Определение по дело №12/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от защитникът на подсъдимите Д. М. А. М., Р. М.и М. И. против Присъда № 610 / 15.02.2010г., постановена от Районен съд – Г. Р. по н.о.х. дело № 158/2009 год., с която са били признати както следва: подсъдимият Р. Р. М.- ЕГН-*, роден в с.Б., живущ в с. Р., ул „29–та” № 4, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, безработен, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 21.05.2008 година в Г. Д., община Г.Б., в съучастие като съизвършител с А. Д. М., Д. А. М. и М. М. И., Ч. използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка” Санг Йонг Мусо” с ДК№ Е 94 36 ВМ отнел чужда движима вещ – 1 брой машина за огъване на арматурно желязо – марка ”SIMA DLE-30” на стойност 6645,35 лева от владението на К. Г. Р., от Г.Д.- материално отговорно лице в „ А и П И. ЕООД Г.С. собственост на „ А и П И., ЕООД Г.С. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като вещта е върната до приключване на досъдебното производство - престъпление по чл.1.ал.1,т.4,пр.І от НК, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, във връзка с чл. 20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.54 от НК вр. чл.303 ал.2 от НПК му било наложено налага наказание “лишаване от свобода” в размер на ТРИ МЕСЕЦА, подсъдимият А. Д. М.- *, роден в с.Р., живущ в с.Р., ул „ПЪРВА” № 65, българин, български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, строител С П КОНСУЛТ – С. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 21.05.2008 година в Г. Д., община Г.Б., в съучастие като съизвършител с Р. Р. М., Д. А. М. и М. М. И., Ч. използване на моторно превозно средство- лек автомобил марка” Санг Йонг Мусо” с ДК№ Е 94 36 ВМ отнел чужда движима вещ – 1 брой машина за огъване на арматурно желязо – марка”SIMA DLE-30” на стойност 6645,35 лева от владението на К. Г. Р., от Г.Д.- материално отговорно лице в „ А и П И. ЕООД Г.С. собственост на „ А и П И., ЕООД Г.С. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като вещта е върната до приключване на досъдебното производство - престъпление по чл.1.ал.1,т.4,пр.І от НК, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, във връзка с чл. 20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.54 от НК вр. чл.303 ал.2 от НПК му е наложено наказание “лишаване от свобода” в размер на ТРИ МЕСЕЦА, подсъдимият Д. А.М.- ЕГН - *, роден в с.Р., живущ в с.Р., ул”П. № 65, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, безработен, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 21.05.2008 година в Г. Д., община Г.Б., в съучастие като съизвършител с А. Д. М., Р. Р.М. и М. М. И., Ч. използване на моторно превозно средство- лек автомобил марка” Санг Йонг Мусо” с ДК№ Е 94 36 ВМ отнел чужда движима вещ – 1 брой машина за огъване на арматурно желязо – марка”SIMA DLE-30” на стойност 6645,35 лева от владението на К. Г. Р., от Г.Д.- материално отговорно лице в „ А и П И. ЕООД Г.С. собственост на „ А и П И., ЕООД Г.С. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като вещта е върната до приключване на досъдебното производство - престъпление по чл.1.ал.1,т.4,пр.І от НК, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, във връзка с чл. 20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.54 от НК вр. чл.303 ал.2 от НПК му е наложено наказание “Лишаване от свобода” в размер на ТРИ МЕСЕЦА, и подсъдимият М. М. И.- ЕГН-*, роден в с.Р., живущ в с.Р., ул” 12-та” №2, българин, български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, безработен,ЗА ВИНОВЕН в това, че на 21.05.2008 година в Г. Д., община Г.Б., в съучастие като съизвършител с А. Д. М., Д. А. М. и Р. Р. М., Ч. използване на моторно превозно средство- лек автомобил марка” Санг Йонг Мусо” с ДК№ Е 94 36 ВМ отнел чужда движима вещ – 1 брой машина за огъване на арматурно желязо – марка”SIMA DLE-30” на стойност 6645,35 лева от владението на К. Г. Р., от Г.Д.- материално отговорно лице в „ А и П И. ЕООД Г.С. собственост на „ А и П И., ЕООД Г.С. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като вещта е върната до приключване на досъдебното производство - престъпление по чл.1.ал.1,т.4,пр.І от НК, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, във връзка с чл. 20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.54 от НК вр. чл.303 ал.2 от НПК му е наложено наказание “лишаване от свобода” в размер на ТРИ МЕСЕЦА. Със същата присъда съдът е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложените наказания “лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и е осъдил подсъдимите Р. Р. М., А. Д. М., Д. А. М. и М. М. И., с установени по-горе самоличности да заплатят солидарно разноските по делото в размер на 125,00 /сто двадесет и пет/лева по сметка на РС – Р., както и по 5/пет/лева всеки от тях за издаване на изпълнителен лист. Накрая е отнел в полза на държавата на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК - лек автомобил марка” Санг Йонг Мусо” с ДК№ Е 94 36 ВМ, собственост на подсъдимия А. Д. М..

