо за ядене. Ирелевантно е
допълнителното обстоятелство, изложено от свидетелката Ц.. П., относно нрава на кучето, а
именно, че същото било добро и досега не е нападало човек. Също без правно значение са
релевираните от ответника възражения, че ищецът бил слязъл от колата с чаша в ръка.
За да бъде ангажирана отговорността за непозволено увреждане по чл. 50 от ЗЗД, не е
необходимо по презумпция животното да е носител на повишена опасност, достатъчно е
обективното настъпване на вредите. В настоящия случай дори се касае за обратното, кучето
е порода “Шарпланинец” , която според стандартите на породата има изключителни
качества на куче-пазач, което в комбинация с ръста и телосложението на животното го
прави потенциално опасно и собственикът, респективно лицето под чийто надзор се намира,
следва да се съобрази с тези обстоятелства. На следващо място от показанията на
свидетелите Н.Й.Н. и И. Г. И. се установява, че деянието е настъпило в резултат на
виновното бездействие на ответника. Ответникът не оспорва, че кучето се разхождало
свободно (без повод), не е имало също така видно от доказателствата по делото и поставен
3
намордник. Предвид посоченото съдът намира за доказани всички елементи на състава на
деликта по чл. 50, във връзка с чл. 45 от ЗЗД – наличие на вреди, които са причинени от
животно, ответникът е упражнявал надзор върху кучето, бездействие от негова страна,
което е в причинна връзка с настъпването на вредите.
Предвид посоченото, единственият въпрос е какво е справедливото обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди. Безспорно в момента на причиняване на
травматичните увреждания ищецът е претърпял болки и страдания. Поради това, че се касае
за няколко наранявания, съдът приема, че ищецът е изпитвал интензивна болка. Освен
физическата болка, ищецът е претърпял силен стрес - кучето го е съборило на земята и се е
насочило към скулата му, което според съда е реална предпоставка да предизвика страх за
живота му. Както беше посочено по-горе кучето е от “опасна” порода, следователно
напълно основателно може да се предположи, че може да нанесе много сериозни, дори
фатални физически увреждания. Лечението на раните е продължило около 10-15 дни, видно
от съдебно-медицинската експертиза.
В заключение, след цялостна преценка на претърпените от ищеца вреди, изразяващи
се в болки и страдания от понесената травма – ухапвания от куче, лечението на тези
травматични увреждания, както и неблагоприятната промяна в неимуществената му сфера
изразяваща се в психически стрес, в съответствие с принципа на справедливост, прогласен в
чл. 52 ЗЗД, включващ, съобразно чл. 51 ЗЗД всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, Съдът намира, че обезщетението следва да се определи в размер
на 1500.00 лева. За разликата от 1500.00 лева, до пълния предявен размер от 3000.00 лева
искът се явява неоснователен.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът е
в забава и без покана, поради което ответникът следва да бъде осъден за заплати върху
посочената по-горе главница от 1500.00 лева и обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва, считано от датата на деликта - 20.10.2021 г.
По разноските:
Ищецът е сторил следните разноски: 120.00 лева – заплатена държавна такса, 100.00
лева – възнаграждение на вещо лице, 5.00 лева – държавна такса за съдебно удостоверение и
500.00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените в производството разноски съразмерно уважената част от
иска в общ размер на 362.50 лева /60.00 лева – за заплатена държавна такса, 50.00 лева –
възнаграждение на вещо лице, 2.50 лева – държавна такса за съдебно удостоверение и 250.00
лева за платено адвокатско възнаграждение/, като искането в останалата част следва да се
отхвърли като неоснователно.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Т. Н. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. Кула, обл. Видин, ул. ”Майор
Бухарин” № 10, да заплати на С. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, общ. Видин,
обл. Видин, ж.к. ”Крум Бъчваров”, бл. 13, вх. А, ап. 5, сумата от 1500.00 лева - обезщетение
за неимуществени вреди, причинени вследствие ухапването му от куче, порода
“Шарпланинец”, на 20.10.2021 г., в гр. Кула, намиращо се под надзора на ответника, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане –
20.10.2021 г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му
претендиран размер от 3000.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Н. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. Кула, обл. Видин, ул. ”Майор
Бухарин” № 10 да заплати на С. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, общ. Видин,
обл. Видин, ж.к. ”Крум Бъчваров”, бл. 13, вх. А, ап. 5, направените по делото разноски
съразмерно уважената част от иска в общ размер на 362.50 лева /60.00 лева – за заплатена
държавна такса, 50.00 лева – възнаграждение на вещо лице, 2.50 лева – държавна такса за
съдебно удостоверение и 250.00 лева за платено адвокатско възнаграждение/, като
ОТХВЪРЛЯ искането до пълния му претендиран размер като неоснователно.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Видин, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5