Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………. 26.10.2020 г. гр. Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският окръжен съд четвърти въззивен наказателен състав
На двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА
Секретар: ЕВГЕНИЯ РУСЕВА
Прокурор: ВАНЯ САВОВА
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
вчнд № 744 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
313 и следващите от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-град Плевен, подаден срещу определение от 11.09.2020 г., постановено по нохд № 1726/2020 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
С протестираното определение Районният съд-гр. Плевен е оставил без уважение искането на прокурора, на основание чл. 53, ал. 1, буква „а“ от НК, да бъде отнет в полза на държавата лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***, собственост на осъдения за извършено престъпление по член 343б, ал. 1 НК В.Н.А..
Във въззивния протест се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение и се прави искане за неговата отмяна, както и за отнемане в полза на държавата на МПС.
Протестът не се поддържа в съдебно заседание от прокурора.
Служебният защитник на ответника по протеста В.Н.А. – адвокат Б.П., изразява становище, че протестът е неоснователен.
Въззивният протест е подаден от легитимна страна, срещу подлежащ на протест съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество
протестът е неоснователен.
С определение № 324 от 11.09.2020 г. за решаване на нохд № 1726/2020 година по описа на Районен съд-гр. Плевен със споразумение, подсъдимият В.Н.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и е осъден на шест месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок.
В проведеното съдебно заседание, прокурорът е поискал от съда да отнеме в полза на държавата лекия автомобил на подсъдимия – като вещ, принадлежаща на виновния и послужила за извършване на умишлено престъпление.
Понятията „предмет“ и „средство“ на престъплението са отдавна изяснени от правната доктрина и имат ясно утвърдено съдържание в съдебната практика. От теоретична гледна точка еднозначно се приема, че предметът на престъплението е елемент от общественото отношение, което е непосредствен обект на посегателство, или материална предпоставка за съществуването на този обект, върху който субектът на престъплението въздейства. Предметът на престъплението винаги е елемент от общественото отношение, определя се от структурата на това отношение и съществува независимо от дееца.
За разлика от предмета на престъплението, средството за неговото извършване е нещо външно на общественото отношение, с което деецът избира да си послужи, за да го увреди /виж Г. „Наказателно право на РБ, Обща част, стр. 109-112; С.„Наказателно право, Обща част, стр. 151-152/.
Освен от доктрината спецификите на предмета и средството на престъплението отдавна са изяснени и от практиката на съдилищата. В Тълкувателно решение № 18 от 14.11.1977 г. по н. д. № 13/76 г., ОСНК, изрично е посочено, че средствата /оръдията/ за извършване на престъплението са извън обществените отношения, които престъплението засяга и не са елемент на престъплението. Съобразно Тълкувателно решение № 84 от 01.12.1960 г. по н. д. № 78/60 г., ОСНК, „послужили“ за извършване на престъплението са вещите, които реално са използвани като средства за извършване на престъплението, а са „предназначени“ за извършване на престъплението вещите, с които деецът е имал намерение да извърши престъплението, но последното не е извършено, а е спряло в стадия на опита. Съгласно Постановление № 11/71 г. по н. д. № 8/71 г. на Пленума на ВС вещите, са послужили или са предназначени за извършване на деянието, когато пряко и непосредствено са използвани като оръдия или средство за осъществяване на състава на умишлено престъпление.
Казано с други думи предметът на престъплението е елемент на засегнатото обществено отношение, а средството за извършване на престъплението – елемент на засягащото това отношение престъпно деяние.
Престъплението по чл. 343б, ал. 1 – 4 НК са част от
престъпленията по транспорта. Обект на престъпленията по транспорта са
обществените отношения, свързани с безопасността на движението, правилното
функциониране и нормалната и безаварийна дейност на транспорта. От теоретична
гледна точка не съществува съмнение, че при всички престъпления по транспорта,
които са свързани с управление на МПС, това превозно средство е елемент на
защитените обществени отношения, поради което е и част от състава на
престъплението. Това пък означава, че
превозното средство е предмет на престъплението. След като е част от самото
обществено отношение, посегателството върху което се защитава от съответните
правни норми, то – превозното средство, не може да бъде и средство за
извършване на същото това престъпление.
Обстоятелството, че превозното средство е предмет, а не средство за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 – 4 НК означава, че то не може да бъде отнето на основание чл. 53, ал. 1, буква „а“ НК. Това е така, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1, буква „б“ НК предметът на престъплението се отнема само когато това е изрично посочено в норма от Особената част на НК, а такава правна норма при транспортните престъпления не съществува.
Протестираното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с чл. 338 НПК, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
418 от 11.09.2020 г., постановено по нохд № 1726/2020 г. по описа на Районен
съд-град Плевен.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.