С жалбата се иска подсъдимите да бъдат оправдани по повдигнатото обвинение, като преди това първоинстанционната присъда се отмени, като неправилна и незаконна. Сочат се съображения свързани с интерпретация на събраните пред първата инстанция доказателства, различна от приетата в мотивите на районния съд, както и че доказателствата по делото навеждали за друга квалификация на деянието, която не била кражба. Отново се изтъква, че липсвали обективни данни за наличие на умисъл у подсъдимите, с оглед финансовите им вземания от страна на пострадалия и че действията им били по скоро упражняване на облигационното им право на задържане до връщане на дълга.

Окръжната П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че атакуваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:

Въз основа на събраните в необходимия обем и в пълнота доказателства, обсъдени изцяло и аналитично, в съвкупност и взаимна връзка, от първоинстанционния съд е направен обоснован извод, че повдигнатото от Р. П. – Г. Р. срещу подсъдимите обвинение за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т. 4 от НК е доказано.

Фактическите положения по делото са правилно установени и интерпретирани. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси в рамките на развилото се законосъобразно съкратено съдебно следствие.

В резултат на анализа на доказателствения материал се установява, че подсъдимият Д. А. М. е роден на 14.02.1962 г. в с.Р., община Г., живущ в с.Р., У." Първа" № 65, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, с ЕГН-*, женен с три деца, неосъждан, с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, подсъдимият М. М. И. е роден на 12.06.1978г. в с.Р., община Г., живущ в с.Р., У." 12" № 2, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, с ЕГН *, женен с две деца, реабилитиран по право, подсъдимият Р. Р. е роден на 08.01.1976г. в с. Б., живущ в с.Р., община Г., У." 29" № 4, българин, български гражданин, със средно образование, безработен с ЕГН *, женен с три деца, неосъждан с добри характеристични данни и подсъдимият А. Д. М. е роден на 10.05.1986 г. в с.Р., община Г., живущ в с.Р., У. "П." № 65, българин, български гражданин, с основно образование, работи в строителна Ф. "....." - С. ЕГН-*, женен с едно дете, неосъждан, с добри характеристични данни.

Подсъдимите Д. М. и А. М. са баща и син, а с останалите двама подсъдими се познавали помежду си и били от едно С. - с.Р.. През месец май 2008г. и четиримата подсъдими работели на строителен обект "....." в Г.Д., община Б., който се осъществявал от "А и И. ЕООД- Г.С. с управител св.Д.. Всички те били в една строителна бригада заедно със св.Л.и И. и още три лица, всички те от с.Р., като бригадир бил подсъдимият Д. М.. Имали трудови договори на работа в дружеството на длъжност "работници" с основно трудово възнаграждение 250.00лв. Договорите били подписани от страна на дружеството от св.Д.. Отделно имали и договорка със св.Д. да им бъдат изплащани допълнителни възнаграждения на изработен квадратен метър в размер на 43.00лв на човек. Дружеството имало финансови затруднения и не изплатило дължими суми за извършена работа на четиримата подсъдими, имало задължения и към останалите служители във фирмата. На 21,05.2008г. около 17.00ч. подсъдимите предявили претенциите си спрямо св.Н., която изпълнявала функциите технически ръководител на обекта и лице, което се занимавало с изплащането на трудовите възнаграждения на служителите във фирмата. Последната отказала изплащане заради което четиримата подсъдими решили да вземат една от машините, които се намирали на обекта - машина за огъване на арматурно желязо марка "..........". За целта я натоварили я в автомобила на подсъдимия А. М., негова собственост, марка "Санг Йонг Мусо" с ДК № Е 9436 ВМ. Машината била собственост на дружеството и за нея отговаряла свидетелят Р., на длъжност "началник-склад" във фирмата, била поставена под навес, където се намирали всички машини, свързани със строителната дейност на фирмата и необходими за работата й. Подсъдимите си тръгнали от обекта в посока Г.Г.Д., но били забелязани от свидетеля П., който съобщил на Н. за това и последната сезирала полицията в Г.Б.. На обекта пристигнали служители на РУ на М. - Б., извършили оглед на местопроизшествието и започнали производство по реда на чл. 212 от НПК. Малко по-късно след това по пътя в района на с.Места автомобилът бил спрян от свидетелите Ф. и З., а подсъдимите отведени в РУ на М. - Б., където подс.А. М. предал с протокол за доброволно предаване автомобила си, в който била и инкриминираната машина. Машината била върната на дружеството с Постановление на РП и срещу разписка. Върху автомобила има наложена обезпечителна мярка “запор”. От заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че общата стойност на инкриминираните вещи е 6645.35лв./шест хиляди шестотин четиридесет и пет лв. и 0.35ст/лв.От заключението на назначената и изготвена съдебно-автотехническа-оценителна експертиза на лекия автомобил е видно, че стойността му е 11427 /единадесет хиляди четиристотин двадесет и седем/лева.

