№ 255
гр. Шумен, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Г.а Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20233600100048 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от П. Х. С., ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес в гр. К...., чрез адв. Д. И. Д. от АК – Добрич със
съдебен адрес в гр. Д... срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес
на управление гр. С...., представлявано от изпълнителните директори Н.И.С., Ж.М.Д.,
Ю.К.К. и Р.Ц. Д.. С Определение № 81 от 02.02.2023 г. и Определение № 158 от 13.03.2023
г. са присъединени на основание чл.213 от ГПК за общо разглеждане и решаване в
производството по г. д. № 48/2023 г. на ШОС и исковите молби от М. Х. С., ЕГН
**********, А. Х. С., ЕГН ********** и Х. Х. С., ЕГН ********** и тримата
представлявани от адв. Д. И. Д.. Ищците твърдят, че на 31.01.2020 г. в с. К..... около 20.35 ч.
при управление на л.а. „БМВ Х6“ с рег. № Н ... ВР, Д. Х. И.а е нарушила правилата за
движение по пътищата, вследствие на което по непредпазливост е причинила смъртта на Г.
Х. С.. Починалият е брат на ищците, които са били в изключително близки отношения с
починалия, между тях е имало стабилна емоционална връзка, поради което са преживели
тежко смъртта му. Към настоящият момент, ищците не са преодолели понесения шок и
изживяват огромна болка и страдание.
За лекия автомобил, управляван от Д. Х. И.а е имало сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна
полица BG/08/119002139178 със срок на валидност от 17.08.2019 г. до 16.08.2020 г.
Ищците в качеството си на увредени лица, са отправили до ответното дружество
молба за възмездяване на понесените от тях неимуществени вреди, но застрахователят е
отказал да изплати застрахователни обезщетения. Ищците претендират ответното дружество
1
да ги обезщети за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени вследствие
смъртта на техния брат Г. Х. С., като заплати на: П. Х. С. сумата от 60 000 лв. и 9 724.06 лв.
мораторна лихва; М. Х. С. сумата от 70 000 лв. и 11 344.73 лв. мораторна лихва; А. Х. С.
сумата от 60 000 лв. и 9 724.06 лв. мораторна лихва; Х. Х. С. сумата от 60 000 лв. и
9 724.06 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения
от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на обезщетенията.
„Дженерали застраховане“ АД не оспорва наличието на валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и
ползвателите на лек автомобил „БМВ Х6“ с рег. № Н ... ВР. Но оспорва предявените искове,
счита, че ищците не притежават активната материалноправна легитимация, тъй като не са
налице предпоставките за обезщетяване „по изключение“ по смисъла на ТР № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ВКС, ОСГТК. Размерът на предявените искове е
незаконосъобразен, в нарушение на § 96 от ПЗР на КЗ във вр. с чл.493а, ал.4 от КЗ.
Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Пострадалият също не
е спазил правилата за движение по пътищата. Претендираните от ищците размери на
неимуществените вреди са силно завишени. Неоснователни са и предявените акцесорни
искове за лихви.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С влязла в сила на 07.06.2022 г. Присъда № 11 от 23.11.2021 г. на Шуменския
окръжен съд, постановена по НОХД № 314/2021 г. по описа на съда, Д. Х. И.а, ЕГН
********** е била призната за виновна в това, че на 31.01.2020 г. в гр. К.... в посока към с.
М.. при управление на лек автомобил „BMW X6“с рег. № Н ... ВР нарушила правилата за
движение по пътищата, а именно чл.5, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което по
непредпазливост причинила смъртта на Г. Х. С., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.
„в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца.
Страните не оспорват наличието и съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на
л.а. марка „BMW X6“ с рег. № Н ... ВР, обективиран в застрахователна полица №
BG/08/119002139178, валидна от 17.08.2019 г. до 16.08.2020 г.
Ответникът не оспорва, а и от събраните в хода на процеса писмени доказателства
безспорно се установява, че починалият на 31.01.2020 г. Г. Х. С. е брат на ищците.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и
компетентно дадено се установява, че на 31.01.2020 г. лек автомобил „БМВ Х6“, рег. № Н ...
ВР, управляван от Д. Х. Й. се е движил през тъмната част от денонощието (около 20.00 ч.)