Анализирайки събраните по далото гласни и писмени доказателства въззивният съд намира, че обосновано и законосъобразно районният съд е тълкувал фактологията в аспект за наличие на достатъчно доказателства за извършено от подсъдимите престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 вр. с чл. 194 ал.1 от НК. Правилно е счетено, че в съучастие, като съизвършители са осъществили обективните и субективни признаци на състава на престъплението. Налице е квалифициращото обстоятелство- използване на МПС, Ч. което е установена фактическа власт върху чуждата вещ. Правилно съдът е анализирал показанията на свидетелите Б. П., Д. З., К. Р., П. Д., П. Н., А. Д., М. Ф., А. К., включително и приобщените след изразено съгласие от страна на подсъдимите и защитника им по реда на чл.281 ал.З вр.ал.1 т.1 и т. 2 от НПК показания дадени в ДП от К., Р. и П., Д. И., Ф.Л., П. З., като взаимно допълващи се и кореспондиращи на обвинителната теза. От тях се извежда достатъчно информация относно авторството, деянието, предмета на престъплението и вината и в този аспект са несъстоятелни съображенията в жалбата, че установената от първоинстанционния съд фактология не била действителното положение. Различна версия развива подсъдимия в своите обяснения, но същите остават изолирани от останалите доказателства по делото, още повече, че касаят прави изводи свързани с квалификацията на деянието, което по съществото си не представлява излагане на факти, а съображения в защита и съждения за невиновност.

Изложените факти дотук правилно са констатирани и систематизирани от първостепенния съд. Същият е извел и анализирал предоставената от доказателствата информация, като обосновано е приел наличието на вина у подсъдимите за извършване на престъплението по чл. 195 ал. 1 от НК. Изводите, че са имали намерение да своят чуждата машина почиват на обективен анализ на доказателствата по делото. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът е дал вяра и на писмените доказателства, които напълно кореспондират на гласните. В този аспект настоящата инстанция се солидаризира напълно със съображенията в мотивите на съда по отношение на правото, свързани с квалификацията на деянието. В този ред на мисли следва да се акцентира, че за правната квалификация правилно са били отчетени доказателствата свързани с начина на придобиване на фактическа власт върху чуждата вещ и данните за използването на МПС за своенето й, което е следвало да има отражение при квалифициране на деянието. За мотивите относно деянието и вината на подсъдимите, настоящата инстанция се позовава също и на трайно застъпеното виждане в Закона и практиката на ВС и ВКС, че за квалификация по чл. 194 от НК е без значение обстоятелството дали чуждите вещи са били взети с цел да бъдат принудени работодатели да изпълняват задълженията си. Заявеното пред съда от подсъдимите намерение за връщане на вещта при условие, че се спази договорът не изключва намерението за противозаконно присвояване на отнетото имущество, като елемент на умисъла за кражба. Субективното отношение за противозаконно своене се потвърждава от доказаните обстоятелства, че чуждото имущество е върнато след намесата на разследващите. В случая намерението за противозаконно присвояване се извежда от обективните данни за неправомерно облагодетелствуване от чуждата вещ, тъй като подсъдимите са лишили собственика от възможността да упражнява фактическа власт върху собствената му вещ. Това означава, че дори и да е имал някакво основание за отнемането й поради обстоятелството, че работодателят е бил неизправен, законът не допуска Ч. такива противоправни действия да се принуждават страни в трудовоправни отношения да изпълняват задълженията си. Така например ЗЗД не допуска Ч. института на реализиране на право на задържане, да се гарантира точно изпълнение по договор, което е относимо и към настоящия случай. Вещно правния характер на инкриминираните действията на подсъдимите по отнемане на фактическата власт на собственика върху вещта, обуславя съответствието им с обективните елементи на състава на престъпление против собствеността, а не например самоуправство / чл. 323 НК/. За него е необходимо да съществува едно действително или предполагаемо право, осъществявано самоволно, не по установения от закона ред, като в същото време това право да е оспорвано от другиго. В конкретния случай нито една от тези обективно необходими законови предпоставки не е налице, защото дори да е вярно твърдението, че са имали да вземат от пострадалия, изпълнението не може да се осъществи Ч. извършване на друго престъпление, каквото е кражбата. Подсъдимите биха осъществили престъплението по чл. 323, ал. 1 НК само в случай, че пострадалият им дължи - реално или предполагаемо – точно отнетата вещ. Ето защо настоящата инстанция застава зад виждането, че действията им по прекъсване на фактическата власт на собственика на машината и трансформирането и в тяхна полза са противозаконно отнемане и осъществяват състава на кражбата.

Субект на престъплението са и четиримата подсъдими, които са действали при условията на съизвършителство, макар и да са го осъществили в присъствието на трети лица. Това обстоятелство не изключва умисъла им, както е прието в ревизираните мотиви, тъй като са съзнавали всички от посочените по- горе обективни елементи и пряката им цел е била осъществяване на резултата от престъплението.

Несъстоятелни са възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание. Правилно е отмерено наказанието, с оглед наличните факти и обстоятелства, като справедливо първоинстанционния съд в рамките на приложението на чл. 55 от НК е разграничил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен при какъв техен баланс се определя конкретното наказание. Поради изложеното въззивният съд приема, че не се налага преразглеждане на въпроса относно размера и режима на изтърпяване.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 610 / 15.02.2010г., постановена от Районен съд – Г. Р. по н.о.х. дело № 158/2009 год.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.