по ул. „Юрий Гагарин“ в кв. К.. със скорост от около 72 км./ч. Времето е било ясно с
2
работещо улично осветление, с видимост на фаровете на къси светлини до 50 м. Пътната
настилка е била суха, без неравности. Прав хоризонтален пътен участък с широчина 8 метра,
разделен на две ленти с прекъсната маркировка, всяка по 4 метра. От лявата част на
платното има изграден тротоар, от дясната страна затревена ивица. Автомобилът се е движел
по средата на платното за движение, заемайки част от двете пътни ленти. По същото време,
по същият пътен участък и в същата посока, в района на църквата, по платното за движение
пред автомобила, в средата на дясната пътна лента по посока на движението на автомобила
към с. М.. попътно се е движел и пешеходецът Г. Х. С.. Водачката на автомобила забелязва
пешеходеца на 44 метра пред автомобила и предприема аварийно спиране, но не успява да
спре в опасната зона от 64 метра, като настъпва удар между предната дясна част на
автомобила и лявата задно-странична част на пешеходеца. Ударът настъпва в средната част
на дясната лента за движение на около 2 метра от дясната граница на пътя. От настъпилия
удар пешеходецът е отхвърлен напред и пада върху настилката на разстояние около 17
метра след мястото на удара. В резултат на удара автомобилът е с деформирана предна
броня и преден капак.
Основната причина за настъпване на ПТП са неправилните действия на водача на
лекия автомобил, който се е движел с превишена и несъобразена скорост през тъмната част
от денонощието в населено място. Скоростта, с която се е движел автомобилът е
превишавала с 22 км./ч. максимално допустимата скорост на движение в населено място от
50 км./ч., не е била съобразена с конкретните пътни условия и се е отразила на механизма на
настъпването на ПТП. Водачът на лекия автомобил е могъл да забележи пешеходеца след
осветяването му от фаровете на къси светлини на 50 м. пред автомобила и предвид опасната
зона за аварийно спиране от 64 м., при скоростта с която се е движело МПС, ударът е бил
неизбежен. Ударът е бил предотвратим в случай, че водачът се е движел със скорост,
съобразена с конкретните условия – 53.5 км./ч., както и с всяка скорост по-ниска от нея,
включително и с максимално допустимата за населено място. ПТП е можело да бъде
предотвратено и в случай, че пешеходецът се е движел в лентата за насрещно движение в
близост до лявата граница на платното или по тротоара. Пешеходецът е имал възможност да
забележи светлините на лекия автомобил от разстояние над 100 метра и да излезе от
коридора му на движение вдясно извън платното и изчака преминаването на автомобила.
При проведената аутопсия върху трупа на Г. Х. С. е установено, че при ПТП е
получил съчетана травма: глава, шия, гръден кош, корем и крайници. Непосредствената
причина за смъртта на Г. Х. С., 42 г. е спинален шок, развил се в резултат на тежка шийна и
гръбначномозъчна травма. Между травматичните увреждания, получени при ПТП и
настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка.
От резултатите на взетите по време на аутопсията проби за количествено опреД.е на
алкохол е видно, че в кръвта взета от трупа на Г. Х. С. се установява наличие на алкохол в
концентрация 2.96 промила, а в урината 2.71 промила. Установените стойности съответстват
на тежка степен на алкохолно опИ.е (2.5 – 3.5 промила) във фазата на резорбция. Тежката
степен на алкохолно опИ.е обикновено се проявява със значително потискане на
3
централната нервна система, възможни са вегетативни и зрителни смущения, значителни
кординационни нарушения, сънливост, сопор, понякога до кома. Въпреки, че клиничните
прояви на алкохолната интоксикация са индивидуални за всеки, се счита, че при алкохолна
концентрация над 1.5 промила всички форми на индивидуална поносимост, привикналост и
др. изчезват и всички лица са клинично повлияни.
Когнитивните способности по отношение на основните мозъчни функции
възприятие, внимание (способността да се поддържа концентрацията върху конкретен обект,
действие или мисъл) памет, двигателни и езикови умения са силно нарушени.
За установяване на наведените твърдения за съществувалите между починалият и тях
близост, привързаност и взаимност, както и за претърпени от тях болки и страдания, ищците
е ангажирала гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани двама свидетели –
П.С.С. и Н.А.Н., техни съседи от кв. К... Ищците и починалият са пораснали и живели
заедно в една къща, много добре са се разбирали и не са се карали. Починалият е имал
здравословни проблеми и ищците са полагали грижи за него. Ищците много тежко са
преживели смъртта на Г. Х. С., плакали и все още тъгуват за него.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид обстоятелството, че те имат
преки и непосредствени впечатления от отношенията в семейството на починалия. На
следващо място в хода на процеса не са събрани доказателства, оборващи техните
показания.
Ответникът е получил застрахователната претенция на ищците (л.10) на 21.06.2021 г.
– известие за доставяне (л.11, стр.1). С писмо изх. № *********/02. 07.2021 г. (л.11, стр.2–
л.12), застрахователят е отказал да заплати претендираните от тях застрахователни
обезщетения.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищците
неимуществени вреди. Предявените субективно, обективно и комулативно съединени
искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са неоснователни, поради следните
съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
4
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
В случая е безспорно, че на 31.01.2020 г. е осъществено ПТП с участието на лек
автомобил, управляван от Д. Х. Й., при което е настъпила смъртта на Г. Х. С..
Наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда, която от своя страна,
съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за
носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила Д. Х. Й., за
понесените от ищците неимуществени вреди. Налице са всички предпоставки на
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при
условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила смърт на трето лице –
брат на ищците.
Към датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен
застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на
отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил „BMW X6“ с рег. № Н ... ВР,
обективирана в застрахователна полица № BG/08/119002 139178, валидна от 17.08.2019 г. до
16.08.2020 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,
е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във
фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В
хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа
власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е
основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432,
ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ответното дружество оспорва активната материалноправна легитимация на ищците
да получат обезщетения за неимуществените вреди от смъртта на Г. Х. С.. Те основават
претенциите си на факта, че починалият е техен брат и се позовава на Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. №1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК. Съгл. т.1 от ТР
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената
5
смърт на техен близък са лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания. Обезщетение се присъжда и на лице при доказано
наличие на особено близка житейска връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В тълкувателното решение ясно са обособени хипотезите: от една страна
типичните и традиционни за българското общество отношения, в които братята и сестрите
са част от най-близкия родствен и семеен кръг, в който връзките помежду им са изградени
на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и наличие на
конкретни житейски обстоятелства, при които привързаността е толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците причинява болки и страдания, които надхвърлят по интензитет
и времетраене нормално присъщите за съответната родствена близост. Конкретните
житейски ситуации са свързани с трагични или негативни в личен житейски план
обстоятелства, които са станали причина да се породят силна привързаност, близост и
взаимност. От събраните в хода на процеса гласни доказателства, съдът приема, че между
ищците и починалото трето лице Г. Х. С. не се установява, че е създадена трайна и дълбоко
емоционална връзка, която по интензивност и близост да надхвърля нормалните и обичайни
взаимоотношения между братя и сестри. Показанията на двамата свидетели са общи и са
лишени от определена конкретност. Между ищците и починалия са налице отношения,
съответстващи на традиционните семейни отношения между братя и сестри. Без да се
пренебрегва и омаловажава изпитаните от ищците тъга, скръб и мъка от загубата на брат им,
съдът счита, че те не излизат извън рамките на нормално присъщите за съответната
родствена връзка, породени от внезапната загуба на близък роднина. С оглед на това съдът
счита, че ищците не попадат в кръга лица легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техен близък и няма основание да се направи
изключение от ограничението на ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. на ВС.
Следователно ищците не са материално легитимиран да получат обезщетение за
действително претърпените от тях неимуществени вреди, поради което предявения на
основание чл.432, ал.1 от КЗ иск се явява неоснователен, без да се налага обсъждането на
другите възражения на ответното дружество.
Предвид неоснователността на главните претенции, неоснователни са и акцесорните
претенции за мораторни лихви и законната лихва върху претендираните суми, считано от
датата на отказа на застрахователя да заплати претендираните обезщетения 02.07.2021 г. до
окончателното им заплащане.
Относно разноските по делото.
Ищците са освободени от държавни такси и разноски, но не и от заплащане на
направените от ответника разноски.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е
направил разноски по делото в размер на 800.00 лв. - депозит за възнаграждение на вещи
лица. Представени са списък с разноски по чл.80 от ГПК и писмени доказателства за
извършените от ответника плащания. Следователно на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
6
представените писмени доказателства за направени разноски по делото и искането на
ответника следва да му се присъдят направените по делото разноски в размер на 800.00 лв.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.2 във вр. с ал. 1 от
Наредбата за плащането на правната помощ в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 540.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от П. Х. С., ЕГН
**********, М. Х. С., ЕГН **********, двамата с адрес в гр. К...., Х. Х. С., ЕГН **********
с адрес в гр. К....А и А. Х. С., ЕГН ********** с адрес с. К.... срещу „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С.., представлявано от
изпълнителните директори Н.И.С., Ж.М.Д., Ю.К.К. и Р.Ц. Д. искове с правно основание
чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да ги обезщети за претърпените от тях неимуществени
вреди, причинени вследствие смъртта на техния брат Г. Х. С., настъпила в резултат на ПТП,
станало на 31.01.2020 г., причинено от Д. Х. Й., която е нарушила правилата за движение
при управление на лек автомобил „БМВ Х6“ с рег. № Н ... ВР, на основание застрахователна
полица BG/08/119002139178 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за
горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху всяка една от главниците,
считано от датата на завеждането на съответния иск до окончателното им изплащане.
Осъжда П. Х. С., ЕГН **********, М. Х. С., ЕГН **********, двамата с адрес в гр.
К...., Х. Х. С., ЕГН ********** с адрес в гр. К....А и А. Х. С., ЕГН ********** с адрес с.
К.... да заплатят на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление гр. С.., представлявано от изпълнителните директори Н.И.С., Ж.М.Д., Ю.К.К. и
Р.Ц. Д. сумата от 1 340.00 лв., от която разноски по делото в размер на 800.00 лв. и 540.00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
7